Да пускам или не
Публикувано на: Сря Авг 01, 2012 12:43 pm
Да пускам или не, такъв беше въпроса. Отнася се за темата, дали да я пускам изобщо, след известни разсъждения, решавам все пак да я пусна, защо ли...ще се разбере в последствие.
Решението за излет изобщо не ме накара да се чудя, отпускар човек-време за губене дал Господ. Решавам да се разходя по Сутлийка, железца и пластмаси да помятам. Приготовленията лесни - малката термос чанта в голямата торба, един сандвич със салам и домат/който съответно бива забравен в последната минута
/, 1 шишинка бира от магазина. И на път, разтоварвам се къде 7,30 на мосто/сега му викат на мястото"Маказа"/ и се разпъва гегата

те я те. Започва се мятане покрай сами моста, но нъцки, нииищщо. След като накичих основите с една Аглия №2 с червени точки и една Вега с черни, решавам, че му стига толкова и тръгвам на долу. Там, на едно място реката прави завой при едни скали и има хубав вир. Решавам да метна там и ...О-о ужас - І улов
Оказва се метнат телевизор в който се фанало мренче по-малко от пишлето на третокласник.
Метнал го те този.../бе наричайте си го вие както щете/.
.
Не чаках да видя кой го е метнал/снимката я направих в последствие/, вади се ножа от кръста и телевизора бе перфориран с бая големи отвори, а мренчето си замина по живо, по здраво. А нахалника иде при мен и "Бе този телевизор е мой." При което моя милост кипва вътрешно и се приготвя за стълкновение, но ножа в ръката ми коджа голем, а и на кръста ми виси един друг "аргумент" де си го нося винаги, кога тръгна сам по води и баири, та типчето се отказва от задълбочаване. Па и на килограми бях 10-20 кила над него
+ бастуна. Изсъсквам между впрочем едно "Не ме интересува! Щом ми се качи по куките, па е и незаконно!". Кефа ми спада с няколко степени, решавам че в този вир е безпредметно да се пробва и се смъквам 15-20 метра по надолу, а вътрешно ме човърка"Бре що нема финанси във ваучъра, да дрънна на ИАРА-та". И изведнъж се сещам, че 112 е безплатен, съответно се звъни и се подава сигнал с подробно описание къде и за какво става въпрос. При което оставам на посоченото място къде 1 час, да видя ще ли има последици. Вие познайте дали имаше....
.
За мен поне имаше и приятен момент, на второто мятане и

красавец - не много голям, но доволно. Последва смяна на местата, като се следваше течението. По някое време си дадох задължителната обедна почивка със съответните атрибути и компания

.
След което спускането продължи, а бях споходен и от още един късмет, ето това писалче
.
А това са героите за деня
на малкото Мепсче - кефалето, на неизвестното производство - бялото рибе.
Така стигнах до под с.Глухар, умората и жегата взеха да си казват думата, хванах направление към спирката и по живо здраво се прибрах.
Ето ви и едно видео резюме със съдбата на улова, на който му се гледа приятно гледане.
[youtube1]<object width="420" height="315"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/Iz6T8S0jm7w?ve ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/Iz6T8S0jm7w?version=3&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" width="420" height="315" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
Решението за излет изобщо не ме накара да се чудя, отпускар човек-време за губене дал Господ. Решавам да се разходя по Сутлийка, железца и пластмаси да помятам. Приготовленията лесни - малката термос чанта в голямата торба, един сандвич със салам и домат/който съответно бива забравен в последната минута


те я те. Започва се мятане покрай сами моста, но нъцки, нииищщо. След като накичих основите с една Аглия №2 с червени точки и една Вега с черни, решавам, че му стига толкова и тръгвам на долу. Там, на едно място реката прави завой при едни скали и има хубав вир. Решавам да метна там и ...О-о ужас - І улов

Оказва се метнат телевизор в който се фанало мренче по-малко от пишлето на третокласник.
Метнал го те този.../бе наричайте си го вие както щете/.

Не чаках да видя кой го е метнал/снимката я направих в последствие/, вади се ножа от кръста и телевизора бе перфориран с бая големи отвори, а мренчето си замина по живо, по здраво. А нахалника иде при мен и "Бе този телевизор е мой." При което моя милост кипва вътрешно и се приготвя за стълкновение, но ножа в ръката ми коджа голем, а и на кръста ми виси един друг "аргумент" де си го нося винаги, кога тръгна сам по води и баири, та типчето се отказва от задълбочаване. Па и на килограми бях 10-20 кила над него


За мен поне имаше и приятен момент, на второто мятане и

красавец - не много голям, но доволно. Последва смяна на местата, като се следваше течението. По някое време си дадох задължителната обедна почивка със съответните атрибути и компания


След което спускането продължи, а бях споходен и от още един късмет, ето това писалче

А това са героите за деня

на малкото Мепсче - кефалето, на неизвестното производство - бялото рибе.
Така стигнах до под с.Глухар, умората и жегата взеха да си казват думата, хванах направление към спирката и по живо здраво се прибрах.
Ето ви и едно видео резюме със съдбата на улова, на който му се гледа приятно гледане.
[youtube1]<object width="420" height="315"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/Iz6T8S0jm7w?ve ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/Iz6T8S0jm7w?version=3&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" width="420" height="315" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]