Разочарование...
Публикувано на: Нед Авг 19, 2012 5:33 pm
Колеги искам да ви предупредя, че бабушките на Искъра 50% от тях имат тения! Моля Ви внимавайте!
Началото
Денят беше 18.08.2012г. Събота в 04:00 часа сутринта тръгнахме с компания към язовир Искър. Емоциите бяха на 6+ бяхме награбили въдиците палатките дървените въглища и всичко, което беше необходимо за едно невероятно прекарване с приятели около огъня и водоема,но...... ГРЕДА!
Пристигнахме усмихнати и ведри и най-вече готови за риболов. Започнахме да търсим място. Първото, което намерихме беше идеално, но за съжаление пътят до него беше непроходим за нашите каляски!(мястото се намира след щъркелово гнездо
Колегите, които по-често ходят вероятно знаят пътя надолу колко е стръмен с речни камъни и кратери преодолими само за SUV !
Решихме единодушно да търсим ново място. Потеглихме след паметника Мечката завихме наляво и потеглихме към филмовата къща решихме преди да отидем там да погледнем дали на реката ще има някъде място. Уви греда голяма и от тук започна моят ужас! Един господин седи сам на поляна за 6 човека разпънал 9 броя въдици всяка през 3 метра в радиус от 45 градуса така, че да няма жива душа до него! Останалите места хората явно бяха от предни дни бяха разпънали палатки по една въдица оставена 2 максимум за да се види, че те хвърлят там! Държа да отбележа, че ми направи впечатление въдиците не бяха пуснати, а само разпънати т.е нощен риболов е нямало за което адмирации към тези хора! Та нека се върна на сладкия чичко. Отивам при него с усмивка и поздрав,а той се обръща и ми вика "Тука не може това е моето място" и от там като запалих... "Господине вие ловите риба с 9 въдици, а имате 1 риболовен билет. Къде са Ви останалите 2 билета?" Гледа ме човека и не знае какво да ми каже (сигурно и билет номер 1 липсваше). Крайно превъртял от арогантността на този "бабаит" все пак от сърце му пожелах наслука и се запътихме към филмовата къща. Часа вече бе 06:30. Пристигаме там гледаме място за палатка място за палатка не можем да харесаме та минаваме филмовата къща и след това се озоваваме на един разкошен и спокоен бряг направо МОРСКИ ПЛАЖ! Без да се замисляме викаме тука ще е. Намерихме място разпъваме палатки взимаме въдици хвърляме ииииииииииииииииииии отново удряме на камък. Дълбочината бе едва 30 сантиметра на 10 метра от брега. Викаме си хайде майната му като се затопли ще нагазим и ще хвърляме от водата. Седнахме пихме си кафе говорихме си събрахме и някое друго дръвце за вечерта, която ни очакваше и към 08:00 решихме да направим захранката и да нагазим. Всичко беше шест! Тук е момента да кажа, че до нас имаше една възрастна двойка с мерцедес и ремарке по възпитани хора не съм виждал никога! ( Ако господина случайно влиза тук моля да ме добави в приятели и да пише лично). Нагазваме ние хвърляме опааааааа отново поредната греда на 20 метра от брега дълбочината е едва 1.50 метра! За съжаление нямахме дънни въдици, но това не ни попречи да си киснем във водата близо 2 часа... видяхме, че няма да стане и легнахме да поспим. Станахме решихме да си пробваме пак късмета и тогава дойдоха някакви хора с джетове и е*аха майката на всичко! Не знам кой им е дал воден коридор от който да тръгват но просто съм потресен как може да има такива ХЕЙТЪРИ! Хората ловят риба оня където са въдиците ходи и се върти с джета пълен прошляк. Седнахме карти да играем колите до нас с една тента отгоре върху тях пазят ни сянка и един прекрасен звук спря за миг сърцето ми! Гледам си колата как стъклото се надига и Познайте... точно така отново греда! Чантичката с документи пари телефони и ключ за колата вътре. Някой решил да ми ги прибере, защото не можел да седне и решил да ми хвърли нещата в колата и този някой натиска копчето на централното да заключи вратата и ми вика " Опааа ключовете май са вътре" Да по дяволите беше прав! Седяха си мирно в чантичката на задната седалка на моето бижу! И от тук филма за отваряне на автомобила.... понадрахме го хубавата и в 9 вечерта нервите ми не издържаха и стъклото замина! ОТВОРИХМЕ Я ! Запалихме си огън и добре, че имаше вкусни пържоли и спокойствие, за което искам да благодаря на жена си, че да си изкараме добре. Легнахме към 02:30 сутринта. През цялата вечер имаше ударна група на около 800 метра от нас с каравани, който явно празнуваха някакъв празник и така през цялата нощ се чуваха световно известни хитове като Петра хищна хиена, Наско Ментата - Елена Елена (това бе любимата им песен), Валдес - И ловец съм и рибар съм... и т.н песни от старата школа. И така без да можем да мигнем кънти целият язовир с тези "невероятни" хитове. В 05:30 станахме запалихме поредният огън направихме си кафе. И така до 8:30 закуска картофи на жар с топено сирене... събрахме си багажа и тръгнахме да търсим ново място за риболов. Греда местата все още заети, а свободните само със закачки или не достатъчно дълбоки за нашата цел. И все пак един дребен приятел ме накара да се усмихна ето го и него

гледаше ме мирно с прекрасните си очи и разбрах това е краят дойде просто да ме успокой. С една целувка за сбогом калпазанинът отново бе във водоема. С няколко скока за чао и благодарност симпатягата отплува в дълбочините на язовира. Решихме да посетим отново реката. Отидохме имаше свободни места, но уви пак за дъно! Ако се питате дали Чичката беше там - да беше. И гледаше с гадният си поглед и доволна усмивка. Нищо си казах да е жив и здрав човека. Над тези неща съм. Разпънахме една въдица с жена ми решихме да пробваме, но както казах по горе уви дълбочината все пак не беше достатъчна. Поне малките шарени приятели извадиха късмет и бяха пуснати в една полянка да си живеят заедно с техните по големи торни братя
. Часа бе вече 14:30 и разбрахме, че трябва да си ходим. Събрахме си въдичката и мирно мирно си тръгнахме. На излизане обаче точно на моста на реката ми се мерна едно много приятно място, което мисля да посетя. Като цяло емоции имаше особено с колата. Приятна природа, но има хора на които трябва просто да забранят да излизат на вън! Те не са ДИВАЦИ не знам как да ги нарека. Ако трябва да дам оценка за мястото на което бях ще кажа.
от 1 до 10 оценки
Атмосфера: 7
Природа: 10
Климат: 10
Риболовци:5
Това е от мен колеги мисля отново да посетя язовира, но този път някъде по реката. Моля препоръчайте ми подходящо за това място за да видя тези красиви Платики
Край
Началото
Денят беше 18.08.2012г. Събота в 04:00 часа сутринта тръгнахме с компания към язовир Искър. Емоциите бяха на 6+ бяхме награбили въдиците палатките дървените въглища и всичко, което беше необходимо за едно невероятно прекарване с приятели около огъня и водоема,но...... ГРЕДА!
Пристигнахме усмихнати и ведри и най-вече готови за риболов. Започнахме да търсим място. Първото, което намерихме беше идеално, но за съжаление пътят до него беше непроходим за нашите каляски!(мястото се намира след щъркелово гнездо

Колегите, които по-често ходят вероятно знаят пътя надолу колко е стръмен с речни камъни и кратери преодолими само за SUV !
Решихме единодушно да търсим ново място. Потеглихме след паметника Мечката завихме наляво и потеглихме към филмовата къща решихме преди да отидем там да погледнем дали на реката ще има някъде място. Уви греда голяма и от тук започна моят ужас! Един господин седи сам на поляна за 6 човека разпънал 9 броя въдици всяка през 3 метра в радиус от 45 градуса така, че да няма жива душа до него! Останалите места хората явно бяха от предни дни бяха разпънали палатки по една въдица оставена 2 максимум за да се види, че те хвърлят там! Държа да отбележа, че ми направи впечатление въдиците не бяха пуснати, а само разпънати т.е нощен риболов е нямало за което адмирации към тези хора! Та нека се върна на сладкия чичко. Отивам при него с усмивка и поздрав,а той се обръща и ми вика "Тука не може това е моето място" и от там като запалих... "Господине вие ловите риба с 9 въдици, а имате 1 риболовен билет. Къде са Ви останалите 2 билета?" Гледа ме човека и не знае какво да ми каже (сигурно и билет номер 1 липсваше). Крайно превъртял от арогантността на този "бабаит" все пак от сърце му пожелах наслука и се запътихме към филмовата къща. Часа вече бе 06:30. Пристигаме там гледаме място за палатка място за палатка не можем да харесаме та минаваме филмовата къща и след това се озоваваме на един разкошен и спокоен бряг направо МОРСКИ ПЛАЖ! Без да се замисляме викаме тука ще е. Намерихме място разпъваме палатки взимаме въдици хвърляме ииииииииииииииииииии отново удряме на камък. Дълбочината бе едва 30 сантиметра на 10 метра от брега. Викаме си хайде майната му като се затопли ще нагазим и ще хвърляме от водата. Седнахме пихме си кафе говорихме си събрахме и някое друго дръвце за вечерта, която ни очакваше и към 08:00 решихме да направим захранката и да нагазим. Всичко беше шест! Тук е момента да кажа, че до нас имаше една възрастна двойка с мерцедес и ремарке по възпитани хора не съм виждал никога! ( Ако господина случайно влиза тук моля да ме добави в приятели и да пише лично). Нагазваме ние хвърляме опааааааа отново поредната греда на 20 метра от брега дълбочината е едва 1.50 метра! За съжаление нямахме дънни въдици, но това не ни попречи да си киснем във водата близо 2 часа... видяхме, че няма да стане и легнахме да поспим. Станахме решихме да си пробваме пак късмета и тогава дойдоха някакви хора с джетове и е*аха майката на всичко! Не знам кой им е дал воден коридор от който да тръгват но просто съм потресен как може да има такива ХЕЙТЪРИ! Хората ловят риба оня където са въдиците ходи и се върти с джета пълен прошляк. Седнахме карти да играем колите до нас с една тента отгоре върху тях пазят ни сянка и един прекрасен звук спря за миг сърцето ми! Гледам си колата как стъклото се надига и Познайте... точно така отново греда! Чантичката с документи пари телефони и ключ за колата вътре. Някой решил да ми ги прибере, защото не можел да седне и решил да ми хвърли нещата в колата и този някой натиска копчето на централното да заключи вратата и ми вика " Опааа ключовете май са вътре" Да по дяволите беше прав! Седяха си мирно в чантичката на задната седалка на моето бижу! И от тук филма за отваряне на автомобила.... понадрахме го хубавата и в 9 вечерта нервите ми не издържаха и стъклото замина! ОТВОРИХМЕ Я ! Запалихме си огън и добре, че имаше вкусни пържоли и спокойствие, за което искам да благодаря на жена си, че да си изкараме добре. Легнахме към 02:30 сутринта. През цялата вечер имаше ударна група на около 800 метра от нас с каравани, който явно празнуваха някакъв празник и така през цялата нощ се чуваха световно известни хитове като Петра хищна хиена, Наско Ментата - Елена Елена (това бе любимата им песен), Валдес - И ловец съм и рибар съм... и т.н песни от старата школа. И така без да можем да мигнем кънти целият язовир с тези "невероятни" хитове. В 05:30 станахме запалихме поредният огън направихме си кафе. И така до 8:30 закуска картофи на жар с топено сирене... събрахме си багажа и тръгнахме да търсим ново място за риболов. Греда местата все още заети, а свободните само със закачки или не достатъчно дълбоки за нашата цел. И все пак един дребен приятел ме накара да се усмихна ето го и него

гледаше ме мирно с прекрасните си очи и разбрах това е краят дойде просто да ме успокой. С една целувка за сбогом калпазанинът отново бе във водоема. С няколко скока за чао и благодарност симпатягата отплува в дълбочините на язовира. Решихме да посетим отново реката. Отидохме имаше свободни места, но уви пак за дъно! Ако се питате дали Чичката беше там - да беше. И гледаше с гадният си поглед и доволна усмивка. Нищо си казах да е жив и здрав човека. Над тези неща съм. Разпънахме една въдица с жена ми решихме да пробваме, но както казах по горе уви дълбочината все пак не беше достатъчна. Поне малките шарени приятели извадиха късмет и бяха пуснати в една полянка да си живеят заедно с техните по големи торни братя

от 1 до 10 оценки
Атмосфера: 7
Природа: 10
Климат: 10
Риболовци:5
Това е от мен колеги мисля отново да посетя язовира, но този път някъде по реката. Моля препоръчайте ми подходящо за това място за да видя тези красиви Платики

Край