Нежна е нощта...
Публикувано на: Нед Сеп 30, 2012 2:11 am
Здравейте, колеги,
Златното циганско лято през изминалата седмица съвпадна с втората част от годишния ми отпуск. И аз като дърт дзвер и малце сиромах исках да си отпусна душицата, но ни на море, ни на планина не отидох. А на платения гьол на Враждебна. Това бе вторият ми и последен нощен риболов тази година, с което закрих сезона на нощните риби.
И така, в петък следобед се озовах на митичните 777, въоръжен с дънна и мачова въдица, стръв захранка и ... светли надежди. Ето го мястото:
Много кандърми отправих към Тошко Захранката да дойде да ми прави компания в нощното приключение, но при предишния ни излет на Карлуково, той заради един тъп уклей си контузи в един камък опашната кост и сега ходи малко като орангутан. Сиреч - отказа. Но съфорумецът ни Кирил Великий се зарадва на поканата ми и се появи по подобаващ начин по-късно на уреченото място.
Снимката му е от следващата сутрин, щото жена му го докара вече по-тъмно и на мен не ми бе до снимки. Аз бях с една дънна с пружина с две куки 6 номер на Мустад, жълти, а на мача бях курдисал фиксирана плувка 2,5 г със сменяема светеща ампула , групирано утежнение от еднакви сачми, кука 8 номер Оунър. Бях захранил с прашката с царевица и жито, а Кирчо донесе и гранули за пъстърва с рибен аромат. Зор видяхме с осветлението на челниците, добре, че там лампи светят яко и можеш да идеш под тях да си оправиш такъмите. След прехвърляне, оплитане, късане в храсталаците, най-накрая натаманихме положението. Кирчо пусна две дънни и една на плувка, но нямаше и помен от кълване, ни при него , ни при мен. Пробвахме стръв царевица, торен, земен, бял, троха хляб, но риба - йок. Тогава около 23,30 реших да модифицирам малко мачовата линия - увеличих дълбочината, така че плувката да полуполегне в захраненото петно, а куката я вързах без повод направо за влакно 0,16 и оставих 35 санта от куката до първата тежест. Нанизах грозд от 11 бели червея и цялата кука се покри. На третото мятане в 23,50 плувката почна да потрепва и после тръгна с мазна скорост на север. Засякох и усетих силна съпротива, а после авансът отвъртя 20 метра. Борбата продължи до следващото денонощие, а Кирчо майсторски кепчоса шарана в 0 часа и 1 минута:
Ето го шаранчето:
Прилична риба може би над два килограма, но много яко се бореше.
Снимката е от следващата сутрин. Впрочем Кирил снима случката и през нощта, но дали е излязло нещо - той да каже.
После до съмване отряза и каза не.
Аз пообиколих другите колеги и мога да кажа, че само щекарите ловяха с плахо кълване значително по-малки шарани и американски сомове.
Още преди съмване обаче щекарите почнаха да си прибират инвентара, защото по светло рибата се дърпа навътре и не могат да я стигнат с щеките.
Въпреки различните експерименти дънните ни пак мълчаха. Тогава реших да не слагам стръв на куките, а да ги вкарам, както преди каменната ера в захранката върху пружината.
Ето така:
Още три минути след първото замятане се закова шаранче под кило и самичко се откачи вече в кепа. После още едно над кило, но и то след влизането в кепа самосиндикално се откачи без моя намеса - явно голите куки в тестото не се поемат стабилно. Аз обаче бях доволен, че последната тактика работи.
После имаше пауза, защото дойдоха жена му и дъщеря му на Кирил да го вземат с колата. Дадох им големия шаран, дано Киро се е сетил да го премери вкъщи и да каже колко тежи.
След като те си тръгнаха имах още един як удар на тестото, но шаранът се откачи по средата на дистанцията.
Въпреки, че хванах само три риби, бях много доволен, че тактиката ми се оказа вярна. Други също ловяха малки шаранчета и американци, та дори съседите извадиха и европеец.
Но може би поради наближаващото пълнолуние кълването бе много капризно и доста си тръгнаха капо.
В 10 часа спря да кълве и на дънната и недоспал си тръгнах вкъщи.
Кака Доцентица каза, че не ще шарани, а уклеи и затова дадох рибата на Тошко Захранката, та вечерта жена му ги опържи и ги хапнахме. Интересно, че в едната риба имаше нехвърлен хайвер!
Абе, доволно като за закриване на нощния риболов по пълнолуние!
Хайде - наслука!
Златното циганско лято през изминалата седмица съвпадна с втората част от годишния ми отпуск. И аз като дърт дзвер и малце сиромах исках да си отпусна душицата, но ни на море, ни на планина не отидох. А на платения гьол на Враждебна. Това бе вторият ми и последен нощен риболов тази година, с което закрих сезона на нощните риби.
И така, в петък следобед се озовах на митичните 777, въоръжен с дънна и мачова въдица, стръв захранка и ... светли надежди. Ето го мястото:
Много кандърми отправих към Тошко Захранката да дойде да ми прави компания в нощното приключение, но при предишния ни излет на Карлуково, той заради един тъп уклей си контузи в един камък опашната кост и сега ходи малко като орангутан. Сиреч - отказа. Но съфорумецът ни Кирил Великий се зарадва на поканата ми и се появи по подобаващ начин по-късно на уреченото място.
Снимката му е от следващата сутрин, щото жена му го докара вече по-тъмно и на мен не ми бе до снимки. Аз бях с една дънна с пружина с две куки 6 номер на Мустад, жълти, а на мача бях курдисал фиксирана плувка 2,5 г със сменяема светеща ампула , групирано утежнение от еднакви сачми, кука 8 номер Оунър. Бях захранил с прашката с царевица и жито, а Кирчо донесе и гранули за пъстърва с рибен аромат. Зор видяхме с осветлението на челниците, добре, че там лампи светят яко и можеш да идеш под тях да си оправиш такъмите. След прехвърляне, оплитане, късане в храсталаците, най-накрая натаманихме положението. Кирчо пусна две дънни и една на плувка, но нямаше и помен от кълване, ни при него , ни при мен. Пробвахме стръв царевица, торен, земен, бял, троха хляб, но риба - йок. Тогава около 23,30 реших да модифицирам малко мачовата линия - увеличих дълбочината, така че плувката да полуполегне в захраненото петно, а куката я вързах без повод направо за влакно 0,16 и оставих 35 санта от куката до първата тежест. Нанизах грозд от 11 бели червея и цялата кука се покри. На третото мятане в 23,50 плувката почна да потрепва и после тръгна с мазна скорост на север. Засякох и усетих силна съпротива, а после авансът отвъртя 20 метра. Борбата продължи до следващото денонощие, а Кирчо майсторски кепчоса шарана в 0 часа и 1 минута:
Ето го шаранчето:
Прилична риба може би над два килограма, но много яко се бореше.
Снимката е от следващата сутрин. Впрочем Кирил снима случката и през нощта, но дали е излязло нещо - той да каже.
После до съмване отряза и каза не.
Аз пообиколих другите колеги и мога да кажа, че само щекарите ловяха с плахо кълване значително по-малки шарани и американски сомове.
Още преди съмване обаче щекарите почнаха да си прибират инвентара, защото по светло рибата се дърпа навътре и не могат да я стигнат с щеките.
Въпреки различните експерименти дънните ни пак мълчаха. Тогава реших да не слагам стръв на куките, а да ги вкарам, както преди каменната ера в захранката върху пружината.
Ето така:
Още три минути след първото замятане се закова шаранче под кило и самичко се откачи вече в кепа. После още едно над кило, но и то след влизането в кепа самосиндикално се откачи без моя намеса - явно голите куки в тестото не се поемат стабилно. Аз обаче бях доволен, че последната тактика работи.
После имаше пауза, защото дойдоха жена му и дъщеря му на Кирил да го вземат с колата. Дадох им големия шаран, дано Киро се е сетил да го премери вкъщи и да каже колко тежи.
След като те си тръгнаха имах още един як удар на тестото, но шаранът се откачи по средата на дистанцията.
Въпреки, че хванах само три риби, бях много доволен, че тактиката ми се оказа вярна. Други също ловяха малки шаранчета и американци, та дори съседите извадиха и европеец.
Но може би поради наближаващото пълнолуние кълването бе много капризно и доста си тръгнаха капо.
В 10 часа спря да кълве и на дънната и недоспал си тръгнах вкъщи.
Кака Доцентица каза, че не ще шарани, а уклеи и затова дадох рибата на Тошко Захранката, та вечерта жена му ги опържи и ги хапнахме. Интересно, че в едната риба имаше нехвърлен хайвер!
Абе, доволно като за закриване на нощния риболов по пълнолуние!
Хайде - наслука!
,,....а уклейката друг път за леля Доцентица... 
