Разказче без снимки :)
Публикувано на: Нед Окт 07, 2012 12:45 pm
Не бях карал ладата от февруари. Тръпката отново да "яхна" руската машина даваше своя принос към вълнението от предстоящия риболов.
И така, по никое време минавахме през селца и паланки, заспали под къделите на есенните мъгли. Но не всички спяха - виждаха се лисици, чакали...
Но не бяхме подгвени за близката среща от II вид...
Почти пристигнали на любимото заливче, от мрака изплуваха сивкаво-кафеникави силуети... Плавно спиране и в светлината на фаровете,пред сами колата, се оказва стадо диви свине. Седем-осем майки, един голям мъжкар и над 20 "пекарчета" на различна възраст - от първолаци до тийнеджъри.
В следващия момент си стана малко страшничко. Прасетата наобиколиха колата, преграждайки пътят ни. Едното дори тупна по десния калник. Мъжкаря мина отпред. Беше дълъг точно колкото предницата на колата и стърчеше педя над нея. Грухтенето заглуши двигателя. След минута две "обсадата" се отпусна и ни беше позволено да продължим към риболовните приключения. Оказа се, че тази "защитна" реакция е имала за цел да ни спре, докато прасенцата се изтеглят встрани от пътя или зад колата.
Гледали ли сте филма "Зеления лед"?... Надали ще посмея някога да отида есенно време пеш за риба в 6 сутринта...
Вече застанали на позиция, огрени от ясната месечина, се засуетихме с подготовките. Баща ми разпъваше "наземните" установки, аз помпех лодката. Разпределението беше такова - той от брега, аз от лодка. Докато се нагласим съмна.
Започнах да облавям участъкът пред водораслите до брега. Без успех.
Рибките не бяха тук... Преместих се пред стръмния отсрещен бряг. Там, на границата на 1-вия метър и рязкия спад надолу, "набарах" няколко раирани.
Денят откри Salmo Hornet 2,5cm, с окраска на слънчева рибка.
Единият удар беше по-плавен, а съпротивата малко по-вяла и... Сулчица!
25-те см раета и бледо зелена красота се скриха отново в дълбините.
В един момент усетих, че май рибките са се оттеглили от тук или вече не им беше "вкусна" слънчевата рибка.
А аз трябваше да изляза на брега, защото имаше реална опасност на наводня лодката без да има пробойна...
Облекчен, вече можех да търся рибите навсякъде
Заложих на класиката - сребриста Mosca 3-ти номер с червени точки.
Един, два, три костура в същата зона пред брега и отново онова по-меко удряне, но този път борбата беше по-сериозна. Бяла рибка около 35-тях сантиметра. Не беше добра компания за моите костури и я пратих да си търси дружките в язовира.
И пак рибите изчезнаха...
Оказа се, че са излезли от сянката на гористия стръмен бряг и са слезли надълбоко. Беше моментът на цикадите! Уникални примамки. Заложих на 10гр. зелена, с червено оче. Марката не я помня, а съм хвърлил опаковката. Имаше ли костур на пътя на проводката или под лодката - беше мой! Стръвни, резки удари! Авансът, който винаги държа леко отпуснат просвирваше отвреме навреме.
Кеф! Кеф! Кеф!
Ето за това бях дошъл! Имах и два-три жестоки удара, които обаче не се закачиха.
След хубава серия риби, отново настъпи "суша". А аз отново трябваше да изляза на сушата...
Там баща ми имаше 1-2 костурчета на рибе и една таранка на "глис". На този бряг на залива риболовът беше по-тегав.
И все пак имаше един костур около половинката на дъно. От лодката видях да вади една сулка около 30-тях сантиметра, която си отплува обратно. За късмет се била хванала за края на устата и нямаше щети по хрилете.
Кафе, сандвич, няколко лафа с много настроение и пак беше време да отплавам.
Този път намерих рибите пред самия вход на залива, в слънчевите бистри води, на около 4 метра дълбочина. Цикадата отново не прощаваше. Този път Strike Pro, бяла, със зелена глава. Имаше ли раета под лодката - мои бяха! Отново кефът беше "на макс"! И отново бях посетен от сулчица, и за пореден път трябваше да обяснявам, че такива гости отпращам на момента.
В един момент рибите спряха. Отсреща, на брега, баща ми имаше 2-3 хубави попадения на дъно. Нещата ми се изясниха - костурът се беше дръпнал по средата на залива, в най дълбоката му част.
Слънцето вече здраво препичаше, а мозъкът ми беше станал на боза от корабоплаването - толкова ми е даянът явно
.
Време беше да излизам от водата.
Доволен, зареден с хубави раирани емоции седнах да си изям сандвича и да погледам как баща ми дъпна още 2-3 хубави костура на дъно. При поредното замятнае на такъма, баща ми посеган да сложи звънчето, но върхът буквално му избяга изпод пръстите. Илзезе поредният половин литров гибан.
Постепенно започнахме да събираме катуна и към 17:00 потеглихме към Варна.
А пред очите ми все още са зелените, прозрачни дълбини и реките от едър уклей, които минаваха под лодката в сянката на гористата урва...
Имаше и още интересни природни гледки, но те са тема на други разкази.
Заключение:
Salmo Hornet RS 2,5 cm, Mosca и цикади.
Риби - между 200 и 300 грама. Кеф - пълен.
На дъно - костури до половинката.
Започвам да си изграждам впечатления за дневната миграция на рибите.
Бялата риба се опитва да възстанови популацията си - нека й помогнем и ние
ПП
А аз май трябва да си купя фотоапарат най-накрая и да пиша по по-малко
И така, по никое време минавахме през селца и паланки, заспали под къделите на есенните мъгли. Но не всички спяха - виждаха се лисици, чакали...
Но не бяхме подгвени за близката среща от II вид...
Почти пристигнали на любимото заливче, от мрака изплуваха сивкаво-кафеникави силуети... Плавно спиране и в светлината на фаровете,пред сами колата, се оказва стадо диви свине. Седем-осем майки, един голям мъжкар и над 20 "пекарчета" на различна възраст - от първолаци до тийнеджъри.
В следващия момент си стана малко страшничко. Прасетата наобиколиха колата, преграждайки пътят ни. Едното дори тупна по десния калник. Мъжкаря мина отпред. Беше дълъг точно колкото предницата на колата и стърчеше педя над нея. Грухтенето заглуши двигателя. След минута две "обсадата" се отпусна и ни беше позволено да продължим към риболовните приключения. Оказа се, че тази "защитна" реакция е имала за цел да ни спре, докато прасенцата се изтеглят встрани от пътя или зад колата.
Гледали ли сте филма "Зеления лед"?... Надали ще посмея някога да отида есенно време пеш за риба в 6 сутринта...
Вече застанали на позиция, огрени от ясната месечина, се засуетихме с подготовките. Баща ми разпъваше "наземните" установки, аз помпех лодката. Разпределението беше такова - той от брега, аз от лодка. Докато се нагласим съмна.
Започнах да облавям участъкът пред водораслите до брега. Без успех.
Рибките не бяха тук... Преместих се пред стръмния отсрещен бряг. Там, на границата на 1-вия метър и рязкия спад надолу, "набарах" няколко раирани.
Денят откри Salmo Hornet 2,5cm, с окраска на слънчева рибка.
Единият удар беше по-плавен, а съпротивата малко по-вяла и... Сулчица!
25-те см раета и бледо зелена красота се скриха отново в дълбините.В един момент усетих, че май рибките са се оттеглили от тук или вече не им беше "вкусна" слънчевата рибка.
А аз трябваше да изляза на брега, защото имаше реална опасност на наводня лодката без да има пробойна...
Облекчен, вече можех да търся рибите навсякъде
Заложих на класиката - сребриста Mosca 3-ти номер с червени точки.
Един, два, три костура в същата зона пред брега и отново онова по-меко удряне, но този път борбата беше по-сериозна. Бяла рибка около 35-тях сантиметра. Не беше добра компания за моите костури и я пратих да си търси дружките в язовира.
И пак рибите изчезнаха...
Оказа се, че са излезли от сянката на гористия стръмен бряг и са слезли надълбоко. Беше моментът на цикадите! Уникални примамки. Заложих на 10гр. зелена, с червено оче. Марката не я помня, а съм хвърлил опаковката. Имаше ли костур на пътя на проводката или под лодката - беше мой! Стръвни, резки удари! Авансът, който винаги държа леко отпуснат просвирваше отвреме навреме.
Кеф! Кеф! Кеф!
Ето за това бях дошъл! Имах и два-три жестоки удара, които обаче не се закачиха.
След хубава серия риби, отново настъпи "суша". А аз отново трябваше да изляза на сушата...
Там баща ми имаше 1-2 костурчета на рибе и една таранка на "глис". На този бряг на залива риболовът беше по-тегав.
И все пак имаше един костур около половинката на дъно. От лодката видях да вади една сулка около 30-тях сантиметра, която си отплува обратно. За късмет се била хванала за края на устата и нямаше щети по хрилете.
Кафе, сандвич, няколко лафа с много настроение и пак беше време да отплавам.
Този път намерих рибите пред самия вход на залива, в слънчевите бистри води, на около 4 метра дълбочина. Цикадата отново не прощаваше. Този път Strike Pro, бяла, със зелена глава. Имаше ли раета под лодката - мои бяха! Отново кефът беше "на макс"! И отново бях посетен от сулчица, и за пореден път трябваше да обяснявам, че такива гости отпращам на момента.
В един момент рибите спряха. Отсреща, на брега, баща ми имаше 2-3 хубави попадения на дъно. Нещата ми се изясниха - костурът се беше дръпнал по средата на залива, в най дълбоката му част.
Слънцето вече здраво препичаше, а мозъкът ми беше станал на боза от корабоплаването - толкова ми е даянът явно
.Време беше да излизам от водата.
Доволен, зареден с хубави раирани емоции седнах да си изям сандвича и да погледам как баща ми дъпна още 2-3 хубави костура на дъно. При поредното замятнае на такъма, баща ми посеган да сложи звънчето, но върхът буквално му избяга изпод пръстите. Илзезе поредният половин литров гибан.
Постепенно започнахме да събираме катуна и към 17:00 потеглихме към Варна.
А пред очите ми все още са зелените, прозрачни дълбини и реките от едър уклей, които минаваха под лодката в сянката на гористата урва...
Имаше и още интересни природни гледки, но те са тема на други разкази.
Заключение:
Salmo Hornet RS 2,5 cm, Mosca и цикади.
Риби - между 200 и 300 грама. Кеф - пълен.
На дъно - костури до половинката.
Започвам да си изграждам впечатления за дневната миграция на рибите.
Бялата риба се опитва да възстанови популацията си - нека й помогнем и ние
ПП
А аз май трябва да си купя фотоапарат най-накрая и да пиша по по-малко
!
