И рибар съм, и гъбар съм!
Публикувано на: Пон Окт 08, 2012 11:49 am
Здравейте пак, юнаци,
Нали знаете през какви перипетии преминава един мъж? На младини е коцкар, в средна възраст - рибар, около пенсията си - гъбар, а накрая като не може дори да иде до тоалетната става и лайнар. Та за двата дни на изтеклия уикенд последователно преминах през втората и третата степен. В събота се правих на рибар, а в неделя станах и гъбар. То има отделна тема за гъбите, но ще разберете защо ги пускам тук - по научни съображения.
И така в събота рано заран с познатия ви вече Тошко Захранката чучнахме на едно чудно местенце на река Искър. Без захранка - само стрелба с бели и жито. И Тошко ги започна - с директния телескоп първо уклейчета:
после и една яка червеноперка:
после пак уклейчета. И почна с интерес да си гледа в кофата:
Аз ги мъчих кленовете из подмолите и покрай падналите дървета, ама - нъцки. Водата много бистра, дъното се вижда. Към 10,30 оставих Тодор, качих се на колата и отидох на Малашевските гробища. Правихме помен за една година от смъртта на моя приятел Пенко /Асистенто/.
Прекрасен мъж беше:
Това е последната му снимка от лятото на миналата година, а в негова памет бяхме застанали да ловим на реката точно зад гърба му.
Поменът мина като ... помен. Върнах се към 12,30 да прибирам Тошо, а той вече хвърляше улова си обратно в реката.
Много щастлив, че дарява живот
Дори и едрата червеноперка постоя малко легнала настрани, но се оправи.
Така със смесени чувства приключи първият ден.
В неделята също рано сутринта качих на колата моя колега Георги и жена му Ива и запрашихме в джендемите под Стара планина за гъби. Минахме Костинброд, после мистичната Царичина, Градец и т.н. като спирахме на различни места, но в тази суша - никаква гъба не се видя. Синът на Жоро и Ива е доктор по микология /науката за гъбите/ и бяхме решили да му осигурим снимки и биологичен материал за изследванията. Пък ако се найдат и ядливи гъби - да си спретнем по една манджа.
След катерене по разни скапани пътища допряхме до тази табела:
Не знам какво са му рехабилитирали на пътя, но беше в отвратително състояние.
Както и да е тук под една върба съвсем до реката цъфнаха първите гъби - киселки.
Ако намерите такива гъби, не ги яжте, защото увреждат кръвта, а не стомаха!
На горната снимка Жоро няма да коли Ива, а вади ножа, за да съберем биологичен материал за изследванията.
После с последна надежда се забихме по високото някъде над Чибаовци. Какво име само
Местността е красива:
С нож, плик и фотоапарат в ръце хукнах нагоре из смесените гори.
И опа-ла! Първите масловки!
Крият се добре, мамините, но зоркото очо на Дедо Доцент бди за науката и за ... стомаха, де!
И се почна една одисея, не като за суша.
Ето още една красавица - сърнела:
Здрава и чиста като българо-съветската дружба
По-натам под брезичките изникна една плантация от брезовки
И после пак - серия от сърнели:
И отново брезовки като в приказките
Най-накрая набарах и три огнени манатарки - стават за ядене, но са тежки за стомаха. За науката откъснах и няколко отровни гъби, сред които и две малки отровни млечници. Отровните Ива ги прибра с особено внимание за изследване. После разтоварих цялото количество, което бях набрал и го прегледахме. Което ставаше за научни цели го отделихме, а другото го прибрахме за храна. Ето ви снимка само с моите гъби:
Кой сега е номер 1 ?
Прибрахме се капнали в София, но с чувство за изпълнен дълг. Ядохме и от гъбите снощи и както разбирате още съм жив. Значи добре съм се справил с третата степен от развитието на мъжа. Като дойде четвъртата - все някой от вас да се сети да ми донесе памперси
Айде наслука на всинца ви!
Нали знаете през какви перипетии преминава един мъж? На младини е коцкар, в средна възраст - рибар, около пенсията си - гъбар, а накрая като не може дори да иде до тоалетната става и лайнар. Та за двата дни на изтеклия уикенд последователно преминах през втората и третата степен. В събота се правих на рибар, а в неделя станах и гъбар. То има отделна тема за гъбите, но ще разберете защо ги пускам тук - по научни съображения.
И така в събота рано заран с познатия ви вече Тошко Захранката чучнахме на едно чудно местенце на река Искър. Без захранка - само стрелба с бели и жито. И Тошко ги започна - с директния телескоп първо уклейчета:
после и една яка червеноперка:
после пак уклейчета. И почна с интерес да си гледа в кофата:
Аз ги мъчих кленовете из подмолите и покрай падналите дървета, ама - нъцки. Водата много бистра, дъното се вижда. Към 10,30 оставих Тодор, качих се на колата и отидох на Малашевските гробища. Правихме помен за една година от смъртта на моя приятел Пенко /Асистенто/.
Прекрасен мъж беше:
Това е последната му снимка от лятото на миналата година, а в негова памет бяхме застанали да ловим на реката точно зад гърба му.
Поменът мина като ... помен. Върнах се към 12,30 да прибирам Тошо, а той вече хвърляше улова си обратно в реката.
Много щастлив, че дарява живот
Дори и едрата червеноперка постоя малко легнала настрани, но се оправи.
Така със смесени чувства приключи първият ден.
В неделята също рано сутринта качих на колата моя колега Георги и жена му Ива и запрашихме в джендемите под Стара планина за гъби. Минахме Костинброд, после мистичната Царичина, Градец и т.н. като спирахме на различни места, но в тази суша - никаква гъба не се видя. Синът на Жоро и Ива е доктор по микология /науката за гъбите/ и бяхме решили да му осигурим снимки и биологичен материал за изследванията. Пък ако се найдат и ядливи гъби - да си спретнем по една манджа.
След катерене по разни скапани пътища допряхме до тази табела:
Не знам какво са му рехабилитирали на пътя, но беше в отвратително състояние.
Както и да е тук под една върба съвсем до реката цъфнаха първите гъби - киселки.
Ако намерите такива гъби, не ги яжте, защото увреждат кръвта, а не стомаха!
На горната снимка Жоро няма да коли Ива, а вади ножа, за да съберем биологичен материал за изследванията.
После с последна надежда се забихме по високото някъде над Чибаовци. Какво име само
Местността е красива:
С нож, плик и фотоапарат в ръце хукнах нагоре из смесените гори.
И опа-ла! Първите масловки!
Крият се добре, мамините, но зоркото очо на Дедо Доцент бди за науката и за ... стомаха, де!
И се почна една одисея, не като за суша.
Ето още една красавица - сърнела:
Здрава и чиста като българо-съветската дружба
По-натам под брезичките изникна една плантация от брезовки
И после пак - серия от сърнели:
И отново брезовки като в приказките
Най-накрая набарах и три огнени манатарки - стават за ядене, но са тежки за стомаха. За науката откъснах и няколко отровни гъби, сред които и две малки отровни млечници. Отровните Ива ги прибра с особено внимание за изследване. После разтоварих цялото количество, което бях набрал и го прегледахме. Което ставаше за научни цели го отделихме, а другото го прибрахме за храна. Ето ви снимка само с моите гъби:
Кой сега е номер 1 ?
Прибрахме се капнали в София, но с чувство за изпълнен дълг. Ядохме и от гъбите снощи и както разбирате още съм жив. Значи добре съм се справил с третата степен от развитието на мъжа. Като дойде четвъртата - все някой от вас да се сети да ми донесе памперси
Айде наслука на всинца ви!
.
!