Ну, погоди!
Публикувано на: Съб Окт 20, 2012 7:29 pm
Не, приятели, няма да ви преразказвам култовото анимационно филмче от детството ми, но всяко нещо по реда си!
Аз съм от хората, които ходят малко по-късно за риба – не че не съм ставал по нощите, но принципно тръгвам винаги в късно утро. Спирам на една бензиностанцийка за кафенце, водичка и топла баничка. И днес не изневерих на привичката си и пускайки си „Я Свободен“ на Валерий Кипелов (бивш вокалист на култовата руска хеви – метал група «Ария») си запалих цигарка и се отправих към риболовните полета из дефилето. Минавам през Костинброд и Искрец, пътят е по-дълъг но е добре асфалтиран и се пътува доста по-комфортно и бързо.
И така, с радост в сърцето и в душа и вдишвайки свежия планински въздух из покрайнините на село Искрец, се носех към нови риболовни приключения.
Тази идилия бе прекъсната от неочаквана среща с чичко Ушев - посредством полоцейска палка със знак STOP, показана ми изневиделица на излизане от Искрец . Леко стъписан и с въпросителен поглед си подадох документите на любезна милиционерка с офицерски чин. В следващия момент от към сребристата „Нива“, с крива лепенка POLICE се приближи капитан и чукайки с показалец в/у циферблата на часовника си ми каза:
„Да, точно 10:41, виждате ли ?“
Аз кимнах и попитах защо съм спрян ? Отговорът гласеше, че съм превишил скоростта с 15 км, демек съм карал с 65 км/ч. Нямало да ми пишат акт, да не съм се притеснявал (явно съм изглеждал потиснат, 100% е било така). Докато ми пишеха фиш за 50 кинта или 2 нови воблера Ecogear и 3 блесни, чичко Ушев се поинтересува с какво се занимавам ?
„Превеждам от време на време“, казах аз и си запалих нервно цигарка.
Капитанът продължи с думите:
„Как си превеждате тогава израза „Ну, погоди!“ ?
Не може да се отрече, че милиционерът извади чувство за хумор.
Продължих си пътя, но вече не бях в добро настроение, а и усещах, че срещата с ушевите няма да ми е на късмет и слука.
Двата бряга на реката бяха покрити с ефирен килим от златисти листа. Водата беше доста ниска и бистра, подухваше и ветрец. Сглобих си такъмите, скочих в ботушите и нагазих до над колене. На самия бряг се натъкнах на интересен феномен - свободно растящи домати, които бяха все още твърди и зелени.
На мястото, което посещавам напоследък, не бях виждал рибата да скача, днес станах свидетел на доста активна игра, което ме обнадежди, но само за кратко. Започнах да замятам с испански блеснички, после минах на френски, белгийски, но без успех. Реших да предложа „японска кухня“ и след второто мятане на един воблер (който буквално не понасям, тъй-като никога не съм хващал риба на него, но понеже е много прехвален, го разнасям из дисагите си трета година вече) почти на отсрещния бряг последва вял удар, реших, че съм го закачил в нещо и ще се отърва от него най-накрая. Подръпнах по-силничко и линията се раздвижи ?! Беше рибка, която бясно започна да се дърпа насам и натам – течението през което трябваше да я преведа допълнително усложняваше задачата ми, но и увеличваше кефа.
Със свободната си ръка почнах да си опипвам джобовете, за да си намеря телефона и да снимам. Рибата не пожела да излезе от водата, докато държах пръчката само с една ръка, макар че я бях докарал почти на метър от себе си. Реших бързичко да я щракна, преди да е изчезнала от полезрението ми. Успях да я увековеча 2 пъти, след като се разпляска и офейка в неизвестна посока. Беше бая шишкав клендуга, успял да изкриви оригиналната тройка на йозурито.
Адреналинът ми беше на макс – набързо забравих и ушеви и мушеви и кинти и фишове, вече гледах на япончето с друго око.
Междувременно вятърът се усили зверски и замятането стана почти мъчително. Сложих по-тежък сумист и започнах да замятам по посока и с помощта на ветровете. След 5-6 замятания усетих рязък удар и се показа по-малкият брат не предишния дангалак, беше доста приятен като размери, но го снимах само веднъж и пак успя да се самоосвободи.
Преди тръгване сложих и един изпитан боец на севидж гиър и отново бях възнаграден с третия брат, най-малкия, на който се наложи да му помогна при освобождаването.
В четири без малко се измъкнах от водата и закоцуках към колата с позамръзнали крака. Излетът беше прекъснат поради много силния вятър. Навръщане към гнусната столица пътувах с повишено внимание.
Аз съм от хората, които ходят малко по-късно за риба – не че не съм ставал по нощите, но принципно тръгвам винаги в късно утро. Спирам на една бензиностанцийка за кафенце, водичка и топла баничка. И днес не изневерих на привичката си и пускайки си „Я Свободен“ на Валерий Кипелов (бивш вокалист на култовата руска хеви – метал група «Ария») си запалих цигарка и се отправих към риболовните полета из дефилето. Минавам през Костинброд и Искрец, пътят е по-дълъг но е добре асфалтиран и се пътува доста по-комфортно и бързо.
И така, с радост в сърцето и в душа и вдишвайки свежия планински въздух из покрайнините на село Искрец, се носех към нови риболовни приключения.
Тази идилия бе прекъсната от неочаквана среща с чичко Ушев - посредством полоцейска палка със знак STOP, показана ми изневиделица на излизане от Искрец . Леко стъписан и с въпросителен поглед си подадох документите на любезна милиционерка с офицерски чин. В следващия момент от към сребристата „Нива“, с крива лепенка POLICE се приближи капитан и чукайки с показалец в/у циферблата на часовника си ми каза:
„Да, точно 10:41, виждате ли ?“
Аз кимнах и попитах защо съм спрян ? Отговорът гласеше, че съм превишил скоростта с 15 км, демек съм карал с 65 км/ч. Нямало да ми пишат акт, да не съм се притеснявал (явно съм изглеждал потиснат, 100% е било така). Докато ми пишеха фиш за 50 кинта или 2 нови воблера Ecogear и 3 блесни, чичко Ушев се поинтересува с какво се занимавам ?
„Превеждам от време на време“, казах аз и си запалих нервно цигарка.
Капитанът продължи с думите:
„Как си превеждате тогава израза „Ну, погоди!“ ?
Не може да се отрече, че милиционерът извади чувство за хумор.
Продължих си пътя, но вече не бях в добро настроение, а и усещах, че срещата с ушевите няма да ми е на късмет и слука.
Двата бряга на реката бяха покрити с ефирен килим от златисти листа. Водата беше доста ниска и бистра, подухваше и ветрец. Сглобих си такъмите, скочих в ботушите и нагазих до над колене. На самия бряг се натъкнах на интересен феномен - свободно растящи домати, които бяха все още твърди и зелени.
На мястото, което посещавам напоследък, не бях виждал рибата да скача, днес станах свидетел на доста активна игра, което ме обнадежди, но само за кратко. Започнах да замятам с испански блеснички, после минах на френски, белгийски, но без успех. Реших да предложа „японска кухня“ и след второто мятане на един воблер (който буквално не понасям, тъй-като никога не съм хващал риба на него, но понеже е много прехвален, го разнасям из дисагите си трета година вече) почти на отсрещния бряг последва вял удар, реших, че съм го закачил в нещо и ще се отърва от него най-накрая. Подръпнах по-силничко и линията се раздвижи ?! Беше рибка, която бясно започна да се дърпа насам и натам – течението през което трябваше да я преведа допълнително усложняваше задачата ми, но и увеличваше кефа.
Със свободната си ръка почнах да си опипвам джобовете, за да си намеря телефона и да снимам. Рибата не пожела да излезе от водата, докато държах пръчката само с една ръка, макар че я бях докарал почти на метър от себе си. Реших бързичко да я щракна, преди да е изчезнала от полезрението ми. Успях да я увековеча 2 пъти, след като се разпляска и офейка в неизвестна посока. Беше бая шишкав клендуга, успял да изкриви оригиналната тройка на йозурито.
Адреналинът ми беше на макс – набързо забравих и ушеви и мушеви и кинти и фишове, вече гледах на япончето с друго око.
Междувременно вятърът се усили зверски и замятането стана почти мъчително. Сложих по-тежък сумист и започнах да замятам по посока и с помощта на ветровете. След 5-6 замятания усетих рязък удар и се показа по-малкият брат не предишния дангалак, беше доста приятен като размери, но го снимах само веднъж и пак успя да се самоосвободи.
Преди тръгване сложих и един изпитан боец на севидж гиър и отново бях възнаграден с третия брат, най-малкия, на който се наложи да му помогна при освобождаването.
В четири без малко се измъкнах от водата и закоцуках към колата с позамръзнали крака. Излетът беше прекъснат поради много силния вятър. Навръщане към гнусната столица пътувах с повишено внимание.
).
Браво колега 
