Гъби йок - риби бол!
Публикувано на: Нед Окт 21, 2012 8:08 pm
Като видях какви мрени е наскубал vanko1988 направо си мислех, защо да пускам моята тема, но пък от друга страна нали този форум е за информация на колегите и може на някой да е полезно. И най-вече искам да благодаря на колегата walukov от форума, който ми даде подробна информация безкористно и с чисто сърце, за да изживея един прекрасен предиобед.
И така в събота рано сутринта потеглихме с моята кола и приятелите ми Светла и Росен към тяхната къщурка в село Цаконица, Мездренско. Бях им обещал да закараме от София разни неща на вилата им, а понеже те не са риболовци, аз си сложих една дънна и един директен телескоп в колата - да пробвам в неделя рибите на Горна Бешовица, която е на десетина километра от Цаконица. Е, искахме да видим и дали има гъби в Цаконица
Прекрасно село в див район. Посрещна ни така:
Това е дворът на Росен и Светла.
Ето ги и тях, големи сладури и интелигенти при това, Светла и Росен са литератори, мои колеги и приятели:
Светла почва да приготвя каменната маса, а Росен мисли къде да ходим за гъби.
Ами отидохме в боровата гора - за 2 часа станахме вир вода, но нито една гъба
Накрая почна един невероятен залез:
Ето ме и мен, вече на масата.
Дойдоха и други приятелки Галя и Василка, също от нашата писателско-журналистическа скромна черга. На теферич - ракийка, салатка, печена на жар скумрийка, чорбица, лимонада и сладки приказки за Пушкин, Гогол и други търсачки от Интернет. Имам предвид, че ако питаш някой тийнейджър кой е Гогол, той в 90 процента от случаите ще го сбърка с чичко Гугъл
Значи - дотук с лиричните отклонения. Легнах си в 21 часа за пръв път от детските години и по указанията на колегата Валуков в ранна сутрин пришпорих колата до митичната за мен Горна Бешовица. За пръв път в живота си отивам на този гьол. Ето го:
На разсъмване бях сам там, снимките са от два часа по-късно, щото апаратът се бе смръзнал 4 градуса сутринта!
Направих класическата ретросхема с пружина на дъно и две куки 5 номер със стръв червена ароматизирана с ягода царевица на едната и жълто топче стиропор на другата кука. Захранката в пружината - бигфиш на полската фирма "Стар Фиш", жестока история, мешана с изпружени бели и малко жито.
Ето върха на познатото ви менте на Шекспир с идиотските му цветове, имам го поне от 9 години и е най-шаранската ми пръчка, подариха ми я нявга по царско-жълто време и едва ли струва повеКе от 15 лева
А от самото начало пръчката си имаше верен пазач - местният помияр Клепчо, който ме посрещна още от спирането на колата ми край фургона на пазача и така не се отдели от мен до края на риболова.
Рибар и той, но най-вече - хлебар и гладник, непрекъснато му подхвърлях залци хляб да яде
Шаранчетата почнаха да кълват почти като уклеи на дънната. Бяха определено между 700 грама и 1,5 кила, но всичките се зашиваха на стиропора, а не на ароматната ягодова царевица
Тази снимка я пускам, да не би да ме забравите, де.
В общи линии хванах за три часа , ни повече, ни по -малко, а цели 14 шарана на една дънна въдица. Две от тях бяха абсолютно маломерни по 200 грама, но имаше 2 по 1,5 кила - ето ги.
Знам точно колко тежат, защото ги взех за консумация и пазачът ги премери и ми ги таксува по 6 лева на кило или общо 18 лева. Ако бях взел и другите, дето ги пуснах, сигурно трябваше да платя 90- 100 лева, което не ми е по силите доцентски. Добре е, че маломерните могат да се връщат. Впрочем имах и много зверски удар от толстолоб, най-вероятно на стиропора, рибата потегли като товарен влак от Мездра за Роман, но отвърза кука 5 номер от плетеняк на Ремингтон, оригинален американски. Грешката е моя, защото я снех от друг монтаж, без да прегледам възела. Идиот
После единият шаран го дадох на Светла и Росен, щото те нивга няма да си хванат и ядат шаран само за Никулден и то от пазара, а другият го харизах на 86-годишната Сийка -леля за мен и баба за вас, от апартамента над мен, щото й бях обещал отдавна. А кака Доцентица този път не се разсърди - докат два дни се размотавах за риби и гъби, тя пък си купила филе от сьомга, от което и аз похапнах, след 14 шарана, деева!
Ми това е. Доволен съм като добиче и без мрени. Ама пак ще ида и за тях!
Хайде, наслука
И така в събота рано сутринта потеглихме с моята кола и приятелите ми Светла и Росен към тяхната къщурка в село Цаконица, Мездренско. Бях им обещал да закараме от София разни неща на вилата им, а понеже те не са риболовци, аз си сложих една дънна и един директен телескоп в колата - да пробвам в неделя рибите на Горна Бешовица, която е на десетина километра от Цаконица. Е, искахме да видим и дали има гъби в Цаконица
Прекрасно село в див район. Посрещна ни така:
Това е дворът на Росен и Светла.
Ето ги и тях, големи сладури и интелигенти при това, Светла и Росен са литератори, мои колеги и приятели:
Светла почва да приготвя каменната маса, а Росен мисли къде да ходим за гъби.
Ами отидохме в боровата гора - за 2 часа станахме вир вода, но нито една гъба
Накрая почна един невероятен залез:
Ето ме и мен, вече на масата.
Дойдоха и други приятелки Галя и Василка, също от нашата писателско-журналистическа скромна черга. На теферич - ракийка, салатка, печена на жар скумрийка, чорбица, лимонада и сладки приказки за Пушкин, Гогол и други търсачки от Интернет. Имам предвид, че ако питаш някой тийнейджър кой е Гогол, той в 90 процента от случаите ще го сбърка с чичко Гугъл
Значи - дотук с лиричните отклонения. Легнах си в 21 часа за пръв път от детските години и по указанията на колегата Валуков в ранна сутрин пришпорих колата до митичната за мен Горна Бешовица. За пръв път в живота си отивам на този гьол. Ето го:
На разсъмване бях сам там, снимките са от два часа по-късно, щото апаратът се бе смръзнал
4 градуса сутринта!Направих класическата ретросхема с пружина на дъно и две куки 5 номер със стръв червена ароматизирана с ягода царевица на едната и жълто топче стиропор на другата кука. Захранката в пружината - бигфиш на полската фирма "Стар Фиш", жестока история, мешана с изпружени бели и малко жито.
Ето върха на познатото ви менте на Шекспир с идиотските му цветове, имам го поне от 9 години и е най-шаранската ми пръчка, подариха ми я нявга по царско-жълто време и едва ли струва повеКе от 15 лева
А от самото начало пръчката си имаше верен пазач - местният помияр Клепчо, който ме посрещна още от спирането на колата ми край фургона на пазача и така не се отдели от мен до края на риболова.
Рибар и той, но най-вече - хлебар и гладник, непрекъснато му подхвърлях залци хляб да яде
Шаранчетата почнаха да кълват почти като уклеи на дънната. Бяха определено между 700 грама и 1,5 кила, но всичките се зашиваха на стиропора, а не на ароматната ягодова царевица
Тази снимка я пускам, да не би да ме забравите, де.
В общи линии хванах за три часа , ни повече, ни по -малко, а цели 14 шарана на една дънна въдица. Две от тях бяха абсолютно маломерни по 200 грама, но имаше 2 по 1,5 кила - ето ги.
Знам точно колко тежат, защото ги взех за консумация и пазачът ги премери и ми ги таксува по 6 лева на кило или общо 18 лева. Ако бях взел и другите, дето ги пуснах, сигурно трябваше да платя 90- 100 лева, което не ми е по силите доцентски. Добре е, че маломерните могат да се връщат.
Впрочем имах и много зверски удар от толстолоб, най-вероятно на стиропора, рибата потегли като товарен влак от Мездра за Роман, но отвърза кука 5 номер от плетеняк на Ремингтон, оригинален американски. Грешката е моя, защото я снех от друг монтаж, без да прегледам възела. Идиот После единият шаран го дадох на Светла и Росен, щото те нивга няма да си хванат и ядат шаран само за Никулден и то от пазара, а другият го харизах на 86-годишната Сийка -леля за мен и баба за вас, от апартамента над мен, щото й бях обещал отдавна. А кака Доцентица този път не се разсърди - докат два дни се размотавах за риби и гъби, тя пък си купила филе от сьомга, от което и аз похапнах, след 14 шарана, деева!
Ми това е. Доволен съм като добиче и без мрени. Ама пак ще ида и за тях!
Хайде, наслука
