ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Всичко за което не намирате подходящ форум

Модератор: dantho.mihov

Публикувай отговор
ribaro
вече хвърля и на тежко
вече хвърля и на тежко
Мнения: 253
Регистриран на: Вто Фев 10, 2009 1:04 pm
Местоположение: Пловдив

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от ribaro »

Газейки в преспите и омагьосан от тихото проскърцване на снега тази сутрин, неволно се върнах в детството си и по конкректно в периода 1979 и 1980 година , когато имах удоволствието да живея в едно малко селище – Благоево в Коми АССР, и газех с големите „валенки” в сухия сняг.Много разнородни отзиви има за живота в Коми, но за мен това бяха едни от най-хубавите и безгрижни години, в които успях да се докосна до богатството на руската култура, неизчерпаемия колорит на езика, дивата природа и почти девствени пейзажи около близките реки Винь и Вашка.
В тези години точно ми „влезе кукичката”. Тайно от родителското тяло с банда верни другари си сглобявахме подобие на сал с подръчни материали, като често ползвахме и палети за целта и с най-обикновенна пръчка и малко корда, самоделни пера и тежести имахме добра слука.Дънните си намотавахме на шише, а тежести отливахме в пясъка в отпечатък на супена лъжица и забита клечка за отвор.Първата приготвена от мен риба от улова беше по специална рецепта – набодена на дълга клечка на жаравата, в която заривахме картофи.Кой да знае тогава, че тя рибата трябва и да се почисти преди това .... .Но пък картофите ставаха превъзходни – сладки и сипкави с прегоряла коричка, която си хапвах директно и зъбите ми ставаха като на стар ром.Да не ви разказвам за боровинките, хилядите видове гъби .... и други дадености които си спомних днес.
А пък чичо Коце – съквартиранта, дето вечерно време си кърцаше водчица и „гъмза” в тумбести бутилки със баща ми, имаше истинска въдица.Даже и катушка.От него взех и първите уроци, на брега на Вашка.Замятам както ми беше обяснил, ама така оплетох такъмите, че сигурно му се е ревало на човека.Докато той се бореше с клоните, на неговата въдица – удар.”Дърпай” вика той, аз грабнах въдицата и бегом по брега и тъкмо на метър от водата рибока се откачи и взе да прави скокове като циркаджия по тревата.Засилка и плонж върху него.Да ама го сграбчих с главата надолу, а проклетата опашка ме налагаше по бузите и ушите.”Бързо идвай бе чичо Коце, че тоя шамар ме съсипа от шарани” викам,а чичо ти Коце се съдра от смях.Докато си замина за България постоянно ме бъзикаше по този повод.
По-късно, благодарение пак на него успях да се кача и на лодка – пирога, и да се возя по Вашка, по чиито брегове освен прекрасната природа се виждаха и дървените рибарски къщи на местните.Успях да потопя плувка и във водите на река Мезень, която пък сега се оказва, че била най-чистата река в Европа и едно от 11-те чудеса на Коми.
Нямам спомен какви бяха рибите, нито как точно изглеждаха, но в очите ми тогава бяха големи и красиви.Единственно си спомням големите щуки, които излизаха почти на брега и можеш да ги наблюдаваш как дебнат плячката и с равнодушие подминават поднесената пред устата им стръв.
Така се заразих, а после като се върнах в България продължих по река Тополница, Марица, близките до Пазарджик, където израстнах, каналчета, рекички, чалтици, гьолове, язовири .....

Ще се радвам да срещна колеги, които са живяли в Коми и имат по-свежи спомени от моите или някакви снимки от там.

Ето и малко фото, което успях да открия:
Река Винь, на входа на посьолака /селището/
Изображение

Поглед от моста на река Вашка:
Изображение

Река Мезень при Кослан
Изображение

На брега на Вашка и пирога във водата:

Изображение

Български рибари в Благоево:
Изображение
Изображение

Малко от тайгата:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

На снимките мен ме няма за съжаление ......
Седя и си ловя риба, седя и си ловя риба ....по едно време гледам .... само си седя ...
Аватар
Златев
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 1192
Регистриран на: Чет Мар 05, 2009 2:10 pm
Местоположение: Варна

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от Златев »

Мда...
Ще започна моят разказ от по-ранни времена или - как се е зарибил моят учител! :)
Около края на 50-те в Дубна...
Дядо ми и баба ми, лека им пръст, са по цял ден заети със своите си работи и баща ми /тогава около 5 годишен/ и чичо ми са поверени на грижите на вуйчо си.
Човекът много обича да се занимава с деца и е истиснски изобретател, но... не е рибар.
Но когато имаш 2-ма подрастваши мушморока и такава хубава река... Отишъл човекът в първия рибарски магазин и закупил две въдички, такъмчета и след няколко часа баща ми вече е бил пленен доживот от магията на риболова, разцъквайки костурчета и бибанчета по Волга в самия град...
40 години по-късно...
С брат ми сме 1-2 клас най-много и сме с нашите на летуване в с. Вишовград. За първи път успявахме да отидем там с кола и съответно баща ми устрои семеен илзет край яз. Ал. Стамболийски, около Орехите...
Двете невръстни лапета / аз и брат ми/ получиха една жълта стъклопластова въдичка около 3,50 m и след кратки заръки... Брат ми хвана първото си костурче! След него и аз реализирах едно бибанче! Ами сега - ние сме двама а въдицата - една! Да се рдуваме на рибка! Да, ама ако дълго време не кълве? На 5 минути? И така в редуване и оспорване на реда попилявахме ситните костурчета, слънчевки и бибанчета край брега...
Но всичко вече беше различно...
У нас попадна крехкото зрънце на рибаря и с много грижи, бавно и с време, отгледахме в нас по един запален риболовец. Благодарение на баща ми, човекът от когото най-много сме се учили на всичко в рибарлъка и в риболовната етика, и благодарение на една щастлива случайност преди повече от 50 години край бреговете на р. Волга...
Аматьорски Спининг Клуб "С Брат ми"
ti6ofish
новобранец
новобранец
Мнения: 44
Регистриран на: Чет Мар 19, 2009 9:52 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от ti6ofish »

Спомените ви ме върнаха назад във времето когато бях 5годишен и с брат ми ,взели пръчки от бъз и дрянов връх ловяхме малки каракудки на Батак, а бащами бог да го прости ги вземаше за стръв и вадеше смадоци.Не можеше спокойно да лови от нас, единия оплел кордата другия закачил анцуга , но там за риба сме :axe:
На 8 ми купиха първата макара Нептун/от хубавите :lol: / голяма радост беше,а и риба имаше повече .Няма да забравя как едно момче пасеше крава краи баластриера до Велинград ловеше перки с гегата си вързало дебела корда и голяма кука и в крайна сметка извади 3 кг.шаран :shock: .Наистена да си рибар за мен е диагноза :drinkers:
Аватар
peter_ip
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 104
Регистриран на: Сря Сеп 16, 2009 3:36 pm
Местоположение: Габрово

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от peter_ip »

Темата наистина е страхотна, та в този ред на мисли нека и аз да спомена за моето прохождане в риболова.
Всичката тази страст към риболова, водеща на моменти до болестно състояние, получих от моя дядо, който беше (поне в моите очи) наистина голям рибар.Това стана някъде около 1978-79 година - дядо ми ме заведе на яз."Александър Стамболийски" и с една лодка и няколко негови познати отидохме до един остров.Там те започнаха да разпъват такъмите и аз нетърпеливо изчаквах да нагласят моята пръчка "Tokoz" 1.50м,подарена ми преди това за рожденният ден (то се знае от кого :D ).Та тогава дядо ми постави корда около метър и нещо, малка тежест и една гола кука (без никаква стръв) и ме прати да мятам.И аз мятам си и си чакам, ама толкова съм и разбирал та чакам на гола кука да хвана нещо.Да ама не, изведнъж нещо така ми дрипна въдицата, че аз подскочих и се разкрещях "дядо нещо хванах..... идвай да помагаш :D ) и наистина кукичката беше захапана от едно смадоче голямо около педя .
От тогава винаги съм чакал с нетърпение дядо да ме заведе за риба, даже не можех да заспя вечрта от вълнение, че утре ще сме за риба.И така от тогава тръпката и желанието за риболов са неразделни.Отначало ловях на плувки от паче перо (направени от дядо ми) и вече имах макара "Stabil" подарък също от него.Когато ходехме , а то беше основно по язовири, дядо хвърлчше една - две дънни пръчки и веднага хващаше спинарката (TURTLE на 1.80м, двуделна с винт и макара Mitchel 350 - още си пазя всички негови такъми) и почваше с блесните(обикновенно си ги правеше сам).колко съм му се молил да разкара тази плувка и да ми даде и на мен да пробвам на блесна, ама не, малък съм бил още за това :D .Още първото лято след като се уволних от казармата (1992 год.), с един приятел отидохме на река Росица и първата ми работа бе да се пробвам на блесна (тогава вече имах японска стъклопластова въдица на 1.60м и естествено за макара ползвах "стабилката") - успях да хвана само три кефалчета тогава, обаче тръпката беше стархотна.Та така и до днес, с леки изключения - поради липса на каквото и да било свободно време,рибарската страст живее в мене.Жената също е запалена рибарка и се сърди когато ходя на риба без нея :D (баща и и вуйчо и са я водили едно време постоянно за риба - та от там и тя рибарка).Големият ми син идва с мен, но нещо много бързо му омръзва и дава зор да си ходим.Щерката (малката) от сега ме е задрънкала , че като порасне иска въдица и за нея.
И аз като една част от колегите тук във форума хванах тази "доживотна болест" от моя дядо, човекът когото обичах дори по-вече от родителите си.

Много често взех да се замислям за мухарски риболов, но явно трябва да се запозная с някой колега, който да ме вкара и в този вид риболов :roll: :)

Поздрави и успехи на всички.
For Those About to Rock – We Salute You

¸.·´``·..¸><||||(º>
¸.·´``·.¸.·´``·..¸><||||(º< ~>--------------
Аватар
jorro11
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 427
Регистриран на: Пет Яну 15, 2010 9:42 pm
Местоположение: Samokov/Sofia

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от jorro11 »

Много интересна тема колега като гледам и неостаряваща....И моят риболовен старт не е много по-различен от на повечето колеги.И от бащина, и от майчина линия в рода ни е имало ловци и риболовци.От майчина линия дядо ми беше(лека му пръст) голям ловец и риболовец,а от страната на баща ми прадядо ми е бил запален по лова и риболова,дядо ми някак се е разминал с тръпката от гонене на дивото за сметка на баща ми,брат ми също е и ловец и риболовец.Аз се насочих само към риболова.Първите си риболовни уроци получих от баща ми на 6-7годишна възраст.Първата ми риба беше 10см лещанака(лешанка) с една стара бамбукова въдица.Веднага на другия ден бях на същото място отново с него........но този път изненада 30см балканка, след която вече нищо не можеше да ме откаже от риболова.До 13-14год. вече имах над 200-300 пастърви(като още от тогава винаги съм пускал маломерните риби).На 15 год. спечелих първото си състезание на река Искър по улов на пастърва.От тогава до сега съм хванал още доста,но от 2 години по-големия брой(над90%) от хванатите от мен пастърви връщам обратно във водата,защото наистина се възхищавам на тази риба в нейното диво състояние...дори за мен удоволсвието е по-голямо, когато виждам едра балканка в реката ,отколкото когато е закачена на куката ми.
..........и риболова май наистина е доживотна "болест" независимо от начина или "преносителя" ,от който си я хванал!
Аватар
danev69
сериозен играч
сериозен играч
Мнения: 1447
Регистриран на: Сря Юли 01, 2009 6:18 pm
Местоположение: Пловдив

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от danev69 »

здравейте,колеги.темата е супер,чак сега я видях.аз като дете за риба ме водеха приятели на баща ми.тои самият никога не е хващал въдица.водеха ме на Марица и на Стряма.специално за Марица,доколкото си спомням беше пълна с много риба.аз ловях с черничева пръчка/около 2м. дълга/ :D .интересното е ,че хващах доста рибки.бяха предимно малки мренки,но за мен си беше супер.на падналия дървен мост на Марица/до новотела/ се беше образувало нещо като заливче.имаше доста рибари.ходех там почти всеки ден с колелото.ако не ловях,поне стоях и гледах.на същото место хванах наи-голямата си рибка.става въпрос за алай не по-голям от 30-40см.за мен си беше направо КИТ :D .веднага се прибрах в махалата и всички ,които познавам искат не искат видяха ;огромната риба; :D .за мен беше огромна радост.имах също така и две дънни въдици :D .става въпрос за две бирени шишета с навита по 20-30м корда.куките бяха доста големи,но според мен така беше по-сигурно. :D ..сега някои път водя дъщеря ми за риба.тя е на 12г..купил съм и въдица /много лека болонеза/ хваща доста каракудки.миналата година я взех с мен една вечер на Марица за СОМ.беше и много интересно,но се разочарова,че не вадех сомове.тя си мислеше,че ще се хващат,като каракудките.добре ,че едно малко сомче се закачи та се отсрамих пред детето.ето и снимки.извинявам се за качеството,но са правени с телефона.когато и казах ,че трябва да го пуснем се съгласи веднага.това е от мен колеги...ИзображениеИзображение http://www.vbox7.com/play:f10a0ae8
човек е толкова голям,колкото са големи мечтите му
Аватар
zaribanask8
вече хвърля и на тежко
вече хвърля и на тежко
Мнения: 227
Регистриран на: Съб Авг 21, 2010 9:49 pm
Местоположение: София-кв.Изток

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от zaribanask8 »

Дядо ми ме зариби преди 4 години ,но от 1 година се занимавам по професионално и секи ден съм за риба
Викат ми Николаев :)
unchita
новобранец
новобранец
Мнения: 52
Регистриран на: Чет Юни 19, 2008 8:03 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от unchita »

ti6ofish написа:Спомените ви ме върнаха назад във времето когато бях 5годишен и с брат ми ,взели пръчки от бъз и дрянов връх ловяхме малки каракудки на Батак, а бащами бог да го прости ги вземаше за стръв и вадеше смадоци.Не можеше спокойно да лови от нас, единия оплел кордата другия закачил анцуга , но там за риба сме :axe:
На 8 ми купиха първата макара Нептун/от хубавите :lol: / голяма радост беше,а и риба имаше повече .Няма да забравя как едно момче пасеше крава краи баластриера до Велинград ловеше перки с гегата си вързало дебела корда и голяма кука и в крайна сметка извади 3 кг.шаран :shock: .Наистена да си рибар за мен е диагноза :drinkers:
Да не е било на прословутото велинградско ТеМеСе - баластриерата :D
Аз там прекарах 80% от риболовстването ми през живота.Вечер на здрач шараните излизаха на повърхността и десетки перки се биеха във водораслите... :cry:
Вече почти е пресъхнало езерото,а шаварите и водораслите изсмукват последните му жизнени сили. :cry:
Аватар
ivalpetkov
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 867
Регистриран на: Нед Ное 22, 2009 10:00 am
Местоположение: Бургас - Созопол

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от ivalpetkov »

Моите първи спомени са от 4 годишен-това е седемдесетте години на миналия век.Израснах на 50 метра от созополските скали-внук съм на потомствени рибари.И така на 4 годинки тичах по скалите с първите бълдаранови пръчки и летви-бял конец и извити карфици за куки.Така почнах да мъкна на мама и първите лапини и кучета.Покъсно -първа макара Делфин и първи пръчки-Гермина от ГДР.Израснах като скитник по плажовете и скалите около Созопол.Дядо,бог да го прости имаше голяма дървена лодка и през ден бях с него в морето.Блаженни години,когато беше още малко рибарско градче,нямаше строежи,а само рокендрол и диви брегове....Дааа хубави години от моето детсво.Сега от години живея в Бургас,но често ходя с семейството ми при нашите в Созопол и това ми действа особенно....
Аватар
mitiogt
ще става разбирач
ще става разбирач
Мнения: 589
Регистриран на: Съб Фев 21, 2009 1:58 pm
Местоположение: Пловдив

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от mitiogt »

Първите спомени от живота ми са как си правя въдица от бобов кол , никой от семейството ми не ходеше за риба. Незнам, бях се родил с идеята , че трее да ходим за риба , постоянно .
Най - големият майтап беше в ранните ми ученически години , когато бащата ме заведе на психиатър , защото постоянно си мислех за риба , но и той неможа да ми помогне :lol: ( тогава не ми беше мн смешно ) . От тогава досега минаха около 15 г и положението си е пак същото - постоянно ми се ходи за риба , :smt102 , успокоявам се, че имам 2- 3 авери, дето и те са болни от същата болест и си угаждаме :partyman: , а и тук във форума срещнах доста от наще , така че - ПОЗДРАВИ на всички " Болни" и НАСЛУКА ! :drinkers:
Любими Риболовни сайтове:
Най-добрият риболовен магазин Ribata.eu
Аватар
трапера
сериозен играч
сериозен играч
Мнения: 1471
Регистриран на: Пон Апр 09, 2007 10:27 am
Местоположение: Свилен Славов (Мюнхен-Русе)

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от трапера »

Преди около 30 години и аз бях заразен от моя вуйчо,през летните ваканции на село.Първите години на рамката на колелото, 4-5км по черни пътища и с натъртен задник.После дойде ред на Колата-Москвич и съответно бленуваната дестинация Дунав.Два дена на реката, спане на открито и 4 въдици /дънни/ за Голяма риба.Е те тогава вече от "настинка" ме хвана"грип" :lol: В четвърти клас,след голямо събиране на пари от върнати празни бутилки и хартия си купих първата въдица-три коленен бамбук около 4м,който ми откъсваше ръцете.Струваше невероятните 10лв,при цена на върнато лимонадено шише 7стотинки! Две години по-късно се сдобих с първата "въдица с макара"-Метър и половина лепен бамбук с коркова дръжка и макара Дельфин.....................И така годините си минаваха а аз още съм болен. Въдиците вече са други.Болестта си е същата.


Мисля,че предадох бацила и на сина ми.
%20_1_~2.JPG
За мен това е бебе,но за него си е СОМ :lol: :lol: :lol: Надявам се и той да остане неизлечимо болен!!!
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
лягам си star
събуждам се super star


Alt ist man erst...wenn die Kerzen mehr kosten als die Geburtstagstorte!
Аватар
AL KAPONE
кандидат преподавател
кандидат преподавател
Мнения: 3072
Регистриран на: Чет Фев 15, 2007 2:56 pm
Местоположение: от Село

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от AL KAPONE »

Насам народе да събудим темата! :D
Има много от вас които си траят и не са споделили. Най учтиво Ви приканвам да си изпеете всичко, че изпитвам социален глад за истории с емоция. :D
Когато се издигаш, приятелите ти разбират кой си.
Когато падаш, разбираш кои са приятелите ти.
Аватар
G.Petkov
и господ не е толокова добър
и господ не е толокова добър
Мнения: 14801
Регистриран на: Чет Сеп 18, 2008 8:00 am
Местоположение: София

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от G.Petkov »

Реших да напиша и аз в тази тема, след като наскоро видях рекичката на моето детство, ето я,


Изображение


Тогава беше по-голяма и местната ловна дружинка/защото тогава нямаше риболовци в тази планина/ редовно я зарибяваше с балканска пъстърва. Рибите растяха добре и когато лятно време напояваха градините с вода от реката, се случваше да припляска сред доматите по някоя хубава пъстърва, която съответния дядо или баба веднага пъхаха в джоба за да я изпържат вечерта на внуците.
На 2-3 години реката прииждаше страховито, носеше дървета, търкаляше огромни камъни и отнасяше всичката пъстърва няколко километра надолу, под един 4 метров водопад, който не и позволяваше да се върне.И там наред с черните мренки и лещанките, понякога хващах пъстърва и детското ми сърце биеше от вълнение, че съм хванал такава мощна и красива риба.
За съжаление никой от рода и приятелите не беше рибар и съм се учил на всичко сам, с подръчни материали, по метода на проба-грешка. В тази рекичка ловях с лескова пръчка, парче влакно, плувка от паче перо, листово оловце и торен червей. От баща ми съм се научил да познавам гъбите, като дете берях и ядях диворастящи гъби за ужас на селските бабички, които по-късно също усетиха вкуса им и не оставяха една гъбка на полето.
Сега, като се измих на реката се замислих, как съм се къпал навремето в тази студена вода, а от постоянното газене в нея ми остана един хроничен синузит.
С годините рибите в реката ставаха все по-редки, докато накрая изчезнаха, най-дълго се задържаха раците, може би има още от тях, те ми бяха и първия гастрономически опит - варени :D .
Та така, вече 45, че и повече години по реки, езера, гори намирам огромното удоволствие от общуването с природата. Риболова и гъбите са любимото ми развлечение, а когато преди повече от 20 години се пристрастих и към зимния риболов, цикълът стана целогодишен :D . Като ме попитат в късната есен - „Закрихте ли”, отговарям „ А не, сега започваме” ....
Наслука на всички!!!
ivobojkov1
новобранец
новобранец
Мнения: 2
Регистриран на: Чет Окт 13, 2011 8:35 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от ivobojkov1 »

И при мене всичко тръгна от баща ми, а и дядо ми е рибар, май като гледам при доста е било така.
key
новобранец
новобранец
Мнения: 1
Регистриран на: Чет Ное 24, 2011 5:28 pm

Re: ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

Мнение от key »

да е жив и здрав баща ми, че ми показа това вълшебно преживяване- ходенето за риба. Няма по-приятни мигове за мен от седенето до реката. И до ден днешен като си отида вкъщи ходим двамата на риба за ужас на майка ми и съпругата ми :D :D За голямо съжаление не успяхме да направим от тях риболовци, но имам поле за изява при 2-годишния ми син, който добре попива всичко, което види.
Gerda- качество и сигурност
Публикувай отговор

Обратно към “Разни”