naRiba.com

Беше красива и слънчева събота тук в холандия, което ме накара да поразхвърлям воблерите за разнообразие. Та ето ме след 16:00 на един позабравен но обещаващ водоем.

Обаче цял ден карък, закачки, вятър, дърпане и само едно кълване..
Та към 18:00 се отправих към последното място за преслущване. Обаче след всичките тия клони и трастики които извадих вирбела си изпял песента.. ето че правя и последни замятания и - хоп, воблера изфръкна необичайно далеч... прибирам, а той си стои отгоре. Вирбела се отхлабил и отворил от всичкото напрежение през деня..

Вече мръкваше, няма врема да режа и вързвам нов в тъмницата, сложих голям сомски Ъгли Дък и замятам в посока на Рапалата че да си я закача обратно и ... пляс - цопна точно до него, прибирам ама... и тоя го изпуснах.. нарханих набързо проклетия вирбел и нещо ми прещрака в главата...

Вече беше тъмно, за секунди се приведох в голо състояние а си беше и ладовина - към 10 -12 градуса. Метнах се и с голям мерак доплувах до рибките си. След като ги извадих се почувствах страхотно макар и да замръзвах..

Смешно или не, дори и такива риболовни излети ме карат да се чувствам щастлив.

Ще се радвам ако не съм единствения с подобня история. Ако и вие имате подобни преживявания - тук е момента да ги споделите

Незнам от къде да започна ама кат реша ще пиша.

Еееее,аз вече писах.Направих полегнала е Тодорка във водата но със дрехите,преди десетина дни.Първи си по събличане,но за къпането,ако се включи и Лорда,ставаме трима.

Оу и питате на връх никулден един пат такова къпане му ударих.
Ами тая година в гребната база кво парзаляне падна.
Един дядо стои от страни и вика:
-Момче къпането тука е забранено.
И продължава да хвърля на два метра от мен.
А аз прес тва време бърбоча тиня.
Кат излезнах щях и него да хвърля ама съм миролюбив.
Пък и възрастните хора трябва да се уважават.
Е той все пак придвидливо избяга.
Голям смях направих.

Един колега падна от моста над приливниците на Мандрата поне 15 метра

ПРЕДИ ГОДИНИ КОГАТО ЯЗ.БРЯГОВО БЪКАШЕ ОТ ЩУКА, ОТИВАМЕ С БРАТОВЧЕДА ДА ЛОВИМ НА БЛЕСНА.БЛЕСНИТЕ САМ СИ ГИ ПРАВЯ И ЯСНОВСЕ ОЩЕ ГИ ПРАВЯ.ТА ИМАМ ЕДНА(ВСЕ ОЩЕ Я ИМАМ)СТРАХОТИЯ,ПРАВИХ Я ОТ ОБЕЦА НА ЖЕНАТА ,СУПЕР РЕЗУЛТАТНА, БЕЗ ЩУКА НЕ СЪМ СЕ ПРИБИРАЛ.ХВЪРЛЯМЕ И ОБИКАЛЯМЕ ОКОЛО ЯЗОВИРА И ИЗВЕДНЪЖ "ЗАКАЧКА".ДЪРПАМ НАЛЯВО-НАДЯСНО НЯМА ОТКАЧАНЕ И ДАВАМ ПРЪЧКАТА НА БРАТОВЧЕДА ДА ДЪРЖИ И СЕ СЪБЛИЧАМ ПО "ОРГАНИЗЪМ".МЕСЕЦА ДЕКЕМВРИ ПО БРЕГА 10 см СНЯГ. ВЛИЗАМ ДО КРЪСТА И ОПИПВАМ ДЪНОТО ВОДЕЙКИ СЕ ОТ КОРДАТА,НО ЗАКАЧКАТА ДАЛЕЧЕ, ПРИСТЪПВАМ, ПАК ДАЛЕЧЕ И СЛЕД МАЛКО СЪМ ДО ШИЯ.ПОЕМАМ ВЪЗДУХ И СЕ ГМУРВАМ.ЗАКАЧКАТА СЕ ОКАЗА СЕЗАЛОВО ВЪЖЕ ОТ СТАРА ШАМАНДУРА. В МОМЕНТА КОЙТО ИЗЛИЗАМ НА ПОВЪРХНОСТА ЗАД СКАЛАТА ИЗЛИЗАТ ДВАМА КОЛЕГИ СЪС ШУБИ И УШАНКИ,НАПРАВО ОНЕМЯХА И СИГУРНО МЕ ПОМИСЛИХА ЗА ЛУД. НО ВАЖНОТО Е ЧЕ СПАСИХ БЛЕСНАТА.