Есенни костури с изненади
Публикувано на: Вто Ное 20, 2012 5:21 pm
Есен е. Мъгли покриват хоризонта и крият от взора ни петната по склонове на планините, изпъстрени с ярки цветове, с преобладаващо жълто и червено. Там където са послените дървета, успели да запазят засега ярката си есенна премяна. На много места тя е вече като разноцветен килим на земята, а в небето , като закривените пръсти на стара вещица, са се забили голите сиво-черни клони.
Време е за един от любимите ми риболови. Есенния риболов на джиг.
Та в една мъглива и намусена утрин, една от онези утрини, когато ти се струва, че никога няма да съмне, толкова е гъста мъглата, няколко човека се товарим в колата и поемаме по заспалите друмища в търсене на райраните разбойници.
Оловните води на язовира, захлупени с похлупака на сякаш притисналата ги мъгла, мълчат и крият своите тайни. Скрит от погледа ни в гъстата пелена е и отсрещния бряг, всъщност разполагаме само с едно малко парче бряг и още толкова вода, останалото е мрачна и гъста мъгла, обрамчила ни сякаш с примка.
Колегите решават да не рискуват преход в нищото и да останат до колата за да потърсят щуките по пличовете.
Завладени от откривателски дух обаче, двамата с Тео решаваме да нагазим в нищото и да потърсим нови простори за риболов. Отправяме се към стената на язовира, внимателно стъпвайки по размазаните пред погледа ни от мъглата камъни.
Щом пресмятаме, че трябва да се намираме нейде по средата й започваме и с риболова.
Не след дълго вече и първите рибки са на брега. Костуретки в стандартния размер.
Рибите са се скупчили в основата на стената, сред нахвърляните камъни и вземат само на много бавна, лазеща по дъното примамка. Закачанията по дъното са чести, няколко силикона набързо падат в боя и завинаги остават нейде в дълбините.
Подготвени обаче за такъв развой сме се запасили солидно с леки глави и малки силиконки на "ОРКА", от магазина на Ванката Пигов.
Малко по малко мъглата се разрежда и вече имаме един по голям кръг около нас преди погледът ни да срещне нищото.
Това разреждане по някакъв начин повлия на рибите и скоро Тео заши добър костур:
Ето за тези риби бяхме дошли.
Скоро последва и малка щучка:
която, след фотосесията, замина да трупа килограми:
Тъй като Тео ми дръпна напред с тези риби, реших да пробвам нова схема.
Риболов с два силикона. Едър, с по-тежка глава, отдолу и малко над него по-дребен, вързан на офсетна кука без утежнение.
Този ми монтаж бързо ме върна в играта:
И пак:
Няколкото късания обаче, заради по-тежката глава, която зацепваше в камъните, ме отказаха и отново заложих на стандартния монтаж с лека глава.
Междувременно явно нацелихме правилната проводка, а и пасажа с едри костури, тъй че ги зачесахме в добро темпо. Нямаше време за снимки, решихме да сложим рибите в живарник и да снимама всичко накрая.
Ловяхме костур след костур, начесто се обаждаха и парчета по 300-400 грама, а и два по-едри, тъй че и кепа влизаше в употреба.
По едно време въдицата на Тео се сви и скоро прилична щука бе на брега.
Не след дълго и аз заковах една , малко по-едра.
Риболова вървеше с пълна сила.
След поредното причукване и засечка от моя страна, линията ми някак странно натежа.
Рибата вървеше по-дъното и опъваше яко.
Насочих я към брега и Тео подложи кепа. Някъде пред него голяма опашка разсече повърхността и ме накара да настръхна. Разкрещах му се да маха кепа, който само би уплашил рибата, а и едва би побрал и главата й. Прекарах рибата до брега и в момента в който уссети камъните, чя джасна навътре. Предвидил поведението й, секунди преди това бях поохлабил аванса.
Досега тя дори не бе разбрала какво става и борбата едва започваше. Пъстървовата ми пръчка пращеше и се гънеше от дръжката, а аванса сякаш щеше да се подпали. Въоръжих се с търпение, молех се само куката да издържи.
Минутите минаваха а рибата не искаше да идва към мен. Всеки път, щом успявах малко да я приближа, тя яростно се втурваше навътре и аванса писваше като обезумял.
Развикахме се за голям кеп, но наоколо никой нямаше. Наложи се спешно обаждане до колегите в другия край на гьола и скоро Жоро дотърча с намерен незнайно къде малко по голям кеп. Наличието на кеп, в който имахме някакви шансове да поберем рибока ми даде увереност. В никакъв случай не бих могъл да извлека рибата на брега. Малката и тънка кука щеше да се изправи.
Времето напредваше, зад мен се бе насъбрала любопитна тълпа. Най накрая след около 20-30 минути битка рибата започна да показва признаци на умора. Няколко пъти успях да я прекарам почти до кепа, но отново драсваше навътре. Всеки път вземаше все по-малко аванс обаче. Настъпи и сюблимния момент. Успях да прекарам каталясалата и предала е риба над кепа и Жоро я гребна. Най-накрая бях спечелил.
В кепа омаломощено лежеше сребърно торпедо.
Време бе за снимки:
За всеобща изненада рибата уставно бе налапала силикона:
Т'ва "ОРКА"-та голема работа...
От дългата борба ръцете ми трепереха, та поседнах малко да почина.
До мен обаче Тео продължаваше с риболова, чъй че скоро не издържах и отново хванах въдицата. Половихме още половин час костури и ето че стана време за събиране. Времето напредваше, а не ни се искаше да излизаме по разкаляния черен път по тъмно.
Извадихме живарника с рибите за снимка:
След снимките бе време за пускане на рибите:
С усмивки на лицата се отпрвихме към колата и колегите, които бяха успели да разпишат по някоя щука.
Стана един перфектен риболов, успяхме да се насладим на кълването на много риби, експериментирахме с монтажите и проводките, докато налучкаме правината тактика и това ни донесе успех и удовлетворение от риболова. Дори и скъсаните по около двадесет примамки на човек, не можаха да помрачат настроението ни и бяха бързо забравени.
В колата, карайки бавно сред рано спусналата се вечерна мъгла имахме време да обсъдим всеки един аспект от кълването и проводките и да направи изводите за следващия джигов риболов, който надявам се да е още по-успешен.
Време е за един от любимите ми риболови. Есенния риболов на джиг.
Та в една мъглива и намусена утрин, една от онези утрини, когато ти се струва, че никога няма да съмне, толкова е гъста мъглата, няколко човека се товарим в колата и поемаме по заспалите друмища в търсене на райраните разбойници.
Оловните води на язовира, захлупени с похлупака на сякаш притисналата ги мъгла, мълчат и крият своите тайни. Скрит от погледа ни в гъстата пелена е и отсрещния бряг, всъщност разполагаме само с едно малко парче бряг и още толкова вода, останалото е мрачна и гъста мъгла, обрамчила ни сякаш с примка.
Колегите решават да не рискуват преход в нищото и да останат до колата за да потърсят щуките по пличовете.
Завладени от откривателски дух обаче, двамата с Тео решаваме да нагазим в нищото и да потърсим нови простори за риболов. Отправяме се към стената на язовира, внимателно стъпвайки по размазаните пред погледа ни от мъглата камъни.
Щом пресмятаме, че трябва да се намираме нейде по средата й започваме и с риболова.
Не след дълго вече и първите рибки са на брега. Костуретки в стандартния размер.
Рибите са се скупчили в основата на стената, сред нахвърляните камъни и вземат само на много бавна, лазеща по дъното примамка. Закачанията по дъното са чести, няколко силикона набързо падат в боя и завинаги остават нейде в дълбините.
Подготвени обаче за такъв развой сме се запасили солидно с леки глави и малки силиконки на "ОРКА", от магазина на Ванката Пигов.
Малко по малко мъглата се разрежда и вече имаме един по голям кръг около нас преди погледът ни да срещне нищото.
Това разреждане по някакъв начин повлия на рибите и скоро Тео заши добър костур:
Ето за тези риби бяхме дошли.
Скоро последва и малка щучка:
която, след фотосесията, замина да трупа килограми:
Тъй като Тео ми дръпна напред с тези риби, реших да пробвам нова схема.
Риболов с два силикона. Едър, с по-тежка глава, отдолу и малко над него по-дребен, вързан на офсетна кука без утежнение.
Този ми монтаж бързо ме върна в играта:
И пак:
Няколкото късания обаче, заради по-тежката глава, която зацепваше в камъните, ме отказаха и отново заложих на стандартния монтаж с лека глава.
Междувременно явно нацелихме правилната проводка, а и пасажа с едри костури, тъй че ги зачесахме в добро темпо. Нямаше време за снимки, решихме да сложим рибите в живарник и да снимама всичко накрая.
Ловяхме костур след костур, начесто се обаждаха и парчета по 300-400 грама, а и два по-едри, тъй че и кепа влизаше в употреба.
По едно време въдицата на Тео се сви и скоро прилична щука бе на брега.
Не след дълго и аз заковах една , малко по-едра.
Риболова вървеше с пълна сила.
След поредното причукване и засечка от моя страна, линията ми някак странно натежа.
Рибата вървеше по-дъното и опъваше яко.
Насочих я към брега и Тео подложи кепа. Някъде пред него голяма опашка разсече повърхността и ме накара да настръхна. Разкрещах му се да маха кепа, който само би уплашил рибата, а и едва би побрал и главата й. Прекарах рибата до брега и в момента в който уссети камъните, чя джасна навътре. Предвидил поведението й, секунди преди това бях поохлабил аванса.
Досега тя дори не бе разбрала какво става и борбата едва започваше. Пъстървовата ми пръчка пращеше и се гънеше от дръжката, а аванса сякаш щеше да се подпали. Въоръжих се с търпение, молех се само куката да издържи.
Минутите минаваха а рибата не искаше да идва към мен. Всеки път, щом успявах малко да я приближа, тя яростно се втурваше навътре и аванса писваше като обезумял.
Развикахме се за голям кеп, но наоколо никой нямаше. Наложи се спешно обаждане до колегите в другия край на гьола и скоро Жоро дотърча с намерен незнайно къде малко по голям кеп. Наличието на кеп, в който имахме някакви шансове да поберем рибока ми даде увереност. В никакъв случай не бих могъл да извлека рибата на брега. Малката и тънка кука щеше да се изправи.
Времето напредваше, зад мен се бе насъбрала любопитна тълпа. Най накрая след около 20-30 минути битка рибата започна да показва признаци на умора. Няколко пъти успях да я прекарам почти до кепа, но отново драсваше навътре. Всеки път вземаше все по-малко аванс обаче. Настъпи и сюблимния момент. Успях да прекарам каталясалата и предала е риба над кепа и Жоро я гребна. Най-накрая бях спечелил.
В кепа омаломощено лежеше сребърно торпедо.
Време бе за снимки:
За всеобща изненада рибата уставно бе налапала силикона:
Т'ва "ОРКА"-та голема работа...
От дългата борба ръцете ми трепереха, та поседнах малко да почина.
До мен обаче Тео продължаваше с риболова, чъй че скоро не издържах и отново хванах въдицата. Половихме още половин час костури и ето че стана време за събиране. Времето напредваше, а не ни се искаше да излизаме по разкаляния черен път по тъмно.
Извадихме живарника с рибите за снимка:
След снимките бе време за пускане на рибите:
С усмивки на лицата се отпрвихме към колата и колегите, които бяха успели да разпишат по някоя щука.
Стана един перфектен риболов, успяхме да се насладим на кълването на много риби, експериментирахме с монтажите и проводките, докато налучкаме правината тактика и това ни донесе успех и удовлетворение от риболова. Дори и скъсаните по около двадесет примамки на човек, не можаха да помрачат настроението ни и бяха бързо забравени.
В колата, карайки бавно сред рано спусналата се вечерна мъгла имахме време да обсъдим всеки един аспект от кълването и проводките и да направи изводите за следващия джигов риболов, който надявам се да е още по-успешен.
Страхотен риболов и репортаж
0,18 
