Ползотворно, па било то и безрезултатно
Публикувано на: Нед Яну 27, 2013 7:06 pm
Здравейте съмишленици,
от около трийсетина дни не бях ходил за риба и това неминуемо оказа влияние върху психиката ми - започнах да се държа като болен от синдрома на Даун. Трябваше спешно да се поразходя, я по дефилето на река Искър, я по поречието на Марица. В крайна сметка се метнах в колата и отпраших към по-далечната дестинация (167 километра в едната посока, от пред входа на блока - та до самата река
), река Марица в района на Пловдив.
Местата са ми любими и добре познати. През лятото и есента ги посещавам сравнително често, като в по-голямата си част излетите са ми ползотворни.
В сняг и студ не бях пробвал, но не съм напълно разочарован, тъй-като успях да релаксирам и да подишам чист въздух.
На реката в събота от 9 сутринта до към 13 часа не срещнах никого, нито колеги спинингисти, нито представители на другите методи за риболов. Духаше приличен вятър, който гонеше ситни снежинки. Времето беше студено и на 5-6 замятания се образуваха ледени фигурки във водачите.
Независимо от това внимателно почиствах ледените образувания и продължавах да замятам отново и отново с надеждата да имам поне едно подгонване или удар, а защо не и уловена риба, но ... нямаше, просто този път нямаше нииищичко, само ято диви патици си плуваха необезпокоявани на отсрещния бряг.
Абстрахирайки се от липсата на риби, се успокоих дори само ходейки по заледените камъни покрай студените води, заредих си батерийките и си обещах скоро пак да преслушам любимите местенца.
от около трийсетина дни не бях ходил за риба и това неминуемо оказа влияние върху психиката ми - започнах да се държа като болен от синдрома на Даун. Трябваше спешно да се поразходя, я по дефилето на река Искър, я по поречието на Марица. В крайна сметка се метнах в колата и отпраших към по-далечната дестинация (167 километра в едната посока, от пред входа на блока - та до самата река
), река Марица в района на Пловдив. Местата са ми любими и добре познати. През лятото и есента ги посещавам сравнително често, като в по-голямата си част излетите са ми ползотворни.
В сняг и студ не бях пробвал, но не съм напълно разочарован, тъй-като успях да релаксирам и да подишам чист въздух.
На реката в събота от 9 сутринта до към 13 часа не срещнах никого, нито колеги спинингисти, нито представители на другите методи за риболов. Духаше приличен вятър, който гонеше ситни снежинки. Времето беше студено и на 5-6 замятания се образуваха ледени фигурки във водачите.
Независимо от това внимателно почиствах ледените образувания и продължавах да замятам отново и отново с надеждата да имам поне едно подгонване или удар, а защо не и уловена риба, но ... нямаше, просто този път нямаше нииищичко, само ято диви патици си плуваха необезпокоявани на отсрещния бряг.
Абстрахирайки се от липсата на риби, се успокоих дори само ходейки по заледените камъни покрай студените води, заредих си батерийките и си обещах скоро пак да преслушам любимите местенца.
