Ледена епоха 4 - В окото на бурята
Публикувано на: Вто Фев 12, 2013 10:20 pm
Отново е време за риболов. И отново времето навън е по-скоро пролетно, отколкото зимно, както си е по канон и закон божи.
Че и дъжд го дават синоптиците да джаса. Емо Чолаков специално предупреждава, носа си да не показуваме навънка. Ма за риболов нищо не вика, значи можееее!
Изборът на водоем отново е проблемен. Къде ли ще има лед?
Решаваме да се насочим дълбоко в планината, където зимата все още се не дава на южняко.
Този път освен нас двамата с Тео, забираме и току що завърналия се във ваканция от чуждоземско обучение Фичо.
Със свити сърца потегляме. Наоколо ни се чернеят калните зимни полета и навяват още повече притеснение в душите ни. Притеснение, което бързо отстъпва място на еуфория щом започваме да се катерим в планината. Тука сняг има предоволно. И колкото по-нагоре се качаме толкова повече става.
Накрая стигаме и до момент в който изчистения път свърша и сме принудени да изоставим колата. Оттук нагоре сме пеша.
Натоварваме се с багажа и поемаме през заспалата зимна гора.
Пътят е изровен от есенните дъждове и начесто се налага да пресичаме течащи по него поточета и да се провираме през надвесените клони на дърветата.
Свежия студен въздух изпълва гърдите ни и начесто спираме, за да подишаме с пълни гърди и да се насладим на притихналата гора около нас. Отрупаните, като в приказка, със сняг дървета сякаш протягат клоните си към нас, искайки да ни погалят с меките, пухкави снежни ръкавички, които са нахлузили.
Отрупаните и празнични борове с весело шумолене на игличките си ни засипват със сняг, пълнейки вратовете на сгорешените ни от газенето тела.
Едва минали през панайра на веселите борове, се изправяме пред лабиринта на дивата, недокосвана от брадва дъбова гора:
Провираме се бавно. Плетеницата от клони сякаш иска да ни задържи, да ни направи участници в белия зимен празник, в които участва цялата Природа наоколо ни.
Ние не се противим много. Снежната еуфория ни е завладяла и някак си не ни се иска да я подминем.
Накрая, след провирането през последната плетеница от клони и сняг:
пред нас се показва и язовирчето, нашата крайна и бленувана цел.
Първа стъпка... леда под краката ми се отчупва и се оказвам почти до коленете във водата. Бързо отскачам на брега, преди водата да е пробила през дебелите дрехи.
Налага се да сложим няколко клона, за да преминем през крайбрежния участък, покрит с тънък лед. По-навътре ледът е здрав и спокойно можем да ловим.
Набързо се пръскаме по леда и го разпробиваме.
Скоро кивока ми се сгъва и първия костур е вече в ръцете ми:
Скоро го следват още няколко:
Радостните възгласи долитащи от Тео и Фичо ми подсказват, че те също ловят.
По едно време, след поредното кълване и подсечка, отдолу нещо ме напъва. Кратка борба и държа в ръцете си червеноперка с размери на лопатка:
Секунди по-късно я следва още една подобна.
Явно съм напипал пасаж с големи риби. Решавам да се съсредоточа в преследването на червеноперките. Костурите явно не блестят с размери.
Червеноперките искат по-бавна и с малки колебания игра и попипват стръвта сякаш срамежливо. Кивока едва едва се сгъва при попипванията им, но успявам да излъжа още няколко подобни лопати и доволно количество по-малки. Кратка оперативка с Тео и Фичо показва, че Тео също има няколко червеноперки, докато Фичо е решил да заложи на блесна с надеждата за едър костур. Засега обаче му кълват все дребни.
Ловим така може би час, час и половина, когато времето решава да ни напомни предупрежденията на Емо Чолаков. Започват да прехвърчат редки снежинки, които много скоро се превръщат в плътна пелена от падащ сняг. Хоризонта изчезва и щом вдигнем поглед, пред него се изправя хвърчащия във всички посоки, сякаш пух при бой с възглавници, сняг:
Малко по-малко положението става все по тежко. Околните планини вече ги няма. Пред очите е само размазан пейзаж, сред който на моменти се мяркат размазано по-близките дървета:
Скоро, въпреки гумираните дрехи, сме порядъчно мокри, а виелицата не показва признаци на умора и вилнее на воля из свилата под поривите й планина.
Вятърът издува линиите ни, а падащите върху кивоците огромни снежинки ги свиват като при кълване. Въпреки непрекъснатото чистене на дупките с черпаците, след една, две минути те отново са запълнени от сипещия се отгоре сняг.
С неохота решаваме да събираме. Чака ни дълъг преход през планината, а и имаме опасения, че пътят ще е затрупан.
Опитваме се да направим няколко снимки на улова:
Въпреки краткото време с което разполагахме преди да се разрази бурята сме успели да уловим около стотина риби, между който и десетина червеноперки мутанти, по около 200-300 грама.
Отново се натоварваме с багажа и поемаме обратно. Щом изкачваме близката височина се обръщаме за да си вземем довиждане с язовира, но него вече го няма. Стихията го е погълнала:
След продължителен преход се добираме до затрупаната от снега кола. Както и предполагахме, пътя вече го няма, а ние сме мокри до кости. Лично на мен са ми мокри даже и слиповете
Парното в колата обаче бързо ни сгрява и пъплейки внимателно по застланото вече с дебела снежна покривка шосе с удоволствие си спомняме за отличния риболов и неповторимите красоти на зимния Балкан.
Че и дъжд го дават синоптиците да джаса. Емо Чолаков специално предупреждава, носа си да не показуваме навънка. Ма за риболов нищо не вика, значи можееее!
Изборът на водоем отново е проблемен. Къде ли ще има лед?
Решаваме да се насочим дълбоко в планината, където зимата все още се не дава на южняко.
Този път освен нас двамата с Тео, забираме и току що завърналия се във ваканция от чуждоземско обучение Фичо.
Със свити сърца потегляме. Наоколо ни се чернеят калните зимни полета и навяват още повече притеснение в душите ни. Притеснение, което бързо отстъпва място на еуфория щом започваме да се катерим в планината. Тука сняг има предоволно. И колкото по-нагоре се качаме толкова повече става.
Накрая стигаме и до момент в който изчистения път свърша и сме принудени да изоставим колата. Оттук нагоре сме пеша.
Натоварваме се с багажа и поемаме през заспалата зимна гора.
Пътят е изровен от есенните дъждове и начесто се налага да пресичаме течащи по него поточета и да се провираме през надвесените клони на дърветата.
Свежия студен въздух изпълва гърдите ни и начесто спираме, за да подишаме с пълни гърди и да се насладим на притихналата гора около нас. Отрупаните, като в приказка, със сняг дървета сякаш протягат клоните си към нас, искайки да ни погалят с меките, пухкави снежни ръкавички, които са нахлузили.
Отрупаните и празнични борове с весело шумолене на игличките си ни засипват със сняг, пълнейки вратовете на сгорешените ни от газенето тела.
Едва минали през панайра на веселите борове, се изправяме пред лабиринта на дивата, недокосвана от брадва дъбова гора:
Провираме се бавно. Плетеницата от клони сякаш иска да ни задържи, да ни направи участници в белия зимен празник, в които участва цялата Природа наоколо ни.
Ние не се противим много. Снежната еуфория ни е завладяла и някак си не ни се иска да я подминем.
Накрая, след провирането през последната плетеница от клони и сняг:
пред нас се показва и язовирчето, нашата крайна и бленувана цел.
Първа стъпка... леда под краката ми се отчупва и се оказвам почти до коленете във водата. Бързо отскачам на брега, преди водата да е пробила през дебелите дрехи.
Налага се да сложим няколко клона, за да преминем през крайбрежния участък, покрит с тънък лед. По-навътре ледът е здрав и спокойно можем да ловим.
Набързо се пръскаме по леда и го разпробиваме.
Скоро кивока ми се сгъва и първия костур е вече в ръцете ми:
Скоро го следват още няколко:
Радостните възгласи долитащи от Тео и Фичо ми подсказват, че те също ловят.
По едно време, след поредното кълване и подсечка, отдолу нещо ме напъва. Кратка борба и държа в ръцете си червеноперка с размери на лопатка:
Секунди по-късно я следва още една подобна.
Явно съм напипал пасаж с големи риби. Решавам да се съсредоточа в преследването на червеноперките. Костурите явно не блестят с размери.
Червеноперките искат по-бавна и с малки колебания игра и попипват стръвта сякаш срамежливо. Кивока едва едва се сгъва при попипванията им, но успявам да излъжа още няколко подобни лопати и доволно количество по-малки. Кратка оперативка с Тео и Фичо показва, че Тео също има няколко червеноперки, докато Фичо е решил да заложи на блесна с надеждата за едър костур. Засега обаче му кълват все дребни.
Ловим така може би час, час и половина, когато времето решава да ни напомни предупрежденията на Емо Чолаков. Започват да прехвърчат редки снежинки, които много скоро се превръщат в плътна пелена от падащ сняг. Хоризонта изчезва и щом вдигнем поглед, пред него се изправя хвърчащия във всички посоки, сякаш пух при бой с възглавници, сняг:
Малко по-малко положението става все по тежко. Околните планини вече ги няма. Пред очите е само размазан пейзаж, сред който на моменти се мяркат размазано по-близките дървета:
Скоро, въпреки гумираните дрехи, сме порядъчно мокри, а виелицата не показва признаци на умора и вилнее на воля из свилата под поривите й планина.
Вятърът издува линиите ни, а падащите върху кивоците огромни снежинки ги свиват като при кълване. Въпреки непрекъснатото чистене на дупките с черпаците, след една, две минути те отново са запълнени от сипещия се отгоре сняг.
С неохота решаваме да събираме. Чака ни дълъг преход през планината, а и имаме опасения, че пътят ще е затрупан.
Опитваме се да направим няколко снимки на улова:
Въпреки краткото време с което разполагахме преди да се разрази бурята сме успели да уловим около стотина риби, между който и десетина червеноперки мутанти, по около 200-300 грама.
Отново се натоварваме с багажа и поемаме обратно. Щом изкачваме близката височина се обръщаме за да си вземем довиждане с язовира, но него вече го няма. Стихията го е погълнала:
След продължителен преход се добираме до затрупаната от снега кола. Както и предполагахме, пътя вече го няма, а ние сме мокри до кости. Лично на мен са ми мокри даже и слиповете
Парното в колата обаче бързо ни сгрява и пъплейки внимателно по застланото вече с дебела снежна покривка шосе с удоволствие си спомняме за отличния риболов и неповторимите красоти на зимния Балкан.
...ето така е оцелял ,едно време човека ,през ледниковия период.... 
прекрасен репортаж!!!