Завръщане към началото
Публикувано на: Сря Апр 11, 2007 8:58 am
Отминаха Великденските празници и аз искам да ви разкажа за един много приятен и емоционален за мен риболов, макар в него да липсваха пълни живарници и тлъст улов. Един риболов, който ме върна далеч, далеч назад във времето към извора на моята риболовна страст и първите ми трепети с въдица в ръка...
Картината може би за повечето от вас е позната: малко селце нейде в дълбоката и китна провинция, което пази непокътната красота на природата си и невероятен колорит на малкото си останали жители. През пролетта красотата на такива местенца като че ли се утроява и е трудно да бъде пресъздадена с думи:
Недалеч от селото минава едва забележима рекичка, която никой не си е направил труда да отбелязва по карти, няма и име. С кристално бистра вода, спокойна и малко потайна, тя никога не е имала претенции да бъде забелязвана от някого, освен от тези, от чиито живот е била неразделна част десетилетия наред... Още първия поглед в чистата тиха вода и обраслите с коприва и дребни върби брегове създава у наблюдателя интересно и ясно доловимо усещане. Как може реката да крие в себе си едновременно простичката мъдрост на преминалия покрай нея живот и в същото време да е някак странно игрива и лекомислена, почти като дете. Усеща се и мъничко тъга разбира се...
Точно на такова място ме отведе случая за Великден и аз със много трепет и вълнение в Неделя се отправих на среща със своята стара позната. Ето я, посрещнала ме радушно и усмихнато, както и преди 20 г.:
Трудно ми е да ви опиша какво чувствах в този момент. Всеки случай беше някаква сложна смесица от радост, вълнение, щастие, смирение, преклонение, възхищение, благодарност, тъга, носталгия, жал... Щеше ми се да погълна колкото може повече от всичко, което виждах и да го запазя ако мога само за себе си... Бях като вцепенен и измина известно време преди да разпъна въдицата.
Когато го направих забелязах, че бях отишъл повече от неподготвен. Нямах плувка, липсваше ми и кой знае каква стръв, но това не можеше да развали настроението ми. Куки все пак бях взел, така че реших да похвърлям на леко дъно, а за стръв изрових 2-3 ручейника от крайбрежните камъчета.
Навсякъде във водата се стрелкаха уплашени кленчета, които имах чувството, че са ме видяли още от колата. Нямах никакъв шанс срещу тях в плитчините, а и лекото дъно се оказа доста несполучлив монтаж. Така или иначе им се радвах много, защото очевидно обезлюдяването на тези места им се отразява повече от добре. Имаше доста на брой рибки, някои от които с прилични за реката размери, като не липсваха и 30-ци тук-там. Истинска наслада беше да ги гледам как хитруват или как ме подминават с благородническо пренебрежение.
Съжалих, че нямам мухарка в себе си (никога не съм хващал в ръка подобно нещо, но ми се стори удачно за ситуацията
), в следствие на което ми дойде налудничавата идея да махна съвсем оловото от линията си. Получи се нещо като чип-чип, а аз страхотно се забавлявах с детинщините си 
Кацнах на един голям камък при един от любимите си вирове и започнах да пускам стръвта срещу почти възмутените кленове. Тук вече се виждаха и 1-2 ма ветерани към 40-така, които кой знае как бяха оцеляли досега . Имаше и доста дребосъци, един от които скоро се полъга по белия червей:
Беше невероятна изненада за мен, но щастието ми беше вече пълно и буквално се размазах от удоволствие. Пуснах го обратно и зачаках нови рибки.
Тук по-опитните кленове във вира изчезнаха и останаха само дребосъци, които обаче кълвяха доста охотно на глупавия ми монтаж. Беше пълно от тези (даже не им знам името):
Дръпнах може би към 15-20 бройки от тях – големи лакомници. Как познавах за момента на кълване не ме питайте (все пак не беше типичен чип-чип), но важното е, че се забавлявах чудесно.
По някое време реших да погледна и в “горния” вир – малко по малък и разбира се с по-малко рибки, но също толкова красив
Отчете се и с рибка – най-едрата за деня:
Тя също беше релийзната бързо, след което и тукашните риби се покриха и отказаха да си играят с мен. Аз пък се сбогувах с тях и се върнах обратно, като по път дръпнах из плитчините още 2-3 рибки, за завършек на чудесното преживяване.
Получи се невероятен излет и емоционално завръщане към родните местенца. Възродих спомени, припомних си случки и отдадох нужното признание на първата река в риболовните си сещания... Безценен миг, който не бих заменил дори за дузина от скучните си и празни работни седмици.
Поздрави!!
Картината може би за повечето от вас е позната: малко селце нейде в дълбоката и китна провинция, което пази непокътната красота на природата си и невероятен колорит на малкото си останали жители. През пролетта красотата на такива местенца като че ли се утроява и е трудно да бъде пресъздадена с думи:
Недалеч от селото минава едва забележима рекичка, която никой не си е направил труда да отбелязва по карти, няма и име. С кристално бистра вода, спокойна и малко потайна, тя никога не е имала претенции да бъде забелязвана от някого, освен от тези, от чиито живот е била неразделна част десетилетия наред... Още първия поглед в чистата тиха вода и обраслите с коприва и дребни върби брегове създава у наблюдателя интересно и ясно доловимо усещане. Как може реката да крие в себе си едновременно простичката мъдрост на преминалия покрай нея живот и в същото време да е някак странно игрива и лекомислена, почти като дете. Усеща се и мъничко тъга разбира се...
Точно на такова място ме отведе случая за Великден и аз със много трепет и вълнение в Неделя се отправих на среща със своята стара позната. Ето я, посрещнала ме радушно и усмихнато, както и преди 20 г.:
Трудно ми е да ви опиша какво чувствах в този момент. Всеки случай беше някаква сложна смесица от радост, вълнение, щастие, смирение, преклонение, възхищение, благодарност, тъга, носталгия, жал... Щеше ми се да погълна колкото може повече от всичко, което виждах и да го запазя ако мога само за себе си... Бях като вцепенен и измина известно време преди да разпъна въдицата.
Когато го направих забелязах, че бях отишъл повече от неподготвен. Нямах плувка, липсваше ми и кой знае каква стръв, но това не можеше да развали настроението ми. Куки все пак бях взел, така че реших да похвърлям на леко дъно, а за стръв изрових 2-3 ручейника от крайбрежните камъчета.
Навсякъде във водата се стрелкаха уплашени кленчета, които имах чувството, че са ме видяли още от колата. Нямах никакъв шанс срещу тях в плитчините, а и лекото дъно се оказа доста несполучлив монтаж. Така или иначе им се радвах много, защото очевидно обезлюдяването на тези места им се отразява повече от добре. Имаше доста на брой рибки, някои от които с прилични за реката размери, като не липсваха и 30-ци тук-там. Истинска наслада беше да ги гледам как хитруват или как ме подминават с благородническо пренебрежение.
Съжалих, че нямам мухарка в себе си (никога не съм хващал в ръка подобно нещо, но ми се стори удачно за ситуацията
), в следствие на което ми дойде налудничавата идея да махна съвсем оловото от линията си. Получи се нещо като чип-чип, а аз страхотно се забавлявах с детинщините си Кацнах на един голям камък при един от любимите си вирове и започнах да пускам стръвта срещу почти възмутените кленове. Тук вече се виждаха и 1-2 ма ветерани към 40-така, които кой знае как бяха оцеляли досега
. Имаше и доста дребосъци, един от които скоро се полъга по белия червей: Беше невероятна изненада за мен, но щастието ми беше вече пълно и буквално се размазах от удоволствие. Пуснах го обратно и зачаках нови рибки.
Тук по-опитните кленове във вира изчезнаха и останаха само дребосъци, които обаче кълвяха доста охотно на глупавия ми монтаж. Беше пълно от тези (даже не им знам името):
Дръпнах може би към 15-20 бройки от тях – големи лакомници. Как познавах за момента на кълване не ме питайте (все пак не беше типичен чип-чип), но важното е, че се забавлявах чудесно.
По някое време реших да погледна и в “горния” вир – малко по малък и разбира се с по-малко рибки, но също толкова красив
Отчете се и с рибка – най-едрата за деня: Тя също беше релийзната бързо, след което и тукашните риби се покриха и отказаха да си играят с мен. Аз пък се сбогувах с тях и се върнах обратно, като по път дръпнах из плитчините още 2-3 рибки, за завършек на чудесното преживяване.
Получи се невероятен излет и емоционално завръщане към родните местенца. Възродих спомени, припомних си случки и отдадох нужното признание на първата река в риболовните си сещания... Безценен миг, който не бих заменил дори за дузина от скучните си и празни работни седмици.
Поздрави!!
Много по-удобно за всички ни е, пък и сигурно знаеш, че това са правилата на форума 
Доколкото знам не става едър - може би към 10-тина см.
И аз имам едно такова селце с река дето не съм стъпвал от години... 
Сега след историата на Стефко се амбицирахи следващата събота ще ида да огледам дали всичко е както в спомените ми от преди доста години........жалко че почна забраната на това ще ми остави времи да огледам всички водоеми в района и да поснимам!
че народа е беден душевно от доста време. Поздрав