naRiba.com

Случайно попаднах на ,, Морски вестник " , разгледах го и попаднах на една интересна история за една рибарска кръчма отпреди 60 години.
http://www.morskivestnik.com/spomeni/13 ... david.html

Ако някой има на сърце да разкаже и ли да даде линк към някоя интересна история за морето, нека я пусне тук.

Даже и да лъже, обещавам , че няма да бия табани.

Интересна история прочетох в книжката на Георги Долапчиев за Ахтопол.

От 1989 г. край бреговете на Ахтопол и Резово се появяват стада от моруни с големина от 100 до 500 кг. Ловяли ги с въдици и стръв. Първата година са уловени над 100 бройки, после по 1-2 на година.

Ихтиолозите обяснявали това с миграция на моруната заради аварията в Чернобил. Рибите са се изтеглили от предустието на Днепър и някои са достигнали до Велека и Резовска. След три до пет години отново се върнали в устията на големите реки.

Най-голямата моруна уловена в Ахтопол била с тегло 536 кг. и от нея е добит около 80 кг. хайвер.

Баси прасята! Жороооо, що избихте моруните бре?

Не сме ги избили бе кулега само ги ловяхме...Ама се върнаха по родните си места и вече няма!

Миналото лято в Грътско при един от излетите видях отблизо каменна риба. Беше бая голям "туч" и дори да бъркам конкретния вид скорпена съветвам колегите които гмуркат там да внимават къде лягат и къде барат с ръцете по дъното. Отковенно казано ако я бях прибрал за вечеря щеше да е една от най-големите ми риби, а може би и почти една от най-вкусните. Видях нещо изключително нетипично за общия облик на дъното надолу по склона и реших да изследвам, макар и да беше на пределна дълбочина за мене. На следващото доста насъскано гмуркане го видях. Изглеждаше като скала с формата на огромна мида, а се оказа зеленясало парче от мрежа с олова събрани на едно място и нагоре разположена като ветрило достигащо около три метра от основата. На всичко отгоре в основата нещо се размърда и веднага забелязазх тромавото тяло на тази риба. Излязох. Дишах и решавах сътбата ни - мойта и нейната - беше ме страх от много неща. Страх от дълбочината, отровата и лекомислието ми. Слязох с нож в ръка и задърпах мрежата отдалеко. Оказа се гнила и лабилна до немай-къде. Рибата се мяташе разперена заплашително и определено ме респектираше. Това примерно 10 секунди с насирането и яваш-яваш обратно нагоре. Следващия път изобщо не достигнах дълбочината, а после я нямаше. Незнам какво стана, гледах там, гледах, но нея гя нямаше. Ако не съм я спасил много съжалавам, че не я изядохме.
Всъщност ако бях решил да я взема на готово щях да я влача за стрелата заедно с мрежата и да чакам да умре от старост преди да я очистя за скара (или там квото каже "гръко").

Страхотна тема - Браво !!!

...аре и от мен една история :

МАРТЕНСКИ СНЯГ

Тамън преди няколко дни времето се бе затоплило и бях почнал да мятам влажни погледи към лодката и ...в събота сутринта - сняг :





..направо бях потресен и отчаян...

...и тогава си спомних една история от преди 15-20 години ...

Пак беше март . Пак се бе стоплило и пак всяка вечер бях почнал да сънувам подводни сцени и пейзажи . Тогава с моя приятел Миро Калмара си бяхме купили едни от първите вендузи в Бургас . От някакво магазинче за авточасти на Ботева , беше близо до Новата поща . Тръпнехме от нетърпение да пробваме неопрените , а времето все не даваше . Някъде около средата на месеца не издържахме и един следобед взехме решение на следващия ден да отидем на Иракли ...

Цяла зима се бях готвил . Тогава си бях купил един стар надуваем руски катамаран с още по стар очукан Ветерок . Бях му спретнал и платно от скъсан надуваем дюшек ...В уречената сутрин Миро дойде в къщи и започнаха мъките с обличането на вендузите на сухо в една затоплена стая - бе рано и все още доста студено . Надеждите ни бяха по късно да се стопли времето - все пак Слънцето надничаше весело през прозореца ...Метнахме конструкцията на катамарана , която се състоеше от алуминиеви , неразглобяеми тръби върху покрива на Булгарреното ми . Ако някой по скоро роден ме запита кво е тва Булгаррено ще отворя нова тема ...

Както винаги се наложи Миро да бута , докато звяра запали и с пълна скорост , гърмене и трещене се отправихме на север - посока Иракли . Предният ден се бе случил слънчев топъл и тих , морето тава и се бяхме нахъсали яко . Отминахме Слънчев бряг и почнахме с мъка да изкачваме стръмните нанагорнища и острите завои . Естествено колата загряваше и от време на време правехме почивки . Изкачихме се доста нависоко , когато се появиха първите снежинки . До този момент времето бе перфектно . Не им обърнахме внимание и продължихме ...

По някое време , Слънцето се изгуби някъде а облаците почнаха да се сгъстяват . Мамка му - близо сме до целта , не е момента сега да се отказваме . Взе да вали сериозно сняг и колата леко да поднася . Пейзажа от пролетен и жизнерадостен се превърна в мрачен и зимен . Вече сме пристигнали на заветното място . Дордето стигне погледа - жива душа не се вижда . . Излезли са некви вълни , но все още Морето бива . Сваляме конструкцията , поставяме балоните , затягаме ги с каишките и започваме да помпим ...

Напомням , че още от Бургас сме си облечени в неопрените . Е отвътре сме отдавна мокри , но кой го е еня - нали ще се гмуркаме . Помпим си ние юнашката , но в същото време и вълните се увеличават . Тамъ-ъ-ъ-ъ-н сме готови и ... кво да видим - ми те вълните се запенили - не става вече за лодката - прибоя реве яко . Решаваме да тръгнем пеша към Емине - и дума не може да става за отказване . Добре но лодката не можем да я оставим така . Аре изпускай балоните . Качвай отново тръбите на покрива . Прибрахме катамарана обратно в Реното , закопчахме коланите с тежести , метнахме харпуни , плавници и екипировка на гръб и на бавен ход ....

Няма да обяснявам как се върви облечен с неопрен и накачулен с тежести по пясъка . Вървяхме си ние , вълните се увеличаваха , но твърдо продължавахме . Изминахме така няколко километра . Спряхме . Носът все още бе далеч - в мъгливата далечина едвам се виждаше силуета му . Бе задухал свиреп , студен , режещ остро и хапливо зимен вятър . Морето си бе станало откровено бурно . Изобщо не ставаше вече за влизане . Зимна буря се извиваше , ние с Миро се подпирахме в средата на огромен безкраен зимен плаж , бяхме облечени с неопрени , държахме плавници и гледахме тъпо . Снегът продължаваше да вали ...

Теглихме по една цветуща , каруцарска и дълбоко емоционална майна на цялата Вселена и тръгнахме обратно . Дорде се довлечем обратно до Звяра бяхме паткясали мноу яко . Единствената ни мисъл бе как да се доберем до дома . Реното пърпори , пърпори - гасне . Няма и как да се бутне . Вдига се капака и почва лудо разглобяване . Добре че Миро е механик . Запали . Как сме се прибирали - не искам и да си спомням .....спомням си само топлия душ , когато най накрая свалих впилата се в мен вендуза

И защо точно на Иракли, като можеше някъде по-близо да топнете неопрените? Въпросът е риторичен. Предполагам защо Иракли.

Историята е супер! Много се смях.

Благодаря, за историята, Златко! Сигурен съм, че има много такива прекрасни стари истории с много съвременно звучене. Колко романтично и поетично само ни звучат спомените на Капитан Давидов. Ще си вземем ли поука, ще го разберем ли? Ще успеем ли да съхраним това, което имаме? Сега, когато има умрял делфин е новина. Дано след забраната на калкана след сто години и той до не е новина и още да ги има попчетата в нашето море. За да могат и тези след нас да разказват рибарски истории на чашка с добри приятели.
Здравей, ildobrev! Преди 2 години рибарите от Каварна-далянджиите извадиха една талкова голяма риба. Беше още жива и нямаше такова страшно изражение като на снимката. По-скоро я съжалих мяташе се, а в погледа на тази древна риба имаше уплаха.
Булти, благодаря за разказа! Зимата вече си замина, а през пролетта нови подвизи те чакат под вода.

В очите на всяка риба, която хващам, виждам не само уплаха, но и страх. За това гледам да я умъртвя по-бързо.