Откриване и закриване по Маришки
Публикувано на: Нед Апр 14, 2013 4:11 pm
Здрасти, колеги! Не съм писал тук от не знам колко време, защото бях по разни чужбини, после много работа се струпа и тъй и не остана време да открия сезона... Да, ама сърце юнашко не трае да ви чете чудните репортажи, пък язе до забраната един излет да нямам. Та решихме го - последния уикенд отиваме на небезизвестното с.Брод, Димитровградско, да видим има ли ги тез пусти маришки распери, или ги нема. Речено - сторено, изсипахме се ние на преливника в 9 часа, обаче Марица ни посрещна една могъща, кална и страшна, абе ужас и половина:
И уеекинко провесили носове, тръгнахме да търсим някой разлив надолу, барем да оттървем капото с някой кефал. По пътя мятахме, на по-тихите места и гаджето направи сефтето на новата си ексия с ей-тая "риба":
След попаднахме на е-те-това каналче, направо като по поръчка:
Да, ама едни страшни жеги, брато, не се трае... та аз си отворих една биричка и малко поседнах на сенчица... ама гаджето мрънка - "айде, бе, айде, нали много ти се ходеше за риба!"... и аз кво да правя, рекох поне да се кача нагоре по канала да го разгледам, че колегите споменаха за кефал. И не щеш ли, 100тина метра по-нагоре закачам нещо на един салмо хорнет... обаче радостта за кратко - една маломерна писалчица. Нищо, викам, мятаме се по-нагоре да го търсим тоз кефал. И гаджето закачи една от тея щучки - голяма радост! Първата и щука в живота, че и на спининг! Ето малко позьорщина:
Последваха такива на всяко 3то хвърляне(разбира се, всички си плуват), и казах - край, тука нямаме работа, дай да се върнем към реката. Точно на втичалото третия от компанията смуче бира и няма сефте на дънарките, а вече отива късен следобед... и гаджето на майтап хвърля баш над въдиците му на една малка аглия лонг и закачи тоя бодливко:
Естествено реакцията не закъсня - "Бе аз що не ви...", дънните бяха извадени и от багажника се извади 3тия спининг... вече отива към свечеряване, въртим с надежда:
И изведнъж - бам, ей тоз крокодил, на една мепс декор, № 1, с точки :
Ваденето беше просто като по филмите - с тънък брейд и мека, супер чувствителна пръчка, на тая блесничка, направо неповторимо! То не бяха скокове, забиване към дъното, бягане от кепа(!!!)... още не мога да повярвам, че не се откачи, при все че блесната беше в зъбите(което ми костваше една дупка в палеца, въпреки че я вадих с кохер).
Малко фемили фотоси:
И айде - със здраве!
Веднага след нея и гаджето закачи една към кило, че може и малко отгоре:
Последва един маломерен распер от 3тия колега, колкото да се отчете, обаче не го снимах, щото бързо умират и направо го пуснахме без фото.
Обаче по едно време взеха да се скупчват едни ей-такива:
...и решихме, че е време да бягаме, щото нашата ладичка не е много за офроуд, пък ако има кал - хич!
... и те така закрихме ние по Марицата! Всички рибоци си плуват по живо, по здраво, а ние за щастие не успяхме да заплуваме и изпреварихме бурята.
Хванахме чудесни емоции, здравословен, "кърски" тен и готини снимки! Нещо леко разочароващо - от района, в който бяхме нямаше никакви други боклуци, освен кутийки от червеи, пакети захранки и други такива... лошо впечатление, дори направих забележка на един колега с торбички навсякъде.
Пожелавам наслука на всички колеги, и пазете реките!
И уеекинко провесили носове, тръгнахме да търсим някой разлив надолу, барем да оттървем капото с някой кефал. По пътя мятахме, на по-тихите места и гаджето направи сефтето на новата си ексия с ей-тая "риба":
След попаднахме на е-те-това каналче, направо като по поръчка:
Да, ама едни страшни жеги, брато, не се трае... та аз си отворих една биричка и малко поседнах на сенчица... ама гаджето мрънка - "айде, бе, айде, нали много ти се ходеше за риба!"... и аз кво да правя, рекох поне да се кача нагоре по канала да го разгледам, че колегите споменаха за кефал. И не щеш ли, 100тина метра по-нагоре закачам нещо на един салмо хорнет... обаче радостта за кратко - една маломерна писалчица. Нищо, викам, мятаме се по-нагоре да го търсим тоз кефал. И гаджето закачи една от тея щучки - голяма радост! Първата и щука в живота, че и на спининг! Ето малко позьорщина:
Последваха такива на всяко 3то хвърляне(разбира се, всички си плуват), и казах - край, тука нямаме работа, дай да се върнем към реката. Точно на втичалото третия от компанията смуче бира и няма сефте на дънарките, а вече отива късен следобед... и гаджето на майтап хвърля баш над въдиците му на една малка аглия лонг и закачи тоя бодливко:
Естествено реакцията не закъсня - "Бе аз що не ви...", дънните бяха извадени и от багажника се извади 3тия спининг... вече отива към свечеряване, въртим с надежда:
И изведнъж - бам, ей тоз крокодил, на една мепс декор, № 1, с точки :
Ваденето беше просто като по филмите - с тънък брейд и мека, супер чувствителна пръчка, на тая блесничка, направо неповторимо! То не бяха скокове, забиване към дъното, бягане от кепа(!!!)... още не мога да повярвам, че не се откачи, при все че блесната беше в зъбите(което ми костваше една дупка в палеца, въпреки че я вадих с кохер).
Малко фемили фотоси:
И айде - със здраве!
Веднага след нея и гаджето закачи една към кило, че може и малко отгоре:
Последва един маломерен распер от 3тия колега, колкото да се отчете, обаче не го снимах, щото бързо умират и направо го пуснахме без фото.
Обаче по едно време взеха да се скупчват едни ей-такива:
...и решихме, че е време да бягаме, щото нашата ладичка не е много за офроуд, пък ако има кал - хич!
... и те така закрихме ние по Марицата! Всички рибоци си плуват по живо, по здраво, а ние за щастие не успяхме да заплуваме и изпреварихме бурята.
Хванахме чудесни емоции, здравословен, "кърски" тен и готини снимки! Нещо леко разочароващо - от района, в който бяхме нямаше никакви други боклуци, освен кутийки от червеи, пакети захранки и други такива... лошо впечатление, дори направих забележка на един колега с торбички навсякъде.
Пожелавам наслука на всички колеги, и пазете реките!
