СЪСТЕЗАНИЕТО!
Публикувано на: Нед Апр 14, 2013 7:24 pm
След дълги дни на организация и настройване, ето че вече настъпи моментът да се съберем на първото по рода си състезание, организирано от любимия сайт naRiba.com.
С трепет и притеснение поех по дългия път от София за намиращия се край Казанлък язовир "Копринка".
За пръв път щях да посетя този водоем и то за участие в такова отговорно събитие.
Фиксера бе вече там от два дни, да варди местата и порядъчно ме притесни по телефона, казвайки ми, че язовира няма нищо общо с това отпреди месец, когато ходи на оглед и да избере място за провеждането.
Все пак пътуването, през красивия и виещ се по склоновете на планината Подбалкански път, успя малко да ме успокой. Наслаждавахме се на зеленината на извисяващите се борове, сменяна начесто от потайното пролетно мръснобяло на брезовите горички, излезли сякаш от стар руски филм, на подскачащите по стръмните сиви скали поточета, забързани надолу към долините, където да се влеят и дадат своята дан в пълненето на язовирите,като този към който се стремяхме в момента.
Потопените във величието на своето минало подбалкански градчета, почти ме накараха да забравя целта на пътуването и бях готов да спирам във всяко от тях, за да се заслушам за момент в нашепваните от вятъра песни за революционери и възрожденци, хора святи и чисти, гордо мълвили името на Родината в последните си мигове. Простите бели табели, указващи ми де са Карлово, Калофер, Копривщица, Сопот... за мен бяха като бели страници от учебник по история, които разлистваха скътани дълбоко спомени.
Ето че наближихме и язовира. Отдалеч се прехласнахме по разлялата се водна шир, набраздявана от милувките на пролетния вятър. Спуснахме се по отбивката и скоро пред нас се показаха шатрите на Щаба на състезанието.
Паркирах колата и занемял се втренчих в сивите води отпреде си. Нищо общо със снимките, които Сашо ми бе изпратил преди месец. Нивото се бе вдигнало с метри и сега там където трябваше да се проведе състезанието имаше залята ливада и далеч навътре във водата се виждаха стърчащите , сухи стебла на миналогодишни тръни, около които бавно крачеха замислени за нещо свое си сиви чапли.
Сашо бе готов с резервен план. Заливите отстрани на щаба. Набързо ги обиколихме и единодушно решихме, Тук ще е!
Местата не бяха равностойни и еднакви, но на всички имаше потенциал да се улови риба, а и така състезанието би придобило един по весел и приятелски характер, каквато бе и главната цел. До стъмване оставаше малко време, тъй че забързано се заехме да подготвим секторите.
Първия бе на равен бряг и що годе равностоен, тъй че бързо приключихме с него. По-проблематичен и начупен бе втория сектор. Там местата обхващаха два носа и залива, заключен между тях. Дълго време мерехме между дърветата, в стремежа си да осигурим място на състезателите за спокойно замятане и ловене. В крайна сметка успяхме. До последно се чудехме какво да правим с девето място от сектора, намиращо се под клоните на стара топола, надвесила клони над водата, искаше ни се да го оставим празен, неудобен бе за риболов, но накрая липсата на място ни накара да го маркираме. Примирихме се с мисълта от ругатните на падналия се там участник. Проблемно беше и място 4 от третия сектор, което се падаше малко косо на място 5, тъй като двете места следваха лека чупка в брега. така се налагаше падналия се на място 4 да лови малко странично. нямаше как, примирихме се , че и тук ще ни ругаят.
Денят на състезанието започна рано с една величествена гледка:
Още на разсъмване коли на риболовци от околността започнаха да прииждат и се наложи да пазим секторите от външни посегателства. Договорените от по-рано с директора на местното РДВР, полицаи, щяха да пристигнат чак към осем.
Скоро започнаха да прииждат и състезателите. От колите се показваха засмени лица, някои познати, други все още не, но всички обзети от едно радостно оживление и нетърпение. Сред смехове и закачки се бъркаха захранки, обсъждаха се тактики или просто се споделяха опашати лъжи за скорошна слука.
Така неусетно настъпи и уречения за започване час. Време бе за теглене на жребия:
Тук бе създадена стройна организация от Сашо и Поли, която спомогна за бързото и стройно провеждане на избора. За всеки състезател бе предвиден бадж с логото на форума и оставено под него място за имената. Те пък бяха разпечатани на лепяща хартия и така за секунди се прикрепваха към баджа. Сашо бе отворил същински офис в стремежа си всичко да бъде перфектно изпълнено:
Скоро всеки състезател вече знаеше мястото си и подготовката започна. Мерене на дълбочини, настройки на такъми и прочие такива жизненоважни работи
Първи изстрел на пистолета и във водата полетяха килограми захранка. Гюлета от всякакъв калибър раздраха заспалата водна повърхност, всявайки смут сред стройните редици на спотаилите се по дъното риби.
Втори изстрел и гора от разнокалибрени въдици щръкна над водата. Всеки състезател бе заложил на своя си, индивидуална и уникална визия за риболова и сега свистяха директни телескопи, болонези разцепваха въздуха, тежки ваглери, изхвърлени от мачовете, с шльопане се приводняваха далеч напред.
Различна и уникална бе и стратегията на различните участници. Някой ловяха така:
други така:
трети лежерно разпускаха с пура в ръка:
четвърти разчитаха на помощ от рънъри:
Пети бяха заложили на младата гвардия или красивите си половинки и само гордо се усмихваха отстрани при всяка уловена риба:
Други бяха приготвили по няколко въдици се чудеха на коя да заложат:
а някъде в края на втори сектор състезателите от съседните сектори бяха опънали обща софра и братски поделяха всичко, освен рибите разбира се.
Над всички зорко бдяха съдиите, стиснали изпотени бири в ръка (без съмнение подкуп, взет от умеещ да се промъква между капките състезател):
Дано са успели да вземат подкупа без да ги засече зоркото око на камерите, че ще ни оспорят класирането:
Между състезателите и бюфета сноваха разносвачи, майки разхождаха непроходили рибарчета:
докато бащите се взираха зорко в плувките:
девойки запечатваха момента, за профила у Фейсбуко:
баби разхождаха внучета:
кучета се каляха в локвите... Забавления имаше за всички!
Четирите състезателни часа се изнизаха неусетно. Пистолетния изстрел сложи край на напрегнатата надпревара, но пък разтуптя сърцата рибарски. Всеки си задаваше въпроса "Аз ли хванах най-много?"
Време бе компетентното
жури да се заеме с меренето:
Какво ли виждам тука?
Методично празнехме живарниците, старателно проверявайки за някоя спотайла се в ъгъла рибка, която би могла коренно да промени класирането:
С трепет се приближих до място 9 от втория сектор. Онова с надвесените дървета:
Примирено зачаках укорите на колегата за куцото място, но вместо това той с усмивка изсипа в торбичката за мерене няколко едри каракуди, гарнирани с бабушки и уклеи мутанти.Чак не можех да повярвам на очите си. Този улов заслужено му донесе второто място.
Скоро стигнахме и до:
Онова кривото място за което споменах в началото.
Пред изумения ми поглед колегата измъкна живарника си в който бляскаха безброи уклей, гарнирани с едър клен. Кантарчето заскърца и с мъка отмери:
Шампионски улов! Безапелационния индивидуален победител!
Всичко това доказва колко малко го разбирам тоя занаят риболова. Двете най-куци и неудобни според мен места, донесоха на състезателите, паднали се на тях, първото и второто място
Малко по малко обиколихме всички участници. Време бе за смятане на резултатите. Колегите (за успокоение на нервите, преди голямото награждаване) се заеха да направят оборка на района:
След кратки сметки и подреждане на инвентара журито бе готово.
Последни уточнения кой е дал най-големия подкуп:
След като този съществен въпрос бе решен след кратък спор, бе време да започнем:
Сашо се бе постарал наградите да бъдат наистина впечатляващи:
Чак на мен ми се прииска да грабна оная голямата купа и да побегна между върбите, където дълго да се възхищавам на безценното си, да си го галя ида му се радвам, ама трезво прецених, че сред състезателите има бая здрави и млади момчета и рискувам бързо да ме стигнат и да ми отнемат купата, та затова си затраях в очакване на по-добър момент за попълзновение.
Под бурните аплодисменти на тълпата победителите един по един идваха да получат наградите си.
Освен купите , плакетите, медалите и онея потайни оранжеви пликчета, с които се сдобиха, за тях имаше още много награди във вид на пръчки, макари, ножове, плувки, осигурени от спонсорите на състезанието.
А после... после моменталически биваха придърпвани от Телевизионерите, където им се налагаше надълго и нашироко да обясняват колко добри рибари са
Оставаше само едно. Общата снимка за спомен. Отпреде се наредиха призьорите, а около тях и всички ние, редовите риболовци.
Мисля, че тази снимка, с всички тези усмихнати лица говори красноречиво за приятелската атмосфера, която властваше над състезанието и е най-добрия финал за разказа ми.
Лично аз съм мноооого щастлив, че бях част от този празник, че успях да се докосна до тази задушевна атмосфера, че намерих още много приятели.
Благодаря на всички Вас!!!
П.С. Ето и филма от състезанието от Хоби ТВ : http://www.nariba.com/koprinka_competition_video.html" onclick="window.open(this.href);return false;
С трепет и притеснение поех по дългия път от София за намиращия се край Казанлък язовир "Копринка".
За пръв път щях да посетя този водоем и то за участие в такова отговорно събитие.
Фиксера бе вече там от два дни, да варди местата и порядъчно ме притесни по телефона, казвайки ми, че язовира няма нищо общо с това отпреди месец, когато ходи на оглед и да избере място за провеждането.
Все пак пътуването, през красивия и виещ се по склоновете на планината Подбалкански път, успя малко да ме успокой. Наслаждавахме се на зеленината на извисяващите се борове, сменяна начесто от потайното пролетно мръснобяло на брезовите горички, излезли сякаш от стар руски филм, на подскачащите по стръмните сиви скали поточета, забързани надолу към долините, където да се влеят и дадат своята дан в пълненето на язовирите,като този към който се стремяхме в момента.
Потопените във величието на своето минало подбалкански градчета, почти ме накараха да забравя целта на пътуването и бях готов да спирам във всяко от тях, за да се заслушам за момент в нашепваните от вятъра песни за революционери и възрожденци, хора святи и чисти, гордо мълвили името на Родината в последните си мигове. Простите бели табели, указващи ми де са Карлово, Калофер, Копривщица, Сопот... за мен бяха като бели страници от учебник по история, които разлистваха скътани дълбоко спомени.
Ето че наближихме и язовира. Отдалеч се прехласнахме по разлялата се водна шир, набраздявана от милувките на пролетния вятър. Спуснахме се по отбивката и скоро пред нас се показаха шатрите на Щаба на състезанието.
Паркирах колата и занемял се втренчих в сивите води отпреде си. Нищо общо със снимките, които Сашо ми бе изпратил преди месец. Нивото се бе вдигнало с метри и сега там където трябваше да се проведе състезанието имаше залята ливада и далеч навътре във водата се виждаха стърчащите , сухи стебла на миналогодишни тръни, около които бавно крачеха замислени за нещо свое си сиви чапли.
Сашо бе готов с резервен план. Заливите отстрани на щаба. Набързо ги обиколихме и единодушно решихме, Тук ще е!
Местата не бяха равностойни и еднакви, но на всички имаше потенциал да се улови риба, а и така състезанието би придобило един по весел и приятелски характер, каквато бе и главната цел. До стъмване оставаше малко време, тъй че забързано се заехме да подготвим секторите.
Първия бе на равен бряг и що годе равностоен, тъй че бързо приключихме с него. По-проблематичен и начупен бе втория сектор. Там местата обхващаха два носа и залива, заключен между тях. Дълго време мерехме между дърветата, в стремежа си да осигурим място на състезателите за спокойно замятане и ловене. В крайна сметка успяхме. До последно се чудехме какво да правим с девето място от сектора, намиращо се под клоните на стара топола, надвесила клони над водата, искаше ни се да го оставим празен, неудобен бе за риболов, но накрая липсата на място ни накара да го маркираме. Примирихме се с мисълта от ругатните на падналия се там участник. Проблемно беше и място 4 от третия сектор, което се падаше малко косо на място 5, тъй като двете места следваха лека чупка в брега. така се налагаше падналия се на място 4 да лови малко странично. нямаше как, примирихме се , че и тук ще ни ругаят.
Денят на състезанието започна рано с една величествена гледка:
Още на разсъмване коли на риболовци от околността започнаха да прииждат и се наложи да пазим секторите от външни посегателства. Договорените от по-рано с директора на местното РДВР, полицаи, щяха да пристигнат чак към осем.
Скоро започнаха да прииждат и състезателите. От колите се показваха засмени лица, някои познати, други все още не, но всички обзети от едно радостно оживление и нетърпение. Сред смехове и закачки се бъркаха захранки, обсъждаха се тактики или просто се споделяха опашати лъжи за скорошна слука.
Така неусетно настъпи и уречения за започване час. Време бе за теглене на жребия:
Тук бе създадена стройна организация от Сашо и Поли, която спомогна за бързото и стройно провеждане на избора. За всеки състезател бе предвиден бадж с логото на форума и оставено под него място за имената. Те пък бяха разпечатани на лепяща хартия и така за секунди се прикрепваха към баджа. Сашо бе отворил същински офис в стремежа си всичко да бъде перфектно изпълнено:
Скоро всеки състезател вече знаеше мястото си и подготовката започна. Мерене на дълбочини, настройки на такъми и прочие такива жизненоважни работи
Първи изстрел на пистолета и във водата полетяха килограми захранка. Гюлета от всякакъв калибър раздраха заспалата водна повърхност, всявайки смут сред стройните редици на спотаилите се по дъното риби.
Втори изстрел и гора от разнокалибрени въдици щръкна над водата. Всеки състезател бе заложил на своя си, индивидуална и уникална визия за риболова и сега свистяха директни телескопи, болонези разцепваха въздуха, тежки ваглери, изхвърлени от мачовете, с шльопане се приводняваха далеч напред.
Различна и уникална бе и стратегията на различните участници. Някой ловяха така:
други така:
трети лежерно разпускаха с пура в ръка:
четвърти разчитаха на помощ от рънъри:
Пети бяха заложили на младата гвардия или красивите си половинки и само гордо се усмихваха отстрани при всяка уловена риба:
Други бяха приготвили по няколко въдици се чудеха на коя да заложат:
а някъде в края на втори сектор състезателите от съседните сектори бяха опънали обща софра и братски поделяха всичко, освен рибите разбира се.
Над всички зорко бдяха съдиите, стиснали изпотени бири в ръка (без съмнение подкуп, взет от умеещ да се промъква между капките състезател):
Дано са успели да вземат подкупа без да ги засече зоркото око на камерите, че ще ни оспорят класирането:
Между състезателите и бюфета сноваха разносвачи, майки разхождаха непроходили рибарчета:
докато бащите се взираха зорко в плувките:
девойки запечатваха момента, за профила у Фейсбуко:
баби разхождаха внучета:
кучета се каляха в локвите... Забавления имаше за всички!
Четирите състезателни часа се изнизаха неусетно. Пистолетния изстрел сложи край на напрегнатата надпревара, но пък разтуптя сърцата рибарски. Всеки си задаваше въпроса "Аз ли хванах най-много?"
Време бе компетентното
жури да се заеме с меренето:Какво ли виждам тука?
Методично празнехме живарниците, старателно проверявайки за някоя спотайла се в ъгъла рибка, която би могла коренно да промени класирането:
С трепет се приближих до място 9 от втория сектор. Онова с надвесените дървета:
Примирено зачаках укорите на колегата за куцото място, но вместо това той с усмивка изсипа в торбичката за мерене няколко едри каракуди, гарнирани с бабушки и уклеи мутанти.Чак не можех да повярвам на очите си. Този улов заслужено му донесе второто място.
Скоро стигнахме и до:
Онова кривото място за което споменах в началото.
Пред изумения ми поглед колегата измъкна живарника си в който бляскаха безброи уклей, гарнирани с едър клен. Кантарчето заскърца и с мъка отмери:
Шампионски улов! Безапелационния индивидуален победител!
Всичко това доказва колко малко го разбирам тоя занаят риболова. Двете най-куци и неудобни според мен места, донесоха на състезателите, паднали се на тях, първото и второто място
Малко по малко обиколихме всички участници. Време бе за смятане на резултатите. Колегите (за успокоение на нервите, преди голямото награждаване) се заеха да направят оборка на района:
След кратки сметки и подреждане на инвентара журито бе готово.
Последни уточнения кой е дал най-големия подкуп:
След като този съществен въпрос бе решен след кратък спор, бе време да започнем:
Сашо се бе постарал наградите да бъдат наистина впечатляващи:
Чак на мен ми се прииска да грабна оная голямата купа и да побегна между върбите, където дълго да се възхищавам на безценното си, да си го галя ида му се радвам, ама трезво прецених, че сред състезателите има бая здрави и млади момчета и рискувам бързо да ме стигнат и да ми отнемат купата, та затова си затраях в очакване на по-добър момент за попълзновение.
Под бурните аплодисменти на тълпата победителите един по един идваха да получат наградите си.
Освен купите , плакетите, медалите и онея потайни оранжеви пликчета, с които се сдобиха, за тях имаше още много награди във вид на пръчки, макари, ножове, плувки, осигурени от спонсорите на състезанието.
А после... после моменталически биваха придърпвани от Телевизионерите, където им се налагаше надълго и нашироко да обясняват колко добри рибари са
Оставаше само едно. Общата снимка за спомен. Отпреде се наредиха призьорите, а около тях и всички ние, редовите риболовци.
Мисля, че тази снимка, с всички тези усмихнати лица говори красноречиво за приятелската атмосфера, която властваше над състезанието и е най-добрия финал за разказа ми.
Лично аз съм мноооого щастлив, че бях част от този празник, че успях да се докосна до тази задушевна атмосфера, че намерих още много приятели.
Благодаря на всички Вас!!!
П.С. Ето и филма от състезанието от Хоби ТВ : http://www.nariba.com/koprinka_competition_video.html" onclick="window.open(this.href);return false;
Това , че някой власт имащ не си спазва ОБЕЩАНИЯТА ние , които го събрахме този боклук нямаме вина ! Не сме ги събирали всичките тези боклуци за да ги пръсне някой после по поляната защото някой ДРУГ не си спазва и изпълнява поетите ангажименти и обещания 
Страхотен репортаж Кърца...
