СРЕБЪРНИ СТРЕЛИ 2013
Публикувано на: Вто Апр 16, 2013 9:23 am
Очерта се някаква тенденция от последните 3-4 години, която изисква да направя първо пролетното откриване на уклей и то на Огняново, пък после-каквото дойде. Зажаднял от зимата за динамичен риболов на плувка , едно от най-приятните ми изживявания на годината е скубенето на уклей в ранна пролет - иначе каръка се проточва чак до лятото. Всеки може да хване уклей през пролетта, но на Огняново – Меката на софийските капоти , всичко е различно.Язовирът е колкото красив, толкова и обезрибен .Има по един пасаж от всеки вид риба, който си играе на криеница с рибарите и ако случайно го намеря се получава риболов, който ме кара да се капотирам няколко пъти след слуката.
Тази объркана година започнах да причаквам пасажа още от февруари - кога случа на баби, кога на някой-друг клен, кога на „капучино“, но от уклея няма и следа.Ще разкажа накратко сагата по издирването на „сребърните стрели“, а хронологията е на снимките с дати.
С пукването на астрономическата пролет, продължавам издирването на пасажа.Сънувах сън, че е завряло от риба, места няма и понеже така и така няма да се спи, се изсулвам тихо по тъмно за да посрещна изгрева на язовира. Едно ми е готинооо! Язовирът - красавец е доста поизпразнен и островчетата на плиткажите чернеят като гърбати китове .Не се забелязва жива душа нито около, нито над, нито под водата.
Пролетта е само астрономическа, слънцето свети, но не топли, направо си е студ на бучки. Между сухите листа се прокрадват нежните цветове на синчеца, като символ на една пролетна надежда.
На това историческо място преди две години на първи април с Кърцата разбихме каракудата пред завистливите погледи на поне 20 колеги. Сега разбирам, че тогава сме били на най-плиткото, правя си съответните изводи.
.
Местя се в издирване на уклея, а водата е неприятно бистра.
Успявам да излъжа само два клена след упорита стрелба на бели червеи и продължително обхождане .
Във форума ме настига мълвата за раздвижване на платиката на Искъра и в една ранна утрин се изтипосах с двама майстори , за да излъжа само две проскубани платики за цял ден.Няма да стане така работата -има си ред!Първо “сребърните стрели“-после останалите риби !
В началото на месеца се пробвам отново.Мястото е спокойно , водата мътна точно колкото трябва - предвещава слука.
След непрекъсната стрелба на червеи се завъртяха хубави кленове по 300-600 гр. Повода е 0.08, куката N 18, аванса е отпуснат до край, ваденето на рибата е бавно, внимателно и мно-о-го кефско.От уклея, обаче няма и следа. Влизам в серия, очертава се хубав риболов, но в ранния следобяд един по-един пристига редовното местно присъствие. Най-редовен от редовните е бай Дешан-Дишо от Лесново. Всеки божи ден до обяд , Дишо пасе козите, а след обяд е на язовира. Особенно опасен е Дишо в началото на появяването си, когато още не се е пренастроил и почва да вика сякаш ще пасе и рибите. Иначе е пич, лъже занимателно...
Това, че рибите в живарника не са поне пет пъти повече го дължа на близкото присъствие на Дишо. То не бе викане, то не бе чудо, а водата е плитка, клена- плашлив. Залови ме Дишо овреме в порива ми да релийзна рибата. Предадох се , предавам и кленовете, давам му и остатъка от стръвта - стотина грама червеи.
-Ай, благодарско, теб и без т‘ва ти не треб‘ат! –
Следващият път ще го снимам.
В събота, 13-ти, към шест сутринта , сравнително късно за риболов, пак се изсулвам от къщи, в приповдигнато настроение , пригласям на рок станциите в колата, наслаждавам се на пролетната утрин. Пролетта вече е такава, каквато вдъхновява поети, композитори, художници и ...мен!
Смъквам багажерията по баира и виждам, че на отсрещния бряг, като пингвини на равни интервали вече са накацали колегите, а при мен е почти пусто. Прокрадва се съмнение, че съм на грешно място.
Колегите в ляво от мен, след като не хванаха нищо в първият час си отидоха.
,
Последваха ги и тези от дясно. Спокойствие и благодат!
Наблюдавах известно време любовната игра на двойка жаби,птичките изнасят пролетния си концерт. На отсрещния бряг спорадично във въздуха пробляскват като сребърни станиолчета епизодични рибки, но никой не влиза в серия.Пристигат още коли, дистанцията се скъсява, започват първите кромоли заради преплетени линии и различни схващания за хвърлянето на захранка. От приказките отсреща научавам, че уклея е тръгнал от 5-6 дни и вече намалява.
Благославям хорския мързел и че мястото ми не е достъпно за коли . Спокойно си забърквам рехава, полусуха захранка.Нагласям възможно най-фин монтаж на болото- червена кука N 18,повод 0.08 и захранвам пестеливо, но редовно с леко стиснати „орехчета“, така че да се разпадат при пляскането във водата. Първоначално търся по-далечна дистанция, което постигам с компромис от малко по-тежка плувка от 1,5 гр. Пристрелвам с прашката редовно по 5-6 червейчета .
И се започна!.Постепенно придърпвам захранката към брега и при поредното оплитане на тънкия монтаж заменям болото с директната седмица и супер чувствителна плувка 0.75 гр. Седмица ми е на 5-6 години, тогава беше от скъпите модели на ForMax, но вече е доста по-тежка и груба от съвременните си посестрими. Директния ме вкара в такова лудо темпо, че предизвика завистливи коментари отсреща и уплах в мен, че тарапаната може се пресели в съседство.Но мързела победи и си останах сам, а тази снимка можеше да бъде поне в двеста кадъра.
-Убре-ебреее!!!
Поглеждам си часовника - 2 часа, Дишо е напасал козите и пристига с гръм и трясък.Смества се отсреща , точно срещу мен между двама местни, които зарязват рехавия си риболов и нищо, че са на 2-3 метра от него започват да го надвикват.Но Дишо няма да е Дишо ако им се даде.Кълването отсреща спира, а при мен се усилва.Излизат вълни, не гледам плувката, а броя 3-4 и вадя. По едно време Дишо се впечатлява от скубането ми :“Глей тоя отсреща шо работи!“ После ме познава и се провиква ; „Ако ти не требат, шо ми ги не дадеш!“
Това ме вкарва в месарски мисли и решавам да си задържа улова - килце за мен и по килце на двама приятели. Уведомявам ги за благотворителната акция по телефона .
На залез се напъвам да извадя живарника с предчувствие за тежест, но се оказа подозрително лек- не повече от 50 рибки се запремятаха и заблестяха . Оказа, се че 2-3 дупки широки колкото левче са релийзнали ненужното.
И по-добре, защото миналата година при реализирането на същата мисъл паднах в язовира.
Няма пролет, без пържен уклей с биричка!
Вече съм готов за следващите по реда си риби след забраната!
Тази объркана година започнах да причаквам пасажа още от февруари - кога случа на баби, кога на някой-друг клен, кога на „капучино“, но от уклея няма и следа.Ще разкажа накратко сагата по издирването на „сребърните стрели“, а хронологията е на снимките с дати.
С пукването на астрономическата пролет, продължавам издирването на пасажа.Сънувах сън, че е завряло от риба, места няма и понеже така и така няма да се спи, се изсулвам тихо по тъмно за да посрещна изгрева на язовира. Едно ми е готинооо! Язовирът - красавец е доста поизпразнен и островчетата на плиткажите чернеят като гърбати китове .Не се забелязва жива душа нито около, нито над, нито под водата.
Пролетта е само астрономическа, слънцето свети, но не топли, направо си е студ на бучки. Между сухите листа се прокрадват нежните цветове на синчеца, като символ на една пролетна надежда.
На това историческо място преди две години на първи април с Кърцата разбихме каракудата пред завистливите погледи на поне 20 колеги. Сега разбирам, че тогава сме били на най-плиткото, правя си съответните изводи.
.
Местя се в издирване на уклея, а водата е неприятно бистра.
Успявам да излъжа само два клена след упорита стрелба на бели червеи и продължително обхождане .
Във форума ме настига мълвата за раздвижване на платиката на Искъра и в една ранна утрин се изтипосах с двама майстори , за да излъжа само две проскубани платики за цял ден.Няма да стане така работата -има си ред!Първо “сребърните стрели“-после останалите риби !
В началото на месеца се пробвам отново.Мястото е спокойно , водата мътна точно колкото трябва - предвещава слука.
След непрекъсната стрелба на червеи се завъртяха хубави кленове по 300-600 гр. Повода е 0.08, куката N 18, аванса е отпуснат до край, ваденето на рибата е бавно, внимателно и мно-о-го кефско.От уклея, обаче няма и следа. Влизам в серия, очертава се хубав риболов, но в ранния следобяд един по-един пристига редовното местно присъствие. Най-редовен от редовните е бай Дешан-Дишо от Лесново. Всеки божи ден до обяд , Дишо пасе козите, а след обяд е на язовира. Особенно опасен е Дишо в началото на появяването си, когато още не се е пренастроил и почва да вика сякаш ще пасе и рибите. Иначе е пич, лъже занимателно...
Това, че рибите в живарника не са поне пет пъти повече го дължа на близкото присъствие на Дишо. То не бе викане, то не бе чудо, а водата е плитка, клена- плашлив. Залови ме Дишо овреме в порива ми да релийзна рибата. Предадох се , предавам и кленовете, давам му и остатъка от стръвта - стотина грама червеи.
-Ай, благодарско, теб и без т‘ва ти не треб‘ат! –
Следващият път ще го снимам.
В събота, 13-ти, към шест сутринта , сравнително късно за риболов, пак се изсулвам от къщи, в приповдигнато настроение , пригласям на рок станциите в колата, наслаждавам се на пролетната утрин. Пролетта вече е такава, каквато вдъхновява поети, композитори, художници и ...мен!
Смъквам багажерията по баира и виждам, че на отсрещния бряг, като пингвини на равни интервали вече са накацали колегите, а при мен е почти пусто. Прокрадва се съмнение, че съм на грешно място.
Колегите в ляво от мен, след като не хванаха нищо в първият час си отидоха.
,Последваха ги и тези от дясно. Спокойствие и благодат!
Наблюдавах известно време любовната игра на двойка жаби,птичките изнасят пролетния си концерт. На отсрещния бряг спорадично във въздуха пробляскват като сребърни станиолчета епизодични рибки, но никой не влиза в серия.Пристигат още коли, дистанцията се скъсява, започват първите кромоли заради преплетени линии и различни схващания за хвърлянето на захранка. От приказките отсреща научавам, че уклея е тръгнал от 5-6 дни и вече намалява.
Благославям хорския мързел и че мястото ми не е достъпно за коли . Спокойно си забърквам рехава, полусуха захранка.Нагласям възможно най-фин монтаж на болото- червена кука N 18,повод 0.08 и захранвам пестеливо, но редовно с леко стиснати „орехчета“, така че да се разпадат при пляскането във водата. Първоначално търся по-далечна дистанция, което постигам с компромис от малко по-тежка плувка от 1,5 гр. Пристрелвам с прашката редовно по 5-6 червейчета .
И се започна!.Постепенно придърпвам захранката към брега и при поредното оплитане на тънкия монтаж заменям болото с директната седмица и супер чувствителна плувка 0.75 гр. Седмица ми е на 5-6 години, тогава беше от скъпите модели на ForMax, но вече е доста по-тежка и груба от съвременните си посестрими. Директния ме вкара в такова лудо темпо, че предизвика завистливи коментари отсреща и уплах в мен, че тарапаната може се пресели в съседство.Но мързела победи и си останах сам, а тази снимка можеше да бъде поне в двеста кадъра.
-Убре-ебреее!!!
Поглеждам си часовника - 2 часа, Дишо е напасал козите и пристига с гръм и трясък.Смества се отсреща , точно срещу мен между двама местни, които зарязват рехавия си риболов и нищо, че са на 2-3 метра от него започват да го надвикват.Но Дишо няма да е Дишо ако им се даде.Кълването отсреща спира, а при мен се усилва.Излизат вълни, не гледам плувката, а броя 3-4 и вадя. По едно време Дишо се впечатлява от скубането ми :“Глей тоя отсреща шо работи!“ После ме познава и се провиква ; „Ако ти не требат, шо ми ги не дадеш!“
Това ме вкарва в месарски мисли и решавам да си задържа улова - килце за мен и по килце на двама приятели. Уведомявам ги за благотворителната акция по телефона .
На залез се напъвам да извадя живарника с предчувствие за тежест, но се оказа подозрително лек- не повече от 50 рибки се запремятаха и заблестяха . Оказа, се че 2-3 дупки широки колкото левче са релийзнали ненужното.
И по-добре, защото миналата година при реализирането на същата мисъл паднах в язовира.
Няма пролет, без пържен уклей с биричка!
Вече съм готов за следващите по реда си риби след забраната!
