Новите приключения на "баш_майстора"
Публикувано на: Нед Апр 28, 2013 7:46 pm
Както е казал класика Шишо Бакшишо "Живота е радост и тъга". 
Първоначалния план беше за ходене до Панега, но ортака се отказа, а на мен не ми се пътуваше сам до там, та реших да отскоча до Искрец. Имах предчувствие за интересен риболов и то до голяма степен се оправда, за съжаление и в двата смисъла на интересен. 
В 6.00 ч. вече бях на реката и трескаво засглобявях такъма с надеждата да бъда първи. Да, ама не! Докато нагазя във водата и насреща ми заслизаха групи стръвари, които вече се връщаха от там накъдето бях тръгнал.
Казаха, че не кълве. За капак започнах с две бързи късанета на примамки. Чудничко!!! 
На втория вир, обаче, сложих една от новите клатушки и о чудо! На второто подаване РИБА!!! 35-сантиметрова американка. 
След благополучното пускане сменям вира и хоп нова риба. Този път малко по-голяма - 38 санта. Втората на златиста "пантерка", мисля № 4.
Това вече е друго нещо. Слънце грее, птички пеят, цъфтят цветя. Абе романтика.
Пък нека на стръварите да продължава да не им кълве.
Лошото е, че и мен ме погна някакъв карък. Дали щото ме понепече, или щото вече се бях разписал, но нещо свалих гарда и си пролича. Първо скъсах още няколко примамки, после успях да си напълня и двата ботуша с вода. Добре, че не беше по много, около 200 мл. във всеки. 
На един многообещаващ вир ми удари малка красива балканка, размер педарка. Домързя ме да извадя кепа и точно преди да я извадя се откачи. 
Вече наближаваше обяд и в главата ми започнаха да се въртят мисли за студени бири в къщи. Спрях на едно място с плитък разлят бързей. Брегът беше висок и не ми се слизаше до водата, пък и не очаквах да се случи каквото и да било. Заметнах с един Алекс Ритмо и някъде по средата на проводката воблера спря. В тва време аз си блея нещо. Подръпнах леко с надеждата да откача лесно закачката. В тоя момент "закачката" се завъртя и успях да я разгледам сравнително добре. Риба около 50-те сантиметра. Поради липсата на засечка при удара, само ръзтърси глава и си замина. В следващия половин час смених почти всичко налично в кутиите, ама нанайси феродо, както казват братята роми. Явно при атаката се беше набола на тройките и повече не се показа. Но всяко зло за добро. Имам мотив за другата седмица.
Първоначалния план беше за ходене до Панега, но ортака се отказа, а на мен не ми се пътуваше сам до там, та реших да отскоча до Искрец. Имах предчувствие за интересен риболов и то до голяма степен се оправда, за съжаление и в двата смисъла на интересен. В 6.00 ч. вече бях на реката и трескаво засглобявях такъма с надеждата да бъда първи. Да, ама не! Докато нагазя във водата и насреща ми заслизаха групи стръвари, които вече се връщаха от там накъдето бях тръгнал.
Казаха, че не кълве. За капак започнах с две бързи късанета на примамки. Чудничко!!! На втория вир, обаче, сложих една от новите клатушки и о чудо!
На второто подаване РИБА!!! 35-сантиметрова американка. След благополучното пускане сменям вира и хоп нова риба. Този път малко по-голяма - 38 санта. Втората на златиста "пантерка", мисля № 4.
Това вече е друго нещо.
Слънце грее, птички пеят, цъфтят цветя. Абе романтика. Пък нека на стръварите да продължава да не им кълве.
Лошото е, че и мен ме погна някакъв карък. Дали щото ме понепече, или щото вече се бях разписал, но нещо свалих гарда и си пролича. Първо скъсах още няколко примамки, после успях да си напълня и двата ботуша с вода. Добре, че не беше по много, около 200 мл. във всеки. На един многообещаващ вир ми удари малка красива балканка, размер педарка. Домързя ме да извадя кепа и точно преди да я извадя се откачи. Вече наближаваше обяд и в главата ми започнаха да се въртят мисли за студени бири в къщи. Спрях на едно място с плитък разлят бързей. Брегът беше висок и не ми се слизаше до водата, пък и не очаквах да се случи каквото и да било. Заметнах с един Алекс Ритмо и някъде по средата на проводката воблера спря. В тва време аз си блея нещо. Подръпнах леко с надеждата да откача лесно закачката. В тоя момент "закачката" се завъртя и успях да я разгледам сравнително добре. Риба около 50-те сантиметра. Поради липсата на засечка при удара, само ръзтърси глава и си замина. В следващия половин час смених почти всичко налично в кутиите, ама нанайси феродо, както казват братята роми. Явно при атаката се беше набола на тройките и повече не се показа. Но всяко зло за добро. Имам мотив за другата седмица. 
Само една дума КРАСОТА от всякъде и от към природа, и от към рибоци.
