За да е спорна годината...
Публикувано на: Сря Май 01, 2013 1:34 am
През настоящата 2013 година, Ние от Клуб "Балканка", сме се зарекли да дадем живот на още повече български реки. Първото голямо зарибяване с балканки е определено за 10-ти май, но нетърпеливи за нови подвизи, а и за да е спорна годината, решаваме да направим още едно, предварително зарибяване. Вина за това имат едни определени хора, но са много скромни и не щат да се показват, но аз им благодаря тук от името на целия клуб!
Та рано рано, понеделнишки, групата зарибители бавно се събира, бойко сърбайки кафе:
След не много лудешко каране, вече сме дълбоко в Родопите, там където зимата не бърза да си отиде и преспи срещат изумените ни погледи, а гърдите се пълнят с уханието на мокра зимно-пролетна гора, мирис потаен, дълбок и насищащ.
Термометърът в колата заковава:
Време е да спрем за почивка, та да може закърнелите ни от градската мръсотия сетива да се пречистят, гърдите да се изпълнят с оня мирис, де го споменах по-горе:
Част от почивката естествено са и ракитовските банички, който Димо задължително купува, при всяко преминаване през градчето.
Гледката на тъмната гора и започващите да се раззеленяват поляни е загрозена от новопостроената ограда на язовир "Снежана", поредното райско кътче, прилапано от поредните властимащи.
Ето ни и в Тошков чарк. Развъдника ни посреща обновен, с нови постройки, а домакините са както винаги усмихнати и с умилението на родители ни показват ваните с мъничета:
Докато очите на мнозина се прехласват от пълните с пъстървички вани, други очи ( в случая моите) все ги дърпа настрани. Ей натам:
Кога ли ще започна да ловя такива...
Скоро чувалите са готови и призивния , наставнически глас на Димо ни събира за традиционната снимка:
Време е да поемем към заплануваните реки, а те... те са надалечко, чак от другата страна на гордия Балкан.
Пътем спираме да оставим един чувал с 1000 рибки на колеги от старозагорско, та да има риби и от южната страна на Балкана
След няколко часово пътуване вече сме във Великотърновско, там където ще е новия дом на 6000 балкански пъстървички.
Никой от нас не познава района и затова сме се обадили на Илиян (Маранцика), който ще е нашия гид по набелязаните за разселване реки:
А те са една голяма река и два нейни притока.
Първи е Веско,
който след щателно разследване, от моя страна, на живота в поверената му река
и убеждаването ни че храна има:
Пресипва чувала в кофата и се отправя срещу течението:
Голямата река е поверена на две групи, които трябва да разселят по 2000 рибки. Група едно е в състав Боби и Ники, на които това е едва второ зарибяване, но вече се справят с вещина и грижовно пускат рибките на подходящите места преброждайки километри, без да се боят от тежестта на кофите в ръцете, чувалите на гърба или покритите със скатове коприва (която по заръка на Димо, бива щателно събирана)
Другата група е в състав Димо и Илиян, Но поради това, че Димо се явяваше и официалния фотограф на мероприятието, снимка има само на Илиян:
Третата и последна река бе поверена на мен. Пълната с рибки кофичка в ръцете ми ме караше пъхтейки да се катеря бързешком нагоре по течението:
за да мога бързо да им осигуря дом:
но не можех да не се спирам и да запечатвам с телефона си спиращите дъха горски цветя, отблясъците на тичащата по камъните река, красотата на околните хълмове, спотаилия се в засада дъждовник:
или отдадените на греховна похот горски жаби, вкопчили тела в любовна прегръдка:
Километрите минаваха, а на мен не ми се искаше рибките в кофата да свършват, за да мога още някое време да остана сам насред гората, обгърнат от ромона на пенливия поток, потопен в омаята на цветната пролетна планина и захласнат по любовните трели на пойните птички, населили втория етаж на гората, над главата ми.
Но както всички хубави неща и това имаше край.
След кратката почивка и разбор на мероприятието:
Групата удовлетворена се разпръсна, след обещанието, след десет дни отново да се съберем, за да върнем живота в още български реки.
През този ден изминахме над 800 километра по пътищата на България, всеки от нас направи няколко километров преход през планината и най важното, нови четири реки получиха нов шанс за живот, а 6000 пъстървички своя нов дом!
И накрая, за финал, ще се опитам да Ви направя съпричастни към красотата на зарибените реки и пролетния Балкан:
Та рано рано, понеделнишки, групата зарибители бавно се събира, бойко сърбайки кафе:
След не много лудешко каране, вече сме дълбоко в Родопите, там където зимата не бърза да си отиде и преспи срещат изумените ни погледи, а гърдите се пълнят с уханието на мокра зимно-пролетна гора, мирис потаен, дълбок и насищащ.
Термометърът в колата заковава:
Време е да спрем за почивка, та да може закърнелите ни от градската мръсотия сетива да се пречистят, гърдите да се изпълнят с оня мирис, де го споменах по-горе:
Част от почивката естествено са и ракитовските банички, който Димо задължително купува, при всяко преминаване през градчето.
Гледката на тъмната гора и започващите да се раззеленяват поляни е загрозена от новопостроената ограда на язовир "Снежана", поредното райско кътче, прилапано от поредните властимащи.
Ето ни и в Тошков чарк. Развъдника ни посреща обновен, с нови постройки, а домакините са както винаги усмихнати и с умилението на родители ни показват ваните с мъничета:
Докато очите на мнозина се прехласват от пълните с пъстървички вани, други очи ( в случая моите) все ги дърпа настрани. Ей натам:
Кога ли ще започна да ловя такива...
Скоро чувалите са готови и призивния , наставнически глас на Димо ни събира за традиционната снимка:
Време е да поемем към заплануваните реки, а те... те са надалечко, чак от другата страна на гордия Балкан.
Пътем спираме да оставим един чувал с 1000 рибки на колеги от старозагорско, та да има риби и от южната страна на Балкана
След няколко часово пътуване вече сме във Великотърновско, там където ще е новия дом на 6000 балкански пъстървички.
Никой от нас не познава района и затова сме се обадили на Илиян (Маранцика), който ще е нашия гид по набелязаните за разселване реки:
А те са една голяма река и два нейни притока.
Първи е Веско,
който след щателно разследване, от моя страна, на живота в поверената му река
и убеждаването ни че храна има:
Пресипва чувала в кофата и се отправя срещу течението:
Голямата река е поверена на две групи, които трябва да разселят по 2000 рибки. Група едно е в състав Боби и Ники, на които това е едва второ зарибяване, но вече се справят с вещина и грижовно пускат рибките на подходящите места преброждайки километри, без да се боят от тежестта на кофите в ръцете, чувалите на гърба или покритите със скатове коприва (която по заръка на Димо, бива щателно събирана)
Другата група е в състав Димо и Илиян, Но поради това, че Димо се явяваше и официалния фотограф на мероприятието, снимка има само на Илиян:
Третата и последна река бе поверена на мен. Пълната с рибки кофичка в ръцете ми ме караше пъхтейки да се катеря бързешком нагоре по течението:
за да мога бързо да им осигуря дом:
но не можех да не се спирам и да запечатвам с телефона си спиращите дъха горски цветя, отблясъците на тичащата по камъните река, красотата на околните хълмове, спотаилия се в засада дъждовник:
или отдадените на греховна похот горски жаби, вкопчили тела в любовна прегръдка:
Километрите минаваха, а на мен не ми се искаше рибките в кофата да свършват, за да мога още някое време да остана сам насред гората, обгърнат от ромона на пенливия поток, потопен в омаята на цветната пролетна планина и захласнат по любовните трели на пойните птички, населили втория етаж на гората, над главата ми.
Но както всички хубави неща и това имаше край.
След кратката почивка и разбор на мероприятието:
Групата удовлетворена се разпръсна, след обещанието, след десет дни отново да се съберем, за да върнем живота в още български реки.
През този ден изминахме над 800 километра по пътищата на България, всеки от нас направи няколко километров преход през планината и най важното, нови четири реки получиха нов шанс за живот, а 6000 пъстървички своя нов дом!
И накрая, за финал, ще се опитам да Ви направя съпричастни към красотата на зарибените реки и пролетния Балкан:
Изключителни!!!
