ЗАКРИХМЕ
Публикувано на: Нед Май 05, 2013 12:06 am
Бях насрочил 26 април, петък, за основно закриване на язовирО.Даже и един ден отпуск изстрелях.Имаше инфо за интензивни платики на филмовата къща, и то на леко, та даже и на близка дистанция.А от опит си знам, че докарам ли платичоците в обсега на директния, настава кръвопролитие 
..Прозвънявам приятелите-рибари, но се оказва, че всички са се разработили.Само Иво(Topsoft) e в готовност, но е твърдо решен да бори каракудите на Шипока.Всеки държи на своето предварително нарочено място, така че решаваме да ходим сами, като взаимно се включваме в аварийния план на излета.
Приготвил съм се като за състезание, а ноща срещу събитието се случи пълнолунна и както обикновенно преди знаков риболов-безсънна.
Заемам място по тъмно, а около мен като светулки вече блестят начелниците на още по-ранобудни мераклии. Тихомълком и трескаво се забъркват несметни количества захранки по тайни рецепти, а пълната луна сякаш се е облещила в почуда от тази трескава и необяснима човешка активност. Това ярко пълнолуние леко ме смущава, но какво пък - не винаги пия капучино по пълнолуние
С пропукването на ноща полетяха топките храна за стартовото захранване, а изгрева освети една напълно окупирана от рибари брегова ивица от устието та до филмовата къща. „Явно, не само аз получавам инфо”- мисля си в очакване на заветното кълване...Обаче, това кълване започва подозрително да се забавя. Същото е и положението при колегите, докъдето ми виждат очите.Епизодични уклеи, баби и костури, а от платиката няма и следа.Пълнолуние
Тъй като уклея вече не ми е цел, по обяд събирам багажерията и обикалям устието, Багера и Римския.Навсякъде унило настроения и пораженски дух
”Време е за аварийния план”- набирам Иво, който без особен ентусиазъм докладва за хубави каракуди, "ама не по много". Поглеждам часовника, около един часа е, а в подобна ситуация край Аустерлиц Наполеон е казал: ”Първото сражение е вече загубено, но имаме достатъчно време да спечелим второто!”.....
Едва ли Наполеон е щял да спечели и второто сражение през далечната 1805 г., ако пътищата по които войските му са извършили маньовъра са били като пътя Самоков-Ихтиман сега
.....
Все някак си Фиестичката преодолява „лунната долина” и заема любимото ми положение- на една ръка разстояние от мястото за риболов.
.
Шипока също се оказа окупиран плътно от рибари, но аз се смествам до Иво и разпъвам фидерите. Кошнички от 20 гр, симетричен възел, повод дълъг 35-40 см., 0.12 мм, кука N 12-14.Захранка Ван дер и добавки.Стръв -торен закачен един път по средата и затапен с 1-2 бели.
Наоколо вият сигнализаторите на дънари–пружинари, които без церемонии и кепове търкалят парчета между половинка и килограм и тъпчат телените живарници
Пъвоначално нашето темпо е по-слабо, докато Иво не хвана златната рибка. Обещахме й, че ще я пуснем и чудото ли се случи или модерната технология проработи, но аз направих каракудения си рекорд.
Не съм я мерил, не съм и помислил да затрия такава хубава и пълна с хайвер риба. От вас да мине- айде да й дадем поне 1,5 кг., а
Платиките бяха рядкост, но се държаха значително по-борбено от каракудите.
Темпото се усили и в късния следобяд с Иво имахме вече по двайсетина риби
http://vbox7.com/play:bfc0b957a4" onclick="window.open(this.href);return false;
По-голямата част от рибите начело със „златната рибка”, големите и видимо хайверните екземпляри пуснахме .
Докато сушим живарниците и събираме багажа по метода „въдиците последни”, натъркаляхме още риби,които също пуснахме.
Осмисляйки този риболов, ме вълнува не толкова мисълта за сравнително добрата ни слука, а гледката на пълните телени живарници и мисълта за вредната промяна в сроковете за забраната. Не знам кой даде този акъл и коя „Калинка” от ИАРА го послуша, но ефекта е, че месарите имаха две седмици по-дълъг срок да ловят групирана хайверна риба. В предишния вариант на забраната, въпреки, че не всичката риба си е хвърлила хайвера до 1 юни, то тогава нивото на водата вече е високо, рибата не е групирана и щетите са далеч по-малки.
Със смесено настроение, приятно, но много уморен изпращам слънцето зад хълмовете
и си пожелавам милиони новоизлюпени рибки в софийското море!
..Прозвънявам приятелите-рибари, но се оказва, че всички са се разработили.Само Иво(Topsoft) e в готовност, но е твърдо решен да бори каракудите на Шипока.Всеки държи на своето предварително нарочено място, така че решаваме да ходим сами, като взаимно се включваме в аварийния план на излета.Приготвил съм се като за състезание, а ноща срещу събитието се случи пълнолунна и както обикновенно преди знаков риболов-безсънна.
Заемам място по тъмно, а около мен като светулки вече блестят начелниците на още по-ранобудни мераклии. Тихомълком и трескаво се забъркват несметни количества захранки по тайни рецепти, а пълната луна сякаш се е облещила в почуда от тази трескава и необяснима човешка активност. Това ярко пълнолуние леко ме смущава, но какво пък - не винаги пия капучино по пълнолуние
С пропукването на ноща полетяха топките храна за стартовото захранване, а изгрева освети една напълно окупирана от рибари брегова ивица от устието та до филмовата къща. „Явно, не само аз получавам инфо”- мисля си в очакване на заветното кълване...Обаче, това кълване започва подозрително да се забавя. Същото е и положението при колегите, докъдето ми виждат очите.Епизодични уклеи, баби и костури, а от платиката няма и следа.Пълнолуние
Тъй като уклея вече не ми е цел, по обяд събирам багажерията и обикалям устието, Багера и Римския.Навсякъде унило настроения и пораженски дух
”Време е за аварийния план”- набирам Иво, който без особен ентусиазъм докладва за хубави каракуди, "ама не по много". Поглеждам часовника, около един часа е, а в подобна ситуация край Аустерлиц Наполеон е казал: ”Първото сражение е вече загубено, но имаме достатъчно време да спечелим второто!”.....
Едва ли Наполеон е щял да спечели и второто сражение през далечната 1805 г., ако пътищата по които войските му са извършили маньовъра са били като пътя Самоков-Ихтиман сега
..... Все някак си Фиестичката преодолява „лунната долина” и заема любимото ми положение- на една ръка разстояние от мястото за риболов.
. Шипока също се оказа окупиран плътно от рибари, но аз се смествам до Иво и разпъвам фидерите. Кошнички от 20 гр, симетричен възел, повод дълъг 35-40 см., 0.12 мм, кука N 12-14.Захранка Ван дер и добавки.Стръв -торен закачен един път по средата и затапен с 1-2 бели.
Наоколо вият сигнализаторите на дънари–пружинари, които без церемонии и кепове търкалят парчета между половинка и килограм и тъпчат телените живарници
Пъвоначално нашето темпо е по-слабо, докато Иво не хвана златната рибка. Обещахме й, че ще я пуснем и чудото ли се случи или модерната технология проработи, но аз направих каракудения си рекорд.
Не съм я мерил, не съм и помислил да затрия такава хубава и пълна с хайвер риба. От вас да мине- айде да й дадем поне 1,5 кг., а
Платиките бяха рядкост, но се държаха значително по-борбено от каракудите.
Темпото се усили и в късния следобяд с Иво имахме вече по двайсетина риби
http://vbox7.com/play:bfc0b957a4" onclick="window.open(this.href);return false;
По-голямата част от рибите начело със „златната рибка”, големите и видимо хайверните екземпляри пуснахме .
Докато сушим живарниците и събираме багажа по метода „въдиците последни”, натъркаляхме още риби,които също пуснахме.
Осмисляйки този риболов, ме вълнува не толкова мисълта за сравнително добрата ни слука, а гледката на пълните телени живарници и мисълта за вредната промяна в сроковете за забраната. Не знам кой даде този акъл и коя „Калинка” от ИАРА го послуша, но ефекта е, че месарите имаха две седмици по-дълъг срок да ловят групирана хайверна риба. В предишния вариант на забраната, въпреки, че не всичката риба си е хвърлила хайвера до 1 юни, то тогава нивото на водата вече е високо, рибата не е групирана и щетите са далеч по-малки.
Със смесено настроение, приятно, но много уморен изпращам слънцето зад хълмовете
и си пожелавам милиони новоизлюпени рибки в софийското море!
Но, като историк,ще си позволя да те поправя 
Фразата не е на Наполеон и не е от сражението при Аустерлиц 
Поръчах си желание-ново корито на жена ми, че старото е съвсем пробито, а тя пак е недоволна 
