Панчаревски каракуди, вместо шарани...
Публикувано на: Нед Май 12, 2013 8:21 pm
Както се бяхме наканили с колегата Димитър Граховски в събота рано-рано тръгнахме да спасяваме шаранчетата пуснати предизоборно на малкия гьол до платеното на Панчарево!
Местата за риболов там са силно ограничени обаче, както се убедихме и по-късно през деня - панаира край брега на тоя гьол е пълен. Майки с деца, мотори, пикници, та дори и детски рожден ден са само някои от мероприятията, които се организират край водата на въпросното водоемче.
Та ставане в 5 часа, в 6 часа вече на гьола и О ИЗНЕНАДА!!!, всичките места са заети. Само на едно място под едни дървета с дълбока сянка виждам просека в тръстиката и газ натам - нарамвай платформата, калъфа с въдиците, захранката. Жената с всичките аксесоари за пикник...
В бързината нагласям платформата на около метър във водата вадя мач-а и О УЖАС! Чак сега забелязах че дърветата над мен са като плътен покрив и само половината дължина на мача вече е много за там, а имам и директна 6-ца за борба. След доста благословии нарамих платформата, как е с прикачните и тръгнахме да търсим друго място, вече по-голямото езеро. Междувременно дойде и Митака и помогна малко с багажа. Та паркирахме се с клюмнал нос, очаквайки да ловим само цаца...ама карай викам - излета да върви. Бяхме взели и колежката от форума Etinka и приятеля и, който тъкмо беше получил от нея въдички за подарък. Ама те повече се бяха ориентирали към пикник. Така че намерихме удобното място за това а ние с Митака заприготвяхме такъма.
Вкарахме в играта по един мач и по един директен.
Захранка, Сенсас - Етанг и Гардонс...аром. вердевас. И зачакахме бабушката. Поне да се занимаваме викам. До нас пълно с хора. И почна изненадата. Таранки - ама като шаранки взеха да излизат. Колегата до нас измъкна каракуда, каквато май досега не бях виждал. На око между 1,5 - 2 кила. Не можеше да я намъкне в живарника, та я върза с едно въже да плува изрода, прекара и го през хрилете и вика да не се мъчи! Поскарахме се малко и обтегнахме отношенията със съседите. Не видях жив човек да пуска нещо, с изключение на един мухар наоколо. Всичко прибира пълните с хайвер каракуди на поразия - гладен народ!
Почнахме ги и ние...до обяд вървеше интензивно. Нашта най-голяма беше около 1 кг, естествено по закона на Мърфи и ние закачихме случайно една доста по-голяма, ама ми оплете в тръстиката точно пред краката ми и се откачи. За моя най-голяма мъка я видяхме, та я жалих дълго! Нивото на езерото обаче си играе както си иска. Бях паркирал платформата във водата, а към обяд вече бях на сухо. Мисля че това беше и причината изведъж на спре да кълве по-едрото и само бабушки - малки, се ловяха събрани от петното захранка...Май събрахме доста псувни по наш адрес, че дори и без живарник си ги ловихме. Всичко се пускаше на момента - Цък и Чао. Даже и без цък в повечето случаи. Баш в размножителния период е още по-сладко да им казваш "чао, и другия път с децата!"
Както разбрахме от хората, които идваха разочаровани от малкия гьол - шаранчетата вече ги няма. С тях явно е изчезнал и целия риболов там. Защото един по един се разотиваха. Вариантите са 2 - изловили са ги вече или са се присопособили към условията. Да се молим да е второто!
Та така...ей на малко снимки!



















Местата за риболов там са силно ограничени обаче, както се убедихме и по-късно през деня - панаира край брега на тоя гьол е пълен. Майки с деца, мотори, пикници, та дори и детски рожден ден са само някои от мероприятията, които се организират край водата на въпросното водоемче.
Та ставане в 5 часа, в 6 часа вече на гьола и О ИЗНЕНАДА!!!, всичките места са заети. Само на едно място под едни дървета с дълбока сянка виждам просека в тръстиката и газ натам - нарамвай платформата, калъфа с въдиците, захранката. Жената с всичките аксесоари за пикник...

Вкарахме в играта по един мач и по един директен.
Захранка, Сенсас - Етанг и Гардонс...аром. вердевас. И зачакахме бабушката. Поне да се занимаваме викам. До нас пълно с хора. И почна изненадата. Таранки - ама като шаранки взеха да излизат. Колегата до нас измъкна каракуда, каквато май досега не бях виждал. На око между 1,5 - 2 кила. Не можеше да я намъкне в живарника, та я върза с едно въже да плува изрода, прекара и го през хрилете и вика да не се мъчи! Поскарахме се малко и обтегнахме отношенията със съседите. Не видях жив човек да пуска нещо, с изключение на един мухар наоколо. Всичко прибира пълните с хайвер каракуди на поразия - гладен народ!
Почнахме ги и ние...до обяд вървеше интензивно. Нашта най-голяма беше около 1 кг, естествено по закона на Мърфи и ние закачихме случайно една доста по-голяма, ама ми оплете в тръстиката точно пред краката ми и се откачи. За моя най-голяма мъка я видяхме, та я жалих дълго! Нивото на езерото обаче си играе както си иска. Бях паркирал платформата във водата, а към обяд вече бях на сухо. Мисля че това беше и причината изведъж на спре да кълве по-едрото и само бабушки - малки, се ловяха събрани от петното захранка...Май събрахме доста псувни по наш адрес, че дори и без живарник си ги ловихме. Всичко се пускаше на момента - Цък и Чао. Даже и без цък в повечето случаи. Баш в размножителния период е още по-сладко да им казваш "чао, и другия път с децата!"
Както разбрахме от хората, които идваха разочаровани от малкия гьол - шаранчетата вече ги няма. С тях явно е изчезнал и целия риболов там. Защото един по един се разотиваха. Вариантите са 2 - изловили са ги вече или са се присопособили към условията. Да се молим да е второто!
Та така...ей на малко снимки!


















