баластиери с.Шаново/Зимница
Публикувано на: Нед Май 19, 2013 10:22 pm
Колеги, с няколко думи за двудневния излет, който си спретнахме на въпросните баластиери:
Първо, съжалявам, че няма снимки да покажа каква невероятна природа съсипват "рибарите". Апарата ми по някакъв начин се натиснал в чантата и е стоял включен цял ден, така че останаха само спомените - приятни и не чак толкова. Та на въпроса...
С голям ентусиазъм потеглихме по спомени отпреди десетина години към полуострова, разделящ най-голямото езеро на баластиерите. Самите езера не са се променили от тогава, което ме изненада много приятно още със самото пристигане на разсъмване. Чисто небе, много зелено и мнооого вода, спокойствие, нарушавано само от любовните борби на десетки каракуди, което си беше зрелище! И като се разбръмчаха... за минути се напълни с народ - кой с кола, кой с каруца, заоградиха ни скромния лагер още преди да сме го разпънали. Викове, крясъци... набързо решихме, че "то тука и без това не кълве" и се пуснахме към долния край на езерото, където има преливник(преди зимнишката пресевна). Как да е, разпънахме на някакво място и се почна същинската част.
От нея няма какво толкова да се каже - тийнеджърските ми спомени за бели риби, които гонят всичко, що се движи надвечер(само там съм хващал сулка на торен червей на гол телескоп), закипяваща от скачащи рибки вода около шаварите и всякакви такива илюзии бяха на секудната разбити. Вече "заземен", с отвращение гледах тапите на няколко мрежи навътре из езерата и една наблизо. Възрастен колега ме заговори, препоръча ми да мина с лодката и да си събера рибата от мрежата, но да я върна, че "да не се караме със собствениците". Ок. По този въпрос повече няма да говоря, че още ме е яд, само ще кажа резултата - 1 мрежа със срязани тапи потъна с каквото е имало по нея, телефон 112 не вАжи за такива неща, крайно много ядове и все пак не ме погна тумба цигани.
Брега е отвратително заринат с кутии, пакети захранки, корди, бутилки и всякакви други прекрасности. Всъщност, след доста обикаляне със спининга(стигнах чак до зимнишкия преливник) нямаше 1(едно) чисто място, на което да бе седял риболовец. Затова решихме да обикаляме с лодка по недостъпните места. В крайна сметка, риба има, но е малко, наплашена и почти невъзможна за спининг. За 2 дена двама души хванахме общо 5 бели риби и няколко костура(при това на границата на мерните). Може би на дъно щяхме да имаме по-голям успех с бялата, но не ми беше такава идеята. Иначе другата част от компанията напълниха живарниците с бабушки и платички, част от които вечерта се оказаха чудно мезе за биричката.
Толкова за въпросните езера, хванахме повече тен, отколкото риба, но все пак позитивните емоции бяха повече от ядовете. Чудесно място, с много живот и страхотни условия, което ежедневно се ошушква до изнасилване и все пак оцелява някакси.
Поздрави и наслука на всички, и за Бога, чистете след себе си! Имаме приказни водоеми, грехота е да ти е гадно да си заведеш децата за риба, защото сме ги обърнали на сметище. Със здраве...!
П.П.: Ех, повече от "няколко думи" станаха, ама нейсе! Който има време, да чете...
Първо, съжалявам, че няма снимки да покажа каква невероятна природа съсипват "рибарите". Апарата ми по някакъв начин се натиснал в чантата и е стоял включен цял ден, така че останаха само спомените - приятни и не чак толкова. Та на въпроса...
С голям ентусиазъм потеглихме по спомени отпреди десетина години към полуострова, разделящ най-голямото езеро на баластиерите. Самите езера не са се променили от тогава, което ме изненада много приятно още със самото пристигане на разсъмване. Чисто небе, много зелено и мнооого вода, спокойствие, нарушавано само от любовните борби на десетки каракуди, което си беше зрелище! И като се разбръмчаха... за минути се напълни с народ - кой с кола, кой с каруца, заоградиха ни скромния лагер още преди да сме го разпънали. Викове, крясъци... набързо решихме, че "то тука и без това не кълве" и се пуснахме към долния край на езерото, където има преливник(преди зимнишката пресевна). Как да е, разпънахме на някакво място и се почна същинската част.
От нея няма какво толкова да се каже - тийнеджърските ми спомени за бели риби, които гонят всичко, що се движи надвечер(само там съм хващал сулка на торен червей на гол телескоп), закипяваща от скачащи рибки вода около шаварите и всякакви такива илюзии бяха на секудната разбити. Вече "заземен", с отвращение гледах тапите на няколко мрежи навътре из езерата и една наблизо. Възрастен колега ме заговори, препоръча ми да мина с лодката и да си събера рибата от мрежата, но да я върна, че "да не се караме със собствениците". Ок. По този въпрос повече няма да говоря, че още ме е яд, само ще кажа резултата - 1 мрежа със срязани тапи потъна с каквото е имало по нея, телефон 112 не вАжи за такива неща, крайно много ядове и все пак не ме погна тумба цигани.
Брега е отвратително заринат с кутии, пакети захранки, корди, бутилки и всякакви други прекрасности. Всъщност, след доста обикаляне със спининга(стигнах чак до зимнишкия преливник) нямаше 1(едно) чисто място, на което да бе седял риболовец. Затова решихме да обикаляме с лодка по недостъпните места. В крайна сметка, риба има, но е малко, наплашена и почти невъзможна за спининг. За 2 дена двама души хванахме общо 5 бели риби и няколко костура(при това на границата на мерните). Може би на дъно щяхме да имаме по-голям успех с бялата, но не ми беше такава идеята. Иначе другата част от компанията напълниха живарниците с бабушки и платички, част от които вечерта се оказаха чудно мезе за биричката.
Толкова за въпросните езера, хванахме повече тен, отколкото риба, но все пак позитивните емоции бяха повече от ядовете. Чудесно място, с много живот и страхотни условия, което ежедневно се ошушква до изнасилване и все пак оцелява някакси.
Поздрави и наслука на всички, и за Бога, чистете след себе си! Имаме приказни водоеми, грехота е да ти е гадно да си заведеш децата за риба, защото сме ги обърнали на сметище. Със здраве...!
П.П.: Ех, повече от "няколко думи" станаха, ама нейсе! Който има време, да чете...
