За платика без платика - 27.04.13г.
Публикувано на: Съб Май 25, 2013 11:25 pm
Малко преди забраната решихме с приятелката ми да направим един излет на яз. Искър - хем да подишаме чист въздух, хем и малко тен да хванем, а защо не и някоя хубава риба да ни зарадва 
След като около два месеца четох и слушах какви хубави платики излизат на Софийското море си казах "сега е момента". Досега не бях имал слука с този вид риба, а и в интерес на истината не съм я търсил целенасочено, но вярвах, че ще успея да хвана поне 2-3 броя без значение от размера.
Както си му е реда първо се запознах теоретично с риболова на платика - от филми, статии, съвети на колеги и съфорумци. Подготвих такъмите - един директен 5-ца и един телескоп с водачи, купих захранка за платика+галета+бисквити, стръв /торен+бял/ и на 26.04 вечерта с трепет очаквах утрешния ден.
И той дойде - слънчев и почти без вятър Без да си даваме много зор с приятелката ми станахме към 7, закусихме, натоварихме и газ по магистралата. Целта ни бе Шипоченския залив, където досега не бяхме ходили, но акостирахме успешно "някъде към 10, 10 и нещо" както се пее в една хубава българска песен. А там панаир:
Но това е нормално - или отиваш по-тъмно за добро място или се надяваш на късмет.
В тази ситуация се озовахме на границата между реката и язовира. Просто нямаше къде другаде и игла да пуснеш
Както и да е - забърках си аз захранка, такъма разпънах, сложих един торен като за начало и около 11ч. първо замятане. Дълбочината на това място беше отчайващо малка та се налагаше да мятам някъде в талвега на реката, където беше поносима - 2-2.5м. Но това не беше никак лесно с моя такъм - 2.7м. телескоп, ваглер 6гр., 0.14 основно, а като прибавим и силния вятър на моменти... знаете е как
След около 40 мин. ваглера потъна, засичам и след броени секунди вадя костур от добър калибър. Викам гаджето да се похваля, тя много се зарадва и ми направи ето тази снимка:
След това хванах още 2 маломерни костурчета и един се откачи, но от платика нямаше и помен. Колегите покрай мен също казаха, че днес не е ден за платики.
След като хапнахме за обяд както си му е реда по мятах още малко преди да уцеля някаква закачка и в резултат - от ваглера надолу всичко бе завещано във водата. Не ми се правеше въдицата отново. Пък и гледам двама колеги в близост спукваха уклея на 3м. от брега та осъзнах, че е време да влезе в употреба скритото оръжие - директния 5 метров телескоп. Беше ми останала малко захранка, размесих я с пръст за повече количество и като набарах пасажа от сребърни стрели - гол след гол!
Но не това беше най-важното в този прекрасен пролетен ден. Приятелката ми идва по едно време и аз и викам "искаш ли да ловиш" и тя "да". А по принцип тя досега не беше хващала риба през живота си. И каква емоция беше и за двамата когато тя извади първата си рибка!!!
Гордея се с нея
За около час хванахме заедно двамата около 30-тина уклея на бял като приятелката ми извади по големите от мен
Още един повод за радост!
И така си приключи този изпълнен с емоции ден. Платика не видях, но има време и за нея
Вечерта си хапнахме пържен уклей с прясно изцеден лимон както си му е реда и вдигнахме наздравица по случай слуката
п.п.
Искам да кажа на всички колеги да не минават по червения път /Ихтиман-Вакарел/ от разклона за Веринско до Вакарел, който уж е главен и е успуреден на магистралата. Това НЕ е първокласен път! Това е пейзаж от луната - кратер до кратер! Моля, пътувайте по магистралата и само по магистралата! Ние се прецакахме и цяло чудо е, че колата оцеля без щети.
След като около два месеца четох и слушах какви хубави платики излизат на Софийското море си казах "сега е момента". Досега не бях имал слука с този вид риба, а и в интерес на истината не съм я търсил целенасочено, но вярвах, че ще успея да хвана поне 2-3 броя без значение от размера.
Както си му е реда първо се запознах теоретично с риболова на платика - от филми, статии, съвети на колеги и съфорумци. Подготвих такъмите - един директен 5-ца и един телескоп с водачи, купих захранка за платика+галета+бисквити, стръв /торен+бял/ и на 26.04 вечерта с трепет очаквах утрешния ден.
И той дойде - слънчев и почти без вятър
Без да си даваме много зор с приятелката ми станахме към 7, закусихме, натоварихме и газ по магистралата. Целта ни бе Шипоченския залив, където досега не бяхме ходили, но акостирахме успешно "някъде към 10, 10 и нещо" както се пее в една хубава българска песен. А там панаир:Но това е нормално - или отиваш по-тъмно за добро място или се надяваш на късмет.
В тази ситуация се озовахме на границата между реката и язовира. Просто нямаше къде другаде и игла да пуснеш
Както и да е - забърках си аз захранка, такъма разпънах, сложих един торен като за начало и около 11ч. първо замятане. Дълбочината на това място беше отчайващо малка та се налагаше да мятам някъде в талвега на реката, където беше поносима - 2-2.5м. Но това не беше никак лесно с моя такъм - 2.7м. телескоп, ваглер 6гр., 0.14 основно, а като прибавим и силния вятър на моменти... знаете е как
След около 40 мин. ваглера потъна, засичам и след броени секунди вадя костур от добър калибър. Викам гаджето да се похваля, тя много се зарадва и ми направи ето тази снимка:
След това хванах още 2 маломерни костурчета и един се откачи, но от платика нямаше и помен. Колегите покрай мен също казаха, че днес не е ден за платики.
След като хапнахме за обяд както си му е реда по мятах още малко преди да уцеля някаква закачка и в резултат - от ваглера надолу всичко бе завещано във водата. Не ми се правеше въдицата отново. Пък и гледам двама колеги в близост спукваха уклея на 3м. от брега та осъзнах, че е време да влезе в употреба скритото оръжие - директния 5 метров телескоп. Беше ми останала малко захранка, размесих я с пръст за повече количество и като набарах пасажа от сребърни стрели - гол след гол!
Но не това беше най-важното в този прекрасен пролетен ден. Приятелката ми идва по едно време и аз и викам "искаш ли да ловиш" и тя "да". А по принцип тя досега не беше хващала риба през живота си. И каква емоция беше и за двамата когато тя извади първата си рибка!!!
Гордея се с нея
За около час хванахме заедно двамата около 30-тина уклея на бял като приятелката ми извади по големите от мен
Още един повод за радост!И така си приключи този изпълнен с емоции ден. Платика не видях, но има време и за нея
Вечерта си хапнахме пържен уклей с прясно изцеден лимон както си му е реда и вдигнахме наздравица по случай слуката
п.п.
Искам да кажа на всички колеги да не минават по червения път /Ихтиман-Вакарел/ от разклона за Веринско до Вакарел, който уж е главен и е успуреден на магистралата. Това НЕ е първокласен път! Това е пейзаж от луната - кратер до кратер! Моля, пътувайте по магистралата и само по магистралата! Ние се прецакахме и цяло чудо е, че колата оцеля без щети.
