R&B или Rythm'N' Бабушки
Публикувано на: Нед Юни 02, 2013 2:42 pm
Цяла седмица кипя подготовката за откриването. Обилните дъждове в петъчния ден бяха посрещнати с иронична усмивка. Не, това не можеше да ни спре!
И най-накрая в събота, в 4:01 потеглихме!
Искахме да сме на язовира преди игрев, преди развиделяване, преди всикчи!
Целта беше външната яка на с. Дебелец, яз. Цонево. Язовирът беше пълен, местата огрнаичени и знаехме, че времето на пристигане ще е решаващо.
В 5:20 двигателят угасна и в сумракът на развиделяване видяхме... „Гладът на народа!” 4-5 дънни въдици разпънати през 3 метра, увенчани с някаква подобие на дънен такъм с яркожълта тапа на около 10-ина метра от основната група. Самотен колега се суетеше около цапало за дребни рибки и телескоп на плувка между тях.
Тази сцена тотално блокираше всякакви позиции за риболов. А и както бяхме 3-ма...
Трябваше бързо да решим какво правим. Чуваха се вече и други коли и гласове в мракът. Мъчех се да си спомня как изглебжаше брегът когато язовирът беше с 3-4 метра по нисък. За щастие бързо се сетих и намерих пътеката до самия вход на залива, където дълбоката част се обръщаше в плиткач.
Трескаво се пренесохме натам и разположихме „катуна”.
Започна бъркане на захранки, разпъване...
На дистанция 6-7 метра дълбочината беше около 4,5-5м. Аз си заложих на любимата 6-ца. Баща ми и Каталойски бяха с педна 6-ца и една седмица.
Целта бяха бабушките и морунажите, с тайна надежда за някое платиче. Опасявах се, че пред нас дъното ще е обрасло и ще попречи до голяма степен на събортенето на риби. Но каквото - такова- това щеше да е нашето откриване.
Захранката – заложих на „рецептата” от миналата година. А именно – 3-4кг смески за малки пиленца, килограм смлени обикновени вафли, 2кг „фидер” за стягане, галета, 3 канели и 4 пакетчета шарени кокосови стърготини. Добавих бял и кастер. Получи по-светла храна, близка до цвета на дъното, но по-светал.
Последва захранване пред всеки с по 2-3 големи топки.
И зачакахме ефека!
Хладни парцали мъгла се носеха над язовира. Колеги с лодки изплуваха от тях тръганли да гонят слуката по другите краища на язовира.
Започнаха да се обаждат пътвите рибки. 2-3 каи, по някоя бабушка. Захранката проработваше.
Рибите не бяха едри, но гарантираха, че не сме капо и най-вече – „Открихме!”
Очевидно хранта събираше риби, но беше трудно да ги задържим. Самите риби взихамаха на торен, на бял, на комбинация от двата, царевицата само я побутваха. Все още бяха сънени.
До към 8 имахме по няколко риби и доволни можехме да се отпуснем на столовете с по чаша кафе.
А къде бяха морунажите?
Започнах да „стрлям” бял и кастер, с цел да ги привлека. И тук осъзнах грешката си. Бях взел твърде малко! В захранката бях сложил повечето червейчета, а разпределена на трима ни, стръвта не оставяше особена свобода за дохрахване с бял.
Нямаше и пет минути след залпа червейче и баща ми изкара един морунаж. Но... за повече стрелба нямаше суровина...
Постепено рибите се ориентираха към постоянно меню – един-два бели с кастер.
Тук е моментът да благодаря на Попа и Генчо, които осигуриха тази ценна за нас суровина.
Атаката винаги беше по кастера, но без бяло червейче рибата не реагираше. Имаше много гелета. Моментът на засичане се оказа доста „фин”, а рибите се закачаха за върха на устата. Това именно, а не толкова размерът, наложи употребата на кеп.
Периодичното подхранвене гарантираше връщане на пасажа и подновяване на кълването. Вече се хващаха и съвсем прилични бабушки.
До моменът времето беше тихо, язовирът – огледало.
Около обяд започна да излиза вятър. Вдигна се вълна, а рибите постепенно разредиха кълването.
Време беше за смяна на менюто.
Зрънце царевичка – почти моментална атака. И се заредиха едни ми ти дебели баби, в ускоряващо се темпо
И влязохме в ритъм! Ритъм от бабушки! Единственият приемлив за мен вариант на R&B.
Към 3 свършихме захранката, но рибите продължаваха да си стоят пред нас и да ни забавляват.
Към четири и поливина репихме „по еднапоследна” и в пет вече се бяхме натоварили в колата
Вечерта пих уморен пих две бири без почти да хапна и сега пиша с ега и махмурлука...
Желая успех на всички ви през новия сезон!
И най-накрая в събота, в 4:01 потеглихме!
Искахме да сме на язовира преди игрев, преди развиделяване, преди всикчи!
Целта беше външната яка на с. Дебелец, яз. Цонево. Язовирът беше пълен, местата огрнаичени и знаехме, че времето на пристигане ще е решаващо.
В 5:20 двигателят угасна и в сумракът на развиделяване видяхме... „Гладът на народа!” 4-5 дънни въдици разпънати през 3 метра, увенчани с някаква подобие на дънен такъм с яркожълта тапа на около 10-ина метра от основната група. Самотен колега се суетеше около цапало за дребни рибки и телескоп на плувка между тях.
Тази сцена тотално блокираше всякакви позиции за риболов. А и както бяхме 3-ма...
Трябваше бързо да решим какво правим. Чуваха се вече и други коли и гласове в мракът. Мъчех се да си спомня как изглебжаше брегът когато язовирът беше с 3-4 метра по нисък. За щастие бързо се сетих и намерих пътеката до самия вход на залива, където дълбоката част се обръщаше в плиткач.
Трескаво се пренесохме натам и разположихме „катуна”.
Започна бъркане на захранки, разпъване...
На дистанция 6-7 метра дълбочината беше около 4,5-5м. Аз си заложих на любимата 6-ца. Баща ми и Каталойски бяха с педна 6-ца и една седмица.
Целта бяха бабушките и морунажите, с тайна надежда за някое платиче. Опасявах се, че пред нас дъното ще е обрасло и ще попречи до голяма степен на събортенето на риби. Но каквото - такова- това щеше да е нашето откриване.
Захранката – заложих на „рецептата” от миналата година. А именно – 3-4кг смески за малки пиленца, килограм смлени обикновени вафли, 2кг „фидер” за стягане, галета, 3 канели и 4 пакетчета шарени кокосови стърготини. Добавих бял и кастер. Получи по-светла храна, близка до цвета на дъното, но по-светал.
Последва захранване пред всеки с по 2-3 големи топки.
И зачакахме ефека!
Хладни парцали мъгла се носеха над язовира. Колеги с лодки изплуваха от тях тръганли да гонят слуката по другите краища на язовира.
Започнаха да се обаждат пътвите рибки. 2-3 каи, по някоя бабушка. Захранката проработваше.
Рибите не бяха едри, но гарантираха, че не сме капо и най-вече – „Открихме!”
Очевидно хранта събираше риби, но беше трудно да ги задържим. Самите риби взихамаха на торен, на бял, на комбинация от двата, царевицата само я побутваха. Все още бяха сънени.
До към 8 имахме по няколко риби и доволни можехме да се отпуснем на столовете с по чаша кафе.
А къде бяха морунажите?
Започнах да „стрлям” бял и кастер, с цел да ги привлека. И тук осъзнах грешката си. Бях взел твърде малко! В захранката бях сложил повечето червейчета, а разпределена на трима ни, стръвта не оставяше особена свобода за дохрахване с бял.
Нямаше и пет минути след залпа червейче и баща ми изкара един морунаж. Но... за повече стрелба нямаше суровина...
Постепено рибите се ориентираха към постоянно меню – един-два бели с кастер.
Тук е моментът да благодаря на Попа и Генчо, които осигуриха тази ценна за нас суровина.
Атаката винаги беше по кастера, но без бяло червейче рибата не реагираше. Имаше много гелета. Моментът на засичане се оказа доста „фин”, а рибите се закачаха за върха на устата. Това именно, а не толкова размерът, наложи употребата на кеп.
Периодичното подхранвене гарантираше връщане на пасажа и подновяване на кълването. Вече се хващаха и съвсем прилични бабушки.
До моменът времето беше тихо, язовирът – огледало.
Около обяд започна да излиза вятър. Вдигна се вълна, а рибите постепенно разредиха кълването.
Време беше за смяна на менюто.
Зрънце царевичка – почти моментална атака. И се заредиха едни ми ти дебели баби, в ускоряващо се темпо
И влязохме в ритъм! Ритъм от бабушки! Единственият приемлив за мен вариант на R&B.
Към 3 свършихме захранката, но рибите продължаваха да си стоят пред нас и да ни забавляват.
Към четири и поливина репихме „по еднапоследна” и в пет вече се бяхме натоварили в колата
Вечерта пих уморен пих две бири без почти да хапна и сега пиша с ега и махмурлука...
Желая успех на всички ви през новия сезон!
. Супер излет сте направили. Пожелавам ви още много подобни изживявания 
!
Хубави,дърти баби!!! 
Страхотен репортаж и екстра бабушкери!
Думите са излишни 
Аз ги мъчих горе на язовира,но явно не са там.При мен директните не работеха и ги прибрах безславно.Долу е бил риболова значи...