Просто да споделя...
Публикувано на: Пон Май 14, 2007 8:59 am
Събота – поредния ден за риболов, който за моя милост започна някъде към 4.30 сутринта 
Малко ми щипеше на очичките като се изнизах от кревата, но мисълта за скорошната среща с любимата Река притъпи неприятното усещане. Да, точно към Реката се бях запътил, с намерение да проверя дали случайно няма някоя скумрийка от тея разрешените вече за риболов 
Е, много добре знаех какъв ще е резултата, но Дунава толкова силно ме теглеше към себе си, че реших да се отдам на тая налудничавост.
Към 5.30 съм вече там. Жадно поемам свежестта на утрото, а усещането е неописуемо и действа като наркотик. Преди да разпъна въдицата запалвам цигара и решавам да снимам събуждащата се река. Снимките не са много добри, защото светлината е още оскъдна, но се разбира, защо отделих близо половин час в съзерцание:
Риболова може да е забранен, но красотата си е там:
Както и очаквах скумрии не се виждаха. Нямаше шляпане, нямаше кръгове на повърхността...и въобще Реката беше учудващо спокойна в тези часове на деня. Определено очаквах по-голямо оживление... Колкото от уважение помятках малко с една от малките си блеснета, но след около половин час реших, че няма смисъл и се отказах. Беше едва 7 часа и затова директно отпраших към Ковачица. Мислех да се позабавлявам с костурите там, което щеше да е удобен случай и да изпробвам някои от новите си придобивки
Този път се “монтирах” до кулата и костуретата не закъсняха Излизаха основно ей такива бодливковци (15-тина см.):
Не кълвяха много добре, пък и нещо много бързо ми се изтъпиха тройките на блесните в тамошните камъни, поради което имаше доста пропуски. Така или иначе успях да дръпна 10-15 рибки, да посвикна с новата макаричка, както и да пробвам новия плетеняк... Имаше време дори и за любопитни моменти. Единия от тях беше факта, че поне 3-4 от рибките се хванаха на “пропадане”
Сиреч вземаха блесната още при самото й падане към дъното, след хвърлянето 
Не го очаквах точно от костура...
Другото любопитно бе това:
Открих го в плитчините до брега – костур налапал по-малкия си събрат и...умрял. По моему костура се е понадценил малко в лакомията си и просто се е задавил с плячката. Както гласи една проницателна нашенска поговорка “Гъз глава затрива”
Към обяд, когато реших, че слънцето достатъчно ме е напекло и че съм огладнял порядъчно събрах такъма и бегом към Козлодуй. Там ме чакаше вече софрата със салатки, мезенца, студени бирици и всички “удобства” на домашния уют 
Завършвам разказа си с това, с което започнах – Реката. Този път на залез:
Малко ми щипеше на очичките като се изнизах от кревата, но мисълта за скорошната среща с любимата Река притъпи неприятното усещане. Да, точно към Реката се бях запътил, с намерение да проверя дали случайно няма някоя скумрийка от тея разрешените вече за риболов Е, много добре знаех какъв ще е резултата, но Дунава толкова силно ме теглеше към себе си, че реших да се отдам на тая налудничавост. Към 5.30 съм вече там. Жадно поемам свежестта на утрото, а усещането е неописуемо и действа като наркотик. Преди да разпъна въдицата запалвам цигара и решавам да снимам събуждащата се река. Снимките не са много добри, защото светлината е още оскъдна, но се разбира, защо отделих близо половин час в съзерцание:
Риболова може да е забранен, но красотата си е там:
Както и очаквах скумрии не се виждаха. Нямаше шляпане, нямаше кръгове на повърхността...и въобще Реката беше учудващо спокойна в тези часове на деня. Определено очаквах по-голямо оживление... Колкото от уважение помятках малко с една от малките си блеснета, но след около половин час реших, че няма смисъл и се отказах. Беше едва 7 часа и затова директно отпраших към Ковачица. Мислех да се позабавлявам с костурите там, което щеше да е удобен случай и да изпробвам някои от новите си придобивки
Този път се “монтирах” до кулата и костуретата не закъсняха
Излизаха основно ей такива бодливковци (15-тина см.):Не кълвяха много добре, пък и нещо много бързо ми се изтъпиха тройките на блесните в тамошните камъни, поради което имаше доста пропуски. Така или иначе успях да дръпна 10-15 рибки, да посвикна с новата макаричка, както и да пробвам новия плетеняк... Имаше време дори и за любопитни моменти. Единия от тях беше факта, че поне 3-4 от рибките се хванаха на “пропадане”
Сиреч вземаха блесната още при самото й падане към дъното, след хвърлянето Не го очаквах точно от костура...Другото любопитно бе това:
Открих го в плитчините до брега – костур налапал по-малкия си събрат и...умрял. По моему костура се е понадценил малко в лакомията си и просто се е задавил с плячката. Както гласи една проницателна нашенска поговорка “Гъз глава затрива”
Към обяд, когато реших, че слънцето достатъчно ме е напекло и че съм огладнял порядъчно събрах такъма и бегом към Козлодуй. Там ме чакаше вече софрата със салатки, мезенца, студени бирици и всички “удобства” на домашния уют
Завършвам разказа си с това, с което започнах – Реката. Този път на залез:
Дано и тях да ги има, но всяко нещо по реда си 
