Промяната МАЙ
Публикувано на: Пет Юни 14, 2013 12:28 am
По една или друга причина, къде от липса на време, къде от откровен мързел или липса на Хара, но чак сега реших да опиша риболовните си приключения през изминалия месец.
Месец интересен и интригуващ.
За някои интересни бяха промените (уж), които настъпиха в любимата ни татковина и новото политическо ръкоблудство (извинявам се - ръководство). То същото кат старото, ама карай да върви, това е блус, както пееше един позагубил се от музикалните ширини певец. Тоя същия пееше и "Комунизма си отива, спете спокойно деца"... и ние спахме. ...Оказа се обаче, че ония от песента не са спали, та се озовахме у небрано лозе 23 години по-късно
За мен обаче Май е месец на преминаването на любимите ми пъстри рибки от зимен, към пролетен начин на живот. То, не че не ги ловяхме даже и в снега, но друго си е да нагазиш в реката и около тебе да се вдигат гладни риби, чудещи се кое да захапят, примамката или люпещите се насекоми. Е, обикновено атаката е по вторите, ама карай да върви това е ... т'ва го писах вече
Началото положих още по Великденските празници, когато с колегата Тачев посетихме една неизвестна за мен река. Тачев ме увери, че става дума едва ли не за поточе, а аз игнорирайки гласа на другото ми аз ( лошо е това, че го слушам само когато не съм си взел лекарствата... ), че той като тунджански риболовец, всичко по-малко от Тунджа му малее, му се доверих.
Заложих на ултра лайт спининг и влакно 0.14. Голема грешка. Помислих си го още щом видях реката ( огромна по моите критерии за пъстървов риболов), а бях напълно убеден, когато първата сянка се изстреля зад блесната ми. След много пируети, аванси и адреналин, прекрасна пъстърва около 35 санта озари лицето ми с усмивка:
Окрилени, продължихме напред. Скоро още една подобна риба не удържа на металното украшение и го окачи, подобно на съвременна тийнеиджърка, на устната си:
Време бе и Тачев да се разпише. Много скоро и към неговите шарениики бе проявен инерес от добра риба:
Увлечени в риболова почти забравихме да правим снимки. Бързахме все напред и напред, а пред очите ни се разкриваха все по примамливи места, където да запратим примамките си. Тук широк разлив, с подмол в края, там дълбок вир, а по нагоре бързей с побити сякаш от великан големи камъни в средата му, които подобно на мечове разсичат водата и осигуряват спокойно местенце за дебнене на петнистите красавици.
Междувпрочем, реката беше изключително бистра, чак нереално кристална:
и аз се успокоих, че улра лайт такъма ми е в унисон с нея, по-трудно ще се забелязва. Е успокоих! До момента, в който най-голямата ми риба за излета ( то изтърваната винаги е най-голяма) след няколко скока и набивания към закачките успя да отнесе като трофей любимата ми блесна.
Изминахме няколко километра, но не ни се връщаше, искаше ни се да продължим все по нататък и да разбулим още тайни на реката, но времето неумолимо напредваше, а колата бе останала някъде далеч назад.
След една последна риба на Тачев:
с въздишка сгънахме въдиците и поехме назад.
Направихме запомнящ се риболов, уловихме по няколко прекрасни риби и вдигнахме още по толкова. Не ми се разделяше с рибите и реката, но те са още там и ни чакат :
След този силен старт бе време да дам и своя дан за да се случват тези риболови.
Следващата седмица бе запазена за Голямото пролетно зарибяване на Клуб" Балканка".
Няма са се спирам обстойно на това събитие, репортажа на колегите е повече от красноречив:
http://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?f=175&t=76832" onclick="window.open(this.href);return false;
Аз ще се задоволя да пусна само една снимка на пълния с мъници бус:
Следващата река в списъка ми ме посрещна голяма и мътна.
Двучасовите ми опити с всякакви (предимно ярки) примамки не донесоха никакъв резултат и реших през оставащия ми един час да ловя на стръв.
Успях да излъжа една риба:
която след бързата снимка, потъна отново в мътиляка.
Километър нагоре реката бе по-малка и с една идея по бистра и реших отново да заложа на спининга. Тази ми стъпка се оказа правилна и скоро бях възнаграден с риба, каквато не предполагах, че има в тази река:
Прекрасен мъжкар, с редки, сякаш напръскани от полусухата четка на завеян художник петна, едва няколко от които червени.
Тази втора риба ми бе и последна за този излет, но бях щастлив. Усмихнат крачех из започващата да се раззеленява гора и запечатвах пролетните красоти с обектива на телефона:
Време бе да посетя и още една нова за мен река. Високо в планината, там където зимата не бързаше да си отиде и дърветата едва бяха взели да напъпват.
Имах известни опасения, още е рано за планината, но сърцето не трае.
Реката естествено, бе огромна за нормалните си размери. Опитите ми да прилъжа риба, както на спининг, така и на стръв, останаха безуспешни. (А може и рибите там да са само спомен
) Задоволих се с разходката на чист въздух и прекрасните гледки на пролетния Балкан, на които ще се опитам да Ви направя съпричастни:
Едва седмица ми трябваше да преглътна капото и отново съм в планината. Зеленото вече е пълновластен господар и избраната от мен река спокойно ромоли през дълбоките долове, обрамчена от пищната зеленина на надвесените, сякаш да я скрият от недобросъвестни погледи, дървета.
Пристигам призори, когато сънения Балкан едва се подава изпод завивката на пухените облаци:
Първо подаване на блесната и върха се разтриса от напъните на закачена риба. Набързо вадя малък кефал, който ядосан облива ръката ми със семенна течност
. Пускам го обратно, дано намери по подходящ обект на сексуалните си фантазии и продължавам към следващия вир. Бавно напредвам през събудилата се вече гора и се наслаждавам на прекрасната зеленина:
Скоро пръчката ми отново се свива и след малко охранена балканка е положена на росната трева:
Пускам я обратно и продължавам пътешествието си. Гледките наоколо ми са зашеметяващи, обаждат се и петнисти риби, а аз съм потопен в цялата тази магия и в унес снимам гледки, замятам примамки, вадя и пускам обратно риби. НИРВАНА!
Няколко дни по късно е време за нов набег в планината. Кратка справка с картата и маршута е начертан. След уморително шофиране по магистралата, където колоните от автомобили в посока големия град, пълни със сънени и бързащи за работа хора, осветяват порядъчно очите ми с фаровете си, на развиделяване вече съм в планината.
Бавно настройвам очите си към пищната зеленина, която скоро ги успокоява и доволен мога да се наслаждавам на изпълнената с птичи песни утрин, покритите с разноцветен килим(многократно по-красив и от най- скъпия персийски такъв) от цветя поляни, бързащата между камъните вода и катеричката, която без да ми обръща внимание се спуска от клоните на близкото дърво и скачайки от камък на камък, дълго избира от кой точно да се наведе за да се напие с чистата прохладна вода. В такива утрини рибите са само повод да съм в планината, те са само едно малко и красиво допълнение на случващо се наоколо ми.
За съжаление месецът бе белязан и с негативни емоций. Обаждане от колега за забелязана мрежа на пъстървова река ме мята в колата и в спускащия се здрач се озовавам на реката. Действително мрежа има. Има и човек. Същия нахално се приближава към мен и пита
- За риба ли?
- За риба - отвръщам аз.
- Е там съм пуснал една мрежа, да внимаваш с нея.
-Ще внимавам- процеждам през зъби, борейки се с желанието да го метна в реката.
Отдалечавам се от него и следва бърз разговор с Председателя на клуба, който ме убеждава да не го бия, или поне дда изчакам да дойде с подкрепление, та да протоколират дали боят е качествен.
Звъня на ИАРА.
-Тука има един, ще идвате ли или да го бия.
Човекът отсреща също ме убеждава да не раздавам правосъдие и ме уверява, че тръгват. Не ми се вярва, почти 9 вечерта е, но след секунди ми звъни друг служител на ИАРА с думите "Тръгвам. Посрещни ме, че не познавам участъка!"
Вече е почти тъмно, когато пристига. С личната си кола и по тениска. Каза, че тъкмо е седнал да вечеря и гори от желание да се разправи със субекта. В тъмното намираме мрежата, но бракото е изчезнал. Кратък разговор с началството и то също тръгва нагоре, заръчвайки ни да не пипаме мрежата. Ще го чакат да се появи и да го хванат на калъп. Заръчваме му да донесе яке на пристигналия първи, вечер температурите са доста ниски. Вече е почти 11, когато служителите на ИАРА са вече 3-ма. Оттам следва чакане до 5 сутринта, когато се появява и собственика за да бъде декориран с два акта.
Повече подробности има в тая тема:
http://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?f=175&t=76939" onclick="window.open(this.href);return false;
Месеца завърши на една страшно красива река. Река, която ме подсеща защо риболова на петнисти в планините ми е любим. Река, на която дори и да си капо не забелязваш, толкова си погълнат от гледките наоколо. По нагоре някъде бях дал описание на една река с думите НИРВАНА. А тази река е НИРВАНАТА на НИРВАНИТЕ. Лошото е само, че наследниците ми са си играли с телефона и сменили настройките на камерата, та снимките са с много ниска резолюция, но това може и да е за добро, да не му изтекат на някой очите:
Улисан в цялата тая красота почти забравих да ловя, но все пак няколко риби украсиха излета. Със снимката на една от тях смятам да завърша и този репортаж:
Месец интересен и интригуващ.
За някои интересни бяха промените (уж), които настъпиха в любимата ни татковина и новото политическо ръкоблудство (извинявам се - ръководство). То същото кат старото, ама карай да върви, това е блус, както пееше един позагубил се от музикалните ширини певец. Тоя същия пееше и "Комунизма си отива, спете спокойно деца"... и ние спахме. ...Оказа се обаче, че ония от песента не са спали, та се озовахме у небрано лозе 23 години по-късно
За мен обаче Май е месец на преминаването на любимите ми пъстри рибки от зимен, към пролетен начин на живот. То, не че не ги ловяхме даже и в снега, но друго си е да нагазиш в реката и около тебе да се вдигат гладни риби, чудещи се кое да захапят, примамката или люпещите се насекоми. Е, обикновено атаката е по вторите, ама карай да върви това е ... т'ва го писах вече
Началото положих още по Великденските празници, когато с колегата Тачев посетихме една неизвестна за мен река. Тачев ме увери, че става дума едва ли не за поточе, а аз игнорирайки гласа на другото ми аз ( лошо е това, че го слушам само когато не съм си взел лекарствата... ), че той като тунджански риболовец, всичко по-малко от Тунджа му малее, му се доверих.
Заложих на ултра лайт спининг и влакно 0.14. Голема грешка. Помислих си го още щом видях реката ( огромна по моите критерии за пъстървов риболов), а бях напълно убеден, когато първата сянка се изстреля зад блесната ми. След много пируети, аванси и адреналин, прекрасна пъстърва около 35 санта озари лицето ми с усмивка:
Окрилени, продължихме напред. Скоро още една подобна риба не удържа на металното украшение и го окачи, подобно на съвременна тийнеиджърка, на устната си:
Време бе и Тачев да се разпише. Много скоро и към неговите шарениики бе проявен инерес от добра риба:
Увлечени в риболова почти забравихме да правим снимки. Бързахме все напред и напред, а пред очите ни се разкриваха все по примамливи места, където да запратим примамките си. Тук широк разлив, с подмол в края, там дълбок вир, а по нагоре бързей с побити сякаш от великан големи камъни в средата му, които подобно на мечове разсичат водата и осигуряват спокойно местенце за дебнене на петнистите красавици.
Междувпрочем, реката беше изключително бистра, чак нереално кристална:
и аз се успокоих, че улра лайт такъма ми е в унисон с нея, по-трудно ще се забелязва. Е успокоих! До момента, в който най-голямата ми риба за излета ( то изтърваната винаги е най-голяма) след няколко скока и набивания към закачките успя да отнесе като трофей любимата ми блесна.
Изминахме няколко километра, но не ни се връщаше, искаше ни се да продължим все по нататък и да разбулим още тайни на реката, но времето неумолимо напредваше, а колата бе останала някъде далеч назад.
След една последна риба на Тачев:
с въздишка сгънахме въдиците и поехме назад.
Направихме запомнящ се риболов, уловихме по няколко прекрасни риби и вдигнахме още по толкова. Не ми се разделяше с рибите и реката, но те са още там и ни чакат :
След този силен старт бе време да дам и своя дан за да се случват тези риболови.
Следващата седмица бе запазена за Голямото пролетно зарибяване на Клуб" Балканка".
Няма са се спирам обстойно на това събитие, репортажа на колегите е повече от красноречив:
http://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?f=175&t=76832" onclick="window.open(this.href);return false;
Аз ще се задоволя да пусна само една снимка на пълния с мъници бус:
Следващата река в списъка ми ме посрещна голяма и мътна.
Двучасовите ми опити с всякакви (предимно ярки) примамки не донесоха никакъв резултат и реших през оставащия ми един час да ловя на стръв.
Успях да излъжа една риба:
която след бързата снимка, потъна отново в мътиляка.
Километър нагоре реката бе по-малка и с една идея по бистра и реших отново да заложа на спининга. Тази ми стъпка се оказа правилна и скоро бях възнаграден с риба, каквато не предполагах, че има в тази река:
Прекрасен мъжкар, с редки, сякаш напръскани от полусухата четка на завеян художник петна, едва няколко от които червени.
Тази втора риба ми бе и последна за този излет, но бях щастлив. Усмихнат крачех из започващата да се раззеленява гора и запечатвах пролетните красоти с обектива на телефона:
Време бе да посетя и още една нова за мен река. Високо в планината, там където зимата не бързаше да си отиде и дърветата едва бяха взели да напъпват.
Имах известни опасения, още е рано за планината, но сърцето не трае.
Реката естествено, бе огромна за нормалните си размери. Опитите ми да прилъжа риба, както на спининг, така и на стръв, останаха безуспешни. (А може и рибите там да са само спомен
) Задоволих се с разходката на чист въздух и прекрасните гледки на пролетния Балкан, на които ще се опитам да Ви направя съпричастни: Едва седмица ми трябваше да преглътна капото и отново съм в планината. Зеленото вече е пълновластен господар и избраната от мен река спокойно ромоли през дълбоките долове, обрамчена от пищната зеленина на надвесените, сякаш да я скрият от недобросъвестни погледи, дървета.
Пристигам призори, когато сънения Балкан едва се подава изпод завивката на пухените облаци:
Първо подаване на блесната и върха се разтриса от напъните на закачена риба. Набързо вадя малък кефал, който ядосан облива ръката ми със семенна течност
. Пускам го обратно, дано намери по подходящ обект на сексуалните си фантазии и продължавам към следващия вир. Бавно напредвам през събудилата се вече гора и се наслаждавам на прекрасната зеленина:
Скоро пръчката ми отново се свива и след малко охранена балканка е положена на росната трева:
Пускам я обратно и продължавам пътешествието си. Гледките наоколо ми са зашеметяващи, обаждат се и петнисти риби, а аз съм потопен в цялата тази магия и в унес снимам гледки, замятам примамки, вадя и пускам обратно риби. НИРВАНА!
Няколко дни по късно е време за нов набег в планината. Кратка справка с картата и маршута е начертан. След уморително шофиране по магистралата, където колоните от автомобили в посока големия град, пълни със сънени и бързащи за работа хора, осветяват порядъчно очите ми с фаровете си, на развиделяване вече съм в планината.
Бавно настройвам очите си към пищната зеленина, която скоро ги успокоява и доволен мога да се наслаждавам на изпълнената с птичи песни утрин, покритите с разноцветен килим(многократно по-красив и от най- скъпия персийски такъв) от цветя поляни, бързащата между камъните вода и катеричката, която без да ми обръща внимание се спуска от клоните на близкото дърво и скачайки от камък на камък, дълго избира от кой точно да се наведе за да се напие с чистата прохладна вода. В такива утрини рибите са само повод да съм в планината, те са само едно малко и красиво допълнение на случващо се наоколо ми.
За съжаление месецът бе белязан и с негативни емоций. Обаждане от колега за забелязана мрежа на пъстървова река ме мята в колата и в спускащия се здрач се озовавам на реката. Действително мрежа има. Има и човек. Същия нахално се приближава към мен и пита
- За риба ли?
- За риба - отвръщам аз.
- Е там съм пуснал една мрежа, да внимаваш с нея.
-Ще внимавам- процеждам през зъби, борейки се с желанието да го метна в реката.
Отдалечавам се от него и следва бърз разговор с Председателя на клуба, който ме убеждава да не го бия, или поне дда изчакам да дойде с подкрепление, та да протоколират дали боят е качествен.
Звъня на ИАРА.
-Тука има един, ще идвате ли или да го бия.
Човекът отсреща също ме убеждава да не раздавам правосъдие и ме уверява, че тръгват. Не ми се вярва, почти 9 вечерта е, но след секунди ми звъни друг служител на ИАРА с думите "Тръгвам. Посрещни ме, че не познавам участъка!"
Вече е почти тъмно, когато пристига. С личната си кола и по тениска. Каза, че тъкмо е седнал да вечеря и гори от желание да се разправи със субекта. В тъмното намираме мрежата, но бракото е изчезнал. Кратък разговор с началството и то също тръгва нагоре, заръчвайки ни да не пипаме мрежата. Ще го чакат да се появи и да го хванат на калъп. Заръчваме му да донесе яке на пристигналия първи, вечер температурите са доста ниски. Вече е почти 11, когато служителите на ИАРА са вече 3-ма. Оттам следва чакане до 5 сутринта, когато се появява и собственика за да бъде декориран с два акта.
Повече подробности има в тая тема:
http://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?f=175&t=76939" onclick="window.open(this.href);return false;
Месеца завърши на една страшно красива река. Река, която ме подсеща защо риболова на петнисти в планините ми е любим. Река, на която дори и да си капо не забелязваш, толкова си погълнат от гледките наоколо. По нагоре някъде бях дал описание на една река с думите НИРВАНА. А тази река е НИРВАНАТА на НИРВАНИТЕ. Лошото е само, че наследниците ми са си играли с телефона и сменили настройките на камерата, та снимките са с много ниска резолюция, но това може и да е за добро, да не му изтекат на някой очите:
Улисан в цялата тая красота почти забравих да ловя, но все пак няколко риби украсиха излета. Със снимката на една от тях смятам да завърша и този репортаж:
. Сал този с мрежата де си му дал амнистията..... 
, то тази паплач с глоби не се плаши, че и в повечето случаи не ги плащат 
, но виж един хубав пердах 
.
