Трети спинингов излет и първа слука!
Публикувано на: Съб Юни 15, 2013 7:48 pm
Народът е казал "три пъти, за щастие". Е, това важи с пълна сила за мен и спининговия риболов, с който съм се захванал и не мисля да се отказвам!
Но преди да ви разкажа затова, ще се върна малко назад и ще се опитам хронологично да навържа нещата
За първия ми осъзнат излет на спининг и дузината изгубени примамки можете да прочетете тук:
След като си извадих нужните поуки от него пристъпих към закупуването на спининг въдица - Quantum Tenacity - С ЛЕК ДЕФЕКТ!!! В тази връзка искам да благодаря на колегата shefa за бързата и коректна поръчка След два дни от заявката се сдобих с quantum-a, който го гледах,гледах, но не успях да забележа "лекия дефект".
Дойде и първи юни - денят на детето, когато казах на приятелката ми, че искам за подарък плетено влакно / 0.16 от тук http://www.ribibg.com/shop/index.php?p= ... bgroup=98/" onclick="window.open(this.href);return false; тя се съгласи макар и трудно и хоп! се сдобих с поредния важен елемент и почти си окомплектовах такъм за спинингов риболов. Казвам почти, защото макарата ми е сравнително малка и едва събра плетеняка, но това е дреболия, която не може да спре устрема на надъхания начинаещ спинингист.
Забраната за риболов до 500м. н.в. вече беше минала и реших да направя сефтето на новия такъм. Първоначално си мислех да отида на Панчарево, който по принцип си е свободен, но един колега ме посъветва да опитам на р.Искър за кефал след моста на Д.Миленков в посока околовръстното. Послушах го, защото живея в Дружба и Искъра ми е на има няма 10 мин. с кола.
За примамки имах само две блесни /1 и 3 номер/, но те се оказаха напълно достатъчни. Предполагам, че измина около половин час докато свикна да замятам и да водя надявам се правилно блесната. Доста пъти закачах по клоните на върбите и по камъни по дъното, но плетеното си е плетенето - издържа на натоварването. През това време стигнах до приятни малки вирчета, в които играеше дребосък, но никой не искаше да гони моята примамка. И за да е пълен погрома си счупих и върха:
и с излета беше свършено.
За щастие в магазина на Риби и такъми в Дружба 2 работи много свестен колега, който безвъзмездно ми залепи върха за 5 мин. и въдичката възкръсна макар и с няколко см по къса, готова за нови подвизи по родните водоеми. Благодаря най-искрено на колегата
И така дойде време да посетя един любим мой водоем - яз. Бели лом на 25 км от родния ми град Търговище. Любим защото там дядо ми /Бог да го прости!/ заедно с брат ми ни е научил на "а" и "б" в риболова. Едно време имаше доста риба в този язовир, но времената вече са други и човек трябва да е доволен и на 10 червеноперки за цял ден Но моята цел на 08.06.13 бе хищника!
Идеята за този ден бе с баба ми, която между другото е запалена рибарка , и другия ми дядо да станем "по първи петли", да натоварим такъмите и да подишаме малко чист въздух на язовира. Е, и някоя друга рибка да си хванем След като пристигнахме по светло положението беше вече панаир и водата се обстрелваше с какви ли не оръжия, но ние все пак си намерихме едно местенце и започнахме да разпъваме и нашата сергия. В този момент осъзнах колко е важно за един спинингист да има достатъчно място за замятане, а в този ден това нямаше как да се случи. Както и да е, забърках захранка за баба и тя почна да си лови с директния, но без особена слука.
За капак се появи и един селскостопански самолет:
Аз пък разпънах спининга и започнах да експериментирам първо със разни силикони, на които нямах бутване, после и с блесни, но и при тях положението бе същото. Да не говорим, че заради препълнената макара влакното често правеше бради и се оплиташе, даже и няколко възела се получиха, но така е когато макарата не е на 100% подходяща. Излезе и силен вятър, който допълнително затрудняваше моите опити за нормално замятане.
По едно време баба зачеса червеноперката и аз реших и аз да разпъна директния та да има какво да сложим на вечеря. Забравих да спомена, че на 7-10м. във водата имаше от онази трева, която къса нервите и поводите на рибарите. И още на второ замятане закачих, оплетох зверски и се отказах от директния за този ден. Баба пък не се отказваше и въпреки че скъса всички поводи ,които имахме /10-15/, успя да хване 5-6 хубави червеноперки и 3 попчета Но дядо май имаше най-голяма слука този ден - беше набрал една торба с мащерка за чай през зимата и малко череши
Върнах се към спининга, закачих един кастмастер без ясна представа за какво служи и как се използва. Този кастмастер има доста дълга история, защото първо вуйчо ми е ловил с него по шуменско, имал е добра слука с него и в един момент се озовава при мен като ветеран от войната - очукан, изтормозен, с видима ръжда по куките, НО... хваща риби
При поредното замятане и в момент, в който си лафех с приятелката ми с хендсфри да подчертая, се случи радостта - почукване, второ, засичане и след няма и минута на сушата пред мен се озова ето тази хубава бяла риба:
Упоритостта ми даде резултат. Бях искрено щастлив Този момент ще се помни за цял живот. Както се казва ще има какво да разказвам на внуците
Но кастмастер-а ме изненада още веднъж с...мида
И как да не е доволен човек след такъв излет!
Нямаше и обяд когато си тръгнахме доволни /особено аз/ от язовира.
За финал искам да благодаря на колегата JettroniX, който с разказите си наистина ме запали по този риболов и ще се радвам някой ден да се видим както с него така и с останалите колеги повярвали в магията наречена "спинингов риболов".
Занапред мисля да продължа да пиша в тази тема за моите спинингови преживявания през 2013г.
Желая успех на всички колеги!
Но преди да ви разкажа затова, ще се върна малко назад и ще се опитам хронологично да навържа нещата
За първия ми осъзнат излет на спининг и дузината изгубени примамки можете да прочетете тук:
След като си извадих нужните поуки от него пристъпих към закупуването на спининг въдица - Quantum Tenacity - С ЛЕК ДЕФЕКТ!!! В тази връзка искам да благодаря на колегата shefa за бързата и коректна поръчка
След два дни от заявката се сдобих с quantum-a, който го гледах,гледах, но не успях да забележа "лекия дефект".Дойде и първи юни - денят на детето, когато казах на приятелката ми, че искам за подарък плетено влакно / 0.16 от тук http://www.ribibg.com/shop/index.php?p= ... bgroup=98/" onclick="window.open(this.href);return false; тя се съгласи макар и трудно и хоп! се сдобих с поредния важен елемент и почти си окомплектовах такъм за спинингов риболов. Казвам почти, защото макарата ми е сравнително малка и едва събра плетеняка, но това е дреболия, която не може да спре устрема на надъхания начинаещ спинингист.
Забраната за риболов до 500м. н.в. вече беше минала и реших да направя сефтето на новия такъм. Първоначално си мислех да отида на Панчарево, който по принцип си е свободен, но един колега ме посъветва да опитам на р.Искър за кефал след моста на Д.Миленков в посока околовръстното. Послушах го, защото живея в Дружба и Искъра ми е на има няма 10 мин. с кола.
За примамки имах само две блесни /1 и 3 номер/, но те се оказаха напълно достатъчни. Предполагам, че измина около половин час докато свикна да замятам и да водя надявам се правилно блесната. Доста пъти закачах по клоните на върбите и по камъни по дъното, но плетеното си е плетенето - издържа на натоварването. През това време стигнах до приятни малки вирчета, в които играеше дребосък, но никой не искаше да гони моята примамка. И за да е пълен погрома си счупих и върха:
и с излета беше свършено.
За щастие в магазина на Риби и такъми в Дружба 2 работи много свестен колега, който безвъзмездно ми залепи върха за 5 мин. и въдичката възкръсна макар и с няколко см по къса, готова за нови подвизи по родните водоеми. Благодаря най-искрено на колегата
И така дойде време да посетя един любим мой водоем - яз. Бели лом на 25 км от родния ми град Търговище. Любим защото там дядо ми /Бог да го прости!/ заедно с брат ми ни е научил на "а" и "б" в риболова. Едно време имаше доста риба в този язовир, но времената вече са други и човек трябва да е доволен и на 10 червеноперки за цял ден
Но моята цел на 08.06.13 бе хищника!Идеята за този ден бе с баба ми, която между другото е запалена рибарка
, и другия ми дядо да станем "по първи петли", да натоварим такъмите и да подишаме малко чист въздух на язовира. Е, и някоя друга рибка да си хванем След като пристигнахме по светло положението беше вече панаир и водата се обстрелваше с какви ли не оръжия, но ние все пак си намерихме едно местенце и започнахме да разпъваме и нашата сергия. В този момент осъзнах колко е важно за един спинингист да има достатъчно място за замятане, а в този ден това нямаше как да се случи. Както и да е, забърках захранка за баба и тя почна да си лови с директния, но без особена слука.За капак се появи и един селскостопански самолет:
Аз пък разпънах спининга и започнах да експериментирам първо със разни силикони, на които нямах бутване, после и с блесни, но и при тях положението бе същото. Да не говорим, че заради препълнената макара влакното често правеше бради и се оплиташе, даже и няколко възела се получиха, но така е когато макарата не е на 100% подходяща. Излезе и силен вятър, който допълнително затрудняваше моите опити за нормално замятане.
По едно време баба зачеса червеноперката и аз реших и аз да разпъна директния та да има какво да сложим на вечеря. Забравих да спомена, че на 7-10м. във водата имаше от онази трева, която къса нервите и поводите на рибарите. И още на второ замятане закачих, оплетох зверски и се отказах от директния за този ден. Баба пък не се отказваше и въпреки че скъса всички поводи ,които имахме /10-15/, успя да хване 5-6 хубави червеноперки и 3 попчета
Но дядо май имаше най-голяма слука този ден - беше набрал една торба с мащерка за чай през зимата и малко череши Върнах се към спининга, закачих един кастмастер без ясна представа за какво служи и как се използва. Този кастмастер има доста дълга история, защото първо вуйчо ми е ловил с него по шуменско, имал е добра слука с него и в един момент се озовава при мен като ветеран от войната - очукан, изтормозен, с видима ръжда по куките, НО... хваща риби
При поредното замятане и в момент, в който си лафех с приятелката ми с хендсфри да подчертая, се случи радостта - почукване, второ, засичане и след няма и минута на сушата пред мен се озова ето тази хубава бяла риба:
Упоритостта ми даде резултат. Бях искрено щастлив
Този момент ще се помни за цял живот. Както се казва ще има какво да разказвам на внуците Но кастмастер-а ме изненада още веднъж с...мида
И как да не е доволен човек след такъв излет!
Нямаше и обяд когато си тръгнахме доволни /особено аз/ от язовира.
За финал искам да благодаря на колегата JettroniX, който с разказите си наистина ме запали по този риболов и ще се радвам някой ден да се видим както с него така и с останалите колеги повярвали в магията наречена "спинингов риболов".
Занапред мисля да продължа да пиша в тази тема за моите спинингови преживявания през 2013г.
Желая успех на всички колеги!
