Бактън...спри да кълвеш.
Публикувано на: Нед Юни 30, 2013 10:01 am
Така се случи виртуални ми / и лични/ авери, че започнах да се моля рибата да кълве по малко.
Свободно време дал Господ и си спретнах нещо като риболовен маратон, който протече на две серии. Ще се опитам да ви го разкажа /до колкото мога/ така както и протече:
Ден първи - петък решение да се сефтоса една нова лайт спинарка, дилема - къде и как...
? Едина вариант - рейса и на Сутлийка, друг вариант - каяка и на Студения. На края решавам да комбинирам спорт с проба и /мислех си уж/ риболов.
В края на краищата решавам комбинация - мятам се на гемията и с нея до ряката и щом ще е така що ли да не взема и по-хеви спинарката....?
И така рано, рано в петъка се изтърсвам на нужното място, те ви го крайцера в изходно положение и след това готов за плаване.
Така и така ще се копа и пред мен мегдан за мотане много, що ли да не вържа една пластмаса да се влачи подире ми
...речено сторено. Връзвам и дръпвам напред без някакви особени надежди, само си се дзверя в сонара да опознавам дереджето на дъното. И понеже по едно време се мотнаха някакви треволяци решавам да проверя в к`во положение е воблерчето. Почвам да навъртам макарето, а той - воблера де - един такъв, че колкот бързо връткаш, толкоз по-надълбоко далдисва и са дърпа, та се наложи да връткам на пресекулки с променлива скорос. Връткам аз и в един момен кога бях позабавил малко, да нерека, почти спрял нещо взе че опна монофиля. И те това беше резултата:
Рибето хубаво /па и ми сефте такъв екземпляр(да не говоря, че сефте влача)/, започва се едно основно преравяне на малкото багаж и както винаги нещо ще се забрави, в случая бе живарнико. Ами сега...и решението бе взето /нарочно оставям оригиналния звук да няма пак блокажи от тубето
/
[youtube1]<object width="853" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/UKrPlD3hFQs?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/UKrPlD3hFQs?version=3&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" width="853" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
Викам си това беше за деня, отчетох се и закопавам с веслата към набелязаната дестинация. На ряката, мисля си, ще пробвам лайта с дребните пластмаски и железа. Сопата естествено я оставих да си се мъкне след мен, не ми пречи па и не натежава кой знае колко я. Не пречи, не пречи, но в един момент почвам да усещам че гемийчето тегли нещо у десно, отпускам тягата за почивка и профилактично почвам да прибирам воблера и охо
И
[youtube1]<object width="853" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/VlKbKpsv7W8?hl=bg_BG& ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/VlKbKpsv7W8?hl=bg_BG&version=3" type="application/x-shockwave-flash" width="853" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
Втората доста по-малка от първата, те тука влезе в действие и приказката "Всяко зло за добро" що малко след пускането гледам към мен се набира на скорост едно доста внушително корито, наближава и гледам надпис ИАРА, ясноо-о ще се проверяваме. Доближават ме знаи и въпрос "Как е хвана ли нещо?", а мен ми кеф че всичко ми е изрядно и отговарям "100 тона щастие" инак казвам като риба само 2 снимки за сега. Провериха ми докиментите, разбраха, че съм арен човек, казаха колкот за форма да не прибирам малки рибета /то аз като че ли прибирах и големи де
/ и си тръгнаха по живо по здраво. А моя милос навлезе в устието на ряката и тука отново
процедурата се повтори
[youtube1]<object width="853" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/_WyNJ5nyFE8?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/_WyNJ5nyFE8?version=3&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" width="853" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
И както е речено кога му върви на човек - върви си му и това си е то
[youtube1]<object width="853" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/5o0D39K83i0?hl=bg_BG& ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/5o0D39K83i0?hl=bg_BG&version=3" type="application/x-shockwave-flash" width="853" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
А Сутлийка пълноводна като малко море, с толкова вода скоро не я бях виждал, тамън рилейзнах рибето и телефоня пищи - Тонката - и се подкарва спартански, лаконичен диалог:
- Какво правиш?
- Ловя риби.
- Къде бре?
- Сутлийка около баластерната и устието. - уточнявам.
- А утре....?
- К`вот кажеш, аз съм готов.
- 6 часа на обичайното място.
- Готово.
Направих един тур по реката да видя как е, малко разходка да сторя, а тя хубава чиста, светнало едно слънце - КЕФ на кубици. На връщане закачих още 2-3 писалчета, но даже не си направих труда да вадя апарата. Къде 4 саатя си бех дома да отмора, да метна един ракиджос и да проанализирам делото .
Те това беше героя на деня
Ден втори -изтърсвам се значи на мястото и Тонката се появява в уреченото време. Фатаме пътя към широко поле и се засилваме към познатия ни от закриването/преди забраната/ залив, а там вече народ и местата окупирани. Заемаме първото що годе снонсто и разпъваме сопите.
[youtube1]<object width="640" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/_zPyUJsCpSM?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/_zPyUJsCpSM?version=3&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" width="640" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
И тука се случи това де го казах в началото, дали бяхме нацелили захранките и монтажите/не че е голям мурафет да вържеш една пружина/, дали мястото, но при мен сигнализатора изпищя още преди да развъртя втората сопа /тамън надявах пружината, що я бях приготвил плувкарска, но заради треволяка..../. Засичам, вадя - нъцки. Сядам да си дооправя другата сопа, а в това време Тонката извади първото каракуде. При мен ситуация - зареждам втарата, засилвам се да замятам и в това време сигнализатора па пищи, сопата съответно пада на земята и следва засичане та и аз строших капото. И от тук се почна редуване ту едната ту другата, Тонката в един момент мина на една сопа, а аз почнах да раздавам майни, де не може една бира да му удари човек. Рибата си караше по най-подлия начин - докът си до сопите само пипа играе си с чръва, а идеш ли да пийнеш бире или почнеш да се занимаваш с нещо де не е около сопите, така опиня че ще не ще търчиш обратно. Продължаваме прочее да дърпаме каракудяци, и вече почваме и да капризничим искаме само големи, да се сецат, да се дърпат инак не ни е кеф, а дребните директно отиват във водата.
По някое време групата се увеличава с още един член Ванката
и неговия сладур Никола
Та при тези интензивни засичания и замятания се слуваха и ицидентни късания и оплитания, та си помагахме при нужда
Къде пладне, кога кълването намаля, па и ние решихме че за този ден ни стига толкова събрахме сопите една последна снимка с улова
и всякой по дома си, да отмаряме и да правим следващи планове 
.
Свободно време дал Господ и си спретнах нещо като риболовен маратон, който протече на две серии. Ще се опитам да ви го разкажа /до колкото мога/ така както и протече:
Ден първи - петък решение да се сефтоса една нова лайт спинарка, дилема - къде и как...
? Едина вариант - рейса и на Сутлийка, друг вариант - каяка и на Студения. На края решавам да комбинирам спорт с проба и /мислех си уж/ риболов.В края на краищата решавам комбинация - мятам се на гемията и с нея до ряката и щом ще е така що ли да не взема и по-хеви спинарката....?
И така рано, рано в петъка се изтърсвам на нужното място, те ви го крайцера в изходно положение и след това готов за плаване.
Така и така ще се копа и пред мен мегдан за мотане много, що ли да не вържа една пластмаса да се влачи подире ми
...речено сторено. Връзвам и дръпвам напред без някакви особени надежди, само си се дзверя в сонара да опознавам дереджето на дъното. И понеже по едно време се мотнаха някакви треволяци решавам да проверя в к`во положение е воблерчето. Почвам да навъртам макарето, а той - воблера де - един такъв, че колкот бързо връткаш, толкоз по-надълбоко далдисва и са дърпа, та се наложи да връткам на пресекулки с променлива скорос. Връткам аз и в един момен кога бях позабавил малко, да нерека, почти спрял нещо взе че опна монофиля. И те това беше резултата:Рибето хубаво /па и ми сефте такъв екземпляр(да не говоря, че сефте влача)/, започва се едно основно преравяне на малкото багаж и както винаги нещо ще се забрави, в случая бе живарнико. Ами сега...и решението бе взето /нарочно оставям оригиналния звук да няма пак блокажи от тубето
/[youtube1]<object width="853" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/UKrPlD3hFQs?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/UKrPlD3hFQs?version=3&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" width="853" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
Викам си това беше за деня, отчетох се и закопавам с веслата към набелязаната дестинация. На ряката, мисля си, ще пробвам лайта с дребните пластмаски и железа. Сопата естествено я оставих да си се мъкне след мен, не ми пречи па и не натежава кой знае колко я. Не пречи, не пречи, но в един момент почвам да усещам че гемийчето тегли нещо у десно, отпускам тягата за почивка и профилактично почвам да прибирам воблера и охо
И
[youtube1]<object width="853" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/VlKbKpsv7W8?hl=bg_BG& ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/VlKbKpsv7W8?hl=bg_BG&version=3" type="application/x-shockwave-flash" width="853" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
Втората доста по-малка от първата, те тука влезе в действие и приказката "Всяко зло за добро" що малко след пускането гледам към мен се набира на скорост едно доста внушително корито, наближава и гледам надпис ИАРА, ясноо-о ще се проверяваме. Доближават ме знаи и въпрос "Как е хвана ли нещо?", а мен ми кеф че всичко ми е изрядно и отговарям "100 тона щастие" инак казвам като риба само 2 снимки за сега. Провериха ми докиментите, разбраха, че съм арен човек, казаха колкот за форма да не прибирам малки рибета /то аз като че ли прибирах и големи де
/ и си тръгнаха по живо по здраво. А моя милос навлезе в устието на ряката и тука отновопроцедурата се повтори
[youtube1]<object width="853" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/_WyNJ5nyFE8?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/_WyNJ5nyFE8?version=3&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" width="853" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
И както е речено кога му върви на човек - върви си му и това си е то
[youtube1]<object width="853" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/5o0D39K83i0?hl=bg_BG& ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/5o0D39K83i0?hl=bg_BG&version=3" type="application/x-shockwave-flash" width="853" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
А Сутлийка пълноводна като малко море, с толкова вода скоро не я бях виждал, тамън рилейзнах рибето и телефоня пищи - Тонката - и се подкарва спартански, лаконичен диалог:
- Какво правиш?
- Ловя риби.
- Къде бре?
- Сутлийка около баластерната и устието. - уточнявам.
- А утре....?
- К`вот кажеш, аз съм готов.
- 6 часа на обичайното място.
- Готово.
Направих един тур по реката да видя как е, малко разходка да сторя, а тя хубава чиста, светнало едно слънце - КЕФ на кубици. На връщане закачих още 2-3 писалчета, но даже не си направих труда да вадя апарата. Къде 4 саатя си бех дома да отмора, да метна един ракиджос и да проанализирам делото
. Те това беше героя на деня
Ден втори -изтърсвам се значи на мястото и Тонката се появява в уреченото време. Фатаме пътя към широко поле и се засилваме към познатия ни от закриването/преди забраната/ залив, а там вече народ и местата окупирани. Заемаме първото що годе снонсто и разпъваме сопите.
[youtube1]<object width="640" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/_zPyUJsCpSM?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/_zPyUJsCpSM?version=3&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" width="640" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
И тука се случи това де го казах в началото, дали бяхме нацелили захранките и монтажите/не че е голям мурафет да вържеш една пружина/, дали мястото, но при мен сигнализатора изпищя още преди да развъртя втората сопа /тамън надявах пружината, що я бях приготвил плувкарска, но заради треволяка..../. Засичам, вадя - нъцки. Сядам да си дооправя другата сопа, а в това време Тонката извади първото каракуде. При мен ситуация - зареждам втарата, засилвам се да замятам и в това време сигнализатора па пищи, сопата съответно пада на земята и следва засичане та и аз строших капото. И от тук се почна редуване ту едната ту другата, Тонката в един момент мина на една сопа, а аз почнах да раздавам майни, де не може една бира да му удари човек. Рибата си караше по най-подлия начин - докът си до сопите само пипа играе си с чръва, а идеш ли да пийнеш бире или почнеш да се занимаваш с нещо де не е около сопите, така опиня че ще не ще търчиш обратно. Продължаваме прочее да дърпаме каракудяци, и вече почваме и да капризничим искаме само големи, да се сецат, да се дърпат инак не ни е кеф, а дребните директно отиват във водата.
По някое време групата се увеличава с още един член Ванката
и неговия сладур Никола
Та при тези интензивни засичания и замятания се слуваха и ицидентни късания и оплитания, та си помагахме при нужда
Къде пладне, кога кълването намаля, па и ние решихме че за този ден ни стига толкова събрахме сопите една последна снимка с улова
и всякой по дома си, да отмаряме и да правим следващи планове
.
Чудесен разказ и снимки............както винаги.
Супер,супер,супер 
