Панчаревски баби (истински)
Публикувано на: Сря Юли 10, 2013 2:02 am
Това не е поредната тема за слаб риболов на бабушки на Панчарево.
Ще започна малко по-отдалече. Условията за излета бяха идеални. Към 3 следобед вече беше минал първия проливен дъжд и нямаше никакви рибари. Съответно заемането на най-обещаващото място беше лесна работа.
От ляво тече някакъв ремонт и всички риби разбира се пренасочват към другия край.
Сега нещата стават още по-добре. От дясно се появява някакъв понтон, една лодка която го върти насам натам и едни хора режат по него нещо. Та всички риби от дясно се насочват към центъра.
Тук в кадъра ще забележите и истинска панчаревска баба - риболовец, която ми се явява дясна тапа. Нека възрастта не ви подвежда - солидния опит си каза думата в началото на риболовното ни съревнование.
Да се върнем на невижданата концентрация на риби и вярвате или не, нещата ставаха още по-добре. Риби бяха вкарвани в сектора и отпред с помощта на самоотвержни гребци или там както се казват.
За да не бъде толкова лесна победата, забърках възможно най-евтините купешки захранки на пазара - мляна вафла с аромат на бисквита и мляна бисквита с аромат на вафла.
Разпънах шезлонга. Все пак е важно да има нужните удобства за прихващане на равномерен тен.
Тактиката бе, при толкова висока концентрация на риби в сектора, да крия стръвта във водораслите отпред - трябваше да се даде шанс на колегите състезатели от отбора на Панчарево Grandmothers. Казвам колеги в множествено число, защото междувременно и още един представител на въпросния отбор застана от другата ми страна. Така и от ляво и от дясно имах две истински баби - риболовци.
Въпреки огромното напрежение, не се поддадох на оказаната психо атака (със съвети къде били водораслите и къде трябвало да хвърлям) и започнах с едри уклеи за загрявка.
На десетата минута тактиката ми вече издишаше, защото бабата от дясно ме водеше с бърза серия от 7-8 костура и нямаше намерение да се отказва. Трябваше да зарежа уклеите.
Както и очаквате, трябваше да се действа безкомпромисно и да се вкара тайното оръжие - зеленият червей.
Първоначално този мой ход шокира отбора на панчаревските баби, но в последствие те бързо се ориентираха в играта и бабата от ляво доминираше в сектора с 10тина средни бабушки на 5м дистанция и 1м дълбочина.
Междувременно понтона беше завлечен обратно и това тотално обърка представянето на бабата от дясно. Остана само един съперник.
Продължавах и аз с опити да настигна бабата от ляво, но опита, рутината и разликата в годините си казваха своето.
Краят наближаваше и беше време за последна атака. Всичко или нищо. Време беше за митичните ЕДРИ панчаревски бабушки. Тук под едри се разбира 20см.
Да, тези бабушки съществуват и не са измислица. Даже понякога се хващат.
Въпреки отличното ми представяне в последната част, с безспорната си класа и безупречна тактика, отбора на панчаревските баби заслужено спечели първото място. Respect!
Единствената ми утеха остана досега до митичните едри бабушки и баби от Панчарево.
Ще започна малко по-отдалече. Условията за излета бяха идеални. Към 3 следобед вече беше минал първия проливен дъжд и нямаше никакви рибари. Съответно заемането на най-обещаващото място беше лесна работа.
От ляво тече някакъв ремонт и всички риби разбира се пренасочват към другия край.
Сега нещата стават още по-добре. От дясно се появява някакъв понтон, една лодка която го върти насам натам и едни хора режат по него нещо. Та всички риби от дясно се насочват към центъра.
Тук в кадъра ще забележите и истинска панчаревска баба - риболовец, която ми се явява дясна тапа. Нека възрастта не ви подвежда - солидния опит си каза думата в началото на риболовното ни съревнование.
Да се върнем на невижданата концентрация на риби и вярвате или не, нещата ставаха още по-добре. Риби бяха вкарвани в сектора и отпред с помощта на самоотвержни гребци или там както се казват.
За да не бъде толкова лесна победата, забърках възможно най-евтините купешки захранки на пазара - мляна вафла с аромат на бисквита и мляна бисквита с аромат на вафла.
Разпънах шезлонга. Все пак е важно да има нужните удобства за прихващане на равномерен тен.
Тактиката бе, при толкова висока концентрация на риби в сектора, да крия стръвта във водораслите отпред - трябваше да се даде шанс на колегите състезатели от отбора на Панчарево Grandmothers. Казвам колеги в множествено число, защото междувременно и още един представител на въпросния отбор застана от другата ми страна. Така и от ляво и от дясно имах две истински баби - риболовци.
Въпреки огромното напрежение, не се поддадох на оказаната психо атака (със съвети къде били водораслите и къде трябвало да хвърлям) и започнах с едри уклеи за загрявка.
На десетата минута тактиката ми вече издишаше, защото бабата от дясно ме водеше с бърза серия от 7-8 костура и нямаше намерение да се отказва. Трябваше да зарежа уклеите.
Както и очаквате, трябваше да се действа безкомпромисно и да се вкара тайното оръжие - зеленият червей.
Първоначално този мой ход шокира отбора на панчаревските баби, но в последствие те бързо се ориентираха в играта и бабата от ляво доминираше в сектора с 10тина средни бабушки на 5м дистанция и 1м дълбочина.
Междувременно понтона беше завлечен обратно и това тотално обърка представянето на бабата от дясно. Остана само един съперник.
Продължавах и аз с опити да настигна бабата от ляво, но опита, рутината и разликата в годините си казваха своето.
Краят наближаваше и беше време за последна атака. Всичко или нищо. Време беше за митичните ЕДРИ панчаревски бабушки. Тук под едри се разбира 20см.
Да, тези бабушки съществуват и не са измислица. Даже понякога се хващат.
Въпреки отличното ми представяне в последната част, с безспорната си класа и безупречна тактика, отбора на панчаревските баби заслужено спечели първото място. Respect!
Единствената ми утеха остана досега до митичните едри бабушки и баби от Панчарево.
Уникален!!! 
!