Три дни пълен релакс
Публикувано на: Вто Юли 16, 2013 11:07 pm
Здравейте драги съфорумници,днес съм в особено настроение след тридневния излет,който направихме аз и Владо (Redimido),на едно райско кътче в родната България.В особено настроение съм,тъй като след този риболов все още мислено съм на язовира,та даже краката ми не искат да ходят на работа вече втори ден,та викам дай да ни станете съпричастни.
След дълги седмици очакване,уговорки,обмисляне,тактики,мактики в края на миналата седмица вече бяхме го решили-твърдо ще ходим на един доста обсъждан и красив язовир.От предната седмица сложих царевица да вкисне в една гоуеееема кофа,па друга сварих,па й слагах шоколади,мастики,ванилии,захар абе общо взето затворих рибна зимнина.Та след като направих шаранската захранка и стръв с Владо се почна едни лични,едни уговорки,терзания,трепет,при мен и изтръпване на крайници.На всичкото от горе ми беше най-тежаката,напрегната и нервна седмица от месеци на сам.Едни трудни клиенти ми се паднаха,разбиха ми нервите,па и по 12-15 часа работа и направо едва дочаках петъка.
Разбрахме се 17:00 да съм пред Владо,товариме и тръгваме.До четвъртък времето не го усетих,като изключиме 2-3 причернявания и една две нервни кризи и удълженото работно време,работната седмица мина сравнително бързо подкрепена от мисълта за съвместен риболов,скари,бири релакс далеч от цивилизацията и смръщените бабки и дядовци.Петъка обаче мина сякаш бе цяла седмица.Едвааааааааа дочаках 14:00 и айде вън от офиса и вкъщи,набързо събиране на багажите и в 16:59 точен кат швейцарски часовни с една минута назад бях вече на Владо пред блока.Старателно наредихме багажа така че да се съберат и мойте неща някъде мъничката ми количка и с разтуптяно сърце кат куче пред месарница и треперещи от нетърпение крака настъпих газта към Дупница та и аз да натоварим такъмите.Пред нас бързо-бързо наметкахме в колата въдици,столове,такъми,пържоли,бири,царевици и какви ли още не знайни и незнайни нещица и айде на язовира.
На по път се чухме и с още двама съфорумници мето и Стефчо(malkiq_boxing) ама и двамата нещо работа имаха та Стефчо ни изпрати един чичка с лодка,ама то една лодка....за отчаяни души търсещи бързия път към вечните ловни полета.Да ама пък щеше да ни свърши работа,та дойде и тоя чичи и към 20:30 някъде бехме кацнали те тука
Тука не е точно 8 и 30 вечерта ама колко да добиете представа за мястото,ПА И ЗА ЛОДКАТА,става.
Набързо разпънахме палатката и се метнах кат японец камикадзе у лодката да захранвам за шарани.Огледах мястото нямаше водорасли или поне аз не видях че беше бая дълбоко,метнах маркера и опиянен от великата смрад на прокисналата царевица започнах да греба жадно с пълни шепи от кофата и да поднасям мирирзливите зърна около мястото където щяхме да гоним шарко.Излязох и докато си взема и направя въдиците вече се бе смрачило.Метнах една въдичка на косъм и една на каракудка за сом и се опнахме на столчетата на по бира.Пинахме и се замечтахме за утрешния ден,за големи сомове и тлъсти шарани и неусетно над нас се разкри небето с цялата си прелест.
Опиянени...не от бирата,а от безоблачното небе и невероятната тишина се загледахме в звездите,мечтаейки,пожелавайки си по нещо на ум когато видехме падаща звезда,неусетно огладняхме.Набързо скалъпихме една салатка с доматки и по една наденичка и се насочихме към палатката.
Към 5:00 сънят ни бе нарушен от мелодичното крещене на дет метъла от алармата ми и искаш не искаш-ставаш.Владо ми се видя малко стресиран,ама след едно нес кафе без захар в студена вода пооправи и деня едва предстоеше.Грабнахме мачовете,настанихме се на едно равно място далеч от дънарките и се почна...какво мислите се почна,пиение риба нема
тук таме по некоя каракуда,която се налагаше да търсим постоянно на различни дълбочини и дистанции.От време на време поднасяхме по 3-4 прашки жито та да дръпнем некоя златиста убавица.Две-три отидеха и за стръв ама ефект-нъцки.Все пак риболова не беше кой знае колко заспал,ама едни странни крякания успяха да ни разеят и А!Въй!Малииииии!Ко туъ бие?!-гледам нещо кряка до нас и с две-три бързи крачки придружени от бойния вик на прабългарски войн влизащ в битка,продиктуван от солидно количество бира в ръцете ни се озова те туй животинче.
Ууууууууу на Бати убавецо!
ама фана да вика родата
та решихме след тааа фотосесия да пуснеме птичката и да се насочим към пържолите и кюфтетата,че вече бе станало 4-5 часа,а залисани от язовира още не бяхме яли,па на мене бирата ми дойде в повече.
По едно време се изсипа и Мето(metoo) бръкна ни у живарника и почна да търси малки каракуди за сом.Учуден от интереса му към дребните рибоци поспорих малко с него,па и нали бехме разпънали некоя сомска въдица с големи караконджули без ефект,ама айде земи па да те видиме.И видехме :
Сомето бе налице.
Към края на деня с натежали клепачи и прегорели и заспали физиономии решихме да видим какво сме направили и да се метнем в палатката и да потънем в сладки сънища за утрешния ден.
претеглихме рибоците и
всички обратно,а ние по местата в очакване на по-добра неделя.
В неделя сутрин към 6 вече бях на линия и пиех кафето,залегнах и малко на мача ама нещо не ме свъртя и реших да пробвам за сом на кулата.Боднах по една каракуда и айде на високото и така до обяд отчетох 7-8 празни сомски удара и към 14:00 след похапване потеглихме към вкъщи.Ето и още малко от красотите на които ние се наслаждавахме три дни.
Та за това мили друзя още мислено съм там,отпуснат,дори непукистичен след тия дни прекарани сред природа и добра компания.И най-важното-нямаше ги ония динозаври дет по цяла нощ дупат колоните и възпяват Кондьо.
Лека ви вечер и не всеки от вас пожелавам такава почивка.
След дълги седмици очакване,уговорки,обмисляне,тактики,мактики в края на миналата седмица вече бяхме го решили-твърдо ще ходим на един доста обсъждан и красив язовир.От предната седмица сложих царевица да вкисне в една гоуеееема кофа,па друга сварих,па й слагах шоколади,мастики,ванилии,захар абе общо взето затворих рибна зимнина.Та след като направих шаранската захранка и стръв с Владо се почна едни лични,едни уговорки,терзания,трепет,при мен и изтръпване на крайници.На всичкото от горе ми беше най-тежаката,напрегната и нервна седмица от месеци на сам.Едни трудни клиенти ми се паднаха,разбиха ми нервите,па и по 12-15 часа работа и направо едва дочаках петъка.
Разбрахме се 17:00 да съм пред Владо,товариме и тръгваме.До четвъртък времето не го усетих,като изключиме 2-3 причернявания и една две нервни кризи и удълженото работно време,работната седмица мина сравнително бързо подкрепена от мисълта за съвместен риболов,скари,бири релакс далеч от цивилизацията и смръщените бабки и дядовци.Петъка обаче мина сякаш бе цяла седмица.Едвааааааааа дочаках 14:00 и айде вън от офиса и вкъщи,набързо събиране на багажите и в 16:59 точен кат швейцарски часовни с една минута назад бях вече на Владо пред блока.Старателно наредихме багажа така че да се съберат и мойте неща някъде мъничката ми количка и с разтуптяно сърце кат куче пред месарница и треперещи от нетърпение крака настъпих газта към Дупница та и аз да натоварим такъмите.Пред нас бързо-бързо наметкахме в колата въдици,столове,такъми,пържоли,бири,царевици и какви ли още не знайни и незнайни нещица и айде на язовира.
На по път се чухме и с още двама съфорумници мето и Стефчо(malkiq_boxing) ама и двамата нещо работа имаха та Стефчо ни изпрати един чичка с лодка,ама то една лодка....за отчаяни души търсещи бързия път към вечните ловни полета.Да ама пък щеше да ни свърши работа,та дойде и тоя чичи и към 20:30 някъде бехме кацнали те тука
Тука не е точно 8 и 30 вечерта ама колко да добиете представа за мястото,ПА И ЗА ЛОДКАТА,става.
Набързо разпънахме палатката и се метнах кат японец камикадзе у лодката да захранвам за шарани.Огледах мястото нямаше водорасли или поне аз не видях че беше бая дълбоко,метнах маркера и опиянен от великата смрад на прокисналата царевица започнах да греба жадно с пълни шепи от кофата и да поднасям мирирзливите зърна около мястото където щяхме да гоним шарко.Излязох и докато си взема и направя въдиците вече се бе смрачило.Метнах една въдичка на косъм и една на каракудка за сом и се опнахме на столчетата на по бира.Пинахме и се замечтахме за утрешния ден,за големи сомове и тлъсти шарани и неусетно над нас се разкри небето с цялата си прелест.
Опиянени...не от бирата,а от безоблачното небе и невероятната тишина се загледахме в звездите,мечтаейки,пожелавайки си по нещо на ум когато видехме падаща звезда,неусетно огладняхме.Набързо скалъпихме една салатка с доматки и по една наденичка и се насочихме към палатката.
Към 5:00 сънят ни бе нарушен от мелодичното крещене на дет метъла от алармата ми и искаш не искаш-ставаш.Владо ми се видя малко стресиран,ама след едно нес кафе без захар в студена вода пооправи и деня едва предстоеше.Грабнахме мачовете,настанихме се на едно равно място далеч от дънарките и се почна...какво мислите се почна,пиение риба нема
тук таме по некоя каракуда,която се налагаше да търсим постоянно на различни дълбочини и дистанции.От време на време поднасяхме по 3-4 прашки жито та да дръпнем некоя златиста убавица.Две-три отидеха и за стръв ама ефект-нъцки.Все пак риболова не беше кой знае колко заспал,ама едни странни крякания успяха да ни разеят и А!Въй!Малииииии!Ко туъ бие?!-гледам нещо кряка до нас и с две-три бързи крачки придружени от бойния вик на прабългарски войн влизащ в битка,продиктуван от солидно количество бира в ръцете ни се озова те туй животинче.Ууууууууу на Бати убавецо!
ама фана да вика родата
та решихме след тааа фотосесия да пуснеме птичката и да се насочим към пържолите и кюфтетата,че вече бе станало 4-5 часа,а залисани от язовира още не бяхме яли,па на мене бирата ми дойде в повече.
По едно време се изсипа и Мето(metoo) бръкна ни у живарника и почна да търси малки каракуди за сом.Учуден от интереса му към дребните рибоци поспорих малко с него,па и нали бехме разпънали некоя сомска въдица с големи караконджули без ефект,ама айде земи па да те видиме.И видехме :
Сомето бе налице.
Към края на деня с натежали клепачи и прегорели и заспали физиономии решихме да видим какво сме направили и да се метнем в палатката и да потънем в сладки сънища за утрешния ден.
претеглихме рибоците и
всички обратно,а ние по местата в очакване на по-добра неделя.
В неделя сутрин към 6 вече бях на линия и пиех кафето,залегнах и малко на мача ама нещо не ме свъртя и реших да пробвам за сом на кулата.Боднах по една каракуда и айде на високото и така до обяд отчетох 7-8 празни сомски удара и към 14:00 след похапване потеглихме към вкъщи.Ето и още малко от красотите на които ние се наслаждавахме три дни.
Та за това мили друзя още мислено съм там,отпуснат,дори непукистичен след тия дни прекарани сред природа и добра компания.И най-важното-нямаше ги ония динозаври дет по цяла нощ дупат колоните и възпяват Кондьо.
Лека ви вечер и не всеки от вас пожелавам такава почивка.
И снимките са уникални 
Поздрави !
Аз дойдох късно в събота и Ви видях, но понеже бяхте писали за колеги съфорумци, мислех, че сте две-три палатки. В горния край на язовира имаше такъв бивак и аз ги попитах дали случайно няма Д. Граховски из между тях... Бях с бялата лодка и меркюрито, минах няколко пъти близо до вас и под кулата. Следващият път! 
