Жребчево 25-28.07
Публикувано на: Нед Юли 28, 2013 10:53 pm
Здравейте колеги, тези дни имахме удоволствието с компания да направим прекрасна почивка на яз. Жребчено, съчетана с любимото хоби. Най-общо нещата протекоха по следния начин:
Тръгване рано сутрин на 25-ти, слънцето ни посрещна на път за добро утро:
Към 8 сутринта вече бяхме на язовира. Предварително бяхме решили да търсим място покрай горичката между Дарданелите и Върбите. Успяхме да намерим приказно местенце в горичката в близост до Дарданелите. Устроихме си сравнително скромен бивак, но пък ние си го харесваме
(събрахме един чувал боклуци преди това..)
Не закъсня и приготвянето на лодката. Бяхме решили за храним на пътека между две шамандури, като за захранка използвахме царевица и жито.
До смрачаване времето беше доста ветровито. Първата рибка бе уловена на фидер и вдъхна надежди за стойностен риболов:
Малко шаранче, което получи съвет да се пази от лоши куки и беше върнато обратно да си хубавее и расте!
Бяхме заложили 6 въдици на косъм за нещо по-стойностно, а след като се стъмни и вятърът утихна настъпи момента да си пробваме новите ваглери - 6+2 грама, дистанция около 20-25 метра, дълбочина 2-2,5 метра, светеща ампула и стръв сладка и варена царевица или бял червей. Резултатът беше емоционален нощен риболов на червеноперки и бабушки, които бяха доста борбени в тъмнината:
Измежду тях се прокрадваше и някоя що годе сносна платика
и така до към 3:30 сутринта... Мен обаче крастата още ме сърбеше и след няма и 3 часа сън бях на линия за сутрешен спининг, който също донесе радост-малко щуче, което също бе незабавно върнато във водата, но за щалост се изстреля с бясна скорост, оставяйки само мътилка и не можа да позира за релийза
Жегата през деня прекарвахме предимно под хубавите сенки в размишления по въпроса "Как да уловим шаро?" ... Никак
После влизахме да захраним дънните, а вечерта пак с плувчиците.
На третата вечер ни дойдоха гости-наши приятели, които гощавахме със салатка, ракийка, пържена риба, биричка... изобщо кой какво му душа сака.
Освен готиния моабет на сутринта се оказа, че сме хванали и някоя рибка между наздравиците
В крайна сметка нямахме удар на шаран или амур. Дали мястото, дали падащото ниво на язовира, дали времето, дали захранката, дали ние... абе здраве да е
И така след три нощувки и 4 дни прекарани в абсолютен релакс и кеф дойде време за си ходим. Събрахме всички боклуци и ги хвърлихме във варела до чешмата с постройките на подбалканския път.
Човекът, който продава праскови там ни похвали за съвестното отношение към природата и ни почерпи по 1 праскова-малко реклама, но са много хубави!
В заключение ще кажа част от любимата ми фраза:
КОГАТО ЧОВЕК Е НА РИБИЛОВ ГОСПОД НЕ МУ БРОИ ДНИТЕ !
Наслука на всички
Тръгване рано сутрин на 25-ти, слънцето ни посрещна на път за добро утро:
Към 8 сутринта вече бяхме на язовира. Предварително бяхме решили да търсим място покрай горичката между Дарданелите и Върбите. Успяхме да намерим приказно местенце в горичката в близост до Дарданелите. Устроихме си сравнително скромен бивак, но пък ние си го харесваме
(събрахме един чувал боклуци преди това..)Не закъсня и приготвянето на лодката. Бяхме решили за храним на пътека между две шамандури, като за захранка използвахме царевица и жито.
До смрачаване времето беше доста ветровито. Първата рибка бе уловена на фидер и вдъхна надежди за стойностен риболов:
Малко шаранче, което получи съвет да се пази от лоши куки и беше върнато обратно да си хубавее и расте!
Бяхме заложили 6 въдици на косъм за нещо по-стойностно, а след като се стъмни и вятърът утихна настъпи момента да си пробваме новите ваглери - 6+2 грама, дистанция около 20-25 метра, дълбочина 2-2,5 метра, светеща ампула и стръв сладка и варена царевица или бял червей. Резултатът беше емоционален нощен риболов на червеноперки и бабушки, които бяха доста борбени в тъмнината:
Измежду тях се прокрадваше и някоя що годе сносна платика
и така до към 3:30 сутринта... Мен обаче крастата още ме сърбеше и след няма и 3 часа сън бях на линия за сутрешен спининг, който също донесе радост-малко щуче, което също бе незабавно върнато във водата, но за щалост се изстреля с бясна скорост, оставяйки само мътилка и не можа да позира за релийза
Жегата през деня прекарвахме предимно под хубавите сенки в размишления по въпроса "Как да уловим шаро?" ... Никак
После влизахме да захраним дънните, а вечерта пак с плувчиците.На третата вечер ни дойдоха гости-наши приятели, които гощавахме със салатка, ракийка, пържена риба, биричка... изобщо кой какво му душа сака.
Освен готиния моабет на сутринта се оказа, че сме хванали и някоя рибка между наздравиците
В крайна сметка нямахме удар на шаран или амур. Дали мястото, дали падащото ниво на язовира, дали времето, дали захранката, дали ние... абе здраве да е
И така след три нощувки и 4 дни прекарани в абсолютен релакс и кеф дойде време за си ходим. Събрахме всички боклуци и ги хвърлихме във варела до чешмата с постройките на подбалканския път.
Човекът, който продава праскови там ни похвали за съвестното отношение към природата и ни почерпи по 1 праскова-малко реклама, но са много хубави!
В заключение ще кажа част от любимата ми фраза:
КОГАТО ЧОВЕК Е НА РИБИЛОВ ГОСПОД НЕ МУ БРОИ ДНИТЕ !
Наслука на всички
Поздрави! 
Уникални сте,щот други кат мен след такава трапеза издържат до 00.00часа и се предават на дълбок сън,а вие сте силни и държите на риболов и сън! 
Ако и другата година попадна на дивните сливенски наркоманчета,които ходят на Жребеца за да пречат на риболовците през нощта,ще се опаковам с С-200 и ще ги навестя!