Сопот - за първи път
Публикувано на: Вто Юли 30, 2013 9:43 pm
За първи път, за първи път, ама на палатка там за първи път. Доста глупаво звучи да имам къща в Г.Ж. и да отида на палатка на язовира, но този път ми се получиха нещата, но не по желание. На улицата на която ни е къщата слагат нов водопровод, и няма вода та за това решихме че ще е палатка най - накрая. Така или иначе винаги ми се искало да остана там за през ноща, но никога не ми се е случвало. Та поради ето тази гледка 
с жената в неделя натоварихме всичко нужно ( което се оказа ... хъм.... абе да си е%е майката и колко багаж) и се стоварихме в 8.20 вечерта на патарника. Поогледахме и заливите преди него, но нямаше място. Честно казано на идване от "Бърдене" ми се стори че няма да има място на патарника, но се оказа, че точно до лагера на артистите има едно свободно. Докато разпънем палатката и целия цирк, и се постъмни..... викам, ще драсна клечката на барбекюто, за да може да поизгори докато изпием подходящите течности за ралютяване на апетита. Ееее да ама ... не, кой да погледне че въглищата са свършили...... ФОК 
. Вече е тъмница, дърва разбира се - няма, очевидно и въглища - тоже. Ам ся.... чесахме главите и решихме с придворната дама, че шЪ гУ караме на суха храна, да се разбира "ляб" и "салам". Добре че бях взел едни домати да си такова и таковата и онаковата 
На сутринта - ставане, забъркване на манжда (пакет лейк.... не помня на кой, пакет платика на филстар, пакет пак на филстар ягода с ванилия, тъмна ванилия, 2 пакета бисквиДа и царевичка доволно) - мерене на дълбочина и ареееее газ. До 13.00 кълването не спря, рибата си се държеше съвсем прилично - храниш - кълве, не храниш..... ми не кълве. Интересното беше, че на два бели взимаха повече уклеи, платиките и червеноперките предпочитаха един бял и един червен (бял, оцветен). В 13.00 се засилих с хондЕто до "в къщи" за дръвца и да взема на тате прехвалените шаранджииски въдици, със тройна стойка, сигнализатори, байт рънъри и секви такива модерни думи. След зверско псуване, и мега нерви за улицата, след като едва едва открих всички "сложни думи " съставляващи тази митична стойка, той бащата има странни разбирания за подредба "- Въдиците са....., а сигнализаторите са.... на майната си......, а стойката е, като тръгнеш от гаража и мааалко в лево.....!!!"
л
Та след като намерих всичко, аре газ пак към язовира. А там... олелеееее вижте как ме посрещат 
Ииии малко така
На заден план се вижда установката .
След този величествен обяд, и заслужената разбира се почивка, се заех да измонтирам сложната система за ловене на извънземни шарани, и 'секакви незнайни риби като цяло. Първо ми отне около час да свърша всичко, второ се изнервИх..... та нема до къде....
трето на тия тъпи пръчки нищо не клъвна (най - вероятно проблема не е в пръчките, но от това не ми става по добре).
Като се постъмни, понаправихме огъня на барбекюто (ебати гордостта), и нещеш ли, жена ми намери в куфарчето 2 светещи ампули. И докато си догори огъня, докато дойде тоооочното време за доматоизяждане и ракиеизпиване, взех че вързах една ампулка и понадърпах няколко още платички. Сега, там не съм убеден че нощния риболов е разрешен, но след малко, в снимки ще оправдая действията си. Та след няколкото спорадични платички седнахме върху масата, върху изисканите питиета и върху още по изисканата ..... сланина с която девойката беше замерила скарата. Ееее нема по вкусно нещо, препечена сланинка с препечена филийка
. Та някъде там между едното и другото се случи и една абстрактно, грациозна каракуда с цвят на платика.
Сутринта не беше белязана с други емоции различни от предната, освен един неочаквано грациозен вятър, който не спря докато потеглихме. Странното бе, че забърках коренно различна захранка, доста по тъмна, шоколадова бисквита, остатъците от предния ден, и нещо на трапер което пак не запомних, но стана доста по тъмна от предния ден. Мислех, че ще има повече успех, но не.... дали беше от ватъра, дали не, не знам, но като цяло риболова беше леко по слаб от предния ден. И като за край.....
Ето това е размера на каракудите, маскирани като платики,
снимка и "ае чао" -
Това е част от рибата, голяма част изобщо не отиде и в живарника -
И после " ай чао на всички, беше ми приятно да се видим " - 
Ами толкова от мен. Като цяло изживяването беше мега, супер специално, не искам да обяснявам за небето и звездите, особено като мяташ ампула, фона на заден план е .... абе да ти се подкоси... каквото там може да му се подкоси на човек. А огъня.... а рибата.... а дните изкарани на спокойствие..... а да не говорим колко култутни бяха всички лагеруващи около нас..... незаменимо изкараване. Ама аре, че нещо се отплеснах
с жената в неделя натоварихме всичко нужно ( което се оказа ... хъм.... абе да си е%е майката и колко багаж) и се стоварихме в 8.20 вечерта на патарника. Поогледахме и заливите преди него, но нямаше място. Честно казано на идване от "Бърдене" ми се стори че няма да има място на патарника, но се оказа, че точно до лагера на артистите има едно свободно. Докато разпънем палатката и целия цирк, и се постъмни..... викам, ще драсна клечката на барбекюто, за да може да поизгори докато изпием подходящите течности за ралютяване на апетита. Ееее да ама ... не, кой да погледне че въглищата са свършили...... ФОК . Вече е тъмница, дърва разбира се - няма, очевидно и въглища - тоже. Ам ся.... чесахме главите и решихме с придворната дама, че шЪ гУ караме на суха храна, да се разбира "ляб" и "салам". Добре че бях взел едни домати да си такова и таковата и онаковата На сутринта - ставане, забъркване на манжда (пакет лейк.... не помня на кой, пакет платика на филстар, пакет пак на филстар ягода с ванилия, тъмна ванилия, 2 пакета бисквиДа и царевичка доволно) - мерене на дълбочина и ареееее газ. До 13.00 кълването не спря, рибата си се държеше съвсем прилично - храниш - кълве, не храниш..... ми не кълве. Интересното беше, че на два бели взимаха повече уклеи, платиките и червеноперките предпочитаха един бял и един червен (бял, оцветен). В 13.00 се засилих с хондЕто до "в къщи" за дръвца и да взема на тате прехвалените шаранджииски въдици, със тройна стойка, сигнализатори, байт рънъри и секви такива модерни думи. След зверско псуване, и мега нерви за улицата, след като едва едва открих всички "сложни думи " съставляващи тази митична стойка, той бащата има странни разбирания за подредба "- Въдиците са....., а сигнализаторите са.... на майната си......, а стойката е, като тръгнеш от гаража и мааалко в лево.....!!!"
лТа след като намерих всичко, аре газ пак към язовира. А там... олелеееее вижте как ме посрещат
Ииии малко така
На заден план се вижда установката .
След този величествен обяд, и заслужената разбира се почивка, се заех да измонтирам сложната система за ловене на извънземни шарани, и 'секакви незнайни риби като цяло. Първо ми отне около час да свърша всичко, второ се изнервИх..... та нема до къде....
трето на тия тъпи пръчки нищо не клъвна (най - вероятно проблема не е в пръчките, но от това не ми става по добре). Като се постъмни, понаправихме огъня на барбекюто (ебати гордостта), и нещеш ли, жена ми намери в куфарчето 2 светещи ампули. И докато си догори огъня, докато дойде тоооочното време за доматоизяждане и ракиеизпиване, взех че вързах една ампулка и понадърпах няколко още платички. Сега, там не съм убеден че нощния риболов е разрешен, но след малко, в снимки ще оправдая действията си. Та след няколкото спорадични платички седнахме върху масата, върху изисканите питиета и върху още по изисканата ..... сланина с която девойката беше замерила скарата. Ееее нема по вкусно нещо, препечена сланинка с препечена филийка
. Та някъде там между едното и другото се случи и една абстрактно, грациозна каракуда с цвят на платика.Сутринта не беше белязана с други емоции различни от предната, освен един неочаквано грациозен вятър, който не спря докато потеглихме. Странното бе, че забърках коренно различна захранка, доста по тъмна, шоколадова бисквита, остатъците от предния ден, и нещо на трапер което пак не запомних, но стана доста по тъмна от предния ден. Мислех, че ще има повече успех, но не.... дали беше от ватъра, дали не, не знам, но като цяло риболова беше леко по слаб от предния ден. И като за край.....
Ето това е размера на каракудите, маскирани като платики,
снимка и "ае чао" - Това е част от рибата, голяма част изобщо не отиде и в живарника -
И после " ай чао на всички, беше ми приятно да се видим
" - Ами толкова от мен. Като цяло изживяването беше мега, супер специално, не искам да обяснявам за небето и звездите, особено като мяташ ампула, фона на заден план е .... абе да ти се подкоси... каквото там може да му се подкоси на човек. А огъня.... а рибата.... а дните изкарани на спокойствие..... а да не говорим колко култутни бяха всички лагеруващи около нас..... незаменимо изкараване. Ама аре, че нещо се отплеснах
.
