Не е рак, не е риба, но кълве – що е то?
Публикувано на: Вто Авг 13, 2013 4:58 pm
В събота /10.08/ не успяхме да се организираме за излет на Пчелина/Лобош с Годеницата и отидохме на р. Искър уж за кефали, но бяхме брутално нахапани от комари, които не признават онея ми ти спрейове против тях! Е, поне си хапнахме доволно къпини /да се чуди човек как братята роми не са ги налазили още!/. Откъм риболов – кръгла 0, но поне си изпробвах новите воблери 
За щастие неделния ден беше прекрасен за риболов – приятен ветрец и температури от около 20 градуса. След мързеливо ставане /как иначе в неделя/, задължителното кафе, закуска и т.н. дойде време да потегляме към нови и непознати територии за нас – яз. Пчелина откъм Радибош.
Пристигнахме към 11ч., нарамих раницата и такъмите, Годеницата дъждобраните и потеглихме пеш към скалите в ляво от паркинга. Общо взето целта ни беше да си намерим приятно и по възможност спокойно място. Не беше лесно предвид часа /11:15/ и деня /почивен/, но след 15-20 мин. разходка акостирахме успешно малко преди „скалите“. Не ми се иска да загрозявам разказа, но... мръсотия по брега и във водата колкото щеш. Казахме си, че няма смисъл да се „натоварваме“ с боклука, все пак както каза един колега по-късно „дошли сме да си починем“. Единствено ни изненада жегата – като тръгвахме от София беше хладно, а на язовира или мястото, на което бяхме – мор. Голяма работа пък!
Разпънахме директния за Годеницата, а аз реших да си пробвам късмета със спининга. Заметнах няколко пъти колкото да установя, че не му е времето за спининг, а и колегите до нас дърпаха каракауди на дъно на царевица. Тази година все още не бях хващал таранка, та реших да преквалифицирам въдицата в дънна. През това време Годеницата хвърля ли, хвърля, но кълване няма. Честно казано беше малко странно – дълбочина около 2м., кука 13, захранка, стръв бял, земен, жито – на нищо не кълвеше дори и дребосък. През това време на дъно гледаме нещо опъва, вадя и какво да видя – охлюв
Сега разгадахте ли гатанката
Досега не бях хващал охлюви в язовир, но добавих и този ценен вид към колекцията си.
Последва ново кълване на дънната и хоп – бебе сулка на бял. В първия момент даже се позачудих каква е тази риба, защото не бях виждал толкова малка сулка, но по окраската и зъбите съмненията отпаднаха. Рибката си плува жива и здрава

Колегите до нас дето вадиха хубавите каракуди се преместиха и ние заехме тяхното място. Изместихме се, защото ми се стори по удобно както за дънна така и за директния. Продължихме упражненията с мятането но резултат почти никакъв. Е, ако не броим няколкото поредни охлюва
. Добре, че по едно време оплетох та да спра да се занимавам с риболова на дъно.
На директния все още нямаше кълване и аз реших да взема нещата в свои ръце докато Годеницата искаше вече да си ходим. То хубаво ама на едно от замятанията оплетох в близката върба надвиснала над водата. Последва късметлийско късане и такъма отиде. Казвам късметлийско, тъй-като след това сглобих по лек такъм – 1.5гр. плувка /старата беше 3гр./ и 13 кука и резултата не закъсня.
След стабилно захранване и стръв единствено и само бял червей извадих първата каракуда – малко по-малка от педя
Последва я още една себеподобна и още една

Отстъпих директния на Годеницата и тя да се запише. Разбира се и тя се справи – първи каракуди в нейната кариера и кеф на макс. Какво повече може да иска човек!
Направи ми впечатление, че каракудите едва кълвяха, а бяха сравнително големи. Не можах да разбера защо беше така. Все си мисля, че каракудите потапят яко, но явно на Пчелина са по-хитри и от Хитър Петър
Страхотно си изкарахме и рибка си хванахме!

Послепис: Чудя се дали да не купя още един директен телескоп. Супер ефективен метод за риболов, а и не е много скъпо.

За щастие неделния ден беше прекрасен за риболов – приятен ветрец и температури от около 20 градуса. След мързеливо ставане /как иначе в неделя/, задължителното кафе, закуска и т.н. дойде време да потегляме към нови и непознати територии за нас – яз. Пчелина откъм Радибош.
Пристигнахме към 11ч., нарамих раницата и такъмите, Годеницата дъждобраните и потеглихме пеш към скалите в ляво от паркинга. Общо взето целта ни беше да си намерим приятно и по възможност спокойно място. Не беше лесно предвид часа /11:15/ и деня /почивен/, но след 15-20 мин. разходка акостирахме успешно малко преди „скалите“. Не ми се иска да загрозявам разказа, но... мръсотия по брега и във водата колкото щеш. Казахме си, че няма смисъл да се „натоварваме“ с боклука, все пак както каза един колега по-късно „дошли сме да си починем“. Единствено ни изненада жегата – като тръгвахме от София беше хладно, а на язовира или мястото, на което бяхме – мор. Голяма работа пък!
Разпънахме директния за Годеницата, а аз реших да си пробвам късмета със спининга. Заметнах няколко пъти колкото да установя, че не му е времето за спининг, а и колегите до нас дърпаха каракауди на дъно на царевица. Тази година все още не бях хващал таранка, та реших да преквалифицирам въдицата в дънна. През това време Годеницата хвърля ли, хвърля, но кълване няма. Честно казано беше малко странно – дълбочина около 2м., кука 13, захранка, стръв бял, земен, жито – на нищо не кълвеше дори и дребосък. През това време на дъно гледаме нещо опъва, вадя и какво да видя – охлюв


Последва ново кълване на дънната и хоп – бебе сулка на бял. В първия момент даже се позачудих каква е тази риба, защото не бях виждал толкова малка сулка, но по окраската и зъбите съмненията отпаднаха. Рибката си плува жива и здрава


Колегите до нас дето вадиха хубавите каракуди се преместиха и ние заехме тяхното място. Изместихме се, защото ми се стори по удобно както за дънна така и за директния. Продължихме упражненията с мятането но резултат почти никакъв. Е, ако не броим няколкото поредни охлюва

На директния все още нямаше кълване и аз реших да взема нещата в свои ръце докато Годеницата искаше вече да си ходим. То хубаво ама на едно от замятанията оплетох в близката върба надвиснала над водата. Последва късметлийско късане и такъма отиде. Казвам късметлийско, тъй-като след това сглобих по лек такъм – 1.5гр. плувка /старата беше 3гр./ и 13 кука и резултата не закъсня.
След стабилно захранване и стръв единствено и само бял червей извадих първата каракуда – малко по-малка от педя



Отстъпих директния на Годеницата и тя да се запише. Разбира се и тя се справи – първи каракуди в нейната кариера и кеф на макс. Какво повече може да иска човек!
Направи ми впечатление, че каракудите едва кълвяха, а бяха сравнително големи. Не можах да разбера защо беше така. Все си мисля, че каракудите потапят яко, но явно на Пчелина са по-хитри и от Хитър Петър

Страхотно си изкарахме и рибка си хванахме!

Послепис: Чудя се дали да не купя още един директен телескоп. Супер ефективен метод за риболов, а и не е много скъпо.