Etang de Vaumigny 2013 Trailer
Публикувано на: Нед Сеп 29, 2013 11:41 am
Здравейте приятели и колеги. След многомесечни надежди, подготовка, организация, напрегнати и емоционални моменти, най-после успяхме да посетим отново един интересен водоем – езерото Vaumigny във Франция. Въпреки, че статутът му е платен водоем, хубавото му е, че е полудива бивша кариера с 50 годишна история и доста широка популация на шаран, сом и есетра, някои от които рекордни както за областта, така и за цяла Франция.
Няма да влизам повече в детайли. Дай Боже снимковият и филмов материал, който заснехме там, да видят „бял ден“ или син екран и да да споделим с вас в детайли нашите приятни и напрегнати моменти от този излет.
Сега искам да ви представя сбития разказ на нашия колега и приятел Ivanltd, оформящ се като наш постоянен репортер от мястото на събитието.
„След няколко излета и опити, решихме да се пробваме да заснемем материал за евентуалено филмче.
За случая се спряхме на водоем, който сме посещавали и ни е пленил с борбените си обитатели - езерото Vaumigny.
Бърза кореспонденция със собственика Франк и всички подробности бяха уточнени.
Въпреки всички перипетии, мисля че успяхме да заснемем достатъчно качествен материал за да могат монтажистите да успеят да сглобят филм.
Затова тук ще споделя това което остана зад кадър, а останалото, за да не ви развалям удоволствието, живот и здраве ще го видим по телевизията.
Каръкът не спря да ни гони от самото начало - то не бяха смяни на прогнозите на времото - от пълен потоп до пустина жега....
Закъснение на полета на Станислав, много трафик, леко объркване от моя страна за часът на ферито, много дъжд при товаренето доведоха до изпускане на голямата лодка до континента...
А континентът реши да ни тества с още дъжд и спукана гума на ремаркето ( а да не споменавам, че след като натоварихме и заключихме ремаркето, изгубих ключа за катинарът му...)
Някъде по обяд успешно стигнахме езерото, а времето дъжд.... вятър.....
Едва пренесохме и опънахме 2те палатки, шатрата, леглата и спалните чували. След което отскочихме до близкият огромен хранителен магазин да запасим храна, и по-важното да изсъхнем от дъжда. И с това приключиха мероприятията за деня.
П.С. Това ми напомня малко на репликата на нашите руски приятели от Ебро тази пролет – „ Первого дня не рыбачили – водку попили...“.
Неделята - дъждът намалял до гадно непрестано росене...
Пренесохме и останалия багаж, и се заехме с избор на петна.
Отново огромни благодарности на Фоти за препоръките и помощта при разучаването на новия сонар, с негова помощ поставянето на маркерите беше детска играчка.
За първи път виждам толкова гадна вода:
Хвърлихме въдиците и се скрихме на сушина... Дъждът се усили, а с него се засили и вятърът...
Понеделник - дъждът се връщаше на моменти да напомни за себе си, а вятърът беше решил да тества издръжливоста на палатките и шатрата..
Първото раздвижване на въдиците дойде късният следобяд - два празни ръна на моите въдици...
Някъде около 10:30 вечерта, след неколкократно опускане на влакното, реших да засека и след кратка борба се озовах в ръце с първия ми уловен сом - малко над 11кг.
Към 1:30 отново леки отпускания на същата въдица, успешна засечка и въдицата натежа сериозно. Рибокът поведе няколко пъти, но като цяло през повечето време просто се усещаше все едно влача автомобилна гума. Вече беше съвсем близо, когато се завъртя наколко пъти и се мушна в корените на предпосления храст до поста. Колкото и да опъвах - изкарване няма...
Натоварих се на лодката и с въдицата и кепа се запътих към храста. Като се оказах до него, почти я отписах рибата - храстът преставляваше много тънки дълги клони, с диаметър около 4м - ако рибока се беше наврял между клоните - изваждане от там не виждах. Затова и запретнах ръкави и малко по-грубичко започнах да опъвам линията - шок лидер 50лб, ледкор - 45лб - очаквах просто да скъсам повода. В един момент обаче линията поддаде и на повърността се появи най-големия шаран който някога съм виждал. Дори не съм си представял, че може да съществува нещо подобно. Добичето се отпусна настрани на повърхоста без да прави никакви движения, и успях да го огледам достатъчно добре от повече от близка дистанция - лежеше на не повече от метър от мен. Видимата му част беше дълга повече от половината от лодката - някъде над 1.10-1.20м, а височина - може би около 60-70см, огромен бял корем, няколко грамадни люспи около опашката и гръбната перка.
В това положение не виждах какво мога да направя, от едната страна шаранът се опираше в храста, а от другата - в лодката. Така по никакъв начин не можех да вкарам мрежата около него. Единственото което ми хрумна беше да опитам да отдалеча лодката от храста, и някакси да се опитам да го кепна. Определено вече осъзнавах колко голяма грешка е да си сам в лодката, можеше да оставя поне въдицата на брега и след като освободя линията да го изтеглят от там.
Първи опит да отдалеча рибока от храста - крайно неуспешен. При най-малкото поместване на лодката се заби отново в храста. С намотан шок лидер около ръката, до някъде успявах да му котролирам движенията, и успях да го извадя отново на повърхноста.
Втори опит - двигателя на най-бавната скорост напред и едва едва започнахме да се отделяме от храста. Отделихме се на около половин метър от храста, и реших да увелича леко скороста на двигателя - голяма грешка - в момента в който в устата му влезе повече вода, шарана пак се раздвижи, и пак се озовахме в изходно положение до храста.
Трети опит - двигателя на най-бавна задна скорост - аха да се отделим от храста и отново се потопи - този път изкарах само закачена друга линия за куката.....
Повече емоции за вечерта нямаше. На другата сутрин разказахме случката на Франк - и той и аз смятаме, че това е 30+кг шаран на езерото, последно хващан преди 2 години, и тогава е тежал 31кг. Сега може само да гадаем. До края на седмицата не спря да ме бъзика, че съм го изпуснал...
Вторника - вятър та се нетрае. Позахранихме сутринта отново петната, и се отдадохме на мързелуване и очакване на подобряване на времето. Жената докладва да очакваме гореща вълна от Испания - евенуално към сряда...
За захранка се бяхме спряли на тестваната в Испания и оказала се доста работеща формула - S-Core с рибни аромати.
Привечер вятърът почти изчезна и температурите осезаемо се вдигнаха.
Използвах времето да си поиграя с новото ми фото.
Вeчерта имахме доста индикации и няколко празни ръна на въдиците на Станислав.
Сряда сутрин започна с две бързи есетри на въдиците му - в рамките на 15мин.
Следобяд дойде и новият му рекорд за есетра - 30кг (може и малко повече да беше, но кантарът мери макс до 30кг).
Съседите на отсрещния бряг, също започнаха да записват сериозни рибоци в техния актив.
След като времето се пооправи, рибоците започнаха да се хранят по-активно, и всичко малко по-малко си дойде на мястото.
Следваха доста извадени и доста изпуснати риби, настроението се приповдигна сериозно, и до края на седмицата на положителните емоции бяха много.
Франк удържа на думата си, че всеки извадил рекордния шаран получава безплатна седмица риболов, и в добавка ни хвърли ръкавицата, нашата тумба да се изправи лично срещу него в началото на март месец догодина, преди отварянето на водоема за риболов за останали рибари. Плановете вече са направени, книжките разписани от нежните ни половинки, ще бъде интересно .
В заключение - нещо се разочаровах от куките нa Owner - в Испания се представиха много добре, но сега имах страшно много празни рънове и откачени риби. Последния ден ги смених с Korda Kurv Shank - нямах нито един изпуснат или откачен рибок.“
И в заключение – един клип „зад кадър“. Мен нещо не ме кефи, но много познати ми казаха, че бил интересен, и затова го качвам и него. Естествено – да се смеят на чужд гръб винаги е интересно...
Бъдете здрави, приятели, и късмет. Дано шансът винаги да е на ваша страна !
Няма да влизам повече в детайли. Дай Боже снимковият и филмов материал, който заснехме там, да видят „бял ден“ или син екран и да да споделим с вас в детайли нашите приятни и напрегнати моменти от този излет.
Сега искам да ви представя сбития разказ на нашия колега и приятел Ivanltd, оформящ се като наш постоянен репортер от мястото на събитието.
„След няколко излета и опити, решихме да се пробваме да заснемем материал за евентуалено филмче.
За случая се спряхме на водоем, който сме посещавали и ни е пленил с борбените си обитатели - езерото Vaumigny.
Бърза кореспонденция със собственика Франк и всички подробности бяха уточнени.
Въпреки всички перипетии, мисля че успяхме да заснемем достатъчно качествен материал за да могат монтажистите да успеят да сглобят филм.
Затова тук ще споделя това което остана зад кадър, а останалото, за да не ви развалям удоволствието, живот и здраве ще го видим по телевизията.
Каръкът не спря да ни гони от самото начало - то не бяха смяни на прогнозите на времото - от пълен потоп до пустина жега....
Закъснение на полета на Станислав, много трафик, леко объркване от моя страна за часът на ферито, много дъжд при товаренето доведоха до изпускане на голямата лодка до континента...
А континентът реши да ни тества с още дъжд и спукана гума на ремаркето ( а да не споменавам, че след като натоварихме и заключихме ремаркето, изгубих ключа за катинарът му...)
Някъде по обяд успешно стигнахме езерото, а времето дъжд.... вятър.....
Едва пренесохме и опънахме 2те палатки, шатрата, леглата и спалните чували. След което отскочихме до близкият огромен хранителен магазин да запасим храна, и по-важното да изсъхнем от дъжда. И с това приключиха мероприятията за деня.
П.С. Това ми напомня малко на репликата на нашите руски приятели от Ебро тази пролет – „ Первого дня не рыбачили – водку попили...“.
Неделята - дъждът намалял до гадно непрестано росене...
Пренесохме и останалия багаж, и се заехме с избор на петна.
Отново огромни благодарности на Фоти за препоръките и помощта при разучаването на новия сонар, с негова помощ поставянето на маркерите беше детска играчка.
За първи път виждам толкова гадна вода:
Хвърлихме въдиците и се скрихме на сушина... Дъждът се усили, а с него се засили и вятърът...
Понеделник - дъждът се връщаше на моменти да напомни за себе си, а вятърът беше решил да тества издръжливоста на палатките и шатрата..
Първото раздвижване на въдиците дойде късният следобяд - два празни ръна на моите въдици...
Някъде около 10:30 вечерта, след неколкократно опускане на влакното, реших да засека и след кратка борба се озовах в ръце с първия ми уловен сом - малко над 11кг.
Към 1:30 отново леки отпускания на същата въдица, успешна засечка и въдицата натежа сериозно. Рибокът поведе няколко пъти, но като цяло през повечето време просто се усещаше все едно влача автомобилна гума. Вече беше съвсем близо, когато се завъртя наколко пъти и се мушна в корените на предпосления храст до поста. Колкото и да опъвах - изкарване няма...
Натоварих се на лодката и с въдицата и кепа се запътих към храста. Като се оказах до него, почти я отписах рибата - храстът преставляваше много тънки дълги клони, с диаметър около 4м - ако рибока се беше наврял между клоните - изваждане от там не виждах. Затова и запретнах ръкави и малко по-грубичко започнах да опъвам линията - шок лидер 50лб, ледкор - 45лб - очаквах просто да скъсам повода. В един момент обаче линията поддаде и на повърността се появи най-големия шаран който някога съм виждал. Дори не съм си представял, че може да съществува нещо подобно. Добичето се отпусна настрани на повърхоста без да прави никакви движения, и успях да го огледам достатъчно добре от повече от близка дистанция - лежеше на не повече от метър от мен. Видимата му част беше дълга повече от половината от лодката - някъде над 1.10-1.20м, а височина - може би около 60-70см, огромен бял корем, няколко грамадни люспи около опашката и гръбната перка.
В това положение не виждах какво мога да направя, от едната страна шаранът се опираше в храста, а от другата - в лодката. Така по никакъв начин не можех да вкарам мрежата около него. Единственото което ми хрумна беше да опитам да отдалеча лодката от храста, и някакси да се опитам да го кепна. Определено вече осъзнавах колко голяма грешка е да си сам в лодката, можеше да оставя поне въдицата на брега и след като освободя линията да го изтеглят от там.
Първи опит да отдалеча рибока от храста - крайно неуспешен. При най-малкото поместване на лодката се заби отново в храста. С намотан шок лидер около ръката, до някъде успявах да му котролирам движенията, и успях да го извадя отново на повърхноста.
Втори опит - двигателя на най-бавната скорост напред и едва едва започнахме да се отделяме от храста. Отделихме се на около половин метър от храста, и реших да увелича леко скороста на двигателя - голяма грешка - в момента в който в устата му влезе повече вода, шарана пак се раздвижи, и пак се озовахме в изходно положение до храста.
Трети опит - двигателя на най-бавна задна скорост - аха да се отделим от храста и отново се потопи - този път изкарах само закачена друга линия за куката.....
Повече емоции за вечерта нямаше. На другата сутрин разказахме случката на Франк - и той и аз смятаме, че това е 30+кг шаран на езерото, последно хващан преди 2 години, и тогава е тежал 31кг. Сега може само да гадаем. До края на седмицата не спря да ме бъзика, че съм го изпуснал...
Вторника - вятър та се нетрае. Позахранихме сутринта отново петната, и се отдадохме на мързелуване и очакване на подобряване на времето. Жената докладва да очакваме гореща вълна от Испания - евенуално към сряда...
За захранка се бяхме спряли на тестваната в Испания и оказала се доста работеща формула - S-Core с рибни аромати.
Привечер вятърът почти изчезна и температурите осезаемо се вдигнаха.
Използвах времето да си поиграя с новото ми фото.
Вeчерта имахме доста индикации и няколко празни ръна на въдиците на Станислав.
Сряда сутрин започна с две бързи есетри на въдиците му - в рамките на 15мин.
Следобяд дойде и новият му рекорд за есетра - 30кг (може и малко повече да беше, но кантарът мери макс до 30кг).
Съседите на отсрещния бряг, също започнаха да записват сериозни рибоци в техния актив.
След като времето се пооправи, рибоците започнаха да се хранят по-активно, и всичко малко по-малко си дойде на мястото.
Следваха доста извадени и доста изпуснати риби, настроението се приповдигна сериозно, и до края на седмицата на положителните емоции бяха много.
Франк удържа на думата си, че всеки извадил рекордния шаран получава безплатна седмица риболов, и в добавка ни хвърли ръкавицата, нашата тумба да се изправи лично срещу него в началото на март месец догодина, преди отварянето на водоема за риболов за останали рибари. Плановете вече са направени, книжките разписани от нежните ни половинки, ще бъде интересно
.В заключение - нещо се разочаровах от куките нa Owner - в Испания се представиха много добре, но сега имах страшно много празни рънове и откачени риби. Последния ден ги смених с Korda Kurv Shank - нямах нито един изпуснат или откачен рибок.“
И в заключение – един клип „зад кадър“. Мен нещо не ме кефи, но много познати ми казаха, че бил интересен, и затова го качвам и него. Естествено – да се смеят на чужд гръб винаги е интересно...
Бъдете здрави, приятели, и късмет. Дано шансът винаги да е на ваша страна !
Реве ми се! 
Тоя Алфишер,ако продължава така с тия Гигантски риби ше ми докара багажа до Жерминал-2 и нема връщане назад! 
Мисля даже да си вземем колибката и да я застопоря точно на тая божествена снимка! 
Простено ви е,нали сте от Прованс!