Две красавици в епичен дуел
Публикувано на: Пон Сеп 30, 2013 5:02 pm
Здравейте,
Отдавна не съм писал, не че не ходя на риба, но не ми остава време след това. Може би към края на годината ще пусна един обзор да се види какви ги е свършила моя доцентска милост. Но сега не можах да се стърпя да ви разкажа нещо, което не се вижда всеки ден.
В събота с Тошко Захранката и един друг приятел Рамбо отидохме тримцата на платения гьол край Нови хан. Гьолът е малък, плитък и на пръв поглед скромен, но отдавна съм се убедил , че държи трофейни риби. Там преди време Рамбо извади 8-килограмов шаран, а има екземпляри и над 12 килограма. Лично аз съм вадил до 4-5 кила, но това е друга история.
Този ден обаче нямах никаква слука с шараните, въпреки , че захраних с около кило прясна царевица, башка разни миксове от шаранска захранка. Цял ден не ми пипна нито на плувка, нито на дънната, макар че смених всички възможни стърви. Към 15,30 часа вече ме хванаха нервите и тръгнах да обикалям брега с едната въдица, която премонтирах с монтаж за толстолоб, защото видях, че играе. Но и там ударих на дърво и камък, но пък точно тогава Рамбо измъкна трикилограмов шаран на фидер на консервирана царевица на куката и три бели червея за контра.
Тогава видях, че на свободните от плувкари и дънари места една симпатична млада двойка обикаля със спинингови въдици и пробва за хищник около брега. Впрочем пробваше младата дама, а партньорът й галантно я следваше с камера в ръка. И имало защо. Тъкмо бяха в най-далечния ъгъл на гьола и съвсем до брега момичето закачи нещо едро и се усмихна като за фотосесия. Вижте, ако не вярвате:
И се почна един епичен дуел. Щуката дърпаше като бясна, направи няколко лупинга във въздуха, но и момичето се държеше невероятно и укротяваше рибата:
След горе-долу десет минути борба, която събра очите на всички мъже около гьола Деси запита победоносно "Кой сега е номер едно?" и измъкна рибата навън, вярно с малка помощ от съпруга й Томи. То и други се опитваха да помогнат с кепове, но рибата не можеше да се побере в тях. Затова Томи я подхвана с грип, кантара на който показа 8,7 кг!
Ето , наслаждавайте се!
Колко е дължината на трофейната зъбатка, съдете сами по ръста на Деси и въдицата, която между впрочем бе докарана за сефтосване. Е, такова сефте пожелавам всекиму.
След фотосесията Томи откачи воблера от щуката, снима се и той с нея за спомен и по най-благороден начин я върна обратно във водата.
Това е Томи с трофейната почти деветкилограмова щука, а той е висок колкото мен към 185 сантиметра. Да няма после спорове за размери и килограми!
Искам да изкажа и възхищението си от поведението на това младо семейство Деси и Томи Стойкови. Оказа се, че и двамата са зъболекари, страстни спинингисти, но не взимат риба за консумация. Такъмите им също бяха перфектни, плетено влакно 0,14, повод от флуоркарбон и тройночупещ воблер Rapture Spro, а въдицата се вижда на снимката, че е с инерционна макара!. Абе, кеф отвсякъде.
Айде, много здраве от дяда ви Доцента.
И наслука!
Отдавна не съм писал, не че не ходя на риба, но не ми остава време след това. Може би към края на годината ще пусна един обзор да се види какви ги е свършила моя доцентска милост. Но сега не можах да се стърпя да ви разкажа нещо, което не се вижда всеки ден.
В събота с Тошко Захранката и един друг приятел Рамбо отидохме тримцата на платения гьол край Нови хан. Гьолът е малък, плитък и на пръв поглед скромен, но отдавна съм се убедил , че държи трофейни риби. Там преди време Рамбо извади 8-килограмов шаран, а има екземпляри и над 12 килограма. Лично аз съм вадил до 4-5 кила, но това е друга история.
Този ден обаче нямах никаква слука с шараните, въпреки , че захраних с около кило прясна царевица, башка разни миксове от шаранска захранка. Цял ден не ми пипна нито на плувка, нито на дънната, макар че смених всички възможни стърви. Към 15,30 часа вече ме хванаха нервите и тръгнах да обикалям брега с едната въдица, която премонтирах с монтаж за толстолоб, защото видях, че играе. Но и там ударих на дърво и камък, но пък точно тогава Рамбо измъкна трикилограмов шаран на фидер на консервирана царевица на куката и три бели червея за контра.
Тогава видях, че на свободните от плувкари и дънари места една симпатична млада двойка обикаля със спинингови въдици и пробва за хищник около брега. Впрочем пробваше младата дама, а партньорът й галантно я следваше с камера в ръка. И имало защо. Тъкмо бяха в най-далечния ъгъл на гьола и съвсем до брега момичето закачи нещо едро и се усмихна като за фотосесия. Вижте, ако не вярвате:
И се почна един епичен дуел. Щуката дърпаше като бясна, направи няколко лупинга във въздуха, но и момичето се държеше невероятно и укротяваше рибата:
След горе-долу десет минути борба, която събра очите на всички мъже около гьола Деси запита победоносно "Кой сега е номер едно?" и измъкна рибата навън, вярно с малка помощ от съпруга й Томи. То и други се опитваха да помогнат с кепове, но рибата не можеше да се побере в тях. Затова Томи я подхвана с грип, кантара на който показа 8,7 кг!
Ето , наслаждавайте се!
Колко е дължината на трофейната зъбатка, съдете сами по ръста на Деси и въдицата, която между впрочем бе докарана за сефтосване. Е, такова сефте пожелавам всекиму.
След фотосесията Томи откачи воблера от щуката, снима се и той с нея за спомен и по най-благороден начин я върна обратно във водата.
Това е Томи с трофейната почти деветкилограмова щука, а той е висок колкото мен към 185 сантиметра. Да няма после спорове за размери и килограми!
Искам да изкажа и възхищението си от поведението на това младо семейство Деси и Томи Стойкови. Оказа се, че и двамата са зъболекари, страстни спинингисти, но не взимат риба за консумация. Такъмите им също бяха перфектни, плетено влакно 0,14, повод от флуоркарбон и тройночупещ воблер Rapture Spro, а въдицата се вижда на снимката, че е с инерционна макара!. Абе, кеф отвсякъде.
Айде, много здраве от дяда ви Доцента.
И наслука!
Браво!!!Мечта за всеки рибар.
Какво по-добро от това и половинката ти да е запалена по любимото хоби