Приключения със силикони 2: И ловец съм и рибар съм
Публикувано на: Съб Дек 07, 2013 7:35 pm
Хубав есенен ден. Понесените от лекия бриз пожълтели листа, се въртят около нас в шарена вихрушка, придавайки карнавален вид на деня. Вече падналите са образували дебел разноцветен килим, в които краката ни затъват до глезените. А отгоре ни, от клоните на тополовата горичка, шарения дъжд продължава да вали.
С Тео сме се запътили към един водоем, непознат и за двама ни. Знаем, че има костур и бабушки, на място ни осведомяват и за бели риби, ма се оказва че никой не ги е виждал. Всички местни, а те са внушителна група, са чували за бели риби, но се оказва, че с очите си никой не е виждал такова животно. Нещо от рода : "Миналата година, ми каза брата на жена ми, че на неговия баджанак му казал сватанака му, че е чул, че на братовчед му един приятел е хванал много бели риби!"
Тая информация тутакси ни отказва от лова на бели. И костурите са ни достатъчни.
Тео решава да ги започва директно на силикон, а аз искам малко да пообиколя малко и да пробвам с воблери. Едва отдалечил се на няколко метра и Тео ми подсвирква. Въдицата му се е свила и скоро на брега е добър по размери костур:
Все пак аз съм инат и се замитам в далечината. Ша ги мъча на фофлери па каквото ми е писано. След половин час безрезултатно мятане и вадене на водорасли обаче се предавам и се връщам при Тео. Костурите му вече са три, има и няколко нереализирани кълванета.
Сега вече ме убеждава. Явно риболова ще е на силиконки.
Заставам до него и безкрайното замятане започва. Проводка след проводка, ама нема и нема.
Отдалечавам се встрани и скоро нещо ме напъва. Тежи, ама идва вяло, дърпа равномерно само в една посока. Естествено, оказва се отрязано шише от минерална вода, което уставно съм ковнал за горната джука и затова ми бега все у десно. Ядосан се връщам обратно при Тео. А там костурите са вече 5!
Курдисвам се до майстора и решавам да го гледам в ръцете. Явно само с гледане не става, щото скоро, пред жалния ми поглед, той улавя още един.
Решавам да сложа и силиконка като неговата. Даже за целта бъркам в кутията му. Та всичко да е еднакво, даже миризмата.
Естествено той лови на зелена ОРКА, аз досега съм се мъчил на бели примамки.
Най накрая чувствам заветния удар и скоро гордо позирам с подобен по големина на неговите.
Той обаче веднага ме затапва с нова риба
Междувременно брега около нас се опразва, вече е почти привечер и колегите един по един събират и си тръгват. Скоро сме сами на брега. Надеждите ни са за вечерен заход на костурите.
Щом брега се опразва обаче, отнякъде се появават две диви патици, който кацат на около 40 метра встрани от нас.
Ловеца в мен се обажда веднага. Казвам на Тео, че щом не мога да ловя риби, ще си хвана патка. Усмивката му ясно говори какво мисли за намеренията ми. Изваждам силиконката и с всичка сила се отмахвам към патиците, ровещи се плиткото. Силиконката ми цопва на двадесет сантиметра зад едната и плясъкът я кара да излети. Влакното обаче минава през гърба й и след секунда куката я закопчава за шията. Стремя се да контролирам някак си летящата птица, когато с периферното си зрение зървам другата птица, която също е излетяла и се насочва към уловената от мен. Решавам го за секунда, за момент охлабвам линията, колкото влакното да провисне, в следващия миг патицата минава през него, аз засичам и двете птици удряйки се една в друга падат във водата.
Зад мен Тео невярващ пита:
-Хвана ли я бре.
- И двете даже- отговарям гордо.
Въдицата ми, Кроа Авид Лайт, с акция 1.8-7 гр. се е огънала застрашително и се налага да поотпусна аванса. Следващите няколко минути се води неравна битка двама срещу един, но малко по малко успявам да приближа улова към себе си.
Карам Тео да ме снима, че иначе никой няма да ми повярва:
След секунди вече държа улова в ръцете си.
Решавам, че моите две патици и един костур са равни на неговите осем бройки и скатавам въдицата. То и няма къде да се лови вече де. Над нас нощта бърза да спусне тъмното си покривало над света, скривайки първо извисилите се високо и забити подобно на копия в небето корони на тополите, после притъмняват водите пред нас. Прилеп прелита над главите ни, почти чувствам допира на мъхестите му криле, сякаш за да ни каже , че е време да се омитаме и да оставим водните твари в покоя на нощта. Решаваме да го послушаме и вдишвайки за последен път аромата на опадали есенни листа, се оттегляме до следващия път.
Следва продължение....
С Тео сме се запътили към един водоем, непознат и за двама ни. Знаем, че има костур и бабушки, на място ни осведомяват и за бели риби, ма се оказва че никой не ги е виждал. Всички местни, а те са внушителна група, са чували за бели риби, но се оказва, че с очите си никой не е виждал такова животно. Нещо от рода : "Миналата година, ми каза брата на жена ми, че на неговия баджанак му казал сватанака му, че е чул, че на братовчед му един приятел е хванал много бели риби!"
Тая информация тутакси ни отказва от лова на бели. И костурите са ни достатъчни.
Тео решава да ги започва директно на силикон, а аз искам малко да пообиколя малко и да пробвам с воблери. Едва отдалечил се на няколко метра и Тео ми подсвирква. Въдицата му се е свила и скоро на брега е добър по размери костур:
Все пак аз съм инат и се замитам в далечината. Ша ги мъча на фофлери па каквото ми е писано. След половин час безрезултатно мятане и вадене на водорасли обаче се предавам и се връщам при Тео. Костурите му вече са три, има и няколко нереализирани кълванета.
Сега вече ме убеждава. Явно риболова ще е на силиконки.
Заставам до него и безкрайното замятане започва. Проводка след проводка, ама нема и нема.
Отдалечавам се встрани и скоро нещо ме напъва. Тежи, ама идва вяло, дърпа равномерно само в една посока. Естествено, оказва се отрязано шише от минерална вода, което уставно съм ковнал за горната джука и затова ми бега все у десно. Ядосан се връщам обратно при Тео. А там костурите са вече 5!
Курдисвам се до майстора и решавам да го гледам в ръцете. Явно само с гледане не става, щото скоро, пред жалния ми поглед, той улавя още един.
Решавам да сложа и силиконка като неговата. Даже за целта бъркам в кутията му. Та всичко да е еднакво, даже миризмата.
Естествено той лови на зелена ОРКА, аз досега съм се мъчил на бели примамки.
Най накрая чувствам заветния удар и скоро гордо позирам с подобен по големина на неговите.
Той обаче веднага ме затапва с нова риба
Междувременно брега около нас се опразва, вече е почти привечер и колегите един по един събират и си тръгват. Скоро сме сами на брега. Надеждите ни са за вечерен заход на костурите.
Щом брега се опразва обаче, отнякъде се появават две диви патици, който кацат на около 40 метра встрани от нас.
Ловеца в мен се обажда веднага. Казвам на Тео, че щом не мога да ловя риби, ще си хвана патка. Усмивката му ясно говори какво мисли за намеренията ми. Изваждам силиконката и с всичка сила се отмахвам към патиците, ровещи се плиткото. Силиконката ми цопва на двадесет сантиметра зад едната и плясъкът я кара да излети. Влакното обаче минава през гърба й и след секунда куката я закопчава за шията. Стремя се да контролирам някак си летящата птица, когато с периферното си зрение зървам другата птица, която също е излетяла и се насочва към уловената от мен. Решавам го за секунда, за момент охлабвам линията, колкото влакното да провисне, в следващия миг патицата минава през него, аз засичам и двете птици удряйки се една в друга падат във водата.
Зад мен Тео невярващ пита:
-Хвана ли я бре.
- И двете даже- отговарям гордо.
Въдицата ми, Кроа Авид Лайт, с акция 1.8-7 гр. се е огънала застрашително и се налага да поотпусна аванса. Следващите няколко минути се води неравна битка двама срещу един, но малко по малко успявам да приближа улова към себе си.
Карам Тео да ме снима, че иначе никой няма да ми повярва:
След секунди вече държа улова в ръцете си.
Решавам, че моите две патици и един костур са равни на неговите осем бройки и скатавам въдицата. То и няма къде да се лови вече де. Над нас нощта бърза да спусне тъмното си покривало над света, скривайки първо извисилите се високо и забити подобно на копия в небето корони на тополите, после притъмняват водите пред нас. Прилеп прелита над главите ни, почти чувствам допира на мъхестите му криле, сякаш за да ни каже , че е време да се омитаме и да оставим водните твари в покоя на нощта. Решаваме да го послушаме и вдишвайки за последен път аромата на опадали есенни листа, се оттегляме до следващия път.
Следва продължение....
продължение 
Голям екшън е бик с тези летящи "риби"
......айде пък след Коледа ша та водя за птеродактили..........плъзнали са гадините.......... 
