Трофейна щука на спининг, навръх Нова Година ...
Публикувано на: Сря Яну 01, 2014 3:00 pm
Сигурно немалко от вас са забелязали, как междупразничните дни преди Нова Година се превръщат в гуляи с клиенти, колеги, приятели, любовници, от което страдат черните ни дробове, жените ни истеризират, простатите ни алармират, и в последна сметка само се увеличава индекса на всеобща тревожност?! За да избегнем този коловоз, с един колега, когото за удобство ще наричам оттук нататък Mr. White, решихме тия дни да подишаме свеж въздух и да се отдадем на яркото слънце югозападно от София, където водоемите лед още не са видели. Тъкмо преди да тръгнем, към нас, воден от същите подбуди, се присъедини още един колега, когото за удобство ще нарека Mr. Black...
Та, условията на играта бяха: да проверим, ловят ли се по кариерите на югозапада щуки преди Нова Година, и на какви примамки. Запасени бяхме с ... ами, всичко, за което бихте се сетили, отивайки за щука без ограничение в багажа, без стримери...Без предварително да се наговаряме, всеки избра преимуществен тип примамки, без да се лишава и от други опции, разбира се. Водата беше бистра, водораслите бяха на самото дъно, времето беше тихо и слънчево, мъглата тъкмо се вдигаше...
Mr. White реши да наблегне на глайдери, съответно използваше джърковица 210 см с макара р-р 4000 и 20 либри PE, Mr. Black наблегна на туичингови воблери под 20 гр, и некви лукави силикони, използвайки съответно 240 см ексфаст прът, макара 2500 и PE 12 либри, а аз реших да наблегна на средно-хеви метъла, тоест, клатушки и кастмастери от 14 до 35 грама, и Лусокс-3, който ми служи като "кредитор от последна инстанция" при тегави риболови... Основната ми цел беше да докажа, че през зимата щуката предпочита по-малки по размер примамки, отколкото през топлите месеци. Прътът ми бе 270 см параболик MH Shimano Aerocast, макара TP4000XHG и 18 либри PE. И тримата ползвахме метални поводи, особено след като при третото хвърляне на Mr. Black нещо му отнесе примамката барабар с флуорокарбоновия повод. (При първото си хвърляне, между другото, Mr.Black откри бройката, като реализира стръвна "писалка"...)
И тъй, тръгнахме в индийска нишка по брега, учтиво отстъпвайки си един другиму път, изчаквайки се, шегувайки се, спирайки се тук-там да се порадваме на пейзажа и слънчевото време, и отвреме на време подмятвайки ту навътре, ту наблизо, ту покрай брега най-разнообразни примамки. Във въздуха нямаше и атом напрежение... След Mr. Black и Mr. White също бодна близначка на сефтето, а аз започнах да усещам признаци на пристъп на тревожност...който бързо изчезна, след като и аз се разписах с подобна. И трите удара бяха на средно-бавна проводка, близо до брега. Моят беше на клатушка Smoltti 8 cm. И както си вървим, и периодично излиза по някоя маломерка, Mr. Black се плеска изведнъж по челото, и пита: "Колко е часът?". Викам му, "къмто икиндия е". А той: "е те те сега ще се отвори Прозорецът, снощи го пресмятах на компютъра у дома!" И верно, отвори се...
Равносметката ни за деня: 14 щуки, половината - писалки, от останалите - 3 или 4 около 60 см, една около 80-те, и една, точно премерена с любезното съдействие на Mr.Black - 92 см. Рибите бяха нещо превъртели от яркото слънце, взимаха уверено, както в средата и надълбоко, така и до брега, подгонвайки. Всички до една са рилийзнати непосредствено след улова, без продължителни фотосесии, и дори без да сме употребявали грипер или кеп (Mr. White се оказа удивително ловък с ръцете
).
Ето тук долу Трофея на деня:
и още една:
Има и още снимки, но носят "лични данни", и с приятелите решихме да не ги публикувам.
Аз улових всичките си риби на клатушка, като най успешна се оказа една прастара руска бакърена на цвят клатуна, овал с s-образен профил, 6 см, 14 грама. На снимката с трофейната щука не се вижда добре - отгоре е на човката. Ще я снимам някой ден, и ще я пусна пак тук, може някой да има такива в запасите си, и да не знае ... Mr. Black реализира на Риджи 95Sp и подобни по размер воблери, както и на клатуни до 12 грама, а Mr. White бе най-упорит в разнообразието примамки, което му донесе и най-много риби, повечето на джъркове до 25 грама, също така и на клатушки тип Оркла.
Нито една риба не удари на примамки над 30 грама или над 12-13 см, при все, че ги пробвахме упорито. Това за пореден път потвърди наблюденията ми - щуката през зимата търси примамка, която счита адекватна на метаболитния си цикъл, а не непременно най-голямата във водоема... Но не искам тези наблюдения да се превръщат в предмет на спор сега
Айде, Весела Нова Година, много здраве, радост в семейството и успехи в работата, и Наслука на всички колеги през 2014-а!!!
Та, условията на играта бяха: да проверим, ловят ли се по кариерите на югозапада щуки преди Нова Година, и на какви примамки. Запасени бяхме с ... ами, всичко, за което бихте се сетили, отивайки за щука без ограничение в багажа, без стримери...Без предварително да се наговаряме, всеки избра преимуществен тип примамки, без да се лишава и от други опции, разбира се. Водата беше бистра, водораслите бяха на самото дъно, времето беше тихо и слънчево, мъглата тъкмо се вдигаше...
Mr. White реши да наблегне на глайдери, съответно използваше джърковица 210 см с макара р-р 4000 и 20 либри PE, Mr. Black наблегна на туичингови воблери под 20 гр, и некви лукави силикони, използвайки съответно 240 см ексфаст прът, макара 2500 и PE 12 либри, а аз реших да наблегна на средно-хеви метъла, тоест, клатушки и кастмастери от 14 до 35 грама, и Лусокс-3, който ми служи като "кредитор от последна инстанция" при тегави риболови... Основната ми цел беше да докажа, че през зимата щуката предпочита по-малки по размер примамки, отколкото през топлите месеци. Прътът ми бе 270 см параболик MH Shimano Aerocast, макара TP4000XHG и 18 либри PE. И тримата ползвахме метални поводи, особено след като при третото хвърляне на Mr. Black нещо му отнесе примамката барабар с флуорокарбоновия повод. (При първото си хвърляне, между другото, Mr.Black откри бройката, като реализира стръвна "писалка"...)
И тъй, тръгнахме в индийска нишка по брега, учтиво отстъпвайки си един другиму път, изчаквайки се, шегувайки се, спирайки се тук-там да се порадваме на пейзажа и слънчевото време, и отвреме на време подмятвайки ту навътре, ту наблизо, ту покрай брега най-разнообразни примамки. Във въздуха нямаше и атом напрежение... След Mr. Black и Mr. White също бодна близначка на сефтето, а аз започнах да усещам признаци на пристъп на тревожност...който бързо изчезна, след като и аз се разписах с подобна. И трите удара бяха на средно-бавна проводка, близо до брега. Моят беше на клатушка Smoltti 8 cm. И както си вървим, и периодично излиза по някоя маломерка, Mr. Black се плеска изведнъж по челото, и пита: "Колко е часът?". Викам му, "къмто икиндия е". А той: "е те те сега ще се отвори Прозорецът, снощи го пресмятах на компютъра у дома!" И верно, отвори се...
Равносметката ни за деня: 14 щуки, половината - писалки, от останалите - 3 или 4 около 60 см, една около 80-те, и една, точно премерена с любезното съдействие на Mr.Black - 92 см. Рибите бяха нещо превъртели от яркото слънце, взимаха уверено, както в средата и надълбоко, така и до брега, подгонвайки. Всички до една са рилийзнати непосредствено след улова, без продължителни фотосесии, и дори без да сме употребявали грипер или кеп (Mr. White се оказа удивително ловък с ръцете
). Ето тук долу Трофея на деня:
и още една:
Има и още снимки, но носят "лични данни", и с приятелите решихме да не ги публикувам.
Аз улових всичките си риби на клатушка, като най успешна се оказа една прастара руска бакърена на цвят клатуна, овал с s-образен профил, 6 см, 14 грама. На снимката с трофейната щука не се вижда добре - отгоре е на човката. Ще я снимам някой ден, и ще я пусна пак тук, може някой да има такива в запасите си, и да не знае ... Mr. Black реализира на Риджи 95Sp и подобни по размер воблери, както и на клатуни до 12 грама, а Mr. White бе най-упорит в разнообразието примамки, което му донесе и най-много риби, повечето на джъркове до 25 грама, също така и на клатушки тип Оркла.
Нито една риба не удари на примамки над 30 грама или над 12-13 см, при все, че ги пробвахме упорито. Това за пореден път потвърди наблюденията ми - щуката през зимата търси примамка, която счита адекватна на метаболитния си цикъл, а не непременно най-голямата във водоема... Но не искам тези наблюдения да се превръщат в предмет на спор сега
Айде, Весела Нова Година, много здраве, радост в семейството и успехи в работата, и Наслука на всички колеги през 2014-а!!!
Супер са крокозъбелите 
