Власинско езеро -Сърбия
Публикувано на: Чет Яну 02, 2014 5:56 pm
Здравейте колеги, нека новата 2014 години Ви донесе много здраве, късмет, любов и разбира се успешни излети. С наближаване на новата година заваляха предложения от приятели за съвместно копунясване, но едно от тях нямаше как да откажа. Малка група ентосиасти ме поканиха на риболов в Сръбско - дестинацията Сурдулица и риболов на Власинското езеро. Е как да откажеш на такова предложение? Заминаване на 29.12.2013 и връщане чааак догодина, демек на 01.01.2014. Не ми трябваше много да му мисля, съгласих се, на 27 постегнах въдиците, особено една сопа на Филстар 2,40 спининг, понакупих малко блесни на Meps за щука и костур, но за всеки случай сложих малко захранки и бял червей. Не бях и чувал за това езеро (даже тук у форума има само една малка статия, без много точна информация). Порових се в нета и разбирам , че по туй време на годината езерото замръзва, ама щом е за риба има значение, какво е агрегатното състояние на водата? На 29 тръгване около 3 часа ( в групата имаше един малък рибар на 3 годинки) та трябваше да се съобразим и с неговия режим. Пристигнахме нвйде към 17.15 наше време, настанихме се, метнахме скарата, вечерта хапка пийка - както си му е реда. На 30-ти сутринта се събуждам благ и щастлив от два факта - първо ще ходя за риба и второ на 30.12 съм роден - какво съчетание само, да си изкараш РД на гьола в хубава компания.... С Бай Милен бързо прехвърлихме такъма в едната кола, зехме полвинка шишенце с ракия, подгряхме Борката - големия му син, и бързо се озовахме на езерото. И таман да свалим багажа - езерото замръзнало, тук там се виждаха малки участъци с нормално агрегатно състояние на водата и решихме, че ще го следваме по брега, белким открием опция за хвърляне на въдици. Разбира се на РД на човек стават и чудеса, намерихме подходящо място и започна сваляне на циганията...
.
Трябваше да решим какви методи и тактики да приложим, че да поизлъжем някоя и друга риба. Разпънахме две дъна на жива рибка (купихме малко таранки от СФ), а бай Милен спретна спининга и почна да мята от брега, сменяйки от време на време блесните с воблери и силикони.
Някъде около 11.30 слънжцето и то помогна- времето перфвектно, леда се поразтопи, появи се цяло ято корморани, викам си те сега я отепахме рибата. Да ама не, както казва бай Петко Бучаров. Корморани бол, ма риба няма.
Решихме да се местим посбрахме багажа и тръгнахме да разузнаваме езерото, доволни от емоцията и леко разочаровани от липсата на дори и едно пипане.
Езерото се оказа доста голямо, с доста заливчета, подходящи за къмпингуване. Природа преливаща от борова в брезова гора, следи от огньове, тук там между брезите и самоделен простир от сезал, което навежда на мисълта, че в активния сезон езерото се посещава доволно. Похвърляхме още около час с изкуствените примамки, освен мекото време друго не хванахме и решихме че е време да се прибираме зда се мине към отпразнуване на Рождения ми ден. Посетихме един ресторант с името BEST, хапнахме и пийнахме за мое здраве - очаровна съм от хубавата дюлева ракия , която пихме заедно с небезизвестната плескавица и вешалица. На 31 пак пообиколихме езерото но за съжаление отново безуспешно, за сметка на това във вилата в която бяхме отседнали ни чакаше доволно богата софра по случай посрещане на новата година. Точно в 24.00 Българско време, околността около вилата се изпълни със звуците на Мила Родино, последвани от Шуми Марица и Велик е нашият Войник. Нали Западните покрайнини са си наши? Така минаха 3 дена. Ето сега си седа в офиса и се опитвам да работя, но пусто нещо не се получава....
Поздрави на всички и на слука
.Трябваше да решим какви методи и тактики да приложим, че да поизлъжем някоя и друга риба. Разпънахме две дъна на жива рибка (купихме малко таранки от СФ), а бай Милен спретна спининга и почна да мята от брега, сменяйки от време на време блесните с воблери и силикони.
Някъде около 11.30 слънжцето и то помогна- времето перфвектно, леда се поразтопи, появи се цяло ято корморани, викам си те сега я отепахме рибата. Да ама не, както казва бай Петко Бучаров. Корморани бол, ма риба няма.
Решихме да се местим посбрахме багажа и тръгнахме да разузнаваме езерото, доволни от емоцията и леко разочаровани от липсата на дори и едно пипане.
Езерото се оказа доста голямо, с доста заливчета, подходящи за къмпингуване. Природа преливаща от борова в брезова гора, следи от огньове, тук там между брезите и самоделен простир от сезал, което навежда на мисълта, че в активния сезон езерото се посещава доволно. Похвърляхме още около час с изкуствените примамки, освен мекото време друго не хванахме и решихме че е време да се прибираме зда се мине към отпразнуване на Рождения ми ден. Посетихме един ресторант с името BEST, хапнахме и пийнахме за мое здраве - очаровна съм от хубавата дюлева ракия , която пихме заедно с небезизвестната плескавица и вешалица. На 31 пак пообиколихме езерото но за съжаление отново безуспешно, за сметка на това във вилата в която бяхме отседнали ни чакаше доволно богата софра по случай посрещане на новата година. Точно в 24.00 Българско време, околността около вилата се изпълни със звуците на Мила Родино, последвани от Шуми Марица и Велик е нашият Войник. Нали Западните покрайнини са си наши? Така минаха 3 дена. Ето сега си седа в офиса и се опитвам да работя, но пусто нещо не се получава....
Поздрави на всички и на слука
