Най-накрая
Публикувано на: Сря Фев 19, 2014 11:41 pm
Тая зима май останахме без зима. Навънка птички пеят, пчелички жужат, жаби се ч'кат по бреговете. А би трябвало сняг да е сковал земята, лед водата, а отгоре на леда да се търкаля една бутилка със съгревающая течност и да се мятат едни риби около дупките. Ама нямааааа...
Едва 5 излета успях да запиша на сметката си за сезона, като само на един от тях леда беше стабилен и не са ни треперили краката целия ден. А и рибите ги няма, седят си под тънкия лед, където не смея да ги притеснявам и ми се подиграват.
Добрата новина е че и тази година нямам капо на леда. Традицията е жива.
Та накратко за последните ми излети:
Вече е десет часа вечерта когато телефона ми звъни. Едно такова настоятелно, по рибарски някак. Я, Ристича.
Веднага ме навива да ходим да търсим лед на сутринта.
Там некъде из северозапада все трябвало да има останал.
Рано, по нощите почти се измъкваме от заспалата столица. Снегът вече почти се е стопил и фаровете на колата осветяват грозните черни купчини от кал, луга и мръсни парчета лед покрай пътя. "Прекрасна" картина на започващия ден.
Щом се изкачваме по-нагоре обаче ситуацията се променя. Околните склонове все още са под бялата премяна на снега и настроението ни се вдига. Повишава се още повече щом стигаме до набелязания гьол. Лед има предоволно. И за ловене и за чашите. Само рибите ги няма. Двучасовите ни опити се увенчават с пълен неуспех. Посърнали продължаване към следващия от списъка. Ситуацията е идентична. Лед чок, риби йок.
В главата ми вземат да се прокрадват черни мисли. Очертава се първото ми ледено капо. Слънцето вече е високо, преваля обед, а още не сме намерили никакви риби. Но поне гледката си заслужава:
Надвиснал отгоре ни, снежния Балкан сякаш наблюдава упоритите ни опити да прилъжем някоя рибка.
Разпробиваме вече трети водоем. Със свито сърце пробивам първата дупка и спускам мормишката. Кратко потропване по дъното и кивока се сгъва едва забележимо. Засечка, но риба няма. Потропвам пак и повтаря. Този път засечката е сигурна и набързо вадя слънчак. Капото е спасено. Подсвирване откъм Ристича и с удоволствие виждам едър костур на леда до него. При мен следват още няколко плахи кълванета, явно още слънчаци, които не успявам да реализирам и дупката пресъхва. Наплашиха се. Тъй като капото е спасено решавам да играя Вабанк. Вадя блеснарката и започвам методично да облавям водоема. Една дупка, втора, трета... Най накрая чувствам леко натискане:
Отпуши се. Набързо следва още един:
Кълванетата обаче са много плахи и пропускам повечето. Намирам цаката на ситуацията като монтирам кивок на върха на блеснарката. Сега вече виждам кълванетата и още риби поемат към дупката:
Рибите вземат само при паузата, като едва едва натискат кивока. Внимателното му следене е задължително. Ударите са толкова плахи, че почти не се чувстват на ръката. Даже и с наличието на кивок успявам да изтърва доста от кълванетата, но все пак по некой костуряк, тип боздуган се премята по леда:
Ристича също се преориентира към риболова с отвесна блесна, но липсата на подходящ кивок му пречи да регистрира кълванетата и скоро отново хваща качамилката и успява да извади няколко костуряка.
По едно време уморен от досадното клечане около дупките решавам да се изправя. По този начин блесната ми се вдига на метър от дъното. Първо припомпване, блесната пропада, успокоява се в долна точка и кивок се сгъва. Засечка и аванса писва. С огромно удоволствие успявам да се преборя с костур около килото.
Ледът под краката ни обаче изтънява буквално с минути и всява все повече притеснения в сърцата ни. Май е време да се махаме. Ристича ми прави няколко сники с улова ми.(него горкия, нема кой да го снима, улова му остана незапечатан за поколенията):
Залязващото слънце ни изпраща с последните си лъчи:
Докато крачим към колата, размекнатия сняг под краката ни започва да хрущи. Щом слънцето се скрива, студа стяга и бързо замразява кишата. Хм' може би ще успеем да налазим още веднъж отгоре му.
Още докато пътуваме обратно към София събираме мощна група за следващия ден. Приключенията и са описани в тая тема:
http://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?f=121&t=86617" onclick="window.open(this.href);return false;
Към написаното от Станил мога да добавя само, че след обяда леда толкова се разкашка, де до половината го пробивах само като натисна с петата и се завъртя. Това наложи вземане на всички предпазни мерки при излизането, но за щастие всичко се размина без инциденти и се измъкнахме сухи и щастливи от закриването за сезона.
Едва 5 излета успях да запиша на сметката си за сезона, като само на един от тях леда беше стабилен и не са ни треперили краката целия ден. А и рибите ги няма, седят си под тънкия лед, където не смея да ги притеснявам и ми се подиграват.
Добрата новина е че и тази година нямам капо на леда. Традицията е жива.
Та накратко за последните ми излети:
Вече е десет часа вечерта когато телефона ми звъни. Едно такова настоятелно, по рибарски някак. Я, Ристича.
Веднага ме навива да ходим да търсим лед на сутринта.
Там некъде из северозапада все трябвало да има останал.
Рано, по нощите почти се измъкваме от заспалата столица. Снегът вече почти се е стопил и фаровете на колата осветяват грозните черни купчини от кал, луга и мръсни парчета лед покрай пътя. "Прекрасна" картина на започващия ден.
Щом се изкачваме по-нагоре обаче ситуацията се променя. Околните склонове все още са под бялата премяна на снега и настроението ни се вдига. Повишава се още повече щом стигаме до набелязания гьол. Лед има предоволно. И за ловене и за чашите. Само рибите ги няма. Двучасовите ни опити се увенчават с пълен неуспех. Посърнали продължаване към следващия от списъка. Ситуацията е идентична. Лед чок, риби йок.
В главата ми вземат да се прокрадват черни мисли. Очертава се първото ми ледено капо. Слънцето вече е високо, преваля обед, а още не сме намерили никакви риби. Но поне гледката си заслужава:
Надвиснал отгоре ни, снежния Балкан сякаш наблюдава упоритите ни опити да прилъжем някоя рибка.
Разпробиваме вече трети водоем. Със свито сърце пробивам първата дупка и спускам мормишката. Кратко потропване по дъното и кивока се сгъва едва забележимо. Засечка, но риба няма. Потропвам пак и повтаря. Този път засечката е сигурна и набързо вадя слънчак. Капото е спасено. Подсвирване откъм Ристича и с удоволствие виждам едър костур на леда до него. При мен следват още няколко плахи кълванета, явно още слънчаци, които не успявам да реализирам и дупката пресъхва. Наплашиха се. Тъй като капото е спасено решавам да играя Вабанк. Вадя блеснарката и започвам методично да облавям водоема. Една дупка, втора, трета... Най накрая чувствам леко натискане:
Отпуши се. Набързо следва още един:
Кълванетата обаче са много плахи и пропускам повечето. Намирам цаката на ситуацията като монтирам кивок на върха на блеснарката. Сега вече виждам кълванетата и още риби поемат към дупката:
Рибите вземат само при паузата, като едва едва натискат кивока. Внимателното му следене е задължително. Ударите са толкова плахи, че почти не се чувстват на ръката. Даже и с наличието на кивок успявам да изтърва доста от кълванетата, но все пак по некой костуряк, тип боздуган се премята по леда:
Ристича също се преориентира към риболова с отвесна блесна, но липсата на подходящ кивок му пречи да регистрира кълванетата и скоро отново хваща качамилката и успява да извади няколко костуряка.
По едно време уморен от досадното клечане около дупките решавам да се изправя. По този начин блесната ми се вдига на метър от дъното. Първо припомпване, блесната пропада, успокоява се в долна точка и кивок се сгъва. Засечка и аванса писва. С огромно удоволствие успявам да се преборя с костур около килото.
Ледът под краката ни обаче изтънява буквално с минути и всява все повече притеснения в сърцата ни. Май е време да се махаме. Ристича ми прави няколко сники с улова ми.(него горкия, нема кой да го снима, улова му остана незапечатан за поколенията):
Залязващото слънце ни изпраща с последните си лъчи:
Докато крачим към колата, размекнатия сняг под краката ни започва да хрущи. Щом слънцето се скрива, студа стяга и бързо замразява кишата. Хм' може би ще успеем да налазим още веднъж отгоре му.
Още докато пътуваме обратно към София събираме мощна група за следващия ден. Приключенията и са описани в тая тема:
http://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?f=121&t=86617" onclick="window.open(this.href);return false;
Към написаното от Станил мога да добавя само, че след обяда леда толкова се разкашка, де до половината го пробивах само като натисна с петата и се завъртя. Това наложи вземане на всички предпазни мерки при излизането, но за щастие всичко се размина без инциденти и се измъкнахме сухи и щастливи от закриването за сезона.
, интересно и с елементи на напрежение, сал де като гледам Балкана, нещо ми се види сух като тукашните баири.... 
