Ами рецепти много...
Наистина всеки си има свой начин на приготвяне, но и много зависи от това къде и как ще го ползваш. Когато го правя за пружина е един, когато е за Дунава е друг, когато хвърлям на кубче от него е трети... В общи линии обаче ще кажа две от рецептите, които най-често употребявам (щото са най-мързеливи
1.
За пружина: вода и царевично брашно в съотношение 1:1. Водата се поставя да заври, след което се изсипва брашното без да се бърка (може в царевичното брашно да се сложи и малко бяло, а във водата да се капне малко олио). Оставя се да поври, докато водата се поизпари, така че отстрани на изсипаното брашно да се образува рядка кашица. Колкото по-рядка е тя, толкова по-мек ще е в последствие качамакът (за Дунава го правя доста стегнат и твърд заради силното течение, докато за язовир - по-мек). След като сте решили колко вода да остане отстрани сваляте тенджерата и едва тогава разбърквате хубаво съдържанието й, след което всичко го изсипвате в/у вестник. Оставяте го леко да изстине след което се започва яко мачкане, докато качамакът не стане гладък и еластичен (при месенето можете да добавяте кюспета на прах, аромати, цветове и пр.). Оставя се отначало без да се покрива, а като изстине може да се съхрани за времето на риболова във влажна кърпа или вестник за да не съхне.
2.
За кубчета: Още не мога добре да усвоя напълно тази рецепта, но в общи линии ползвам следната: 2 чаши царевично брашно и 3 чаши вода. Действа се по същия начин, но е хубаво във водата още преди да заври да се сложи подсладителя, ароматизатора и/или оцветител (някои слагат във водата олио или лъжица бяло брашно или каквото им хрумне...). Когато заври се изсипва брашното и не се бърка. Тук цаката е да уцелиш точно момента когато да свалиш съда от котлона - не трябва нито да остава много вода, нито пък да става много сухо (абе трябват много опити
) След това се сваля от котлона, размешва се хубаво и още горещ се омачква старателно (и по-бързичко), така че да не остава брашно на бучки вътре, а да се получи колкото е възможно по-гладка субстанция. След това се поставя или върху вестник, малка тавичка или просто нещо удобно, като отгоре се притиска силно (примерно с дъската за рязане
), така че да се получи питка с дебелина около 2-3 см. Добре е тази операция да се извърши така, че да не остават пукнатини отстрани за да не изсъхва качамака през тях. Питката се оставя без никакви допълнителни действия и без да се завива за около 2-3 часа. Крайният продукт е много жилав и еластичен (като гума), от който с остър нож се режат кубчета с размери в зависимост от търсената риба. Когато качамакът е сполучлив такова кубче може да стои във водата и до 2-3 часа
Надявам се да съм ви бил полезен, въпреки че сигурно ще се намерят и по-големи майстори на "мамалигата" от мен, които ще ми се посмеят и ще предложат друго
В края на крайщата лошо няма, важното е да има успехи, така че наслука на всички
!!!
