Тунджански баби и мангал с риболовен билет
Публикувано на: Пон Мар 03, 2014 7:10 pm
Привет съфорумци, малко преди почивните дни бях пуснал една темичка със зов за помощ от към Стара Загора за туй каква е хавата по тунджата, за жалост въпроса ми бе увиснал, като туберкулозен сопол на нос. Както и да е цели 3 дни почивка, викам няма да я бъде ами да стягам багажа и дазапрашвам към заветната река .... В петъка понакупих разни чревеи, зхранки, някоя друга плувка, малко кошници за фидер, стъкмих багажа у форда и привечер си бих камшика към Зарата. Пътьом звъннах на авери да ги викна за риба, ма се оказа, че един щял да яде ягне с баджанак си, другия имал спешно повикване от мада дама в Търнов града голяма, третия го сварих на софра с дебела свинска мръвка и люта троянска ракия в Троян , и леко отчаян от липсата на компания, започнах да си чертая в главата евентуалните Тунджански посоки за риболов. Пък нали и времето едно смарангясано, хич нямах намерение да се забивам в нивята около Ветрен, Дъбово или Ягода. Някъде към 19.00 акосттирах в село Ракитница - хем да видя майка ми и баша ми, хем да постегна такъмя. Набързо салатка с ракийка, сварих кило жито и му сложих малко миризми, пооправих такъма и около полунощ се унесох в дълбока дрямка. Сабалем ставне в 6.00 , и дорде се ококоря, гледам нощеска валяло.... Както и да е , отпраших към Тунджата в района на Дъбово и Ветрен. Над реката леко се стилаше мъгла, времето тихо и спокойно, тук там някоя птичка изчурулика, или гладен корморан разцепи тишината с грозния си крясък. Набелязах местенце, стоварих багажерията и се захванах с бъркане на манджорното. Нейде 8.00.-8.15 ситуацията изглеждаше ето така:
. Манджата готова, петното оформено, плувката в реката, барабар с две дъна - на торен и бял с монтаж на фидер.
Време беше за доза сутрешно кафе и порция тютюн. Наслаждавайки се на величието на реката и в очакване на първите симптоми на успешен риболов, не забелязах, как времето лежерно, лежерно бе прехвърлило 10-я час на 01.03.2014. За жалост без никаква переспектива за удар, нито на дънните, нито на плувката. По някое време забелязах недалеч от кромния ми бивак, двама луди, като мене. Реших да нагледам каква е хавата пи тях. Оказаха се местни рибари, фенове на динамичното ловене на уклейки. Помолих ги за 3-4 рибете (щото реших, че щом плевелната я няма, трябва да пробвам за някой хищник - бяла риба или сом да речем?). Докато си бъбрехме се появи добре облечен мангал на средна възраст. Човека поздрави за празника, поразпита кви ги дирим точно туй място и с доволна усмивка заразправя, как преди два дни, еди къде си, на еди кое си място разпорил каракудите.... Това ми бе достатъчно да събера набързо багажа и да тръгна към съответно място. Някъде около 11.30 вече съм паркирал колата около един бараж и наоколо гледката беше нетипична, точно за този участък от реката - кола, до кола, мангал до мангал, пред мангала мангал, зад мангала пак мангал. Обстановката въобще не ми даде надежди, че мога да направя нещо, но в крайна сметка, реших, че си заслужава заради пъття дето бих, да пробвам между две драки риболова. Около мен само трънаци , а в пролуката (неповече от метър) един дънет във водата... много кофти ситуация, отделно по реката имаше течение, което си играеше доста стабилно с плувката. След редица късания, закачания и перипетии, резултата беше около кило бабушки. В същото време до мен имаше двама юнака, на доста голямо место, без наличие на препятствия, които доволно дърпаха каракуди от порядъка на 300 - 400 грама парчето. В такъв момен, как да не те споходи спортната злоба? Някъде около 18.00 вече пътувах към Дъбово, където ме чакаше салата от прясна маруля с краставици и лютата ракия на тъста ми.
На другия ден - Събота, станах рано сутринта, зада съм спокоен, че като ида на гьола, ще мога да си хвана караконджулското местенце. 7.00 съм на гьола и тамън да цъфне усмивка по лицето ми, гледам един мангал разпънал 2 дънни - ляво и дясно, а по средата пуска плувка. С леко раздразнен глас се опитах да му обясня, как едва ли не е завзел целия периметър, което не позволява да се пусне друга въдица. Очаквах типично по мангалски да ми се изрепчат, вместо това, човека с равен и кротък тон сподели, че реката не е негова и нямал нищо против да се свие. Както и да е , разбрахме се, направих си местенцето, опънах плувката и зачаках първата си каракуда за 2014 година. За разлика от Понеделника, Вторника беше обещаващ откъм риби. Малко след, като пуснах плувката извадих и първата рибка - прилична бабушка, и като се почна....резултата по-долу показва за какво иде реч:
Все съм ходил за риба, ама такова чудо не беше ми се случвало, хврляш вадиш и то без прелкъсване, риболова бе еднакво динамичен сутринта, по обед и след обед. Едно обаче не се случи, Понеделнишката каракуда си бе взела отпуска. Някъде около 13.00 мина някакъв горски - не беше проверка, ма манго каза че горските тука редовно проверявали. Питам е добре де не те ли е шубе - отговора беше билет - риболовен билет. Останах много впечатлен от мангото - такъма му подреден, като аптечка, билета му редвен и забележете манго връщаше риба. Момчето се оказа от село Тулово, близо до мъглиж. С него изкарах един невероятен риболовен ден.. Част от рибата задържах за себе си, другата е обратно в реката. Ето и как ме посрещна София днес след обед:
Малко след разклона за Велинград:
На входа на София:
Толкова от мене, поздрави и на слука.
. Манджата готова, петното оформено, плувката в реката, барабар с две дъна - на торен и бял с монтаж на фидер.Време беше за доза сутрешно кафе и порция тютюн. Наслаждавайки се на величието на реката и в очакване на първите симптоми на успешен риболов, не забелязах, как времето лежерно, лежерно бе прехвърлило 10-я час на 01.03.2014. За жалост без никаква переспектива за удар, нито на дънните, нито на плувката. По някое време забелязах недалеч от кромния ми бивак, двама луди, като мене. Реших да нагледам каква е хавата пи тях. Оказаха се местни рибари, фенове на динамичното ловене на уклейки. Помолих ги за 3-4 рибете (щото реших, че щом плевелната я няма, трябва да пробвам за някой хищник - бяла риба или сом да речем?). Докато си бъбрехме се появи добре облечен мангал на средна възраст. Човека поздрави за празника, поразпита кви ги дирим точно туй място и с доволна усмивка заразправя, как преди два дни, еди къде си, на еди кое си място разпорил каракудите.... Това ми бе достатъчно да събера набързо багажа и да тръгна към съответно място. Някъде около 11.30 вече съм паркирал колата около един бараж и наоколо гледката беше нетипична, точно за този участък от реката - кола, до кола, мангал до мангал, пред мангала мангал, зад мангала пак мангал. Обстановката въобще не ми даде надежди, че мога да направя нещо, но в крайна сметка, реших, че си заслужава заради пъття дето бих, да пробвам между две драки риболова. Около мен само трънаци , а в пролуката (неповече от метър) един дънет във водата... много кофти ситуация, отделно по реката имаше течение, което си играеше доста стабилно с плувката. След редица късания, закачания и перипетии, резултата беше около кило бабушки. В същото време до мен имаше двама юнака, на доста голямо место, без наличие на препятствия, които доволно дърпаха каракуди от порядъка на 300 - 400 грама парчето. В такъв момен, как да не те споходи спортната злоба? Някъде около 18.00 вече пътувах към Дъбово, където ме чакаше салата от прясна маруля с краставици и лютата ракия на тъста ми.
На другия ден - Събота, станах рано сутринта, зада съм спокоен, че като ида на гьола, ще мога да си хвана караконджулското местенце. 7.00 съм на гьола и тамън да цъфне усмивка по лицето ми, гледам един мангал разпънал 2 дънни - ляво и дясно, а по средата пуска плувка. С леко раздразнен глас се опитах да му обясня, как едва ли не е завзел целия периметър, което не позволява да се пусне друга въдица. Очаквах типично по мангалски да ми се изрепчат, вместо това, човека с равен и кротък тон сподели, че реката не е негова и нямал нищо против да се свие. Както и да е , разбрахме се, направих си местенцето, опънах плувката и зачаках първата си каракуда за 2014 година. За разлика от Понеделника, Вторника беше обещаващ откъм риби. Малко след, като пуснах плувката извадих и първата рибка - прилична бабушка, и като се почна....резултата по-долу показва за какво иде реч:
Все съм ходил за риба, ама такова чудо не беше ми се случвало, хврляш вадиш и то без прелкъсване, риболова бе еднакво динамичен сутринта, по обед и след обед. Едно обаче не се случи, Понеделнишката каракуда си бе взела отпуска. Някъде около 13.00 мина някакъв горски - не беше проверка, ма манго каза че горските тука редовно проверявали. Питам е добре де не те ли е шубе - отговора беше билет - риболовен билет. Останах много впечатлен от мангото - такъма му подреден, като аптечка, билета му редвен и забележете манго връщаше риба. Момчето се оказа от село Тулово, близо до мъглиж. С него изкарах един невероятен риболовен ден.. Част от рибата задържах за себе си, другата е обратно в реката. Ето и как ме посрещна София днес след обед:
Малко след разклона за Велинград:
На входа на София:
Толкова от мене, поздрави и на слука.
