Този разказ е художествена измислица
Публикувано на: Вто Мар 18, 2014 10:40 am
За касапницата и Гроздето – част 16
Този разказ е художествена измислица. Всички прилики и разлики с действителни лица и събития са случайни ! Обаче за всеки случай е написан по истински случай !
Здравейте драги ми смехурковци ,машини, маняци, батки, джедай, майни, шопи , винкели, франсета и прочие !
Надявам се ви намирам в добро здраве и кондиция и изпълнени с положителни емоции изхождайки от факта че при вас е 19 градуса и се съсипахте да ходите за риба. Гълабово го прекръстиха на Бабушково, а долната му махала вече се казвала Червеноперкова. Скобара не сака леб - а спокойствие , световното на лед го преместиха на Северният полюс само и само да участва Българският Национал и прочие още такива повдигащи духа събития...........
Не съм писал от много време ( а така, сипете ми, ама то на чужд гръб и 100 тояги са малко), но тук спря да вали преди 6 минути и 29 секунди и не издържах. Обхвана ме една радост, едно веселие и седнах да го споделя с вас. Зачерквам в дневника :
„ Ден 51-ви след завръщането ми от коледната ми ваканция, отново вали...
И отварям нова глава:
„ Не Валиииииииииииии !!!!! Урааааа !!! Радост ! Музаааааа ! Кеееееф !
До къде бяхме сигнали ?
След като изпи Една Ракия с Една Бира НЯКОЛКО ПЪТИ, малкото Патронче си наби мечоци, и започна да се спича. Бяха измизнали само 10 седмици от както кацна на този „невероятен“ остров и благодарение на невероятната си твърдоглавост и инат вече беше сбъднал голяма част от детските си мечти. От посредствен риболовец в дъното на родното първенство се беше превърнал в редовен участник на отворените мачове на Gold Valley, използвайки непознати за много хора способи, рамо до рамо с хората който са измислили риболова стях. От 3 седмици почти.....................................................ех това почти !
Почти всяка седмица се записваше на стената на славата докато вчера не реши че е мноооого голям и сам не си ритна столчето. Ма нека, да му е гадно !
Полу пиян извади тефтерчето и си записа извод номер 6:
„От победата не научаваш нищо! Докато не ти налеят канчето и не се прибереш с навесен до земята нос, няма как да станеш по добър ! „
По вече утвърден навик се събуди сам около 8:30 сутринта. Глътна 2-3 аспирина , половинлитрово кафе и беше готов за нови приключения. Леко и тънко направи лате на жена си, събуди я с целувка, показа и препичащото слънце и я пита иска ли да я заведе на пикник на едно невероятно място с тревичка, водичка и патенца ? Отговора беше положителен и 2 термуса с чай и 4 сандвича по-късно историята видя нашият лиричен герой да се запътва към обещаният пикник.
На входа си купи една двукилометрова ролка Дайва Сенсор с диаметъ колкото на нормалните хора телефонният кабел, билет за себе си и за жена си и между въпроса на батю кво прай тука днеска и на кво е ловил вчера я поведе към обещаната романтика,като между другото беше стиснал два фидера, един мач и платформа с уговорката да предостави максимално много удобства на дамата. След не повече от 10 минути бяха на пег 116 на Синдикат Лейк в комплекса Голд Вали. Отпред водичка, отзад тревичка, 5-6 патки и слънцето пече. Идеалният семеен пикник !
Според някой от вас може би лиричният герой е злоупотребил с доверието на жена си, или не е разкрил истинската същност на днешните си намерения, но според него тя беше на пикник, имаше храна и чай, слънце и лебеди и всичко си беше в границите на нормалното !!!
Пикника започна с постилане на одеяло за жената и платформа за мъжа. После чаша чай за дамата и 4 пинти 8мм пелети за господина. Сандвич за нея и 2 фидера и пелет ваглер за него. Така не след дълго всичко беше готово. На края остана само да навие телефонният кабел на мястото на издънилото се вчера влакно и да ги мята.
Докато траеха всички тези приготовления, едно единствено действие се повтаряше монотонно на всеки 30 секунди,а именно уроци по боравне с прашка.
Като внук на учители и син на доктори, докато всички останали деца в махалата използвайки пршка с чатал трошаха стъклата в училище, пребиваха косарите кацнали на близката барабошка или си организираха състезания по стрелба по уличната лампа, той трябваше да стой и да гледа отстрани. Обаче сега си падна на мястото, в държавата в която всички имат обици, татуировки и псуват за добро утро и можеше да си прави простотийки на воля. Стреля по 5-6 пелети два пъти в минута и след не повече от 20 минути получи първият въртоп при падането на ваглера който му подсказа че.........ако вместо да улови първата дошла риба, успя да я уплаши, то е мноооого по куцо магаре от колкото си е мислил всъщност !!!
Скоро обаче нещата си дойдоха на мястото и риболова започна да му носи наслада.Успя да улови един шаран
след него втори
трети........................................................
Хвана цаката и направи нещо което изуми самия него си, а именно започна да експериментира ! Баси смелчака, вчера си купи пръчка и ваглер, днеска експериментира...........
Неговият мач Drennan Series 7 Puddle Chucker Pellet Waggler , ъхъъъм, ъххъм,
http://www.drennantackle.com/productDet ... ategory=94
Ъхъъм,ъхъ, задавих се нещо......
(Тук той не издържа , не докато ловеше риба преди 10 месеца, а докато пишеше разказа преди 10 минути и се наду като пуяк ! )
се оказа доста здрава пръчка. С ваглер от 4 грама положението беше безнадежно. Пръчката не го усещаше и не го изхвърляше, цялата „изключителна“ дистанция от 20 метра се постигаше изцяло от махето с ръце . Ваглер от 6 грама успяваше някакси да стигне 25 метра където падаха пелетите, но да се спре и изпъне такъма въобще не ставаше и дума. 8 грама се оказа удачният зариант за този пръчка и за тази дистанция, а с 15 грамов се стигаше въжето.
Рибите идваха една след друга, едри, борбени и с много красиви устни
След 20-тата риба, реши да експериментира още нещо. Дали той е толкова добър или просто във водоема има толкова много риба. Извика съпругата си и и връчи въдицата. Показа и какво да направи и се отдалечи с камера в ръка.
Последвалата сцена го травмира повече от тухла четворка паднала на главата му от 6-тият етаж на блока.
Не стига че хвъли без да оплете, ами и хвана...от първият път............
Сериозно се замисли дали да не започне да спонсорира нея и да я води по съзтезания, от колкото да ходи той самият, и без това от него хаир нямаше ?????
Разтърси си главата за да прогони надвисналите черни мисли, обаче единственото което се случи е че те се завърнаха още повече и още по големи и зли!
Спомни си за Гранд Турк, когато тя хвана първата туна от цялата лодка, спомни си и когато докато я вадеше чудовищна баракуда отгризна ¾ отнея. Само няколко сантметра не и достигнаха да се закачи на другата кука на попера и тя. После си спомни когато тя пак на Бахамите хвана най-големия тригър фиш за деня и един човечец я извика да му покажела как да си направил въдицата и той!
Ами дорадото ?
Ами на Цонево?
- „Бебе, помогни ми да я извадя тази риба!“ – каза тя.
- „Сама си я хвана, сама ся извади ся кат си мноо отворена! – изръмжа той захвърляйки кепа по нея. И по-бързо щото си тръгваме !!! „
С наранена мъжка гордост всичко беше натъпкано по чохли, калъфи,кофи и торби и камшика....
След като се прибра у дома и поразмисли, започна малко по малко да му светва за това как трябва да лови и какво трябва да прави и реши следващият мач да лови не както другите, а както му подсказва неговата логика.
В сряда сутрин, докато караше към комплекса за да си изтегли жребия, си мислеше че едва ли някой някога ще успее да измисли нещо по-велико от работата в сферата на туризма. Работно време от време на време, почивен ден – всеки ден !
Като за ден през седмицата си имаше доволно хора и се нареди най-отпреде на опашката за да губи време. Неговият късмет за деня беше пег номер 133. Беше ловил там няколко пъти до сега и беше спокоен, единственото което не беше по план се оказа че в Неделя никой не беше ловил там и не се знаеше знае ли се.
Пристигна, разтовари, наточи един мач, два фидера и нито една щека и загледа умно.
Умно като теле!
В железница!
Каквото и да значи това !
Приготви една торба 8мм безименни пелети, на друга страна кутия Рингърс Ол Сортс захвърли и зачака старта.
Системата за деня беше взаймствана от „Навътре , на плитко и на хляб !” с тази разлика че нямаше да е много навътре - 20-25 метра. Плитко, плитко – на самото дъно или на 2-3-4 сантиметра над него и на хляб ,ама не точно щото тука хляба е забранен !
Времето беше страхотно , слънцето напичаше, вятър почти липсваше и Фидер с 10 грамово олово(бомб) беше достатъчен за да достигне дистанцията на ваглера, а метода беше 1oz )28-29 грама).
На старта хвърли дънарката с 8мм фишмийл пелета на куката и започна да стреля по три пелети. На десетата минута върха подскочи и се сгъна с половината пръчка и резултата беше шаран номер 1. На 30 –тата минута дойде шаран номер 2, на 45-тата номер 3 и в началото на втория час на първото хвърляне на пелет ваглера номер 4. Всичко вървеше по неписания план. Малко оловце за да пляска тихо, 3 риби първият час на дъното и в началото на вторият вече имаше и качени горе. Успя дори и да улови. Баси кефа копеле, тоя е някаква машина !
В унеса си да лови колкото се може повече шарани беше спрял да забелязва какво се случва около него и затова му трябваха 15 минути да разбере защо второ кълване на ваглер не последва! Когато погледна нагоре, не само че следа от слънце не беше останала ами и всичко беше оловно сиво.
Ясно, до тука бяхме с тази част от системата време е да се връщаме пак на дъното. Сложи нова 8мм пелета и хвърли обратно дънарката.
Докато минаваше 5-тата минута от поредното хвърляне нещо го удари по главата. Завъртя се, обаче нямаше панайрджии да го целят със семки и реши да погледне на горе- всъщност точно навреме за да види как всичко побелява....
Заръси град на харабия. Естествено чадър нямаше и единствената му утеха беше да си сложи качулката.
15 минути изминаха от кълването без да случи каквото и да е и ярка идея озари полу празнаа му главичка. В мрачно време – ярка стръв !
Извади си въдицата и смени повода с такъв на косъм, на който сложи един ярко оранжев 8мм поп-ъп Рингърс. На 3-4 сантиметра по назаде защипа две стотз 8-ми номер и хвърли. Оловото стигна дъното и той започна да натяга линията . Докато извършваше това свещенодействие, върхът взе да подскача и той си мръдна десният крак, защото реши че пак е ритнал фидера и за това така, ама му светна че няма как да го е ритнал с крак, ако фидера му е още в ръката?!?!?!?!?!
Мдааам, следващят шаран се запъти към кепа и така още 3 пъти......
Скоро бурята утихна , спря да и вали.
Спря и да кълве!
Нищо вече не поглеждаше дънарката, ни оранжев поп-ъп ни жълт.
И тогава му дойде на акъла следващата част от плана, а именно щом не са долу, дали не са горе ?
Две бързи риби на ваглер му възвърнаха самочувствието и го накараха да се чувства нещо средно между Дес Шип, Уил Рейзън, Нострадамус и Стив Рингър !
Скоро и тази му опция пресъхна и следваща идея беше:
„Щом не са горе и не са долу, то значи са навътре !“
Метода полетя към въжето и на 6-тата минута се оказа на пътя на един леко загладнял шаран, който в последствие се запъти към мрежата и той.
Така по пътя на логиката трите опций бяха заменяни една за друга до края на мача рибите непреставаха да пристигат към кепа.
Както винаги конспирацията в която когато ти кълве, времето на мача се скъсява и днес беше в сила и неусетно се чу сигнала за край.
Знаеше че е ловил добре, обаче незнаеше колко добре са ловили другите около него и нервно засъбира. Беше щастлив че успя да разбере какво трябва да прави и нервен защото незнаеше къде е. Беше сметнал че има около 70-80 паунда и след като събра зачака кантара.......................
Накрая и той дойде и рече :
„ Лек, имаш 80-8-0 !“
От там натовари багажа и зачерта към кафето където Анджи, на Батю сестра му оправяше класирането . Виждайки влажният му нетръпелив поглед, тя му подаде класирането и се оказа че усмика грейна и днес по лицето и на нашия лиричен герой !
Секшън Уинър !
Miles Levy се беше справил доста по-добре от него в този сектор, но предвид факта че е много по опитен съзтезател и признанието му че пред него е било пълно с риба и е ловил само и единствено на метод фидер до някъде оправдаваха деня.
Малко по-късно прибра пликчето в джоба и се отправи към дома за да стовари багажа да мухляса на спокойствие след днешният дъжд в гаража и за да се пофука малко пред баща си в скайп и да се накичи с риболовна слава.....
То be continued ……….
Вички епизоди на Касапницата, както и много други стаии по темата можете да намерите на Блога ми на адрес www.13meters.co.uk
Една продукция на 13meters.co.uk
Този разказ е художествена измислица. Всички прилики и разлики с действителни лица и събития са случайни ! Обаче за всеки случай е написан по истински случай !
Здравейте драги ми смехурковци ,машини, маняци, батки, джедай, майни, шопи , винкели, франсета и прочие !
Надявам се ви намирам в добро здраве и кондиция и изпълнени с положителни емоции изхождайки от факта че при вас е 19 градуса и се съсипахте да ходите за риба. Гълабово го прекръстиха на Бабушково, а долната му махала вече се казвала Червеноперкова. Скобара не сака леб - а спокойствие , световното на лед го преместиха на Северният полюс само и само да участва Българският Национал и прочие още такива повдигащи духа събития...........
Не съм писал от много време ( а така, сипете ми, ама то на чужд гръб и 100 тояги са малко), но тук спря да вали преди 6 минути и 29 секунди и не издържах. Обхвана ме една радост, едно веселие и седнах да го споделя с вас. Зачерквам в дневника :
„ Ден 51-ви след завръщането ми от коледната ми ваканция, отново вали...
И отварям нова глава:
„ Не Валиииииииииииии !!!!! Урааааа !!! Радост ! Музаааааа ! Кеееееф !
До къде бяхме сигнали ?
След като изпи Една Ракия с Една Бира НЯКОЛКО ПЪТИ, малкото Патронче си наби мечоци, и започна да се спича. Бяха измизнали само 10 седмици от както кацна на този „невероятен“ остров и благодарение на невероятната си твърдоглавост и инат вече беше сбъднал голяма част от детските си мечти. От посредствен риболовец в дъното на родното първенство се беше превърнал в редовен участник на отворените мачове на Gold Valley, използвайки непознати за много хора способи, рамо до рамо с хората който са измислили риболова стях. От 3 седмици почти.....................................................ех това почти !
Почти всяка седмица се записваше на стената на славата докато вчера не реши че е мноооого голям и сам не си ритна столчето. Ма нека, да му е гадно !
Полу пиян извади тефтерчето и си записа извод номер 6:
„От победата не научаваш нищо! Докато не ти налеят канчето и не се прибереш с навесен до земята нос, няма как да станеш по добър ! „
По вече утвърден навик се събуди сам около 8:30 сутринта. Глътна 2-3 аспирина , половинлитрово кафе и беше готов за нови приключения. Леко и тънко направи лате на жена си, събуди я с целувка, показа и препичащото слънце и я пита иска ли да я заведе на пикник на едно невероятно място с тревичка, водичка и патенца ? Отговора беше положителен и 2 термуса с чай и 4 сандвича по-късно историята видя нашият лиричен герой да се запътва към обещаният пикник.
На входа си купи една двукилометрова ролка Дайва Сенсор с диаметъ колкото на нормалните хора телефонният кабел, билет за себе си и за жена си и между въпроса на батю кво прай тука днеска и на кво е ловил вчера
я поведе към обещаната романтика,като между другото беше стиснал два фидера, един мач и платформа с уговорката да предостави максимално много удобства на дамата. След не повече от 10 минути бяха на пег 116 на Синдикат Лейк в комплекса Голд Вали. Отпред водичка, отзад тревичка, 5-6 патки и слънцето пече. Идеалният семеен пикник !Според някой от вас може би лиричният герой е злоупотребил с доверието на жена си, или не е разкрил истинската същност на днешните си намерения, но според него тя беше на пикник, имаше храна и чай, слънце и лебеди и всичко си беше в границите на нормалното !!!
Пикника започна с постилане на одеяло за жената и платформа за мъжа. После чаша чай за дамата и 4 пинти 8мм пелети за господина. Сандвич за нея и 2 фидера и пелет ваглер за него. Така не след дълго всичко беше готово. На края остана само да навие телефонният кабел на мястото на издънилото се вчера влакно и да ги мята.
Докато траеха всички тези приготовления, едно единствено действие се повтаряше монотонно на всеки 30 секунди,а именно уроци по боравне с прашка.
Като внук на учители и син на доктори, докато всички останали деца в махалата използвайки пршка с чатал трошаха стъклата в училище, пребиваха косарите кацнали на близката барабошка или си организираха състезания по стрелба по уличната лампа, той трябваше да стой и да гледа отстрани. Обаче сега си падна на мястото, в държавата в която всички имат обици, татуировки и псуват за добро утро и можеше да си прави простотийки на воля. Стреля по 5-6 пелети два пъти в минута и след не повече от 20 минути получи първият въртоп при падането на ваглера който му подсказа че.........ако вместо да улови първата дошла риба, успя да я уплаши, то е мноооого по куцо магаре от колкото си е мислил всъщност !!!
Скоро обаче нещата си дойдоха на мястото и риболова започна да му носи наслада.Успя да улови един шаран
след него втори
трети........................................................
Хвана цаката и направи нещо което изуми самия него си, а именно започна да експериментира ! Баси смелчака, вчера си купи пръчка и ваглер, днеска експериментира...........
Неговият мач Drennan Series 7 Puddle Chucker Pellet Waggler , ъхъъъм, ъххъм,
http://www.drennantackle.com/productDet ... ategory=94
Ъхъъм,ъхъ, задавих се нещо......
(Тук той не издържа , не докато ловеше риба преди 10 месеца, а докато пишеше разказа преди 10 минути и се наду като пуяк !
)се оказа доста здрава пръчка. С ваглер от 4 грама положението беше безнадежно. Пръчката не го усещаше и не го изхвърляше, цялата „изключителна“ дистанция от 20 метра се постигаше изцяло от махето с ръце . Ваглер от 6 грама успяваше някакси да стигне 25 метра където падаха пелетите, но да се спре и изпъне такъма въобще не ставаше и дума. 8 грама се оказа удачният зариант за този пръчка и за тази дистанция, а с 15 грамов се стигаше въжето.
Рибите идваха една след друга, едри, борбени и с много красиви устни
След 20-тата риба, реши да експериментира още нещо. Дали той е толкова добър или просто във водоема има толкова много риба. Извика съпругата си и и връчи въдицата. Показа и какво да направи и се отдалечи с камера в ръка.
Последвалата сцена го травмира повече от тухла четворка паднала на главата му от 6-тият етаж на блока.
Не стига че хвъли без да оплете, ами и хвана...от първият път............
Сериозно се замисли дали да не започне да спонсорира нея и да я води по съзтезания, от колкото да ходи той самият, и без това от него хаир нямаше ?????
Разтърси си главата за да прогони надвисналите черни мисли, обаче единственото което се случи е че те се завърнаха още повече и още по големи и зли!
Спомни си за Гранд Турк, когато тя хвана първата туна от цялата лодка, спомни си и когато докато я вадеше чудовищна баракуда отгризна ¾ отнея. Само няколко сантметра не и достигнаха да се закачи на другата кука на попера и тя. После си спомни когато тя пак на Бахамите хвана най-големия тригър фиш за деня и един човечец я извика да му покажела как да си направил въдицата и той!
Ами дорадото ?
Ами на Цонево?
- „Бебе, помогни ми да я извадя тази риба!“ – каза тя.
- „Сама си я хвана, сама ся извади ся кат си мноо отворена! – изръмжа той захвърляйки кепа по нея. И по-бързо щото си тръгваме !!! „
С наранена мъжка гордост всичко беше натъпкано по чохли, калъфи,кофи и торби и камшика....
След като се прибра у дома и поразмисли, започна малко по малко да му светва за това как трябва да лови и какво трябва да прави и реши следващият мач да лови не както другите, а както му подсказва неговата логика.
В сряда сутрин, докато караше към комплекса за да си изтегли жребия, си мислеше че едва ли някой някога ще успее да измисли нещо по-велико от работата в сферата на туризма. Работно време от време на време, почивен ден – всеки ден !
Като за ден през седмицата си имаше доволно хора и се нареди най-отпреде на опашката за да губи време. Неговият късмет за деня беше пег номер 133. Беше ловил там няколко пъти до сега и беше спокоен, единственото което не беше по план се оказа че в Неделя никой не беше ловил там и не се знаеше знае ли се.
Пристигна, разтовари, наточи един мач, два фидера и нито една щека и загледа умно.
Умно като теле!
В железница!
Каквото и да значи това !
Приготви една торба 8мм безименни пелети, на друга страна кутия Рингърс Ол Сортс захвърли и зачака старта.
Системата за деня беше взаймствана от „Навътре , на плитко и на хляб !” с тази разлика че нямаше да е много навътре - 20-25 метра. Плитко, плитко – на самото дъно или на 2-3-4 сантиметра над него и на хляб ,ама не точно щото тука хляба е забранен !
Времето беше страхотно , слънцето напичаше, вятър почти липсваше и Фидер с 10 грамово олово(бомб) беше достатъчен за да достигне дистанцията на ваглера, а метода беше 1oz )28-29 грама).
На старта хвърли дънарката с 8мм фишмийл пелета на куката и започна да стреля по три пелети. На десетата минута върха подскочи и се сгъна с половината пръчка и резултата беше шаран номер 1. На 30 –тата минута дойде шаран номер 2, на 45-тата номер 3 и в началото на втория час на първото хвърляне на пелет ваглера номер 4. Всичко вървеше по неписания план. Малко оловце за да пляска тихо, 3 риби първият час на дъното и в началото на вторият вече имаше и качени горе. Успя дори и да улови. Баси кефа копеле, тоя е някаква машина !
В унеса си да лови колкото се може повече шарани беше спрял да забелязва какво се случва около него и затова му трябваха 15 минути да разбере защо второ кълване на ваглер не последва! Когато погледна нагоре, не само че следа от слънце не беше останала ами и всичко беше оловно сиво.
Ясно, до тука бяхме с тази част от системата време е да се връщаме пак на дъното. Сложи нова 8мм пелета и хвърли обратно дънарката.
Докато минаваше 5-тата минута от поредното хвърляне нещо го удари по главата. Завъртя се, обаче нямаше панайрджии да го целят със семки и реши да погледне на горе- всъщност точно навреме за да види как всичко побелява....
Заръси град на харабия. Естествено чадър нямаше и единствената му утеха беше да си сложи качулката.
15 минути изминаха от кълването без да случи каквото и да е и ярка идея озари полу празнаа му главичка. В мрачно време – ярка стръв !
Извади си въдицата и смени повода с такъв на косъм, на който сложи един ярко оранжев 8мм поп-ъп Рингърс. На 3-4 сантиметра по назаде защипа две стотз 8-ми номер и хвърли. Оловото стигна дъното и той започна да натяга линията . Докато извършваше това свещенодействие, върхът взе да подскача и той си мръдна десният крак, защото реши че пак е ритнал фидера и за това така, ама му светна че няма как да го е ритнал с крак, ако фидера му е още в ръката?!?!?!?!?!
Мдааам, следващят шаран се запъти към кепа и така още 3 пъти......
Скоро бурята утихна , спря да и вали.
Спря и да кълве!
Нищо вече не поглеждаше дънарката, ни оранжев поп-ъп ни жълт.
И тогава му дойде на акъла следващата част от плана, а именно щом не са долу, дали не са горе ?
Две бързи риби на ваглер му възвърнаха самочувствието и го накараха да се чувства нещо средно между Дес Шип, Уил Рейзън, Нострадамус и Стив Рингър !
Скоро и тази му опция пресъхна и следваща идея беше:
„Щом не са горе и не са долу, то значи са навътре !“
Метода полетя към въжето и на 6-тата минута се оказа на пътя на един леко загладнял шаран, който в последствие се запъти към мрежата и той.
Така по пътя на логиката трите опций бяха заменяни една за друга до края на мача рибите непреставаха да пристигат към кепа.
Както винаги конспирацията в която когато ти кълве, времето на мача се скъсява и днес беше в сила и неусетно се чу сигнала за край.
Знаеше че е ловил добре, обаче незнаеше колко добре са ловили другите около него и нервно засъбира. Беше щастлив че успя да разбере какво трябва да прави и нервен защото незнаеше къде е. Беше сметнал че има около 70-80 паунда и след като събра зачака кантара.......................
Накрая и той дойде и рече :
„ Лек, имаш 80-8-0 !“
От там натовари багажа и зачерта към кафето където Анджи, на Батю сестра му оправяше класирането . Виждайки влажният му нетръпелив поглед, тя му подаде класирането и се оказа че усмика грейна и днес по лицето и на нашия лиричен герой !
Секшън Уинър !
Miles Levy се беше справил доста по-добре от него в този сектор, но предвид факта че е много по опитен съзтезател и признанието му че пред него е било пълно с риба и е ловил само и единствено на метод фидер до някъде оправдаваха деня.
Малко по-късно прибра пликчето в джоба и се отправи към дома за да стовари багажа да мухляса на спокойствие след днешният дъжд в гаража и за да се пофука малко пред баща си в скайп и да се накичи с риболовна слава.....
То be continued ……….
Вички епизоди на Касапницата, както и много други стаии по темата можете да намерите на Блога ми на адрес www.13meters.co.uk
Една продукция на 13meters.co.uk
