8-мо Мартенски Платики
Публикувано на: Чет Мар 20, 2014 8:49 pm
Не бях участвал в съзтезание почти два месеца и половина!Не че нямаше, просто поройните дъждове и ураганният вятър по никакъв начин не го правиха приятно изживяване.Освен това не бях ходил нито веднъж и за риба, което вече ми идваше малко в повече!
Случайно се сетих за двудневният "силвърфиш" фестивал (риболовно съзтезание в което шараните не се зачитат като улов) провеждащ се на близкият рибарник и след преглед на прогнзата за времето си запазих билет.
Два дни риболов ми се видяха малко , въпреки че бяха четвъртък и петък и за всеки случай си запазих още два мача в събота и неделя. Очерта се четиридневен маратон ! Радост за душата!
В понеделник носът ми ровеше девет боя в земята и се чудих с дартс или с билярд да започна да се занимавам?
Четири дни тотален провал, почти всеки ден последен в секцията си ! Абсолютен рекорд, дори и второкласник би се представил доста по-добре. Очевидно дългото НЕходене за риба си казваше своето и затова с радост приех поканата на съпругата си следващата събота да прекараме заедно сред природата. Прогнозата беше за +15 грдуса и тя беше решила че време за пикник, а аз притежавам разрешително и ключ за няколко много приятни местности където може да се съчетае пикник с риболов.
Сутринта станахме доста "рано" в 8:30 и се заехме с подготовка. Бях забравил колко много разлика има в оборудването когато ходиш за риба сам и когато си с деца или със приятелка/съпруга. За капак майка ми се обади по скайп за да и Честитя 8-ми Март (да, Събота 8-ми Март) което наля обилна доза масло в вече доста горящият огън!
Първо мен са ме учили че 8-ми март е ден на мама, и второ съпругата ми не е Българка и няма как 8-ми март да е част от празниците който празнува. Както и да е, някак си стигнахме до консенсус че е празника на майките(тя все още не е) и някак си към 10:30 излязохме от къщи и евентуално в 11 стигнахме на езерото Бадшот Лий.
За самото езеро съм писал преди доста, част от комплекс с три езера стопанисвани от сдружението Фарнам Англинг. Оградено със ограда от външният свят и достъпно само за членовете на клуба, във него изобилстват големите шарани, сомовете, амурите и целта ми днес, ПЛАТИКИТЕ !
Самото езеро изглежда така :
Знаех че платиките презимуваха във залива "X" и всички пегове разположени на носа даваха достъп до тях.Само че днес беше Събота, 15 градуса, и 11:30 на обяд и не хранех абсолютно никаква надежда за свободен пег. Модата тук е в Петък в 5 часа да си разпънеш палатката и да си почиваш до Неделя следобяд, затова плана за деня беше да застана на пег "1" и да се опитам от там да ловя оттам. Вярно че ще трябваше да хвърлям с още 30 метра по-навътре, обаче все някак си щях да се справя, освен това мястото е къде къде по-широко и удобно и мислех да пробвам идват ли тези риби на дистанцията на щеката. Пег номер "2" щеше да е най-добрата възможна опция, само че първо е на 145 километра и второ , не вярвах да е свободен.
Бърз поглед наоколо докато товарих количката ми подсказа защо платиките тук са токова големи, а именно 16 палатки и то само до където ти стига погледа ! Бавно забутах количкта, която имаше поне 83 килограма с багаж и внимавах да не я съборя до предполагаемото ми риболовно мястно днес. Когато наближих пег 1 забелязах баща и син който се бяха настанили точно там. Бащата учудващо имаше тава със захранка, обаче ловеше със въдица подходяща за риболовна трофейни шарани, с не повече от 7 водача и без никаква чувствителност във върха. Реших че ловят щука и започнах да мисля как да променям плана за деня,когато бащата засече нещо което само окото на кондор можеше да забележи и резултата беше първата му платика на фидер за деня. Разпитах го и резултата беше : "от сутринта, първо кълване."
"Много обнадеждаващо!" - помислих си аз и се зачудих какво да правя, когато блуждаещият ми поглед попадна на невиждана гледка! Пег номер 2 свободен !
Колегата ми сподели че е имало шаранджии и преди малко са се изнесли. Запалих количката, втора ,газ и след не повече от 7 минути разпъвах. Извадих един шарански фидер 3.30м, с 2оз връх, 0.26 основно и 30 грамова малка хранилка на Престън.
От сака дръпнах пакет Freezer Mix, тоест замразена зелена алга с 2мм пелети останали от някое миналогодишно съзтезание,който просто смесих със шепа суха захранка за спойка и аромат.Получи се :
За куката приготвих,
и всичко това засилих на около 60 врътки на макарата точно в 12 часа на обяд. Докато се чудих дали и какви въдици да разпъвам още, дръжката на фидера изскочи от стойкатаи ме перна по крака:
Малко пози
и влезна в кепа
За момент ми стана много яко.След 4 изтормозени съзтезателни дни да хвърлиш и да хванеш риба - малко от вас ще разберат чувството което ме обзе!
Чудесна риба малко над два килограма.
Прехвърлих и след 5 минути последва същата процедура която доведе риба номер 2. После дойде номер 3 и риболова тръгна с пълна сила. Засичах кълванетата и ако такова не последваше до 5 минути , прехвърлях въдицата. Екшъна беше пълен за около час след което поговорката " 3 дни Иху и после ТихУ!" дойде на днецен ред. Без да се замислям извадих 3 метровият си пикер, както беше направен от съзтезанието за сребърни риби, тоест с клетка 15 грама и кука B911F1 вързана с 0.10. Хвърлих буквално в гащите си и се оказах прав. Първото кълване дойде на 10-тата минута и от там риба след риба. Естествено партито беше пак с продължителност 1 час и пак всичко замря. Имах две въдици на две петна и те стояха кротки вече 20 минути . След още 10 минути, в 2:30 реших че рибата може би иска малко повече храна, защото явно беше доста по-топло и се беше размърдала и вкарах 5 метод хранилки и пет кошници захранка на всяко от петната.
Последва Тишинаа!
Към 2:45 жена ми започна да мрънка че било скучно и било време да си ходим, щото така или иначе трябваше да сме си у нас в 5, при което и казах дай още десет минути и ако няма кълване ще си ходим.
След още 10 минути кълване естествено нямаше и псевдо започнах да събирам. Прибрах си пикера в калъфа и започнах да приготвям въдицата с метода за прибиране. Първо си отклипих влакното и започнах да навивам. Това е навик от съзтезанията, защото понякога не хвърлям нито веднъж във водата преди старта с цел да не изплаша рибата и не искам да имам ограничения по линията. Навих, изкарах хранилката от водата погледнах я и от някъде гласът на разума проговори :
" Чадо, не искат храна, бягат от нея! Я вземи да прехвърлиш петното с 10-15 метра, започни на ново да видиш какво ще стане! "
Понатъпках хранилката малко повечко, изправих се на стола и хвърлих на около 70 метра.
Както казват Англичаните, Spot On Mate ! Ударът беше още докато си обирах влакното!
Втори, трети, пети, незнам дали някога уклей ( т.н.р. по Шопски или белица по Айтошки) съм ловил в такова темпо!
Набързо се наложи дори да позабъхркам още малко хранилка за да удържа на темпото. Всичко беше ОК, докато шефката не каза :
"Миленчо, е 4 часа, айде да ходя !"
Баси, кво да правя сега ? Имам среща на която трябва да присъствам в 5:30 а пък рибата кълве. Тва въобще не е честно! Някак си изкарах до 4:15 със 1000 оправдания. Освен това с едната ръка навивах, а с другата прибирах багажа, щото зора е голямо нещо !
Накрая нямаше как, трябваше да приключа защото наистина бях закъснял сериозно. Започнах да придърпвам живарника и когато стигнах до третият обръч преди края усетих че това ще доста добра снимка! Естестествено ако успея да го извадя
С две ръце и доста мъки успях да го сложа върху дюшеците без да го скъсам и надниканх вътре.Гледката надмина и най-смелите ми очаквания !
Прехвърлих ги в кепа, обаче той се оказа малък и ми потрябва още един.
25 прекрасни риби, за каквито само си бях мечтал като дете! Нащракахме набързо още няколко снимки и с огромно удоволствие ги върнах там от където бяха дошли. След този момент, нищо не можеше да помрачи остатъка от денят ми, нито 15-те минути бутане на количката, нито факта че закъснях за среща! Просто бях най-щастливият човек на света!
Толкова щастлив, че обещах на жена ми да я заведа на вечеря !
Е не чак толкова че да платя аз де !
Пожелавам на всеки поне един такъв такъв риболовен излет. Ако разполагате с достатъчно късмет може и да е по-скоро от колкото очаквате ! И ако в този ден имате среща, направете ми услуга и я ОТМЕНЕТЕ !
Как защо? Вчера бях на същото място, прибрах се капо......
To be continued......
Случайно се сетих за двудневният "силвърфиш" фестивал (риболовно съзтезание в което шараните не се зачитат като улов) провеждащ се на близкият рибарник и след преглед на прогнзата за времето си запазих билет.
Два дни риболов ми се видяха малко , въпреки че бяха четвъртък и петък и за всеки случай си запазих още два мача в събота и неделя. Очерта се четиридневен маратон ! Радост за душата!
В понеделник носът ми ровеше девет боя в земята и се чудих с дартс или с билярд да започна да се занимавам?
Четири дни тотален провал, почти всеки ден последен в секцията си ! Абсолютен рекорд, дори и второкласник би се представил доста по-добре. Очевидно дългото НЕходене за риба си казваше своето и затова с радост приех поканата на съпругата си следващата събота да прекараме заедно сред природата. Прогнозата беше за +15 грдуса и тя беше решила че време за пикник, а аз притежавам разрешително и ключ за няколко много приятни местности където може да се съчетае пикник с риболов.
Сутринта станахме доста "рано" в 8:30 и се заехме с подготовка. Бях забравил колко много разлика има в оборудването когато ходиш за риба сам и когато си с деца или със приятелка/съпруга. За капак майка ми се обади по скайп за да и Честитя 8-ми Март (да, Събота 8-ми Март) което наля обилна доза масло в вече доста горящият огън!
Първо мен са ме учили че 8-ми март е ден на мама, и второ съпругата ми не е Българка и няма как 8-ми март да е част от празниците който празнува. Както и да е, някак си стигнахме до консенсус че е празника на майките(тя все още не е) и някак си към 10:30 излязохме от къщи и евентуално в 11 стигнахме на езерото Бадшот Лий.
За самото езеро съм писал преди доста, част от комплекс с три езера стопанисвани от сдружението Фарнам Англинг. Оградено със ограда от външният свят и достъпно само за членовете на клуба, във него изобилстват големите шарани, сомовете, амурите и целта ми днес, ПЛАТИКИТЕ !
Самото езеро изглежда така :
Знаех че платиките презимуваха във залива "X" и всички пегове разположени на носа даваха достъп до тях.Само че днес беше Събота, 15 градуса, и 11:30 на обяд и не хранех абсолютно никаква надежда за свободен пег. Модата тук е в Петък в 5 часа да си разпънеш палатката и да си почиваш до Неделя следобяд, затова плана за деня беше да застана на пег "1" и да се опитам от там да ловя оттам. Вярно че ще трябваше да хвърлям с още 30 метра по-навътре, обаче все някак си щях да се справя, освен това мястото е къде къде по-широко и удобно и мислех да пробвам идват ли тези риби на дистанцията на щеката. Пег номер "2" щеше да е най-добрата възможна опция, само че първо е на 145 километра и второ , не вярвах да е свободен.
Бърз поглед наоколо докато товарих количката ми подсказа защо платиките тук са токова големи, а именно 16 палатки и то само до където ти стига погледа ! Бавно забутах количкта, която имаше поне 83 килограма с багаж и внимавах да не я съборя до предполагаемото ми риболовно мястно днес. Когато наближих пег 1 забелязах баща и син който се бяха настанили точно там. Бащата учудващо имаше тава със захранка, обаче ловеше със въдица подходяща за риболовна трофейни шарани, с не повече от 7 водача и без никаква чувствителност във върха. Реших че ловят щука и започнах да мисля как да променям плана за деня,когато бащата засече нещо което само окото на кондор можеше да забележи и резултата беше първата му платика на фидер за деня. Разпитах го и резултата беше : "от сутринта, първо кълване."
"Много обнадеждаващо!" - помислих си аз и се зачудих какво да правя, когато блуждаещият ми поглед попадна на невиждана гледка! Пег номер 2 свободен !
Колегата ми сподели че е имало шаранджии и преди малко са се изнесли. Запалих количката, втора ,газ и след не повече от 7 минути разпъвах. Извадих един шарански фидер 3.30м, с 2оз връх, 0.26 основно и 30 грамова малка хранилка на Престън.
От сака дръпнах пакет Freezer Mix, тоест замразена зелена алга с 2мм пелети останали от някое миналогодишно съзтезание,който просто смесих със шепа суха захранка за спойка и аромат.Получи се :
За куката приготвих,
и всичко това засилих на около 60 врътки на макарата точно в 12 часа на обяд. Докато се чудих дали и какви въдици да разпъвам още, дръжката на фидера изскочи от стойкатаи ме перна по крака:
Малко пози
и влезна в кепа
За момент ми стана много яко.След 4 изтормозени съзтезателни дни да хвърлиш и да хванеш риба - малко от вас ще разберат чувството което ме обзе!
Чудесна риба малко над два килограма.
Прехвърлих и след 5 минути последва същата процедура която доведе риба номер 2. После дойде номер 3 и риболова тръгна с пълна сила. Засичах кълванетата и ако такова не последваше до 5 минути , прехвърлях въдицата. Екшъна беше пълен за около час след което поговорката " 3 дни Иху и после ТихУ!" дойде на днецен ред. Без да се замислям извадих 3 метровият си пикер, както беше направен от съзтезанието за сребърни риби, тоест с клетка 15 грама и кука B911F1 вързана с 0.10. Хвърлих буквално в гащите си и се оказах прав. Първото кълване дойде на 10-тата минута и от там риба след риба. Естествено партито беше пак с продължителност 1 час и пак всичко замря. Имах две въдици на две петна и те стояха кротки вече 20 минути . След още 10 минути, в 2:30 реших че рибата може би иска малко повече храна, защото явно беше доста по-топло и се беше размърдала и вкарах 5 метод хранилки и пет кошници захранка на всяко от петната.
Последва Тишинаа!
Към 2:45 жена ми започна да мрънка че било скучно и било време да си ходим, щото така или иначе трябваше да сме си у нас в 5, при което и казах дай още десет минути и ако няма кълване ще си ходим.
След още 10 минути кълване естествено нямаше и псевдо започнах да събирам. Прибрах си пикера в калъфа и започнах да приготвям въдицата с метода за прибиране. Първо си отклипих влакното и започнах да навивам. Това е навик от съзтезанията, защото понякога не хвърлям нито веднъж във водата преди старта с цел да не изплаша рибата и не искам да имам ограничения по линията. Навих, изкарах хранилката от водата погледнах я и от някъде гласът на разума проговори :
" Чадо, не искат храна, бягат от нея! Я вземи да прехвърлиш петното с 10-15 метра, започни на ново да видиш какво ще стане! "
Понатъпках хранилката малко повечко, изправих се на стола и хвърлих на около 70 метра.
Както казват Англичаните, Spot On Mate ! Ударът беше още докато си обирах влакното!
Втори, трети, пети, незнам дали някога уклей ( т.н.р. по Шопски или белица по Айтошки) съм ловил в такова темпо!
Набързо се наложи дори да позабъхркам още малко хранилка за да удържа на темпото. Всичко беше ОК, докато шефката не каза :
"Миленчо, е 4 часа, айде да ходя !"
Баси, кво да правя сега ? Имам среща на която трябва да присъствам в 5:30 а пък рибата кълве. Тва въобще не е честно! Някак си изкарах до 4:15 със 1000 оправдания. Освен това с едната ръка навивах, а с другата прибирах багажа, щото зора е голямо нещо !
Накрая нямаше как, трябваше да приключа защото наистина бях закъснял сериозно. Започнах да придърпвам живарника и когато стигнах до третият обръч преди края усетих че това ще доста добра снимка! Естестествено ако успея да го извадя
С две ръце и доста мъки успях да го сложа върху дюшеците без да го скъсам и надниканх вътре.Гледката надмина и най-смелите ми очаквания !
Прехвърлих ги в кепа, обаче той се оказа малък и ми потрябва още един.
25 прекрасни риби, за каквито само си бях мечтал като дете! Нащракахме набързо още няколко снимки и с огромно удоволствие ги върнах там от където бяха дошли. След този момент, нищо не можеше да помрачи остатъка от денят ми, нито 15-те минути бутане на количката, нито факта че закъснях за среща! Просто бях най-щастливият човек на света!
Толкова щастлив, че обещах на жена ми да я заведа на вечеря !
Е не чак толкова че да платя аз де !
Пожелавам на всеки поне един такъв такъв риболовен излет. Ако разполагате с достатъчно късмет може и да е по-скоро от колкото очаквате ! И ако в този ден имате среща, направете ми услуга и я ОТМЕНЕТЕ !
Как защо? Вчера бях на същото място, прибрах се капо......
To be continued......
