naRiba.com

Привет.Утре тръгваме за Дойренското езеро от към Гр.За първи път ми е риболов в Гр. Трябва ли да спазвам някакви по спец. правила и закони?Има ли лесен достъп до водата(има ли пролуки между шавара за хвърляне)?Колата ни е ниска мого ли е зле пътя до язовира?Каква риба кълве в момента там?

Колега, не се заяждам, ама какво е "Гр."? Ако имаш предвид Гърция, си се объркал- ДойрЕнското езеро е до село Дойренци, Ловешко. Виж Дойранското е друга работа.

Не е трудно да се пише грамотно!

Честно,подивявам като прочета такива постове...пък то и тема даже.Как да градим нов живот,като две думи не можем да напишем.Сигурно ще се сърдим сега за негативните отговори,ама каквото повикало,такова се обадило.

От 1989 насам неграмотността се е увеличила в пъти за жалост .....

п.п. Има голяма вероятност голяма част от пишещите така да са родени след тази година

За грамотността на младото поколение само добро или нищо

По темата:
Изрових една моя статия отпреди няколко години, но едва ли нещо се е променило с езерото:



В МАКЕДОНИЯ С НИКОЛА ПОЛИЗОВСКИ

Тази пролет успях да реализирам една моя отдавнашна мечта, а именно да посетя Македония и по-специално Дойранското езеро.
Отидох там служебно , но естествено не забравих да метна и две въдици в багажа.
За съжаление обаче бяхме много ограничени откъм време и не можахме сериозно да се отдадем на риболов.
Още щом пристигнахме в Струмица, зарязахме служебните задачи и се отправихме да видим прочутото езеро. Видът му ни изненада и учуди, даже малко поотчая. Огромната водна шир бе плътно обградена от шавар навлизащ на метри навътре и правещ риболова от брега невъзможен. Пообикаляхме доста по пътищата около езерото , но картината бе еднаква навсякъде. Шавар, шавар, шавар. Само на места имаше тесни просеки , проправени за да могат лодките да се доберат до свободната вода. Така и не можахме да намерим свободна за ловене площ.
Върнахме се в града с овесени носове и унило се заехме със служебните задачи, заради които бяхме тук. Но мислите ни бяха все към водата.
На другия ден се срещнахме с моя добър приятел Никола Полизовски. Запален риболовец обиколил всички македонски и повечето гръцки водоеми. Впрочем оттам е и нашето приятелство. Запознахме се на брега на Киркини, в Гърция, по време на риболов, край една маса отрупана с мезета и ракиика, където направихме една импровизирана балканска риболовна среща с участието на българите Емо Василев, Ивака и моя милост, македонците Никола Полизовски и Ташко и гърка Йоргос.
Никола ни разказа че езерото е заобградено с плътен обръч от шавар отвсякъде , но ни успокой че има начин да се надхитри дойранската риба. Оказа се че всички риболовци тук разполагат с лодки и риболовстват от тях, замятайки покрай шавара.
Главната риба тук е шаран, лови се и много каракуда а уклея е направо неизброим. Хищниците са слабо застъпени, има единствено костур и много , много рядко в мрежите на арендаторите се улавя по някой сом.
Предвид ранната пролет и все още студената вода не разчитахме на шарани и се задоволихме с риболов на каракуда и уклей. А и нямаше много време за риболов. Все пак бяхме в Македония служебно.
За двата часа прекарани в лодката уловихме огромно количество уклеи и няколко каракуди. Рибата не оставяше стръвта да стигне до дъното, повече време ми отнемаше да откачвам рибетата от дребните куки отколкото да чакам кълване.
Особено „лошо” стана когато подадохме захранка, уклеите под нас станаха повече от водата.
Интересен се оказа и начина за събиране на таксата за риболов от страна на арендаторите. Една лодка обикаляше и събираше парсата от лодка на лодка. Оказа се че тя е две евро и половина. Напълно нормална и поносима в предвид на рибното богатство обитаващо водоема.
Със съжаление слязох от лодката на Никола. Огромния воден простор ме бе грабнал и бе изпълнил душата ми с покой. Имах чувството че съм се слял с бистрите води и мога безкрайно да наблюдавам безконечната гонитба на вълните.
На раздяла си обещахме скоро пак да се видим и натопим въдиците , вече за сериозни риби: огромните , диви, дойрански шарани, които моите приятели Никола и Ташко ловят и чиито снимки ми показаха. Измолих от тях позволение да взема някои от снимките за да направя съпричастни и читателите на любимото списание.

Скоро обаче се чух с Никола и от него разбрах че за съжаление в момента риболова в това прекрасно място вече е забранен поради смяна на арендатора и обявяването на конкурс за нов такъв, за което има обявление в местния „Държавен вестник” и сега езерото се охранява от полиция, която строго следи за нарушители. Ето пример за една добра държавна политика по отношение на рибното богатство, непозволяваща разграбването на водоема докато е без стопанин. Да се надяваме че такъв скоро ще се намери и пак ще можем да се радваме на борбата с дойранските рибоци.
НАСЛУКА