Първи платикарски
Публикувано на: Чет Апр 03, 2014 4:48 pm
Решили, че вече е крайно време йедрите искърски платики да са се раздвижили и заели позиции в устието на язовира, където точат зъби в очакване отнейде да завали захранка, с Наско и Иван се отправяме натам. На зазоряване сме заели любимите си места и усърдно месим захранки.
Двамата с Наско решаваме, че ятата са навътре и разставяме по два фидера...
... а Иван ще ги търси по към брега, на мач.
Първите захранващи хранилки политат към водата...
...и плясъкът им разбужда заспалата гора. Над главите ни започват да прелитат ядосани врани, сърдити явно на ранното събуждане. Все пак е уйкенд
Притеснени от крясъците им се обаждат и вездесъщите сойки, но те са по-срамежливи и се държат на дистанция. Накрая се обаждат славейчетата. Мелодичното им пеене поставя нещата на местата им и вече не ми пука дали ще кълве...
Все пак следим върховете с по едно око:
Часовете минават, птичките все така си пеят, изззад хоризонта се показва и Райчо и лъчите му ласкаво започват да милват поизмръзналите ни крайници. Идилия!
Само платиките ги няма...
Отгоре, откъм гората се спускат още ентусиасти, но след няколко приказки повечето от тях поемат пак нагоре, към пътя, в търсене на по-дашни места.
До нас застава колега от форума, NIKI1968 и също разставя два фидера. Миналата седмица е уловил една риба на Шипочане и затова е нахъсан за риболов.
Само платиките ги няма...
Почти заспал под топлите слънчеви лъчи, дочувам поредните стъпки зад мен. Обръщам се и изненада. Изотзаде ми, нахлупил за камуфлаж сламена капела, се промъква Чируса.
Натоварил се е с мача и бърза, да не ги изловим. Сега вече става весело, Смях, закачки, спомени се прелитат над брега а...
само платиките ги няма...
Е като ги няма, ние сме за гъби. но понеже и гъби няма, решаваме, че сме на пикник.
Тука вече подготовката е налице и скоро от набързо събраните наоколо дървета се понася тежкия задушлив мирис на дим. Щом дърветата се превръщат в жар обаче, мириса придобива един по друг привкус, който пълни устите ни със слюнка:
Масата (камъкът) набързо е подредена и същинския риболов може да започне
И баш в разгара на купона, докато Чируса е зареял блуждаещ поглед в нищото, гризейки морков...
...се оказва, че всъщност е следил насковите въдици с ъгълчето на окото. Викът му ни стряска, върха на единия фидер, бавно, но сигурно се гъне в посока водата. Наско захвърля ножа с набоденото на него апетитно парче печена сланинка и дъвчейки само сухия хляб, засича:
https://www.youtube.com/watch?v=6jQ9so8 ... e=youtu.be" onclick="window.open(this.href);return false;
Първата платика за сезона е факт!
Мисията е изпълнена. Имаме уловена платика. Удовлетворени и с натежали кореми събираме циганията и се отправяме към други дестинации, където поне малко да си върнем самочувствието на рибари и успяваме, макар и с променлив успех:
Но това е тема за друг разказ и за него друг път...
Двамата с Наско решаваме, че ятата са навътре и разставяме по два фидера...
... а Иван ще ги търси по към брега, на мач.
Първите захранващи хранилки политат към водата...
...и плясъкът им разбужда заспалата гора. Над главите ни започват да прелитат ядосани врани, сърдити явно на ранното събуждане. Все пак е уйкенд
Притеснени от крясъците им се обаждат и вездесъщите сойки, но те са по-срамежливи и се държат на дистанция. Накрая се обаждат славейчетата. Мелодичното им пеене поставя нещата на местата им и вече не ми пука дали ще кълве...
Все пак следим върховете с по едно око:
Часовете минават, птичките все така си пеят, изззад хоризонта се показва и Райчо и лъчите му ласкаво започват да милват поизмръзналите ни крайници. Идилия!
Само платиките ги няма...
Отгоре, откъм гората се спускат още ентусиасти, но след няколко приказки повечето от тях поемат пак нагоре, към пътя, в търсене на по-дашни места.
До нас застава колега от форума, NIKI1968 и също разставя два фидера. Миналата седмица е уловил една риба на Шипочане и затова е нахъсан за риболов.
Само платиките ги няма...
Почти заспал под топлите слънчеви лъчи, дочувам поредните стъпки зад мен. Обръщам се и изненада. Изотзаде ми, нахлупил за камуфлаж сламена капела, се промъква Чируса.
Натоварил се е с мача и бърза, да не ги изловим. Сега вече става весело, Смях, закачки, спомени се прелитат над брега а...
само платиките ги няма...
Е като ги няма, ние сме за гъби. но понеже и гъби няма, решаваме, че сме на пикник.
Тука вече подготовката е налице и скоро от набързо събраните наоколо дървета се понася тежкия задушлив мирис на дим. Щом дърветата се превръщат в жар обаче, мириса придобива един по друг привкус, който пълни устите ни със слюнка:
Масата (камъкът) набързо е подредена и същинския риболов може да започне
И баш в разгара на купона, докато Чируса е зареял блуждаещ поглед в нищото, гризейки морков...
...се оказва, че всъщност е следил насковите въдици с ъгълчето на окото. Викът му ни стряска, върха на единия фидер, бавно, но сигурно се гъне в посока водата. Наско захвърля ножа с набоденото на него апетитно парче печена сланинка и дъвчейки само сухия хляб, засича:
https://www.youtube.com/watch?v=6jQ9so8 ... e=youtu.be" onclick="window.open(this.href);return false;
Първата платика за сезона е факт!
Мисията е изпълнена. Имаме уловена платика. Удовлетворени и с натежали кореми събираме циганията и се отправяме към други дестинации, където поне малко да си върнем самочувствието на рибари и успяваме, макар и с променлив успех:
Но това е тема за друг разказ и за него друг път...
На Хемингуей са му трябвали риба колкото лодка, старец и море....
