Пъстърви на суха муха от калпавите ми ръце
Публикувано на: Нед Юни 29, 2014 5:34 pm
Ако питате мухарите, ще ви кажат, че риболовът на пъстърва със суха муха е висшият пилотаж в нашето хоби. Аз, разбира се, дълбоко не съм съгласен с такова фаворизиране на сухата муха за сметка на останалите видове риболов. По-скоро се явява най-финият и прецизен метод, тъй като се състои в замятане и грациозно полагане на нищо и никаква мушичка на дистанции от порядъка на 5 до 10-15 метра. В него има страхотно много финес, който наистина липсва при останалите видове риболов.
И така, в събота с колегата от клуб "Балканка" Веско хукнахме да търсим пъстървите с мухарките. За отбелязване е фактът, че в кутиите и на двама ни се съдържаха най-ужасно изработените мухи, които може да си представите. Моите са в състояние да докарат до инфаркт някой мухар-ценител. Причината е, че ръцете ми са заврени отзад. Да не говорим, че значителна част от въпросните изделия съм ги правил на по някоя ракия и не мязат на нищо. Когато ги изработвам, единствените ми изисквания към тях са да плуват добре и толкова. Останалото го оставям на пъстървите. Ако тези изчадия им приличат на нещо, да ги нападат, ако не - здраве да е.
Бойният ми комплект включваше още мухарка "Оракъл" на Шекспир 5-6 клас, страхотен модел, който жена ми ми подари за ЧРД през 2004 г., макарица "Шимано" и шнур "Кортланд" 333 на същата възраст. След 11 години ползване шнурът вече е за смяна, но все не мога да се наканя.
Ето я и реката и Веско:

Има и арни водопадчета като това:

Отначало турих един рошав сейдж от еленова козина, ама нещо не го харесаха. На едно място видях да се вдига пъстърва, взех да я замерям отгоре с тая муха, но не поиска да я лапне. Смених я с парашут "Роял Коучмън" (ще ме прощават създателите на мухата, че сравнявам тяхното творение с моите изчадия) и на първото подаване я атакува, ама ме видя, щот подгони на изтичане и се скри. Малко по-нагоре ми се вдигна втора, очевидно това щеше да е работещата муха. Ето я и нея (пропуснах да отбележа, че съм и некадърен като фотограф):

В общи линии риболовът с тая пущина потръгна, очевидно виждаха в нея подходящ инсект за ядене:

Да му се не начудиш как се лъжеха на туй чудо:


Лошото е, че имах само два такива парашута, единия го скъсах, а вторият по едно време взе да се разбрида и му излязоха червата. Оправих го обаче с малко секундно лепило и риболовът продължи.
Стигаме и до заключителния момент. На едно място ми се вдигна риба, ама го направи точно при движението за презамятане на мухата и буквално и й дръпнах под носа. После почнах да подавам на същото място, обаче тая гадина не разбрах по ква причина все не се закачаше. Напада, обаче не лапа! Направи така първо три-четири пъти, в това време Веско идва отгоре. Викам му - докато не я хвана, няма да мръдна оттук. После тая взе да ме разиграва със същия цирк отново и отново, общо осем фалшиви атаки. На деветата обаче увисна на куката:

Келява американка, ето я, Веско я откача тука, за да я пуснем обратно:

Та се получи харен излет де, по-важното е, че изчадията ми работеха чудничко. Другата седмица пак. Поздрави и наслука на всички!
И така, в събота с колегата от клуб "Балканка" Веско хукнахме да търсим пъстървите с мухарките. За отбелязване е фактът, че в кутиите и на двама ни се съдържаха най-ужасно изработените мухи, които може да си представите. Моите са в състояние да докарат до инфаркт някой мухар-ценител. Причината е, че ръцете ми са заврени отзад. Да не говорим, че значителна част от въпросните изделия съм ги правил на по някоя ракия и не мязат на нищо. Когато ги изработвам, единствените ми изисквания към тях са да плуват добре и толкова. Останалото го оставям на пъстървите. Ако тези изчадия им приличат на нещо, да ги нападат, ако не - здраве да е.
Бойният ми комплект включваше още мухарка "Оракъл" на Шекспир 5-6 клас, страхотен модел, който жена ми ми подари за ЧРД през 2004 г., макарица "Шимано" и шнур "Кортланд" 333 на същата възраст. След 11 години ползване шнурът вече е за смяна, но все не мога да се наканя.
Ето я и реката и Веско:

Има и арни водопадчета като това:

Отначало турих един рошав сейдж от еленова козина, ама нещо не го харесаха. На едно място видях да се вдига пъстърва, взех да я замерям отгоре с тая муха, но не поиска да я лапне. Смених я с парашут "Роял Коучмън" (ще ме прощават създателите на мухата, че сравнявам тяхното творение с моите изчадия) и на първото подаване я атакува, ама ме видя, щот подгони на изтичане и се скри. Малко по-нагоре ми се вдигна втора, очевидно това щеше да е работещата муха. Ето я и нея (пропуснах да отбележа, че съм и некадърен като фотограф):

В общи линии риболовът с тая пущина потръгна, очевидно виждаха в нея подходящ инсект за ядене:

Да му се не начудиш как се лъжеха на туй чудо:


Лошото е, че имах само два такива парашута, единия го скъсах, а вторият по едно време взе да се разбрида и му излязоха червата. Оправих го обаче с малко секундно лепило и риболовът продължи.
Стигаме и до заключителния момент. На едно място ми се вдигна риба, ама го направи точно при движението за презамятане на мухата и буквално и й дръпнах под носа. После почнах да подавам на същото място, обаче тая гадина не разбрах по ква причина все не се закачаше. Напада, обаче не лапа! Направи така първо три-четири пъти, в това време Веско идва отгоре. Викам му - докато не я хвана, няма да мръдна оттук. После тая взе да ме разиграва със същия цирк отново и отново, общо осем фалшиви атаки. На деветата обаче увисна на куката:

Келява американка, ето я, Веско я откача тука, за да я пуснем обратно:

Та се получи харен излет де, по-важното е, че изчадията ми работеха чудничко. Другата седмица пак. Поздрави и наслука на всички!