Два дни по Струма
Публикувано на: Вто Юли 01, 2014 10:19 am
Толкова време не съм писал за излет, че не знам как да почна.. Честно!
В четвъртъка разбрах, че събота и неделя ще съм свободен и тялото ми се изпълни с адреналин, па и станах собственик на Абу Гарсия C4 и викам нема как,ще го пробвам уикенда.
Събота рано рано бях акостирал из любимите ми блата, като докато чаках да се разсъмне нагъвах бира и шумно се самобичувах заради комарите. А те едни комари, като птеродактили, като забие хобот мога от другата страна да му го хвана та да не бега
.
Както и да е преодолях напастта и бавно почесвайки се почнах да бомбандирам с джъркове, ама се оказа, че водораслите са повече от водата и рибата взети заедно, та едва едва отървах щуко-капото с две бебета, ама лакоми кат циганета. Удариха едно след друго и после край, мъртвило.
Разочарован па и вече леко позапотен от жаркото слънце, реших да сменя дестинацията и целта на риболова и се насочих към Струма и кефалите. Сутринта не успях да я видя как е като цвят ама викам ще рискувам и без това тук нищо не става. Та качих се у Гоуфо и газ газ и на любимата ряка. Реката ме посрещна поизбистрила, леко висока, но все пак обещаваща. Почнах да мятам с малки блеснички, като пробвах всичко, но резултат даде само една пантерка, черно тяло със златисто листо на черни черти. Имаше много почуквания, но само едно кленче успя да се излъже. Беше със половин свалени люспи ама па борбен
След тоя клен реших че вече краката са ми доста гъбясали, поради спарването от ботушите и реших да се отправя към нас. Прибрах се полегнах и в 15:30 алармата звъни, па и имах уговорка с колега, който тепърва прохожда в спининга и айде пак, газ и от моста го гледам вече успял да посее една примамки и усърдно връзва наново. Пивнахме по биричка и се започна едно мятанеее, ама без резултат, той още беше в серия без риба в спининга, та си викам аз време е и той да отбележи някоя рибка. И тамън си го помислих и оп, Никола тресна една Мунчовска
Решихме след върховния улов да сменим с малко по-дива дестинация и се запътихме над Бобошево. Отиваме ние, а там едни местни корифей надули черното (Кондьо, Софка и др.) и яко кеф, скари бири, окупирали вира като немска танкова девизия Владивосток. Минахме леко над тях и тамън да метна се чува глас из храстите "ЕЕЕЕ тука я ФРЪЛЯМ". Поогледах се леко стреснат и гледам един колега фърлил дънната и чека големата мрена у тихото. Пак обратно и нагоре където беше горе долу спокойно, само двама колеги с мухарките скубеха и връщаха дребни кленчета. Викам си, има надежда. Отидохме над тях и почнахме да замеряме с блесни, воблери ама нъцки, само почуквания и нищо, сменях дребни и едри блеснички ама не успях да реализирам рибка. Пак се опитахме да сменим ама греда, треви кат тополи, отвесни скали без път и никакъв достъп до реката. Айде пак обратен и при колата където успях да извадя 3-4 кленчета размер бебешка пишка.
Се такива
Слънцето вече залязваше та решихме да събираме такъмите и да видим как ще е на другия ден. На прибиране минавайки през Бобошево, на един завой, едно дребно пале кат видя колата подпали гуменките и бам под автомобила ми. Спрях веднага, а то си легна до гумата, извадихме разбойника и викам ся какво да го права. Гледам една баба крета едва едва и викам :
"Бабе твое ли това куче" като протягах ръка с палето в нея към жената, а тя
"Не е мое сгази ли го? " викам "Не, влезе под колата, ама ако знаеш на кого е да кажеш."
"Е нищо ти не си го видел, за тва си го сгазил, е фърли го там у тревата" тука бях втрещен ама запазих самообладание и викам "Ама неее, живо е ама тука нещо ще го сгази", " Е ти не го ли сгази" аз пак "Не,влезе под колата" бабата "Е нищо не си виновен, фръли го" .
Реших че с бабата няма да се разберем и си взех кутрака, да прави компания на бащата на село.
Ся проблема е как да го кръстя, Захранка, Спинарка, Воблеретка, Блесница.....
Риболова почна така
и завърши така
Оставих колегата и айде към село. Тамън вече премислях как утре ще се отправя към друга щукарска дестинация и после по дефилето на Струма и бам, съединителя пропадна пред гаража. Какъв късмет и в същото време карък, а?!
Та се оказа, че ще прекарам деня на Струма, близо до селото ми.
В неделята в 4:30 ми звънна алармата, а кучето спящо на топло и сигурно, реши че ще трябва да приглася и събуди всички в къщата, та сигурно и комшиите, погледнах го със подпухнали очи и почнах да се чудя от къде тоя глас бе. Сложих си кафенце, а на малката една купичка мляко, която свърши по-бързо от колкото се напълни. В 5:00 зашмучках по асфалта към реката и оп късмет, познат с кола и 5:10 бях на мястото. Почнах отново да мятам пантерките ама само дребно. Викам си "Ай стига с тия уйни, дай да слагам нещо по-солидно", та за това закачих една блесна, която си бях извадил миналата година в Струма, малко корозирала ама за сега нямах проблеми. Фърлям аз към въбичките отсреща, задържам и Бум, мощен удар и яко аванс. Викам си почна се. 1 минутка борба и пред мен се показа риба която прилича на клен ама някаква много остра муцуна, Скобар. Гътнал блесната и иска да я яде. Тъкмо го видях и прас прас, с един мах на опашката успя да счупи блесната и да избяга.
Смених блесната с пантер мартин номер 3 и още на следеващото хвърляне пак, БУМ и аванс ама тоя път успях да го извадя.
Та скобаро сака железо не Леб.
Още 1 час помятах на тоя вир и след като нямаше индикация за стръвни кленове, викам си слагам воблер,правя две проводки и се местя. Сложих едно Ривър2Сий и на второто мятане малко преди да изкарам въдицата ми просто спря, нещо от другата страна се опитваше зверски да се отърве от гадните куки. Въдицата ми се огъна здраво, студени капки пот избиха по челото ми, а в панталона ми малко топли от друга субстанция. Рибата беше много мощна, тръгна към другия бряг, едва я задържах. По едно време леко запря, бавно почнах да придърпвам и почти я докарах при мен. Да ама кат ме видя и кат се оноде и бум в дебелия бързей. Там вече нещата бяха на късмет, който явно беше на моя страна и успях да отведа рибока в плитко, тънко бързейче където даже и гърба му беше отвън. С един последен напън успях да откарам рибока на едно мини островче вътре в бързея. Набързо преджапах и с невероятно учудване видях огромен скобар джаснал се на коремната тройка на воблера. Тръгнах да откачам рибата и последната кука излизаше от устата когато онова рипна кат кобилка, остави ми едната кука в палеца и дим да го няма из вировете. Не успях да снимам рибата ама спомена си остава.
От там пак се върнах на същия вир помятах около десетина минутки и реших, че е време да сменя. Слязох надолу по реката около 200 метра, метнах тук, цопнах там, побъбрих си малко с колеги с който стигнахме до заключението, че рибата е тотално откачила и пак по моя си маршрут към едно място, което си бях харесал от предния излет по реката. Отидох на мястото, а то една убавиня, Сократ с думи не може ви го опише. Голям бързей, който леко отбива покрай една плитчина и се завирва, а там пълно с шубраци, водата перфектна викам си,те са те тука, че ви таковам таковата. Първото замятане с пантерката и няколко почуквания, като видях как дребни кленчета проследяват блесната до мен и после беж обратно изплашени от сянката ми. Изглеждаше обещаващо и не се забави и първата рибка, дребна ама рибка...
След малко дойде и баткото, който явно до късно бе гледал предавания за възрастни и реши, че иска да направи това, което правят мъжете на жените накрая на сцената, та целия ме направи в едни течности за който няма да пускам снимка и нямам да разказвам подробно, че ще загубим детската аудитория
Последва още един хубав кефал, следван от няколко равни по размер, което пък ме наведе на мисълта, че тва е женска преследвана от перверзни мъжки.
След няколко такива и по-дребни рибета, погледа ми се спря малко по-надолу в бързея, харесах си едно място и си викам тука турам Илекса. Който си заслужи репутацията с е тоя хубавец, отново преследван от жадни за секс мъжкари. Позамерях още малко с надеждата да се хакне някой от тия убавите мъжкари ама слънцето вече нагряваше врата ми до болка и реших, че е време да се отправям към вкъщи.
45-ти номер
Изпратих реката с усмивка, доволен от излета. Другия път пак и повече.
В четвъртъка разбрах, че събота и неделя ще съм свободен и тялото ми се изпълни с адреналин, па и станах собственик на Абу Гарсия C4 и викам нема как,ще го пробвам уикенда.
Събота рано рано бях акостирал из любимите ми блата, като докато чаках да се разсъмне нагъвах бира и шумно се самобичувах заради комарите. А те едни комари, като птеродактили, като забие хобот мога от другата страна да му го хвана та да не бега
. Както и да е преодолях напастта и бавно почесвайки се почнах да бомбандирам с джъркове, ама се оказа, че водораслите са повече от водата и рибата взети заедно, та едва едва отървах щуко-капото с две бебета, ама лакоми кат циганета. Удариха едно след друго и после край, мъртвило.
Разочарован па и вече леко позапотен от жаркото слънце, реших да сменя дестинацията и целта на риболова и се насочих към Струма и кефалите. Сутринта не успях да я видя как е като цвят ама викам ще рискувам и без това тук нищо не става. Та качих се у Гоуфо и газ газ и на любимата ряка. Реката ме посрещна поизбистрила, леко висока, но все пак обещаваща. Почнах да мятам с малки блеснички, като пробвах всичко, но резултат даде само една пантерка, черно тяло със златисто листо на черни черти. Имаше много почуквания, но само едно кленче успя да се излъже. Беше със половин свалени люспи ама па борбен
След тоя клен реших че вече краката са ми доста гъбясали, поради спарването от ботушите и реших да се отправя към нас. Прибрах се полегнах и в 15:30 алармата звъни, па и имах уговорка с колега, който тепърва прохожда в спининга и айде пак, газ и от моста го гледам вече успял да посее една примамки и усърдно връзва наново. Пивнахме по биричка и се започна едно мятанеее, ама без резултат, той още беше в серия без риба в спининга, та си викам аз време е и той да отбележи някоя рибка. И тамън си го помислих и оп, Никола тресна една Мунчовска
Решихме след върховния улов да сменим с малко по-дива дестинация и се запътихме над Бобошево. Отиваме ние, а там едни местни корифей надули черното (Кондьо, Софка и др.) и яко кеф, скари бири, окупирали вира като немска танкова девизия Владивосток. Минахме леко над тях и тамън да метна се чува глас из храстите "ЕЕЕЕ тука я ФРЪЛЯМ". Поогледах се леко стреснат и гледам един колега фърлил дънната и чека големата мрена у тихото. Пак обратно и нагоре където беше горе долу спокойно, само двама колеги с мухарките скубеха и връщаха дребни кленчета. Викам си, има надежда. Отидохме над тях и почнахме да замеряме с блесни, воблери ама нъцки, само почуквания и нищо, сменях дребни и едри блеснички ама не успях да реализирам рибка. Пак се опитахме да сменим ама греда, треви кат тополи, отвесни скали без път и никакъв достъп до реката. Айде пак обратен и при колата където успях да извадя 3-4 кленчета размер бебешка пишка.
Се такива
Слънцето вече залязваше та решихме да събираме такъмите и да видим как ще е на другия ден. На прибиране минавайки през Бобошево, на един завой, едно дребно пале кат видя колата подпали гуменките и бам под автомобила ми. Спрях веднага, а то си легна до гумата, извадихме разбойника и викам ся какво да го права. Гледам една баба крета едва едва и викам :
"Бабе твое ли това куче" като протягах ръка с палето в нея към жената, а тя
"Не е мое сгази ли го? " викам "Не, влезе под колата, ама ако знаеш на кого е да кажеш."
"Е нищо ти не си го видел, за тва си го сгазил, е фърли го там у тревата" тука бях втрещен ама запазих самообладание и викам "Ама неее, живо е ама тука нещо ще го сгази", " Е ти не го ли сгази"
аз пак "Не,влезе под колата" бабата "Е нищо не си виновен, фръли го" .Реших че с бабата няма да се разберем и си взех кутрака, да прави компания на бащата на село.
Ся проблема е как да го кръстя, Захранка, Спинарка, Воблеретка, Блесница.....
Риболова почна така
и завърши така
Оставих колегата и айде към село. Тамън вече премислях как утре ще се отправя към друга щукарска дестинация и после по дефилето на Струма и бам, съединителя пропадна пред гаража. Какъв късмет и в същото време карък, а?!
Та се оказа, че ще прекарам деня на Струма, близо до селото ми.
В неделята в 4:30 ми звънна алармата, а кучето спящо на топло и сигурно, реши че ще трябва да приглася и събуди всички в къщата, та сигурно и комшиите, погледнах го със подпухнали очи и почнах да се чудя от къде тоя глас бе. Сложих си кафенце, а на малката една купичка мляко, която свърши по-бързо от колкото се напълни. В 5:00 зашмучках по асфалта към реката и оп късмет, познат с кола и 5:10 бях на мястото. Почнах отново да мятам пантерките ама само дребно. Викам си "Ай стига с тия уйни, дай да слагам нещо по-солидно", та за това закачих една блесна, която си бях извадил миналата година в Струма, малко корозирала ама за сега нямах проблеми. Фърлям аз към въбичките отсреща, задържам и Бум, мощен удар и яко аванс. Викам си почна се. 1 минутка борба и пред мен се показа риба която прилича на клен ама някаква много остра муцуна, Скобар. Гътнал блесната и иска да я яде. Тъкмо го видях и прас прас, с един мах на опашката успя да счупи блесната и да избяга.
Смених блесната с пантер мартин номер 3 и още на следеващото хвърляне пак, БУМ и аванс ама тоя път успях да го извадя.
Та скобаро сака железо не Леб.
Още 1 час помятах на тоя вир и след като нямаше индикация за стръвни кленове, викам си слагам воблер,правя две проводки и се местя. Сложих едно Ривър2Сий и на второто мятане малко преди да изкарам въдицата ми просто спря, нещо от другата страна се опитваше зверски да се отърве от гадните куки. Въдицата ми се огъна здраво, студени капки пот избиха по челото ми, а в панталона ми малко топли от друга субстанция. Рибата беше много мощна, тръгна към другия бряг, едва я задържах. По едно време леко запря, бавно почнах да придърпвам и почти я докарах при мен. Да ама кат ме видя и кат се оноде
и бум в дебелия бързей. Там вече нещата бяха на късмет, който явно беше на моя страна и успях да отведа рибока в плитко, тънко бързейче където даже и гърба му беше отвън. С един последен напън успях да откарам рибока на едно мини островче вътре в бързея. Набързо преджапах и с невероятно учудване видях огромен скобар джаснал се на коремната тройка на воблера. Тръгнах да откачам рибата и последната кука излизаше от устата когато онова рипна кат кобилка, остави ми едната кука в палеца и дим да го няма из вировете. Не успях да снимам рибата ама спомена си остава. От там пак се върнах на същия вир помятах около десетина минутки и реших, че е време да сменя. Слязох надолу по реката около 200 метра, метнах тук, цопнах там, побъбрих си малко с колеги с който стигнахме до заключението, че рибата е тотално откачила и пак по моя си маршрут към едно място, което си бях харесал от предния излет по реката. Отидох на мястото, а то една убавиня, Сократ с думи не може ви го опише. Голям бързей, който леко отбива покрай една плитчина и се завирва, а там пълно с шубраци, водата перфектна викам си,те са те тука, че ви таковам таковата. Първото замятане с пантерката и няколко почуквания, като видях как дребни кленчета проследяват блесната до мен и после беж обратно изплашени от сянката ми. Изглеждаше обещаващо и не се забави и първата рибка, дребна ама рибка...
След малко дойде и баткото, който явно до късно бе гледал предавания за възрастни и реши, че иска да направи това, което правят мъжете на жените накрая на сцената, та целия ме направи в едни течности за който няма да пускам снимка и нямам да разказвам подробно, че ще загубим детската аудитория
Последва още един хубав кефал, следван от няколко равни по размер, което пък ме наведе на мисълта, че тва е женска преследвана от перверзни мъжки.
След няколко такива и по-дребни рибета, погледа ми се спря малко по-надолу в бързея, харесах си едно място и си викам тука турам Илекса. Който си заслужи репутацията с е тоя хубавец, отново преследван от жадни за секс мъжкари. Позамерях още малко с надеждата да се хакне някой от тия убавите мъжкари ама слънцето вече нагряваше врата ми до болка и реших, че е време да се отправям към вкъщи.
45-ти номер
Изпратих реката с усмивка, доволен от излета. Другия път пак и повече.
/ и готово 
.
