Седем дни и четири водоема
Публикувано на: Нед Юли 27, 2014 7:27 pm
Здравейте колеги! Последната седмица ми се отдаде възможност да половя къде повече, къде по-малко на четири водоема, тъй като след компромис с жената успях да съчетая лятната почивка с риболова и за седем дни въдичката ми навъртя над 800 км. заедно с мен 
АСТ 1:
Отиваме в севлиевското с. Кормянско, на брега на яз. Стамболийски, в някакво хотелче, уж на селски туризъм. Ама мене ме вълнува риболова, а не язденето на коне, обикалянето по чукари и т.н., затова посъбрах някаква ориентировъчна информация за водоема и още първата ми работа след пристигането бе да сляза до водата и да поогледам. Оказа се, че язовира е на няколкостотин метра от къщата...
Дори и за пръв път стъпил на този язовир видях, че водата е мнооого повече от нормалното. Иначе рибари доволно, лодки също се намираха (после разбрах, че влачели за бяла из плиткото и покрай водораслите
). Слизам до брега, гледам един позастарял чичка, който в последствие се оказа от Габрово и напълно оправда реномето на хората от тоя край - зевзек и половина. За половин час докато си говорехме с него, не спря да закача двама местни цигани, които подръпваха по някоя каракуда. По едно време вика на единия - е, за днеска си осигури живота, дай и да те снимат, па поне някоя циганка те хареса от интернет. И мургавия веднага кандиса:
На следващия ден станах в 5 ч. и веднага слязох до гьола. А той направо вреше от риба - скачаха всякакви по размер риби, но предимно в средата, където имаше някакъв пояс от водорасли. Пообиколих няколко места под селото и след като не хванах нищо, се насочих към показания ми като култово място Тракащ мост. Намерих го на около метър под вода:
На мястото вече имаше колеги, търсещи разнообразни риби - от сом и бяла, до каракуди, бабушки и костури. За три часа обаче нямах и един удар, въпреки че изредих почти всички примамки, които носех - малки и по-големи силикони, воблери, клатушки и цикади. Нагазих и хвърлях от двете страни на моста, но нямаше и помен от хищник
, затова към 10.30 се върнах да закуся и да обърна внимание не само на риболова Обаче не ме свъртя и към 18.30 пак хванах въдицата и тоя път директно на моста. И пак греда...Нищо и половина. За деня обаче язовира качи доста нивото си, може би над 10 см. - ориентирах се по едни метални куки на моста. Това ли бе причината, не знам, но останах капо и леко се разочаровах, въпреки големите си очаквания...Но като стъпвам там за сефте, имам малко време, не знам местата и предпочитаните от рибите примамки, резултатът е логичен. 
Втората спирка бе Хисаря. Градче с няколко водоема в непосредствена близост плюс река. Тука теренът ми е по-познат, изкарал съм някой друг месец през летата на детството ми в градчето и поне знам кое къде е. Отново обаче се намериха добри колеги, които ми опресниха част от информацията, та бях с една идея по-подготвен, от колкото на Стамболийски.
АСТ 2:
Още на втория ден един комшия на нашите ми каза, че в едно язовирче наблизо се завъдил костур в особено големи количества и кажи-речи само това излизало там. И аз наточих ножа за клане
Още следобед подбрах кутията с дребния силикон и малките воблерчета и цъфнах на гьола. Обаче нещата не се оказаха точно така, както ми бяха съобщили. Действително имаше костур, който обаче първо варираше от размер "стръв за щука" до "микроскопичен" и второ хич не беше в такива несметни количества. Хванах 3-4 на воблерчета и 20-тина на силикон, но беше адски тегав риболов, най-вече заради размера на рибките и затова два часа по-късно сгънах сопата.
АСТ 3:
За следващия ден бях запланувал по-сериозен риболов на друг близък язовир, който от години има славата на щукарски гьол с доста сериозна популация на костур. За щастие, в последствие и двете се оказаха верни. Единственият недостатък бе, че свободният държавен язовир от спомените ми вече бе под аренда и всеки мераклия да лови трябваше да се раздели с десетарка, но няма пълно щастие...
Още в 6 и нещо вече правих първите си замятания, а риболовът тръгна по перфектен начин. Заредиха се хубави костури първо на воблери, които в последствие смених със силикони заради наличнието на щука и честота на ударите стана гол след гол. Костурите бяха приблизително от един и същи размер, макар да имаше както по-дребни, така и някой по-едър, като първо кълвяха близо до брега, а като понапече се дръпнаха навътре, но продължаваха да кълват стръвно.
На два пъти обаче в течение на риболова, някой ми взе силикона с прецизно клъцване и тъй като бях си поначесъл крастата с костурите, сложих по-голям воблер на сертчето. Първо удари един костур...
...а след него се заредиха ... малки щучки На всеки 5-6 хвърляния имаше удар, ивадих поне 15 броя, имаше много проследявания и откачания. Такава огромна популация на зъбати не бях виждал до сега. Е такива бяха масовите:
И тъкмо когато си мислех, че по-голяма щучка от тези няма да хвана, воблера спря, аз подсякох колкото ми позволяваше солетката и последва хубав напън. Добре, че брега бе чист и рибата нямаше къде да се навре. С помощта на аванса я поуморих и я извадих на брега. Не беше кой знае какво - 56 см. рибка, но с 1.80 м. пръчица за кефал и костур си беше готино изживяване.
После пак започнах да тормозя костурите на силикон. Но към 13 и нещо се зададе редовния дъждовен облак и побързах да се измета, че рискувах да затъна по черния път. За този половин ден хванах над 60 костура, 15-тина дребни щучки и една сносна, та писах излета за успешен. :fish15:
АСТ 4:
Предпоследният ден отделих някой друг час да се разходя до близката р. Стряма. Първо полових около моста на с. Баня, след това слязох надолу към някакви вирове, опътен от местен пенсионер. Реката наистина бе красива, с изцяло каменисто и песъчливо дъно:
Рибки имаше доста, но колега от форума ме бе "подковал" да не се надявам на читава от към размери риба и се оказа прав.
А това бе "трофеят" на деня
Всяко второ цопване на воблерчето бе последвано от атака, но предвид размерът на рибите, закачих само 4-5 от тях. Отделно хванах и още толкова на водене, общо десетина кефалчета.
Но дадох и една жертва. Бях нагазил във водата, но в едната чехла се бе посъбрал пясък и камъчете (що бях с чехли ли - щото бях на почивка и не носех ботуши ). Понадигнах я да се отмие тая шлака, но течението поде чехлата и само секунда по-късно вече бе на два метра от мен. Понесе се надолу и не успях да я спася. 
Та, ако някой пловдивски колега хване черна чехла на цветчета, да ми я прати по Еконт, предлагам награда!
Айде със здраве!
АСТ 1:
Отиваме в севлиевското с. Кормянско, на брега на яз. Стамболийски, в някакво хотелче, уж на селски туризъм. Ама мене ме вълнува риболова, а не язденето на коне, обикалянето по чукари и т.н., затова посъбрах някаква ориентировъчна информация за водоема и още първата ми работа след пристигането бе да сляза до водата и да поогледам. Оказа се, че язовира е на няколкостотин метра от къщата...
Дори и за пръв път стъпил на този язовир видях, че водата е мнооого повече от нормалното. Иначе рибари доволно, лодки също се намираха (после разбрах, че влачели за бяла из плиткото и покрай водораслите
). Слизам до брега, гледам един позастарял чичка, който в последствие се оказа от Габрово и напълно оправда реномето на хората от тоя край - зевзек и половина. За половин час докато си говорехме с него, не спря да закача двама местни цигани, които подръпваха по някоя каракуда. По едно време вика на единия - е, за днеска си осигури живота, дай и да те снимат, па поне някоя циганка те хареса от интернет. И мургавия веднага кандиса: На следващия ден станах в 5 ч. и веднага слязох до гьола. А той направо вреше от риба - скачаха всякакви по размер риби, но предимно в средата, където имаше някакъв пояс от водорасли. Пообиколих няколко места под селото и след като не хванах нищо, се насочих към показания ми като култово място Тракащ мост. Намерих го на около метър под вода:
На мястото вече имаше колеги, търсещи разнообразни риби - от сом и бяла, до каракуди, бабушки и костури. За три часа обаче нямах и един удар, въпреки че изредих почти всички примамки, които носех - малки и по-големи силикони, воблери, клатушки и цикади. Нагазих и хвърлях от двете страни на моста, но нямаше и помен от хищник
, затова към 10.30 се върнах да закуся и да обърна внимание не само на риболова Обаче не ме свъртя и към 18.30 пак хванах въдицата и тоя път директно на моста. И пак греда...Нищо и половина. За деня обаче язовира качи доста нивото си, може би над 10 см. - ориентирах се по едни метални куки на моста. Това ли бе причината, не знам, но останах капо и леко се разочаровах, въпреки големите си очаквания...Но като стъпвам там за сефте, имам малко време, не знам местата и предпочитаните от рибите примамки, резултатът е логичен. Втората спирка бе Хисаря. Градче с няколко водоема в непосредствена близост плюс река. Тука теренът ми е по-познат, изкарал съм някой друг месец през летата на детството ми в градчето и поне знам кое къде е. Отново обаче се намериха добри колеги, които ми опресниха част от информацията, та бях с една идея по-подготвен, от колкото на Стамболийски.
АСТ 2:
Още на втория ден един комшия на нашите ми каза, че в едно язовирче наблизо се завъдил костур в особено големи количества и кажи-речи само това излизало там. И аз наточих ножа за клане
Още следобед подбрах кутията с дребния силикон и малките воблерчета и цъфнах на гьола. Обаче нещата не се оказаха точно така, както ми бяха съобщили. Действително имаше костур, който обаче първо варираше от размер "стръв за щука" до "микроскопичен" и второ хич не беше в такива несметни количества. Хванах 3-4 на воблерчета и 20-тина на силикон, но беше адски тегав риболов, най-вече заради размера на рибките и затова два часа по-късно сгънах сопата.АСТ 3:
За следващия ден бях запланувал по-сериозен риболов на друг близък язовир, който от години има славата на щукарски гьол с доста сериозна популация на костур. За щастие, в последствие и двете се оказаха верни. Единственият недостатък бе, че свободният държавен язовир от спомените ми вече бе под аренда и всеки мераклия да лови трябваше да се раздели с десетарка, но няма пълно щастие...
Още в 6 и нещо вече правих първите си замятания, а риболовът тръгна по перфектен начин. Заредиха се хубави костури първо на воблери, които в последствие смених със силикони заради наличнието на щука и честота на ударите стана гол след гол. Костурите бяха приблизително от един и същи размер, макар да имаше както по-дребни, така и някой по-едър, като първо кълвяха близо до брега, а като понапече се дръпнаха навътре, но продължаваха да кълват стръвно.
На два пъти обаче в течение на риболова, някой ми взе силикона с прецизно клъцване и тъй като бях си поначесъл крастата с костурите, сложих по-голям воблер на сертчето. Първо удари един костур...
...а след него се заредиха ... малки щучки
На всеки 5-6 хвърляния имаше удар, ивадих поне 15 броя, имаше много проследявания и откачания. Такава огромна популация на зъбати не бях виждал до сега. Е такива бяха масовите:И тъкмо когато си мислех, че по-голяма щучка от тези няма да хвана, воблера спря, аз подсякох колкото ми позволяваше солетката и последва хубав напън. Добре, че брега бе чист и рибата нямаше къде да се навре. С помощта на аванса я поуморих и я извадих на брега. Не беше кой знае какво - 56 см. рибка, но с 1.80 м. пръчица за кефал и костур си беше готино изживяване.
После пак започнах да тормозя костурите на силикон. Но към 13 и нещо се зададе редовния дъждовен облак и побързах да се измета, че рискувах да затъна по черния път. За този половин ден хванах над 60 костура, 15-тина дребни щучки и една сносна, та писах излета за успешен. :fish15:
АСТ 4:
Предпоследният ден отделих някой друг час да се разходя до близката р. Стряма. Първо полових около моста на с. Баня, след това слязох надолу към някакви вирове, опътен от местен пенсионер. Реката наистина бе красива, с изцяло каменисто и песъчливо дъно:
Рибки имаше доста, но колега от форума ме бе "подковал" да не се надявам на читава от към размери риба и се оказа прав.
А това бе "трофеят" на деня
Всяко второ цопване на воблерчето бе последвано от атака, но предвид размерът на рибите, закачих само 4-5 от тях. Отделно хванах и още толкова на водене, общо десетина кефалчета.
Но дадох и една жертва. Бях нагазил във водата, но в едната чехла се бе посъбрал пясък и камъчете (що бях с чехли ли - щото бях на почивка и не носех ботуши
). Понадигнах я да се отмие тая шлака, но течението поде чехлата и само секунда по-късно вече бе на два метра от мен. Понесе се надолу и не успях да я спася. Та, ако някой пловдивски колега хване черна чехла на цветчета, да ми я прати по Еконт, предлагам награда! Айде със здраве!
Супер репортаж!!!