Архаичен риболовен релакс в Странджа
Публикувано на: Вто Сеп 23, 2014 10:40 am
В Събота, 20.09. пристигаме семейно в Бургас. След кратък „феодален“ обяд ставам, грабвам от мазето отдавна неизползвания гащеризон, мятам се в колата, а калъфът с въдици и такъми си е там по подразбиране. Основните цели на риболова днес бяха:
1. Максимален релакс в очарователното септемврийско спокойствие на Странджа;
2. Малко речен, пешеходен туризъм;
3. Ако даде Господ, някоя и друга рибка за цвят
В 13:55 съм вече на път, в 14:30 пристигам на реката. Няма да скрия, става въпрос за Факийска река, а разстоянието от Бургас – 30-50 км. (Умишлено не уточнявам повече детайли, само казвам че е див и труднодостъпен пущинак).
Днес бях твърдо решен да практикувам един много архаичен, но любим за мен способ. Не знам дали си има „официално“ име, но аз го наричам – дялана плувка. Дялана, защото плувката е издялана от чамово дърво. Плувката изглежда малко примитивно, но с малко шкурка и после безцветен лак си е ок. Кукичката я връзвам на директно плетено влакно, без повод, като плувката е на около 30-40 см от кукичката, без никакви утежнения между тях. Самата плувка е достатъчно тежка, за да се замята прецизно до 15, дори 20 метра.
На куката се слага жабка.
Жабката я закачам така – внимателно прокарвам куката през устата, така че да излезе през дупето и накрая удрям „контра“ на сгъвката на едно от колената.
Цялата тънкост в този метод е да се хвърля с много голяма парабола, за да може плувката като падне във водата да направи много хубав „пльок“. Този „пльок“ кара кефалите да настръхват, ако са наблизо. Атаката на стръвта обикновено е до 4-5 секунди след падането на стръвта във водата.
Есенно време съм забелязал, че по тези места жабките са най-добре работещата стръв, като освен това и в други сезони съм ловил с успех на този метод, като си става и с мухи, скакалци, бръмбари, дори много резултатно и с пиявици.
Всичко започна с 30 минутен лов на жабки (около 15-20 броя) – удобно е като имаш малко кепче, като става и такова най-обикновено, за пеперуди
Обичам да съм набавил стръвта предварително, за да не се разсейвам после при същинския риболов.
С няколко думи за реката – понеже в София беше валяло нон-стоп и реките там са с много вода, пардон – боза, та честно казано очаквах подобно положение и тук, но се оказа, че водата, напротив е много малка и изключително бистра. Реката всъщност едвам тече.
Съоръжението при такъв риболов няма кой знае какво значение, но е добре пръчката да е лека, че я носиш няколко часа и къса, че на места има доста висящи клони. Аз ползвах един стар Maver ARIA 210 см, макарата също стара - Abu Garcia (7-лагерова) и плетено влакно, тънко, ама не съм сигурен колко точно. (Използвам плетено главно поради факта, че има някой път треви, както на по-долната снимка, например, на които се закача такъма и ако съм с корда – обикновено реализирам късане).
През лятото, практикувайки подобен риболов, си скитам по гуменки и анцуг във водата (по бански не рискувам, че понякога се налага да се минава и през коприви, къпини и т.н. но за през Септември си е нужен непромокаем гащеризон, студено е да си мокриш старите кости).
После започна броденето. В началото с по-спорадични удари, но постепенно, посещавайки любими места (ще вметна, че познавам този участък от повече от 20 години) нещата започнаха да си идват на място.
Едва ли е нужно да споменавам какво безбрежно спокойствие беше, тихо време, слънчице, птички и прочие.
Равносметката – около 2 километра преход нагоре-надолу по коритото на реката, който започна около 15:10 и привърши около 17:40 (реално около 1 час риболов).
Около 20 кефалчета уловени (всяко внимателно откачено и пуснато обратно), може би 4-5 празни удара, обикновено имам повече празни
Като цяло, за разлика от друг път, почти нямаше съвсем дребни, но пък нямаше и едри
, на око според мен кленчетата варираха от 200 до 600 грама.
Винаги си давам равносметка, че дори и без уловени риби, релаксът е огромен, но пък щастието да се завърнеш по родните места и да прекараш точно такъв ден е нещо, което не можеш да сравниш с много други неща.
По пътя наобратно си казваш, че всяко хубаво нещо си има край...
... само саламът има два края
1. Максимален релакс в очарователното септемврийско спокойствие на Странджа;
2. Малко речен, пешеходен туризъм;
3. Ако даде Господ, някоя и друга рибка за цвят
В 13:55 съм вече на път, в 14:30 пристигам на реката. Няма да скрия, става въпрос за Факийска река, а разстоянието от Бургас – 30-50 км. (Умишлено не уточнявам повече детайли, само казвам че е див и труднодостъпен пущинак).
Днес бях твърдо решен да практикувам един много архаичен, но любим за мен способ. Не знам дали си има „официално“ име, но аз го наричам – дялана плувка. Дялана, защото плувката е издялана от чамово дърво. Плувката изглежда малко примитивно, но с малко шкурка и после безцветен лак си е ок. Кукичката я връзвам на директно плетено влакно, без повод, като плувката е на около 30-40 см от кукичката, без никакви утежнения между тях. Самата плувка е достатъчно тежка, за да се замята прецизно до 15, дори 20 метра.
На куката се слага жабка.
Жабката я закачам така – внимателно прокарвам куката през устата, така че да излезе през дупето и накрая удрям „контра“ на сгъвката на едно от колената.
Цялата тънкост в този метод е да се хвърля с много голяма парабола, за да може плувката като падне във водата да направи много хубав „пльок“. Този „пльок“ кара кефалите да настръхват, ако са наблизо. Атаката на стръвта обикновено е до 4-5 секунди след падането на стръвта във водата.
Есенно време съм забелязал, че по тези места жабките са най-добре работещата стръв, като освен това и в други сезони съм ловил с успех на този метод, като си става и с мухи, скакалци, бръмбари, дори много резултатно и с пиявици.
Всичко започна с 30 минутен лов на жабки (около 15-20 броя) – удобно е като имаш малко кепче, като става и такова най-обикновено, за пеперуди
Обичам да съм набавил стръвта предварително, за да не се разсейвам после при същинския риболов. С няколко думи за реката – понеже в София беше валяло нон-стоп и реките там са с много вода, пардон – боза, та честно казано очаквах подобно положение и тук, но се оказа, че водата, напротив е много малка и изключително бистра. Реката всъщност едвам тече.
Съоръжението при такъв риболов няма кой знае какво значение, но е добре пръчката да е лека, че я носиш няколко часа
и къса, че на места има доста висящи клони. Аз ползвах един стар Maver ARIA 210 см, макарата също стара - Abu Garcia (7-лагерова) и плетено влакно, тънко, ама не съм сигурен колко точно. (Използвам плетено главно поради факта, че има някой път треви, както на по-долната снимка, например, на които се закача такъма и ако съм с корда – обикновено реализирам късане).През лятото, практикувайки подобен риболов, си скитам по гуменки и анцуг във водата (по бански не рискувам, че понякога се налага да се минава и през коприви, къпини и т.н. но за през Септември си е нужен непромокаем гащеризон, студено е да си мокриш старите кости).
После започна броденето. В началото с по-спорадични удари, но постепенно, посещавайки любими места (ще вметна, че познавам този участък от повече от 20 години) нещата започнаха да си идват на място.
Едва ли е нужно да споменавам какво безбрежно спокойствие беше, тихо време, слънчице, птички и прочие.
Равносметката – около 2 километра преход нагоре-надолу по коритото на реката, който започна около 15:10 и привърши около 17:40 (реално около 1 час риболов).
Около 20 кефалчета уловени (всяко внимателно откачено и пуснато обратно), може би 4-5 празни удара, обикновено имам повече празни
Като цяло, за разлика от друг път, почти нямаше съвсем дребни, но пък нямаше и едри
, на око според мен кленчетата варираха от 200 до 600 грама.Винаги си давам равносметка, че дори и без уловени риби, релаксът е огромен, но пък щастието да се завърнеш по родните места и да прекараш точно такъв ден е нещо, което не можеш да сравниш с много други неща.
По пътя наобратно си казваш, че всяко хубаво нещо си има край...
... само саламът има два края
!