При пъстървите от Н-ската река....
Публикувано на: Нед Ное 02, 2014 12:03 pm
Забрана е, нали знаете.
В тоя период от годината едвам оцелявам. Сичко върви на вереф, сфаща ми се мозъко, намразвам целия свят и така нататък - запалените знаят за какво иде реч.
Обикновено по това време се меткам към Ряката - некъде по Ломския край или към Оряхово и Остров - да скивам кво правят щуките. И тая година така - преди две седмици отидохме с Мариян. Реката мътна, висока, заляла храсталако. А той - пълен с комари. Дето душата ми е от Лом и ги знам, а такова чудо не бях виждал никога.
Меткаш примамката, почваш да водиш, и в тва време ги чуваш как, като Месершмити, се блъскат в качулката и те поместват налево-надесно. По някое време, докато водиш блесната над треволяко - гледаш как един звяр ти кацва на носа и те пробожда от упор. Размазваш го с ляво кроше, в тва време примамката се закачва... Абе въобще - Кеф. Изпиха ми около пет литра кръв, което ме навежда на мисълта, че имам повече от тая течност от нормалните хора. Биологичен феномен, така да се каже.
На всичко отгоре нямаше подгонване даже, а сменихме всички известни места.
Кратка телефонна проверка по Островския край, и местната сводка показва, че един приятел дигнал температура, понеже един комар го резнал по долната джука /въпреки репелента/, та замязал на Майкъл Джексън...
След всичките тия перипетии и новини - Реката, по очевидни причини, отпадна от понататъшните ми творчески планове за спасяване на душевния мир.
Две седмици яко бачкане направо ме довършиха окончателно. Обаче, оня ден, Виктор Стоянов ми свирна да се обозначи и почнах да обмислям как - хем да се накефиме максимално, хем да се възползвам от голямата му теглителна сила.
И тука се сещам за един колега от съседния форум, stiga - ако си спомням правилно, който спаси положението с една чудесна негова идея от миналата година. Вместо на риба - отишъл на Панега и събрал буклук.
Сега, понеже участвах три пъти в организирано чистене на Панега, а пък не ходя на нея, беше ми минала мисълта да правя подобно нещо на някоя река, която харесвам. Те повечето са си чисти, понеже са доста над последното село, но има едно две изключения.
И така, Виктор Стоянов и моя милост - на Н-ската река, в действие.
При планирането основно обсъдихме въпроса - в колко ще тръгваме? Понеже посвикнах от разни хора в клуба да тръгваме много рано - към осем, а веднъж даже в осем без дваесе, та питам го Виктор - в осем или в девет? И той, нали е от мойта школа, вика - абе я по-добре в девет, какво ша се гърбиме да ставаме рано. Веднага се навих.
За да го прилъжа, първо минахме през две водоемчета да пробваме някоя риба, но пак нищо не фанахме. Пълно мъртвило, нищо не преследва, нищо не пипва.
И тогава - газ към реката.
Тя ни посреща пълна с боклуци.
Някъде за около три часа напълнихме десет 120-литрови чувала, но успяхме да изчистим не повече от 300 метра. Но ги изчистихме качествено. Бавно, защото много трудно се изскубваха, обхванати в коренища и храсталаци. Първоначално Виктор сподели неговата концепция - да събираме по-едрите, за да напълним чувалите по-бързо. Аз, понеже очаквах подобен подход от него, естествено я отхвърлих. Наложи се с най-строгия ми вид да го респектирам и да му обяснявам, че е по-добре да знаем къде сме изчистили, за да не се чисти пак.
Ето какво събрахме:
Тука са девет, десетият беше на друго място по пътя.
Намерихме едни контейнери в центъра на селото, където ги оставихме, като предварително предупредихме кмета, да не се чуди.
Ето крайния резултат:
Сега съм решил следното - ако времето позволява и отърва още някой ден - пак ще го направим тая година. Обаче тоя път ще замъкна повече хора и ако видиме един нов боклук там, където вече сме изчистили - тоя път чувалите ще ги тръснем на площада, белким им дойде акъла да не хвърлят. Не че вярвам да им дойде, обаче ако сме упорити, някой ден - кой знае. Поне си имат информационни табели:
Имах намерения да щракна и два ВЕЦ-а по път, но взе да притъмнява, а и някои сигнали откъм кръста ме отказаха, принуждавайки ни да пъбързаме към това, което никога не се губи в такива случаи. Най-сладката водка на планетата. Тоя път - по-сладка от всякога.
В тоя период от годината едвам оцелявам. Сичко върви на вереф, сфаща ми се мозъко, намразвам целия свят и така нататък - запалените знаят за какво иде реч.
Обикновено по това време се меткам към Ряката - некъде по Ломския край или към Оряхово и Остров - да скивам кво правят щуките. И тая година така - преди две седмици отидохме с Мариян. Реката мътна, висока, заляла храсталако. А той - пълен с комари. Дето душата ми е от Лом и ги знам, а такова чудо не бях виждал никога.
Меткаш примамката, почваш да водиш, и в тва време ги чуваш как, като Месершмити, се блъскат в качулката и те поместват налево-надесно. По някое време, докато водиш блесната над треволяко - гледаш как един звяр ти кацва на носа и те пробожда от упор. Размазваш го с ляво кроше, в тва време примамката се закачва... Абе въобще - Кеф. Изпиха ми около пет литра кръв, което ме навежда на мисълта, че имам повече от тая течност от нормалните хора. Биологичен феномен, така да се каже.
На всичко отгоре нямаше подгонване даже, а сменихме всички известни места.
Кратка телефонна проверка по Островския край, и местната сводка показва, че един приятел дигнал температура, понеже един комар го резнал по долната джука /въпреки репелента/, та замязал на Майкъл Джексън...
След всичките тия перипетии и новини - Реката, по очевидни причини, отпадна от понататъшните ми творчески планове за спасяване на душевния мир.
Две седмици яко бачкане направо ме довършиха окончателно. Обаче, оня ден, Виктор Стоянов ми свирна да се обозначи и почнах да обмислям как - хем да се накефиме максимално, хем да се възползвам от голямата му теглителна сила.
И тука се сещам за един колега от съседния форум, stiga - ако си спомням правилно, който спаси положението с една чудесна негова идея от миналата година. Вместо на риба - отишъл на Панега и събрал буклук.
Сега, понеже участвах три пъти в организирано чистене на Панега, а пък не ходя на нея, беше ми минала мисълта да правя подобно нещо на някоя река, която харесвам. Те повечето са си чисти, понеже са доста над последното село, но има едно две изключения.
И така, Виктор Стоянов и моя милост - на Н-ската река, в действие.
При планирането основно обсъдихме въпроса - в колко ще тръгваме? Понеже посвикнах от разни хора в клуба да тръгваме много рано - към осем, а веднъж даже в осем без дваесе, та питам го Виктор - в осем или в девет? И той, нали е от мойта школа, вика - абе я по-добре в девет, какво ша се гърбиме да ставаме рано. Веднага се навих.
За да го прилъжа, първо минахме през две водоемчета да пробваме някоя риба, но пак нищо не фанахме. Пълно мъртвило, нищо не преследва, нищо не пипва.
И тогава - газ към реката.
Тя ни посреща пълна с боклуци.
Някъде за около три часа напълнихме десет 120-литрови чувала, но успяхме да изчистим не повече от 300 метра. Но ги изчистихме качествено. Бавно, защото много трудно се изскубваха, обхванати в коренища и храсталаци. Първоначално Виктор сподели неговата концепция - да събираме по-едрите, за да напълним чувалите по-бързо. Аз, понеже очаквах подобен подход от него, естествено я отхвърлих. Наложи се с най-строгия ми вид да го респектирам и да му обяснявам, че е по-добре да знаем къде сме изчистили, за да не се чисти пак.
Ето какво събрахме:
Тука са девет, десетият беше на друго място по пътя.
Намерихме едни контейнери в центъра на селото, където ги оставихме, като предварително предупредихме кмета, да не се чуди.
Ето крайния резултат:
Сега съм решил следното - ако времето позволява и отърва още някой ден - пак ще го направим тая година. Обаче тоя път ще замъкна повече хора и ако видиме един нов боклук там, където вече сме изчистили - тоя път чувалите ще ги тръснем на площада, белким им дойде акъла да не хвърлят. Не че вярвам да им дойде, обаче ако сме упорити, някой ден - кой знае. Поне си имат информационни табели:
Имах намерения да щракна и два ВЕЦ-а по път, но взе да притъмнява, а и някои сигнали откъм кръста ме отказаха, принуждавайки ни да пъбързаме към това, което никога не се губи в такива случаи. Най-сладката водка на планетата. Тоя път - по-сладка от всякога.
Респект и на двамата с Виктор